№ 557
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500378 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение 260361 от 05.10.2020 г. по гр. д. 9616/2017 г. по описа на СГС, ГО, I-3 състав, ЗД
„Бул Инс” АД е осъдено да заплати на Ш. С. У. и М. А. У., поотделно на всеки сумата от по
65 000 лв. или общо 130 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за
неимуществени вреди претърпяни от Ш. С. У. и М. А. У. от смъртта на техния син С. У.
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 02.06.2016 г., плюс законната
лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане. Искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от по 130 000 лв.,
за всеки от ищците, предявени като частични от сума в размер на 200 000 лв. на всеки от
тях. Намерено е, че починалия С. У. е съпричинител на вредоносния резултат с 50% на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В съответствие с изхода на делото страните са осъдени да
заплатят и съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция, както и при
участие на трето лице-помагач на страната на застрахователя.
С Решение № 260361 от 05.10.2020 г., постановено по същото дело, СГС е допуснал на
основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението.
С определение № 265747 от 03.12.2020 г., постановено по същото дело, СГС е уважил
молбата на адв. П.К., пълномощник на ответника за изменение на постановеното по делото
1
решение в частта за разноските.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които го обжалват с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ищците Ш. С. У. и М. А. У., чрез процесуалния си представител адв. П.К., във въззивна
жалба, обжалват решението в частта, в която исковете при квалификацията на чл. 432 КЗ са
отхвърлени за разликата до предявения размер от по 130 000 лв. за всеки, ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2016 г. до окончателното плащане, така както е съгласно
чл. 429, ал. 3 КЗ, или евентуално най-късно от 19.12.2016 г., като считат, че присъденият
размер е недостатъчен да обезщети всички вреди от уврежданията. Излагат съображения, че
съдът не е преценил в достатъчна степен вида, характера и интензитета на болките и
страданията, което е довело до присъждане на занижено обезщетение в противоречие с
принципа на справедливост прогласен в чл. 52 ЗЗД, Искането към съда е да уважи
претенциите в тези част изцяло. Претендират се направените разноски пред настоящата
инстанция.
В насрещна жалба на ответника ЗД „Бул Инс” АД се твърди, че решението, в осъдителната
му част, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер над сумата от по 50
000 лв., за ищците Ш. С. У. и М. А. У., е неправилно, като изтъква доводи за прекомерност
на размера на присъденото обезщетение, което е обусловило неправилно приложение на
материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД. Не е взел под внимание в достатъчна степен
установеното съпричиняване от страна на починалия, което намира за занижено. Моли
съдът да отмени решението в обжалваните части и да намали размера на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди. Претендира присъждането на разноски и пред двете
инстанции.
Третото лице-помагач – А. Б. К. не изразява становище по жалбите.
В съдебно заседание, жалбоподателите ищци, чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба и оспорват насрещната въззивната жалба на ответника.
В становище, жалбоподателят - ответник, чрез процесуалния си представител поддържа
насрещната си въззивна жалба.
Решението на Софийски градски съд, в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати на ищците сумите от по 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като
необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед на гореизложеното, основанието на
предявените искове е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищците, както
и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
2
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - претендират се обезщетения за
неимуществени вреди от ПТП, причинени на ищците Ш. С. У. и М. А. У. пряко от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в
произшествието водач на превозното средство – л. а. „Опел Вектра” с рег. номер ********
ведно със съответни обезщетения за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи исковете в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд, след анализ
на събраните по делото доказателства, е приел за установени предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че
управляваното от последния моторно-превозно средство е с покрита от ответника
застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Приел е, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на по 65 000 лв. за всеки от ищците. Намерено е, че е налице
съпричиняване от 50%, за да достигне до сумите, присъдени с диспозитива на оспорения
съдебен акт.
След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
настоящият състав намира следното:
От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: наличие на нанесени неимуществени
вреди от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното
поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените
на ищеца неимуществени вреди. По първоинстанционното дело е налице приложено копие
от влязло в сила Присъда № 13 от 05.04.2018 г. по НОХД № 585/2017 г. на Окръжен съд –
Стара Загора (на л. 141 и сл.) касателно процесното ПТП. Тя е задължително за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието по въпросите и в пределите,
очертани с нормата на чл. 300 ГПК.
