№ 18
гр. С. , 20.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103548 по
описа за 2020 година
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който само ответницата М.А.Д., е
подала, чрез пълномощник, писмен отговор, а останалите две ответници Н. М. Д. и Е. А. В.,
не са подали отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявения с нея в субективно съединение иск по чл. 109, във вр. с чл. 52
ЗС допустим.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, само представените с отговора заверени
преписи писмени документи, а на ищеца следва да се даде възможност, най-късно в
насроченото съдебно заседание да завери, представи в оригинал или в официално заверен
препис, представените с исковата му молба в незаверено копие писмени документи, ако
желае да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, тъй като в този им незаверен
вид не могат да се приемат, като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК).
Следва да се уважи искането в исковата молба и отговора и назначи по делото
съдебно - агротехническа експертиза, която да отговори на поставените от подалите ги
страни въпроси към същата, както и въпроса: има ли засадени до имота на ищеца дървета в
имота на ответниците, колко на брой, от какъв вид и с каква височина, и на какво разстояние
е засадено всяко едно от тях до имота на ищеца, тъй като за отговор на същите въпроси
съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1
ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването
й страни да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Тъй като подалата отговор ответница вече е представила документи за собственост на
имота на ответниците и удостоверение за наследници, е безпредметно съдът да се произнася
по искането на ищеца в исковата молба за задължаване на ответниците да представят такива
по делото (чл. 190 ГПК).
1
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез
процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й, а доколкото нямат други
доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание,
за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се
съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от
отговора с приложенията към него. За съдебното заседание следва да се призове и вещото
лице след внасяне на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че
всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за
производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се
обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от
които произтича претендираното от ищеца право, са посочени в исковата му молба и
изразяват по същество в това, че бил собственик на УПИ - от кв. 13 по плана на -, Община и
Област С., с площ по документ за собственост от 920 кв.м, а по скица - от 902 кв.м, при
граници: -. Ответниците били съсобственици на УПИ -, който бил съседен на неговия имот
от северна (северозападна) страна. В имота им, в южната-югоизточна част, били посадени
пет дървета, които се намирали в близост до северната (северозападната) граница на имота
му. Те били посадени на разстояние по-малко от нормативно установените изисквания в чл.
52 ЗС, а именно: 1). една слива, която била висока 6 метра, била посадена на разстояние 0,70
метра от границата на имота му; 2). една слива, която била висока 5,30 метра, била посадена
на разстояние 1,60 метра от границата с имота му; 3). една круша, която била висока 5,40
метра, била посадена на разстояние 1,80 метра от границата с имота му; 4). една ябълка,
която била висока 6 метра, била посадена на разстояние 1,90 метра от границата с имота му;
и 5). една череша, която била висока 5 метра, била посадена на разстояние 1,20 метра от
границата с имота му. Съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр.
3/13.01.2004 г.), всички тези дървета били високи (с височина над 5 метра) и трябвало да
отстоят на 3 метра от границата с неговия имот, който се явявал съседен на този на
ответниците. Това не били дървета, попадащи под специалния режим на особена закрила по
2
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. Поради това, когато нормативно установеното отстояние не
било спазено, собственикът на съседния имот разполагал с иска по чл. 109, във вр. с чл. 52
ЗС, за да постигне премахване на създаденото противоправно състояние, без да било
необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета му пречели на
спокойното упражняване на правото му на собственост (чл. 50 ЗС). Многократно се опитвал
да се разберат с ответниците с добро и премахнат описаните дървета, но не получавал
разбиране от тях. Ето защо за него бил налице правен интерес от предявения иск за
премахване на посочените дървета, посадени при несъобразяване с предвидените в чл. 52 ЗС
отстояния.
Искането е да се осъдят ответниците да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху гореописания УПИ -,
като премахнат намиращите се в южната (югоизточната) част на съсобствения им
гореописан УПИ - - две сливови дървета, една круша, една ябълка и една череша, които
били посадени при несъобразяване с предвидените в чл. 52 ЗС отстояния до границата с
имота му, който се явявал съседен на техния, както и разноските по делото.
Правна квалификация на предявения от ищеца в субективно съединение негаторен
иск е нормата на чл. 109, във вр. с чл. 52 ЗС.
