Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в закрито съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. дело № 550 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, вх. № 01244 от 23.11.2020 г. по описа
на ЧСИ М.Д., подадена от З. „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******, срещу Постановление от 16.11.2020 г., постановено по
изп.д. № 20207870400148, с
което ЧСИ Д.отказва да намали приетото за събиране адвокатското възнаграждение
в изпълнителното производство от 1062 лв. на 200 лв. на основание чл. 10, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата).
Сочи се, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредбата. Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, както и с
извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума,
които от страна на взискателя се състояли единствено
в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело.
Предвид изложеното моли съда да
отмени постановлението на ЧСИ М.Д.и да намали адвокатския хонорар на взискателя на 200 лв. съобразно минимума за образуване на
изпълнителното дело. Не е отправено искане до съда за намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Претендира разноски в
настоящото производство, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело – М.Н.не е депозирала писмени
възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител М.Д.,
подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.Д., прие
следното:
Изпълнителното дело № 20207870400148
по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ, е образувано по молба от 30.10.2020 г. на М.Н.срещу З. „Б.В.И.Г.“ въз основа на изпълнителен лист от
26.10.2020 г., издаден от Окръжен съд – Плевен по гр.д. № 261/2019 г. С този
изпълнителен лист настоящият жалбоподател З. „Б.В.И.Г.“ е осъден да заплати на М.Г.Н.а сумата от 25 500 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
19.07.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. В молбата взискателят
е посочил изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно в полза на адв. Петя Керанова за
процесуално представителство на взискателя по
изпълнителното дело, както и Договор за правна помощ и съдействие от 30.10.2020
г., в който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1062
лв. с ДДС, като е посочено, че същото е заплатено изцяло в брой.
На 30.10.2020 г. е изпратено запорно
съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД.
На 30.10.2020 г. на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ АД е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите
разноски по изпълнителното производство, в това число сумата от 1128 лв. –
разноски по изпълнителното дело, от които 1 062 лв. адвокатски хонорар (885 лв.
- данъчна основа и 177 лв. - начислено ДДС), плюс 66 лева авансови такси с вкл.
ДДС, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (без да е посочен конкретен размер) и разноски по
ЗТТРЗЧСИ в размер на 2 280.05 лв.
По повод последното длъжникът е сезирал ЧСИ М.Д.с
възражение, вх. № 01180/10.11.2020 г., с което отправя искане за намаляване на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност
до минимално определения размер в Наредбата, както и размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ съответно.
На 12.11.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, от
наложения запор върху банковите сметки на длъжника е постъпила цялата дължима
сума по изпълнителното дело.
С обжалваното Постановление от 16.11.2020, съдебният изпълнител
е оставил без уважение депозираното възражение, като е отказал да намали
приетите за събиране разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
(обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 18.11.2020
г., а частната жалба е подадена на 23.11.2020 г.) и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление по изп.д.
№ 20207870400148, с което ЧСИ Д.отказва да намали
приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна
по следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението
за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (изм., ДВ, бр.
68 от 31.07.2020 г.) - за парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7;.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване
на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т.
1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя
не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на паричното вземане. Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят
е посочил начина на изпълнението, а именно - запор върху банковите сметки на
длъжника. Следва да се има предвид обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 426,
ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за образуване на изпълнително
производство е и посочване от взискателя на начина на
изпълнението, какъвто е настоящият случай. Независимо, че вземането е
удовлетворено именно вследствие на наложения запор на банковите сметки на
длъжника в конкретна банка (която ЧСИ дори не е следвало да издирва с оглед
публичността на тази информация), то последното е осъществено в рамките на
първоначално посочения изпълнителен способ и в рамките на срока за доброволно
изпълнение на задължението. Адвокатът на взискателя
не е извършил никакви други необходими действия с цел удовлетворяване на
вземането, поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такива не следва да се възлага на длъжника. Това налага да
бъде отменено постановлението на ЧСИ Д.по чл. 78, ал. 5 ГПК, като адвокатското
възнаграждение бъде намалено от 1062 лева на 240 лева с ДДС, тъй като
процесуалният представител на взискателя има
регистрация по ЗДДС. Следователно частната жалба се явява частично основателна
до размера на 240 лв. и следва да бъде оставена без уважение в останалата част,
с която се иска намаляване на разноските за адвокат до 200 лв.
В тази връзка начислените от ЧСИ М.Д.разноски
по изпълнителното дело в размер на 1062 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 240 лв. с ДДС на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът по жалбата има право на разноски, но не е заявена
претенция за присъждането им.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат на длъжника, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 1062 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя М.Г.Н.а, ЕГН **********, по изпълнително дело № 20207870400148 по описа на ЧСИ М.Д., на 240 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *******, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д. № 550/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен
състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.