По отношение справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и
оплакванията за това във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба:
Правилно СГС е приел, че 65 000 лева, за всеки от ищците е справедливо обезщетение за
причинените вреди на Ш. С. У. и М. А. У., като се взе предвид това, че обезщетението от по
130 000 лв. за всеки, е намалено със съпричиняване от 50%, за да се стигне до сумата от по
65 000 лв., за всеки от ищците.
3
За да се солидаризира с тези изводи на първостепенния съд, САС отчита и събраните пред
СГС гласни доказателства относно интензитета на болките и страданията при ищците.
Нужно е още да се вземат предвид лимитите на застрахователните обезщетения по
застраховка „ГО на автомобилистите” за 2016 г., както и данните за икономическата
обстановка в страната, която също се е променяла досежно данните за минималната работна
заплата.
От приетата в първата инстанция САТЕ се установява, че механизма на ПТП е следния: На
02.06.2016 г., около 23,50 часа, лек автомобил марка „Опел” модел „Вектра“ с per. №
******** с водач А. Б. К. се движи по ПП 1-6 с посока от с. Дъбово към гр. Мъглиж /изток -
запад/. В зоната на км. 325 намиращ се в землището на гр. Мъглиж при наличие на
крайпътна бензиностанция скоростта на движение на автомобила е била около 130 км/ч.
Пътят е прав, хоризонтален. В същото време от изхода на бензиностанцията лек автомобил
„Фолксваген” модел „Голф” № ********, управляван от С. М. У. навлиза в първокласния
път, с намерение да се включи в лентата за движение посока изток. На границата между
двете ленти, около разделителната линия настъпва удар между двете превозни средства.
Скорост на л.а. „Фолксваген” в момента на удара-38 км/ч. Ударът е с предна лява част на
лекия автомобил „Опел” в лява странична част на лекия автомобил „Фолксваген”. В
резултат на удара, л. а. „Опел” получава ротационно движение и продължавайки своето
движение транслационно и ротационно се установява в положението регистрирано в
протокола за оглед. Лекият автомобил „Фолксваген” също се завъртва като едновременно с
това се обръща по таван и се плъзга по него в посока обратна на първоначалната му посока.
Вследствие на удара между двата автомобила е загинал водача на лекия автомобил
„Фолксваген” модел „Голф” С. М. У..
Според заключението на експертизата, главна причина за настъпилото ПТП е движението на
лек автомобил „Опел Вектра” със скорост 130 км/ч, при разрешена максимална скорост за
този пътен участък - 90 км/ч., при наличие на алкохол в кръвта на водача 1,68%о. При
скорости на движение около и под 90 км/ч удар не би настъпил, както и технически
неправилно навлизане в платното за движение по ПИ 1-6 на лекия автомобил „Фолксваген
Голф”. Водачът на л. а. „Фолксваген” У. е следвало да изчака преминаването на л. а. „Опел
Вектра” и след това да предприеме навлизане по пътя.
Относно обстоятелството, има ли значение използването на предпазния колан, с оглед такъв
механизъм на ПТП, според заключението на експертизата предпазните колани са най-
ефективни при челни удари и скорости до 70 км/ч. В случая ударът е в страничната лява
част на лекия автомобил Фолксваген - в областта на лявата врата, при сумарна скорост 168
км/ч, след което автомобилът се е преобърнал по таван. При такива удари предпазните
колани не са ефективни и тяхното използване не би имало значение.
От показанията на разпитания в проведеното на 12.10.2018 г. съдебно заседание свидетел С.
С. Д., брат на ищцата, се установява, че ищците – родители на починалия С., са понесли
4
тежко новината за загубата на своя син, след което изпаднали в неадекватно състояние,
плачели и били много разтроени. Със С. живеели в едно домакинство, много се разбирали
помежду си и били в прекрасни взаимоотношения. Помагали си в работата взаимно, като С.
помагал на родителите си в сезонната работа на полето, като ходил с тях да обработват
лавандула. Той бил едно от пет деца на ищците. След неговата смърт, те не могат да
преодолеят загубата му, тежко им е, плачат, ходят на гроба на сина си и не са същите хора.