С подадения в срок отговор ответницата М.А.Д. заема становище, че искът бил
допустим, но неоснователен. Същата, в качеството си на наследник на покойния си баща
А.Д.Г., което било видно от удостоверение за наследници № 11/16.01.1998 г. на Община С.,
придобила собствеността върху УПИ - в кв. 13 по плана на -, Община С.. Според нотариален
акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ акт № 102, том II, дело № 820 от
14.04.1982 г. по описа на нотариус Ф. Б., А.Д.Г. и Н. М. Д. станали собственици на ½ ид.ч.
от дворно място, представляващо УПИ - в кв. 14 по плана на -, С. окръг, находящо се в -, С.
окръг, цялото от 472 кв.м, при граници на цялото дворно място: -. Съгласно скица №
2220/10.09.2012 г. на Община С., имотът представлявал УПИ - в кв. 13, с площ 330 кв.м. В
скицата било записано, че собственици на имота били Н.М.Д. и А.Д.Г., съгласно н.а. №
102/1982 г. Праводателите на А.Д.Г. и Н. М. Д. били собственици на описаната ½ ид.ч. от
дворното място, по силата на н.а. за собственост на недвижим имот придобит по наследство
и давност № 65, том III, дело № 1051 от 10.07.1981 г. по описа на нотариус Ф. Б.. Никъде в
обстоятелствената част на иска ищецът не бил посочил дали посадените пет броя дървета му
пречели да упражнява в пълен обем правото на собственост върху дворното си място.
Съгласно чл. 109 ЗС, собственикът можел да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск бил средство за
правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречело да упражнява своето право според предназначението на имота
или в съответствие с обема на правото на собственост. В този смисъл и основанието за
защита чрез този иск се пораждало само при състояния, от които възниквали заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от упражняване на
3
правомощия, които субективно пречели и/или ограничавали тези на потърсилият правната
защита. В случая с иска изобщо не били наведени аргументи в смисъл, че дърветата
навлизали в имота на ищеца или по някакъв начин му пречели да упражнява в пълен обем
правото си на собственост. Според ищеца, петте дървета били посадени „в близост“ до
неговата ограда, като единственият му аргумент бил нормата на чл. 52 ЗС. Само по себе си
твърдението, че дърветата били разположени на разстояние по-малко от нормативно
установеното в чл. 52 ЗС, не било достатъчен аргумент, за да обосновял иска по чл. 109 ЗС.
В исковата молба било цитирано определение № 249-2018-II г.о., според което, когато
отстоянието не било спазено, собственикът разполагал с правно признатата възможност
посредством иска по чл. 109 ЗС да постигнел премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да било необходимо да доказва, дали и с какво посадените в
съседния имот дървета му пречели на спокойното упражняване на правата му. Според
същия акт обаче, при предявен иск по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 ЗС, преценката на съда
дали било налице непозволено препятстване за упражняване собственическите правомощия,
била конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятствало
упражняване на правото на собственост. Тълкувайки този цитат се установявало, че във
всеки конкретен случай следвало да се установи, какви били действията и как препятствали
упражняването на правото. Това било така защото, искът, който бил основан на чл. 52 ЗС, се
реализирал чрез негаторен иск. Ето защо не било достатъчно простото твърдение, че
процесните дървета не били на отстояние по-малко от 3 м от оградата му, а и че това
състояние възпрепятствало спокойното упражняване на правото му на собственост. Това
произтичало от характера на негаторния иск. Предявеният иск обуславял разпределението
на доказателствената тежест, като в условията на пълно и главно доказване ищецът
следвало да докаже кумулативното наличието на две предпоставки - на първо място, че бил
собственик на имота, и на второ, че ответниците извършвали неоснователни действия, които
му пречели да осъществява в пълен обем правото си на собственост и произтичащите от
него права - да владеел имота, да се ползвал от него и да се разпореждал с него. Според т. 3
на ТР № 4-2017-ОСГК, за уважаване на иска по чл. 109 ЗС било необходимо ищецът да
докажел, че неоснователното действие на ответника му пречело да упражнява своето право.
В мотивите към решението било посочено, че за уважаването на този иск, във всички случаи
било необходимо ищецът да докажел не само, че бил собственик на имота и върху него
ответникът бил осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че
това действие или бездействие създавало за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия били по-
големи от обикновените и поради това били недопустими, била конкретна по всяко дело.
