Решение по дело №917/2017 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 2 януари 2020 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20177060700917
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

228

 

гр.Велико Търново, 21.05.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание  на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                                     Съдия: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 917 по описа на Административен съд Велико Търново за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Т.Г. *** против Заповед № ВП – 3802 / 17.08.2017г. на Директора на служба „Военна полиция“, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като Г. не притежава квалификация за извършване на възложената му проверка. Изложени са и подробни доводи за липсата на нарушение, тъй като посочените докладни не са подписани от наказаното лице. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата като излага доводи за съставяне на докладните записки от Г. и преминаването на същия на курс на обучение включващ изучаване на право, наказателен процес и криминалистика. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № ВП – 3802 / 17.08.2017г. на Директора на служба „Военна полиция“, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.  

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Д.Т.Г. е майор и заема длъжността началник на втори сектор в отдел „Контрол и охрана“ в регионална служба „Военна полиция“ гр.Плевен.

Капитан Д.К., лейтенант Е.Д., лейтенант Г. Р.и лейтенант П.Т.са зачислени на курс „Новоназначени офицери, завършили граждански висши училища."

На 07.03.2017 г. между 7:30 и 7:50, във връзка с провеждане на стрелби, горепосочените специализанти, както и други лица се отправят към хеликоптерна площадка, която се намирала в района на НВУ "В. Левски", близо до пътното платно. Докато чакат транспортно и медицинско осигуряване, лек автомобил „Сузуки Витара", ДКН (рег.№) ***, управляван от майор М.В. Г., главен асистент в НВУ „В. Левски" минава прекалено близо до военнослужещите и леко закача с огледалото си лакътя на капитан К.. К-н К., л-т Р.и л-т Т.тръгват след лекия автомобил, настигат го, когато е паркирал зад сградата на първи учебен корпус и разменят реплики относно поведението на лицето и самоличността му. На 07.03.2017г., в 8:20 капитан К.  подава сигнал по телефона на оперативния дежурен на РСВП-Плевен, за ситуацията с лекия автомобил, който преминава опасно близо до курсистите и го е „забърсва" с огледалото си, както и че впоследствие водачът се държи грубо и непристойно. Във връзка с подадения сигнал е образувана проверка, възложена на майор Д.Г..

Няколко дни след 07.03.2017 г., офицерите са привикани от полк. С.в кацеларията на майор Д.Г., където полк. С.им разяснява, че поведението им е било недопустимо и неприлично за офицери от Българската армия, като ги предупреждава и че при последващи подобни случаи ще бъде подготвена докладна записка до директора на служба „Военна полиция" и същите ще бъдат откомандировани.

За извършване на проверката майор Д.Г. изготвя план, който е утвърден от прокурор Байданов и заедно с постановление за извършване на проверка са изпратени в РСВП-Плевен.

Като цяло указанията в посоченото постановление са изпълнени с изключение на два пропуска. Възложено е да се установи дали относно настъпилия инцидент е извършена служебна проверка в НВУ „Васил Левски" и взето ли е отношение по административен ред съгласно Закон за движението по пътищата. В текущите междинни докладни записки и заключителната докладна записка не се съдържат данни за наличието или липсата на служебна проверка. Единствено към последната е приложено писмото от военния университет, от което е видно, че не е извършвана служебна проверка. Относно установяване дали е взето отношение по административен ред съгласно ЗДвП също няма никакви данни.

Майор Г. първоначално приключва проверката по входящ номер на 09.05.2017г. с докладна записка с предложение за образуване на досъдебно производство срещу длъжностни лица от РСВП-София, а именно срещу к-н К. и л-т Т., което не е в съответствие с първоначалния сигнал относно евентуално противоправно поведение на майор М.Г.. Майор Р.констатира, че проверка по входящ номер не може да завърши с такова предложение и че следва преди това да се пререгистрира в проверка по заявителски материал, поради което връща преписката. В деня на връщането на преписката 16.05.2017г. от майор Г. е изготвена докладна записка за пререгистрация и заключителна докладна записка по заявителския материал на 17.05.2017г.