При така изяснената фактическа обстановка решаващият въззивен състав не само приема за
доказани фактите, които пораждат вземането на пострадалите срещу застрахователя на
делинквeнта за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди при квалификацията
на чл. 432, ал.1 КЗ, но и напълно споделя извода на първостепенния съд за справедливия
размер на дължимото се в случая обезщетение. Справедливото обезщетяване по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/1968 г., означава да бъде определен
от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Ето защо и като съобрази всички
обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди, а именно характерът, тежестта, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите към датата на
инцидента, както и стадия на обществено-икономическо развитие на страната, вкл. в аспекта
на нормативно-определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост, въззивният съд счита, че
справедлив за претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява размерът,
определен от първата съдебна инстанция, след съобразяване с определеното 50 %
съпричиняване от страна на пострадалия, а именно по 65 000 лв., за всеки от ищците.
Посоченият размер е съответен на вредите, търпени от ищците.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответното застрахователно дружество за по-
голям от определения с обжалваното решение принос на пострадалия в съпричиняването на
вредоносния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва
да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. Приносът на пострадалия, обаче не следва да се намалява на по-малко от
50%. В случая, пострадалият С. У. е навлезнал технически неправилно с управлявания от
него лек автомобил в платното за движение, като е следвало да изчака преминаването на
движещия се по него автомобил, и след това да предприеме навлизане по пътя, като с
действията си е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Ако е бил изчакал при
извършване на маневрата преминаващия по пътя в този момент автомобил, пострадалият е
могъл да предотврати съприкосновението си с автомобила и настъпване на произшествието.
5
От друга страна, допуснатите от застрахования при ответното дружество водач нарушения
на правилата за движение са съответни по брой и тежест на нарушението на загиналия У..
Застрахованият при ответника делинквент е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
съгласно, който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. – пътно превозно
средство от категория В, извън населено място – 90 км/ч., като управлявал МПС със скорост
– 130 км/ч. Въпреки, че водачът е нарушил и чл. 150а ЗДвП съгласно, който за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
както и управлявал автомобила в нетрезво състояние, видно от заключението на приетата по
делото САТЕ, ако водачът на МПС-то е карал със скорост близка до максимално
допустимата за пътния участък, удар с автомобила на пострадалия У. не би настъпил.
Следователно, при спазване на посочените норми от Закона за движението по пътищата от
страна на делинквента, до процесния инцидент не би се стигнало. Поради това, приносът на
делинквента и пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен на по 50 %,
както е приел правилно и първоинстанционният съд.
По изложените съображения САС приема, че присъденият с обжалваното решение паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди от процесното произшествие е правилно
определен, поради което и в упражняване на правомощията си по чл. 271 ГПК, въззивната
инстанция следва да го потвърди изцяло
Тъй като във въззивната жалба на въззивниците не е направено възражение за липса на
приноса на пострадалия в каузалитета на настъпилите вредоносни последици, настоящата
инстанция не дължи обсъждане и произнасяне на направените възражения в тази насока, в
проведеното пред настоящата инстанция, съдебно заседание от 19.04.2021 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се
отнася само за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в
обжалваната негова част. По отношение обаче правилността на акта, съдът е ограничен от
посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени
частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по
същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само
на изрично посочените негови фактически констатации.
По отношение на възражението на въззивниците изложено в жалбата, относно датата на
присъждане на законна лихва за забава върху определените обезщетения за причинените
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е присъдил законната лихва, считано от
01.03.2017 г., така както ищците са поискали с исковата молба. Съобразно постановеното
изменение на исковете, считано от 06.02.2020 г. е допуснато единствено увеличение на
6
исковата претенция.
Първоинстанционният съд в решението не е формирал воля и постановил диспозитив, с
който да отхвърли акцесорните искови претенции или да признае друг период различен от
посочения в исковата молба, а и ищците не са поискали да се постанови допълнително
решение по тези искове, по реда на чл. 250 от ГПК, няма подадена жалба срещу решението
и решението в тази част не е предмет на въззивна проверка.
Ето защо, следва да се присъди законната лихва върху всяко едно от така определените
обезщетения за неимуществени вреди, считано от 01.03.2017 г.
При този изход на делото, на страните не следва да бъдат присъждани разноски пред
настоящата инстанция, в т.ч. и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3319 от 02.06.2020 г. по гр. д. 9616/2017 г., поправено и
изменено с Решение № 260361 от 05.10.2020 г. и Определение № 265747 от 03.12.2020 г. по
същото дело, на СГС, ГО, I-3 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Бул Инс”
АД – А. Б. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7