Решение по дело №546/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д. П. А. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. Д. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 10-00-739 от 08.04.2024 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се нарежда на Д. П. А. да премахне незаконен строеж „Масивна жилищна сграда № 6 и 2 броя навеси“, находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] по КККР на [населено място] (УПИ XIII за озеленяване, УПИ XIV – 15007 и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]), като се определя срок за доброволно изпълнение от 30 календарни от влизане в сила на заповедта, след изтичане на който да се пристъпи към принудително премахване на строежа.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като необоснована и издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че при образуването и провеждането на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е извършена надлежна проверка и не са събрани доказателства относно релевантни факти и обстоятелства, което е довело до невярна фактическа обстановка и неверни правни изводи за наличието на подлежащ на премахване незаконен строеж. Твърди, че в оспорената заповед не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуване на материалноправното основание за упражненото от органа правомощие. Смята, че неправилно и необосновано е прието, че разпореденият за премахване строеж е извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП, като твърди, че липсват каквито и да било данни, още по-малко доказателства, какъв е бил статутът на имота към датата на извършване на строителството. Поддържа, че административният акт е издаден без да са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай, в т. ч. дали разпореденият за премахване строеж не представлява търпим такъв като законово установена пречка за неговото премахване. По наведени в тази насока доводи, както и по съображения за несъответствие за оспорения административен акт с основни правни принципи – истинност и служебно начало, и с целта на закона, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г. работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Масивна жилищна сграда № 6 и 2 броя навеси“ (по схема от геодезическо заснемане, извършено от „Стара Загора – кадастър“ ООД; л. 30 – 32), находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] по КККР на [населено място] (УПИ XIII – За озеленяване, УПИ XIV – 15007 и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]). Направилите проверката длъжностни лица са съставили Констативен акт (КА) № 118 от 24.08.2023 г. (л. 21 – 23), в който е посочено, че строежът е изпълнен от Д. П. А. и представлява масивна жилищна сграда по приложено геодезическо заснемане, ползвана от нея като търговски обект и складова, на едно ниво с полувкопан етаж под него. Строежът е изпълнен от стоманобетонна конструкция и ограждащи стени от тухли с отвори в тях с различна големина. Полувкопаното ниво е с изпълнени 2 броя гаражни врати на югозападната фасада, което предполага, че може да се ползва за паркиране на автомобили, но се ползва за търговска дейност, видно от приложения снимков материал. Пространството над навеса от южната страна на масивната жилищна сграда е надстроено и приобщено към сградата и се ползва за търговска дейност. От североизточна страна е изпълнен дървен навес пред входа на обекта за търговска дейност. Покривът е двускатен, изпълнен от дървена конструкция, с наклон на югоизток и северозапад, с покривно покритие от керамични керемиди. Приблизителните размери на строежа са 10,00 м дължина и 7,60 м ширина. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. [ПИ] е публична общинска собственост с начин на трайно ползване (НТП) за озеленени площи (л. 34). [ПИ] е публична общинска собственост с НТП за второстепенна улица. [ПИ] (УПИ XIV – 15007) е собственост на Д. П. З. на основание [нотариален акт], т. I, рег. № 5569, дело № 122/2018 г., вписан в Службата по вписванията с № 163, т. ХХ, дело 4328 от 03.08.2018 г. Прието е, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изпълнен в [улица] и частично в УПИ XIII за озеленяване, които са публична общинска собственост. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е, че съставеният КА е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахването на строежа, както и че възражения по него могат да бъдат подавани в 7-дневен срок.

Съобщаването на КА е извършено чрез залепването му на строежа, удостоверено със служебна бележка от 31.08.2023 г. и снимков материал (л. 18 – 20), както и чрез получаване на съобщението за изтотвянето му на ръка на 20.02.2024 г. (л. 26 и в частност 26-гръб), но от жалбоподателката не е подадено възражение.

С оспорената Заповед № 10-00-739 от 08.04.2024 г. (л. 16 – 17), издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора въс основа на делегирани му правомощия по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. на кмета на общината (л. 48), на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено на Д. П. А. премахването на незаконен строеж – „Масивна жилищна сграда № 6 и 2 броя навеси“, находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] по КККР на [населено място] (УПИ XIII за озеленяване, УПИ XIV – 15007 и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]). От фактическа страна заповедта е обоснована с констатациите, съдържащи се в съставения КА. Заповедта е съобщена на жалбоподателката чрез залепването й на строежа, удостоверено със служебна бележка от 13.06.2024 г. и снимков материал (л. 13 – 15).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената запоповед, като следва изрично да се отбележи, че в преписката не се съдържат, а и в хода на съдебното производство не бяха представени документи, обуславящи извод, че жалбоподателката е собственик на имотите, в които е изпълнен процесният строеж, както и документи за извършеното строителство.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата Г. М. Р. – дъщеря на жалбоподателката, и Д. П. З.-А. – внучка на жалбоподателката, според които процесният строеж, ползван към момента като гаражи и магазин, са построени в закупено от жалбоподателката място. Според св. Райокова магазинът е построен от жалбоподателката и се ползва от нея, а гаражите са построени от снаха й и не са на жалбоподателката, докато според св. З.-А. магазинът и гаражите са построени от жалбоподателката и съпругът й и са на жалбоподателката. Никоя от свидетелките не сочи кога е изпълнен строежът.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от заключението на която, неоспорено от страните и прето от съда, се установява, че:

разпореденият за премахване с обжлваната заповед строеж се намира в поземлени имоти с идентификатори 68850.502.34 и 68850.512.875 по действащата КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-65 от 30.08.2008 г. на изпълнителния директор на АТКК; съгласно действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 1082 от 07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, процесната жилищна сграда е разположена в УПИ XIII за озеленяване, УПИ IV – 15007 и [улица]с осова точка 4698 и осова точка 4699, кв. 604 – „Три чучура север“, като на ръчната скица от геодезическото заснемане (л. 32) това е сграда № 6 с двата навеса към нея (Приложение 6);

сградата и навесите, радпоредени за премахване с обжалваната заповед, не съществуват на КККР на [населено място] и на ПУП – ПР и ПЗ на [населено място] (Приложения от 1 до 5), както и на приложените на л. 54 – 55 ПР и ПЗ, одобрени със Заповед № 2188 от 12.09.2000 г.; процесният строеж не е заснет/нанесен в действащ или предходен план;

процесният строеж представлява сграда на един етаж с полувкопан сутерен; сградата е разположена върху терен с голямата денивилация; всяко ниво има самостоятелен достъп директно от терена; полувкопаното ниво е с изпълнение два броя гаражни врати с вход от юг към двора и проход; етажът се състои от един търговски обект – магазин за хранителни и промишлени стоки с вход от улицата и навес пред него; помещенията в магазина са: търговска зала, в дъното на която има кът с мивка, склад и санитарен възел, като последните две помещения са разположени над прохода; покривът на процесната постройка е двускатен с покривно покритие от керемиди;

конструкцията на сградата е монолитна стоманобетонна – стоманобетонна плоча, греди, пояси, колони и носещи тухлени стени; разширението на търговската зала е изпълнено с таванска конструкция от гредоред по данни на жалбоподателката; покривът е с дървена конструкция;

процесният строеж е основно застрояване с предназначение за обществено обслужване в областта на търговията; понеже е разположен частично в [улица], не може да бъде квалифициран като начин на застрояване – свободно или свързано, тъй като начинът на застрояване се определя спрямо регулационните линии, а процесният строеж е разположен върху тях (Приложение 7);

за строежа липсват одобрени строителни книжа и разршение за строеж, от които да може да се определи периодът на изграждането му; според направената от вещите лица справка в Google maps, към октомври 2019 г. строежът е съществувал (Приложение 8);

процесният строеж е изграден без наличието на одобрени строителни книжа и разрешение за строителство, не е елемент на минали и действащи ПЗ; строителство е извършено в чужд имот, без за това да е отстъпено право на строеж, като част от него стъпва на уличната регулация и в УПИ IV – 15007; всичко това е в противоречие със строителните правила и норми, действали и действащи в Република България;

от гл. т. на строителните правила и норми, начина на изграждането му и неговото предназначение процесният строеж е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (адресат на заповедта и извършител на разпоредения за премахване строеж според събраните по делото гласни доказателства) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – заместник-кмет на община Стара Загора, съобразно делегираните му в тази насока правомощия от кмета на общината със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено са както правното основание за упражненото административно правомощие (чл. 225а от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл. т. на съществените му характеристики при посочване, че е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в чужди имоти – публична общинска собственост, отредени за озеленяване и второстепенна улица, и частна собственост на трето лице. С оглед на това съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Обжалваната заповед е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание КА, съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора, с който са установени удостоверени релевантните факти и обстоятелства, в т. ч. и въз основа на приложено геодезическо заснемане, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване на процесния строеж като незаконен, като на заинтересованите страни чрез залепването на КА на строежа е предоставена възможност да направят възражения, но жалбоподателката не е подала такова. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т. ч. дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. С оглед на това съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативно предписание на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1. извършен строеж и 2. строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

С оглед установените от СТЕ характеристики на разпореденото за премахване строителство, включително от гл. т. на неговия вид, начин на изпълнение и предназначение, съдът приема, че същото безспорно представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция на понятието по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП – чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, доколкото в заповедта изрично е посочено, че същият е изпълнен в чужди имоти, в т. ч. отредени за озелянаване и за улица, както и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ – за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, а в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл. 147, ал. 1 и чл. 151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материалноправна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ, респективно ППЗТСУ, ако се допусне, че разпореденият за премахване строеж е бил изграден при действието им, доколкото не се събраха доказателства кога е бил изпълнен, но според СТЕ със сигурност е съществувал към октомври 2019 г. Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, предвид което това фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото, включително от заключението на СТЕ, несъмнено се установява, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № 1082 от 07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, отреждащ част от имотите, в които той е изграден, за озеленяване и улица. Следователно е налице и другото възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен – чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Доколкото според СТЕ процесният строеж е в противоречие със строителните парвила и норми, действали и действащи в Република България, същият не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно – като неподлежащ на премахване.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП и изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Изложеното означава, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

По тези съображения обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона, е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. А., [ЕГН], против Заповед № 10-00-739 от 08.04.2024 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.