Преписката е изпратена във Военно окръжна прокуратура София, като с Постановление от 26.05.2017г. от прокурор е отказано образуването на досъдебно производство.

Въз основа на така установеното дисциплинарно наказващия орган приема, че от Г. са извършени следните нарушения:

-   на т. 11.1. от заповед № ВП-1855/12.04.2013 г. – неизпълнение на дадено от прокурор указание за събиране на доказателства извършена ли е служебна проверка в НВУ „Васил Левски" и взето ли е отношение по административен ред съгласно Закон за движението по пътищата.

-   На т. 21 от заповед № ВП- 1855/12.04.2013 г. с изготвянето на докладна записка, с която проверката по входящ номер е приключена с предложение за образуване на досъдебно производство.

-                     На  чл. 110, т.4 от Устава като не довършва проверката касаеща твърденията за преминаване на майор М.Г. в непосредствена и/или опасна близост до военнослужещите и дали това е някакво правонарушение, както и относно грубото поведение на самият майор М.Г.

-  На т. 21 и т.22 от заповед № ВП- 1855/12.04.2013 г. като изготвя докладна записка, която не е подробна и предложението в нея не е мотивирано, тъй като се касае за друго престъпление.

За така констатираните нарушения на военнослужещия е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.                                                                                      

В съдебното производство от жалбоподателя се представят диплома за висше образование №680, издадена от ВВУАПВО „Панайот Волов“ гр. Шумен и свидетелство за професионална квалификация от 10.04.2002г., издадено от Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност-МВР, гр.София, факултет Полиция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.

От представената административна преписка се установява спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – извършена е проверка на фактите от определена комисия, установените данни са обективирани в нарочен доклад, който е връчен на лицето, връчени са му и събраните доказателства и е проведена беседа, на която военнослужещия е изслушан, като същия заявява несъгласие с наложеното наказание.

За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя за липсата на квалификация на майор Г. да извърши възложената му проверка. Действително разписаните в Заповед № ВП – 1855 / 12.04.2013г. правила за организацията на служба „Военна полиция“ предвиждат от служители в отдел „Контрол и охрана“ да се извършват проверки само по изключение, и то от служители с необходимото образование и подготовка – т.24.2. В конкретния случай се твърди, че военнослужещият не притежава необходимото образование за извършване на проверката. Този довод е в противоречие с представените от страната доказателства. Видно от представеното свидетелство за професионална квалификация капитан Д.Г. през 2001г. – 2002г. преминава шестмесечен курс на обучение за полицейски командири, при което изучава полицейско право, охрана на обществения ред, наказателно право, наказателно процесуално право, криминалистика и др. Следователно военнослужещият притежава необходимото образование за извършване на проверка по постъпил сигнал за нарушение на служебните правила.

Настоящият състав намира, че от представената административна преписка се установява, че липсва твърдяното нарушение на т. 11.1. от заповед № ВП-1855/12.04.2013 г. – неизпълнение на дадено от прокурор указание за събиране на доказателства извършена ли е служебна проверка в НВУ „Васил Левски" и взето ли е отношение по административен ред съгласно Закон за движението по пътищата. В материалите по делото се съдържа писмо изх. № ПЛ-833 / 28.03.2017г. до Началника на НВУ „Васил Левски“, в което се иска отговор на редица въпроси един от които е извършвана ли е служебна проверка на инцидент на 07.03.2017г. в района на училището. Писмото е с издател Директор на РС „Военна полиция“ Плевен, а като изготвил е посочен майор Д.Г.. В дадения отговор с писмо вх. № 597 / 10.04.2017г. по описа на Военна полиция Плевен, изрично е посочено, че не е назначавана служебна проверка. Следователно указанията на прокурора са изпълнени и са събрани доказателства за липса на служебна проверка във военния университет и липса на ангажиране на отговорност по ЗДвП. След като е изпълнено указанието на прокурора, то липсва нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.2 от ЗОВСРБ и липсва основание за налагане на дисциплинарно наказание на лицето.