Основание за защита чрез иска се пораждало само при състояния, от които възниквали
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от
упражняване на правомощия, които субективно пречели и/или ограничавали тези на
потърсилият правна защита. Функцията на иска била да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. От исковата
молба не ставало ясно какви негативни влияния търпял ищецът от обстоятелството, че петте
4
дървета били засадени в близост до имотната му граница. Поради това оплакването му било
неоснователно, а искът недоказан. В действителност процесните пет дървета не
възпрепятствали по никакъв начин упражняването на правото му на собственост върху
неговия имот. В това щял да се убеди съдът, след като бъдело изготвено заключението на
съдебно-агрономическата експертиза. Дърветата били стари и през всичките тези години не
бил повдиган изобщо въпросът за местоположението им. Предявеният иск представлявал
откровено заяждане с ответницата М.А.Д. и останалите двама съсобственици на имота, като
мотивът бил междусъседски конфликт. Всички дървета били с подрязани клони и с малки и
рехави корони, като нямало нито един клон, който да навлизал в имота на ищеца. Дори
нямало как и листа да паднели от тях в имота му. Що се отнасяло до черешата, на първо
място, тя била много по-ниска от 5 м, а на второ, била отрязана отдавна и от нея останало
само стеблото, с диаметър по-малко от 15 см, като по ствола нямало абсолютно никакви
клони. Значение в случая имал отговора на въпроса, коя била релевантната височина на
дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа -
установената при разглеждане на делото или тази, до която достигал съответния дървесен
вид. Тук съдебната практика била единодушна - релевантна била височината, до която
достигал съответния дървесен вид. В този смисъл било решение 60-2014-II г.о. И петте
дървета били стари и достигнали максималния си размер. Въпреки това не възпрепятствали
по никакъв начин ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Не
отговаряло на истината и оспорвала размерите, посочени като височина на дърветата, в
исковата му молба. Те били по-ниски от посоченото, а както отбелязала по-горе, едното от
тях отдавна било отрязано. Предвид изложеното предявеният иск бил неоснователен. В него
не се съдържали данни, по какъв начин дърветата възпрепятствали ищеца да упражнява
правото си на собственост. Само на това основание искът му следвало да се отхвърли, тъй
като това бил един от кумулативно изискуемите елементи на същия иск, а именно да била
налице действителна пречка за упражняване правото на собственост. С оглед на всичко
изложено моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 50 ЗС
против ответниците, като неоснователен и недоказан, и й присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, останалите две ответници Н. М. Д. и Е. А. В. не са
подали писмен отговор, не са взели становище по предявения иск, не са претендирали
самостоятелни права и възражения, не са посочили и представили доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявения иск, а ответницата М.А.Д. носи тежестта да докаже по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като на тях е е основала
възраженията си срещу основателността на този иск.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдяното в исковата
5
му молба и подлежащо на доказване от него обстоятелство, че бил собственик на посочения
в същата имот на посоченото в нея основание, не сочи годни доказателства, тъй като
представените в тази насока с исковата му молба копия на н.а. и скица, са незаверени, а в
този им вид, не представляват годни писмени доказателства по делото за същото
обстоятелство.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от:
удостоверение за наследници № 11/16.01.1998 г., нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и давност № 65, том III, дело № 1051 от 1981 г.,
нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 от ЗСГ № 102, том II, дело № 820
от 1982 г. и скица № 2220/10.09.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в исковата
му молба, за приемане като писмени доказателства по делото и на представените с нея копия
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 1464, дело
№ 96/2016 г. и скица № 1365/03.07.2017 г., защото са незаверени, а в този им вид не могат да
бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото, поради което му дава
възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото да ги завери, представи в
оригинал или официално заверен препис, ако желае да бъдат приети, като годни писмени
доказателства по делото.
НАЗНАЧАВА по делото съдебно - агротехническа експертиза, като за вещо лице
определя А.И.П.-П., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед
на процесните имоти и дървета, проверка при страните и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към
тази експертиза в исковата молба, отговора и обстоятелствената част на настоящото
определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим поравно, 50 лева от ищеца и 50 лева
от ответницата М.А.Д., по сметка на С.я районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовките с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на
документите, удостоверяващи внасянето му в цялост, КАТО УКАЗВА на тези страни, че ако
в дадения срок депозитът не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те
ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса,
освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.03.2021 г. от 9.50
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на
ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата М.А.Д. с приложенията към него.
За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от посочените страни на определения
от съда депозит за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6