По отношение на останалите нарушения, видно от описанието на същите, основополагащо е наличието на докладна записка, изготвена от майор Д.Г., тъй като се твърди, че именно с изготвянето на докладна записка, която не е подробна, не е мотивирана, касае друго престъпление и приключва с предложение за образуване на досъдебно производство, са извършени нарушенията на военната дисциплина.

По делото са представени две докладни записки, в които като автор е вписан майор Д.Г. – докладна записка рег. № ПР-833 / 16.05.2017г., с която е предложено преписката да бъде пререгистрирана в заявителски материал срещу капитан Д.К. и лейтенант П.Т.и Докладна записка рег. № ПЛ-1645 / 17.05.2017г., с която приключва проверката по ЗМ № 23 / 16.05.2017г. с предложение материалите да бъдат изпратени на Военноокръжна прокуратура София с мнение за образуване на досъдебно производство.

Безспорно между страните е наличието на още една докладна записка – първата изготвена от майор Г., която е върната от прокурор Р.за корекции и за пререгистрация в заявителски материал. Тази докладна не е представена от ответника като част от административната преписка. След задължаване на същия за представянето й, процесуалния представител на страната заяви, че същата е унищожена и не може да бъде представена.

По отношение на Докладни записки с рег. № ПР-833 / 16.05.2017г. и ПЛ-1645 / 17.05.2017г. между страните е безспорно обстоятелството, че те не са подписани от жалбоподателя. Този факт е заявен и от двете страни в първото по делото заседание и е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. По отношение на Докладна записка с рег. № ПР-833 / 16.05.2017г. отново безспорно между страните е обстоятелството, че тя е изготвена от майор Г., изпратена е по електронна поща в Регионална служба „Военна полиция“ Плевен, разпечата е там и е подписана от трето лице със запетая.

След като докладните записки не носят подпис на лицето, посочено като техен издател, то същите са без установен автор. Както правилно отбелязва процесуалния представител на жалбоподателя, авторството на документа се установява от подписа на неговия издател. Единственото изключение от това правило е в хипотезата на заместване и то ако издателя на акта е държавен орган. В конкретния случай проверката е възложена на конкретно длъжностно лице и дори в хипотеза на заместване като издател на докладната записка следва да бъде вписан изрично заместникът. От представените от ответника доказателства е видно, че в периода на изготвяне на процесните докладни записки майор Д.Г. не е отсъствал от работа, като липсва и издадена заповед за заместване, следователно не е допустимо същия да бъде подписван от трето лице.

След като  майор Д.Г. не е автор на Докладни записки с рег. № ПР-833 / 16.05.2017г. и ПЛ-1645 / 17.05.2017г., то не се установява и извършено от него нарушение на т. 21 и т.22 от заповед № ВП- 1855/12.04.2013г. - изготвянето на докладна записка, с която проверката по входящ номер е приключена с предложение за образуване на досъдебно производство и изготвя докладна записка, която не е подробна и предложението в нея не е мотивирано, тъй като се касае за друго престъпление.

По отношение на установеното нарушение на чл. 110, т.4 от Устава като не довършва проверката касаеща твърденията за преминаване на майор М.Г. в непосредствена и/или опасна близост до военнослужещите и дали това е някакво правонарушение, както и относно грубото поведението на самият майор М.Г., съдът намира за недоказани твърденията на дисциплинарно наказващия орган. Безспорно между страните е обстоятелството, че проверката е приключена от майор Г. с изготвяне на докладна. Именно тази първа докладна, която е върната от наблюдаващия прокурор, липсва в административната преписка, поради което и не може да се установи какви са изводите на проверяващия и дали действително предложението му е за ангажиране отговорността на подалите сигнала лица и дали проверката срещу майор М.Г. е довършена. След като единствената изготвена от жалбоподателя докладна липсва, то не може да се установи наличието на нито едно от посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание за издадена в нарушение на материалния закони, поради което и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и същото следва да бъде уважено съобразно представения списък с разноските.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ВП – 3802 / 17.08.2017г. на Директора на служба „Военна полиция“, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. .

 

ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на Д.Т.Г. *** сумата от 260лв. ( двеста и шестдесет лева).

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                          

Съдия: