Мотиви
към присъда, постановена по НОХД № 4333 по описа на Софийски
градски съд, Наказателна колегия, 4-ти
състав за 2020
г.
Обвинението е
повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Ц.Б.Т. за това, че на
06.04.2020 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, без
надлежно разрешително разпространил и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – коноп и амфетамин,
подлежащи на контрол съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба“, както следва:
1. На 06.04.2020 г., около 14,00 часа,
в гр. София, през тераса на апартамент, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. „*****, без надлежно разрешително разпространил
високорисково наркотично вещество – амфетамин и
коноп, подлежащи на контрол съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като продал
на М.С.Б.2 броя свивки, съдържащи амфетамин, както
следва:
- обект 1 – амфетамин,
с тегло 0,64 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 19,20 лева;
- обект 2 – амфетамин,
с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 23,70 лева;
и 2 броя свивки, съдържащи коноп, както
следва:
- обект 3 – коноп, с тегло 0,46 гр.,
при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,76 лева;
-
обект 4 – коноп, с тегло 0,43 гр., при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,58
лева;
2. На 06.04.2020 г., около 18,50 часа,
в гр. София, ж.к. „*****, в себе си, без надлежно разрешително, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества – 4 броя свивки, съдържащи амфетамин,
както следва:
- обект 1 – амфетамин,
с тегло 0,33 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 9,90 лева;
- обект 2 – амфетамин,
с тегло 0,76 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 22,80 лева;
- обект 3 – амфетамин,
с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 23,70 лева;
- обект 4 – амфетамин,
с тегло 0,82 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 24,60 лева,
като всички наркотични вещества са на
обща стойност 129,24 лева – престъпление
по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание, представителят на СГП
поддържа така повдигнатото срещу подс. Ц.Б.Т.
обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателствени
средства, и в частност – от показанията на св. Б., Й., В.и Х., от отразеното в
протоколите за обиск на св. Б. и на подсъдимото лице, и от заключенията на
назначените и изготвени физикохимични и съдебно – оценителна експертизи, които
подлага на анализ, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК с една трета и което
да бъде изтърпяно ефективно. Намира, че като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало и
това, че полага грижи за малолетното си дете, а като отегчаващи – това, че подсъдимият
е разпространявал наркотични вещества на територията на ж.к. „Свобода“
продължително време, видно от показанията на св. Б. и В., и предприетите от Т.
мерки за запазване на конспиративност на дейността
му, изразяващи се в това, че обитавал апартамент, различен от този, в който бил
адресно регистриран, като между двата имота имало врата, през която можел да
преминава в съседния апартамент и да има достъп до избените помещения в съседен
вход на блока. Именно с оглед така създадената организация за разпространение
на наркотичните вещества пледира наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият
Ц.Б.Т. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Възползва се от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, като се извинява за деянието и признава вината си.
При упражняване на правото си на лична
защита подсъдимият заявява, че стената между двата апартамента не е разбивана,
а балконите им са свързани и има балконска врата помежду им. Посочва, че е
обитавал апартамент 21, а не апартамент 10. Сочи, че няма нищо незаконно във
връзка с апартаментите.
В последната си дума подс. Т. се извинява за деянието си и моли за минимална
присъда, като желае да му бъде наложено наказание „Пробация“.
Защитата на подс. Т., в лицето на адв.
Т.– от САК, пледира при определяне на следващото се на подсъдимия наказание да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства, чистото му
съдебно минало, липсата на висящи наказателни производства, доброто му
процесуално поведение, съдействието на разследването, изразеното желание за
сключване на споразумение и признанието на вината му още на досъдебното производство;
социалната му ангажираност, добрите му характеристични данни и изразеното
съжаление за извършеното; това, че е родител на малолетно дете, като полага
грижи за отглеждането му. Предлага доводите на представителя на държавното
обвинение да не бъдат съобразявани, тъй като почиват не на доказателства, а на
предположения. Пледира наказанието на подсъдимия Т. да бъде определено по реда
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като изтърпяването му да бъде отложено с
изпитателен срок, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и да не му бъде налагано
наказание „Глоба“. Сочи, че именно такова наказание ще съдейства за изпълнение
на целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ц.Б.Т.
е роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, към момента – неработещ, с адрес по местоживеене:***.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от фактическа страна, относими към
повдигнатото обвинение:
Към 06.04.2020
г. в сектор 04 ОПКП – СДВР била налична оперативна информация, че подсъдимият Ц.Б.Т.,
адресно регистриран в гр. София, ж.к. „*******, но реално обитаващ апартамент
10 в същия блок, вход Б, ет. 1, разпространява наркотични вещества. Същият имал
изградена система за разпространение на наркотични вещества, като пазел
сериозни предохранителни мерки и не напускал жилището си през деня, а само в
тъмната част на денонощието, или по свечеряване. Освен това, Т. възлагал на
близки лица, живущи в квартала, да обикалят района около блока и да му
съобщават, ако забележат присъствие на служители на МВР.
Част от
стратегията на подсъдимия била да продава наркотични вещества само на познати
или на препоръчани от други лица хора, като обикновено го правел, подавайки
пакетче с веществото от терасата на лица, стоящи долу, под прозореца, които на
свой ред му подавали парите.
Не на последно
място, апартаментът, който обитавал Т. – апартамент 10, бил „долепен“ до
апартамента на родителите му – ап. 37, като между двете жилища имало обща
врата. Това позволявало на подсъдимия без да излиза извън блока, да преминава
от единия вход в другия и да има достъп до множество мазета и общи части на
двата входа.
На посочената
дата – 06.04.2020 г., свидетелят М.Б. позвънил на подсъдимия с цел да си закупи
наркотични вещества, което правел от около две – три години, през ден.
Около 14,00
часа свидетелят застанал под терасата на ап. 21, находящ
се на адреса – гр. София, ж.к. „*****, и отново позвънил на Т., при което Т.
излязъл на терасата и Б. го помолил да му продаде „две на две топчета“, като
имал предвид две топчета амфетамин и две топчета
марихуана.
Подсъдимият
влязъл във вътрешността на апартамента, след което през терасата подал на Б.
две свивки с тревиста маса и две хартиени топчета, съдържащи бяло вещество на
бучки.
Видно от
изготвената в хода на разследването физикохимична експертиза № 274 – Х/2020, в
инкриминираните две от хартиените топчета се съдържат, както следва:
- обект 1 – амфетамин, с тегло 0,64 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 19,20 лева;
- обект 2 – амфетамин, с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 23,70 лева;
Видно от
изготвената в хода на разследването физикохимична експертиза № 275 – Х/2020, в
инкриминираните два броя свивки се съдържат, както следва:
- обект 3 –
коноп, с тегло 0,46 гр., при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,76 лева;
- обект 4 –
коноп, с тегло 0,43 гр., при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,58 лева.
Свидетелят не
заплатил на подсъдимия наркотичните вещества, тъй като не носел в себе си пари,
като му обещал, че ще го стори, когато получи заплата.
Веднага след
това св. Б. се насочил към градинката пред блока, като в този момент бил
задържан от свидетеля Х.Х.– полицейски служител при
СДВР, като при задържането Б. направил опит да избяга и оказал съпротива, което
наложило Х.да употреби физическа сила. Извършен бил обиск на свидетеля, като в
хода на същия били открити и иззети посочените наркотични вещества.
На свой ред
свидетелят Й.Й. – полицейски служител при СДВР,
продължил да наблюдава блока, в който живеел Т., като около 17,25 часа същият
забелязал, че входната врата на вход Б се отворила и подсъдимият излязъл, след което Й. и други негови колеги
от СДВР го задържали.
Около 18,50
часа, на подсъдимият Т. бил извършен обиск, като в хода на претърсването, в
тялото и бельото на Т., в областта на слабините, били открити и иззети четири
броя бучки бяло вещество, увити в четири найлонови свивки.
Видно от изготвената
в хода на разследването физикохимична експертиза № 273 – Х/2020, в същите се
съдържат наркотични вещества, както следва:
- обект 1 – амфетамин, с тегло 0,33 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 9,90 лева;
- обект 2 – амфетамин, с тегло 0,76 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 22,80 лева;
- обект 3 – амфетамин, с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 23,70 лева;
- обект 4 – амфетамин, с тегло 0,82 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 24,60 лева, като всички наркотични вещества са на обща стойност
129,24 лева (сто двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно:
показанията на
свидетелите М.С.Б.(л. 21 – 22 от досъд. п-во), И.Н.В.(л. 24 – 25 от досъд.
п-во), Й.С.Й. (л. 26 – 29 от досъд.
п-во) и Х.Д.Х.(л. 30 – 31 от досъд.
п-во);
протоколи за обиск и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение (л. 5 – 6 и л. 8 – 9 от досъд. п-во), протоколи за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение (л. 11 – 12, л.
16 – 17 и л. 19 – 20 от досъд. п-во),
протокол за следствен експеримент (л. 13 – 14 от досъд.
п-во), приемателно – предавателен протокол №
73603/10.09.2020 г. (л. 123 от досъд. п-во), справка за съдимост на подс.
Т. (л. 22 от съдебното производство) и заверен препис от удостоверение за
раждане на К.Ц.Т., издадено на 09.07.2015 г. от СО – район „Надежда“;
заключения на
назначените и изготвени физикохимични експертизи № 273 – Х/2020 (л. 94 – 99 от досъд. п-во), № 275 – Х/2020 (л.
102 – 107 от досъд. п-во) и
№ 274 – Х/2020 (л. 110 – 115 от досъд. п-во), дактилоскопна експертиза №
159 – Д/2020 (л. 118 – 121 от досъд. п-во) и съдебно – оценителна експертиза (л. 125 – 127 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 374, вр. чл. 283 от НПК, както и веществените доказателства по
делото – инкриминираните количества наркотични вещества, и веществените доказателствени средства – полиетиленови
пликове, транспортни опаковки.
Така
събраните гласни и писмени доказателствени средства,
веществени доказателства и способи на доказване по делото, са непротиворечиви и
в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят
направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически положения.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата
си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като
се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които
го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени и веществени
доказателства, които да обективират каквото и да било
противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
поради което не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал.
3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства, изводими от
свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства, заключения на изготвените в хода
на досъдебното производство експертизи и веществени доказателства – инкриминираните
количества наркотични вещества, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво
изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са
извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в
НПК. Така направеното самопризнание от подс. Т.,
изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената
съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено
средство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически
констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт
на прокурора. По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че
следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
За пълнота настоящата
инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло кредитира показанията на полицейските служители – св. Й.Й. и Х.Х., досежно местонахождението
им на инкриминираната дата, естеството на изпълняваните от тях задължения,
както и повода да пристъпят към извършване на наблюдение на адреса по
местоживеене на подсъдимото лице. В тази им част, показанията на свидетелите
кореспондират по недвусмислен и небудещ съмнение в обективността и
достоверността им начин помежду си.
Изцяло следва да
бъдат кредитирани показанията на тези свидетели и в частта им относно
поведението на св. Б. – подробно описано по-горе, тъй като и в тази им част
така събраните гласни доказателствени средства са
напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се, непротиворечиви,
кореспондират с тези на св. Б. и с отразеното в протокола за обиск и иззземване от този свидетел от 06.04.2020 г., депозиран на
л. 5–6 от досъд. п-во.
Действително, разпитан в хода на досъдебното производство св. Б. не съобщава,
че е направил опит да избяга от органите на реда, и че е оказал съпротива при
задържането му, но това добре се обяснява с усилията на свидетеля да представи
поведението си в положителна светлина и да неглижира
съпричастността си към общественоопасно деяние.
Въпреки това, тези факти и обстоятелства се установяват безспорно от
показанията на св. Й. и Х., които са напълно единни и безпротиворечиви
и в тази им част.
Настоящата инстанция
не намира причини да не кредитира и показанията на св. Й. и Х.и в частта им
относно поведението на подсъдимия след срещата му със св. Б. и при извършване
на полицейската проверка, като прецени, че и в тази им част същите са напълно
единни, взаимнодопълващи се, вътрешно
непротиворечиви, житейски убедителни и правдоподобни, поради което за съда не
възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Отделно от това, съдът констатира, че показанията им в частта, в която
съобщават за намерените количества наркотични вещества у подсъдимия,
кореспондират по несъмнен и категоричен начин с тези на св. Б. и В., които
сочат да са закупували наркотични вещества от подс. Т.
и с отразеното в протокола за обиск на лице от 06.04.2020 г. относно
установените у подсъдимия обекти – предмет на експертно изследване, което е още
една индиция за съда, че свидетелите депозират
обективни и достоверни показания.
СГС в този си състав,
кредитира с доверие и показанията на св.
М.Б. и И.В., като прецени, че по отношение на съобщените от тях факти и
обстоятелства касателно снабдяването им с наркотични
вещества от подс. Т., същите кореспондират по небудещ
съмнение начин помежду им, а по отношение на съобщеното от св. Б. относно
задържането му от органите на реда – с показанията на св. Й. и Х., поради което
и съдът няма основание да се съмнява в достоверността им. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намери, че показанията на тези свидетели не са
предназначени да формират защитна версия на подс. Т.
по повдигнатото му обвинение, въпреки познанството помежду им.
Въз основа на така
събраните гласни доказателствени средства –
показанията на св. Б., Й. и Х., съдът установи механизма на извършване на
инкриминираните деяния от страна на подс. Т. и
времето и мястото на извършването им. Предметът на посегателство от страна на
подсъдимия, съдът установи, като взе предвид отразеното в протоколите за обиск
на лица от 06.04.2020 г., заключенията на ФХЕ и веществените доказателства по
делото. За съда не възникна съмнение, че е налице идентичност между обектите,
иззети при извършения обиск на св. Б. и на подсъдимия, и тези – предмет на
експертен анализ.
Останалите, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, писмени
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 374, вр. чл. 283 от НПК, съдебният съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателствени средства и
са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
По-конкретно, настоящият състав
прецени, че изготвените в хода на досъдебното производство и приобщен към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК,
протоколи за обиск на лица – св. Б. и подс. Т., са
изготвени по реда от компетентен орган и съдържат всички изискуеми реквизити,
визирани в чл. 129 от НПК. Видно от отразеното в протоколите, обективиращи резултатите от извършените действия по
разследването – впрочем, неоспорени от страните по делото, процесуално –
следствените действия са предприети при стриктно спазване на императивните
законови разпоредби на чл. 164 от НПК, поради което и протоколите, изготвени в
резултат на действията по разследването, са годни доказателствени
средства за извършените действия по разследването, реда по който са извършени и
резултатите от същите.
Заключенията
на назначените и приети като доказателства по делото физикохимични, дактилоскопна и съдебно – оценителна експертизи съдът
възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и
ясни и относими към предмета на доказване по делото.
По-конкретно, въз
основа на заключенията на физикохимичните експертизи, съдът установи видът на
инкриминираното количество наркотични вещества, неговото тегло и съдържанието
на активно наркотично действащ компонент, а въз основа на заключението на
съдебно-оценителната експертиза се установи стойността на инкриминираното
количество високорискови наркотични вещества.
При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът взе предвид
и обсъди и веществените доказателства по
делото – инкриминираните високорискови наркотични вещества, както следва: амфетамин с тегло 0,64 гр., на стойност 19,20 лева; амфетамин с тегло 0,79 гр., на стойност 23,70 лева; коноп с
тегло 0,46 гр., на стойност 2,76 лева; коноп с тегло 0,43 гр., на стойност 2,58
лева; както и 4 (четири) броя свивки, съдържащи амфетамин,
както следва: амфетамин с тегло 0,33 гр., на стойност
9,90 лева; амфетамин с тегло 0,76 гр., на стойност
22,80 лева; амфетамин с тегло 0,79 гр., на стойност
23,70 лева и амфетамин с тегло 0,82 гр., на стойност
24,60 лева, като прецени, че същите са приобщено към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред и са годни веществени доказателства, по
смисъла на чл. 109 от НПК, както и веществените
доказателствени средства – полиетиленови
пликове, транспортни опаковки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си,
подсъдимият Ц.Б.Т. е осъществил всички признаци от обективна и субективна
страна на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1от НК, за извършването на което е
ангажирана наказателната му отговорност в производството. За да мотивира
подобен извод, съдът съобрази следното.
На първо място, по делото по несъмнен и
категоричен начин е установено, че от обективна
страна, на 06.04.2020 г., около 14,00 часа, в гр. София, през тераса на
апартамент, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*****,
без надлежно разрешително подсъдимият разпространил високорисково наркотично
вещество – амфетамин и коноп, подлежащи на контрол
съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“,
като продал на М.С.Б.2 броя свивки, съдържащи амфетамин,
както следва: обект 1 – амфетамин с тегло 0,64 гр.,
при цена за грам 30,00 лева, на стойност 19,20 лева; обект 2 – амфетамин с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на
стойност 23,70 лева и 2 броя свивки, съдържащи коноп, както следва: обект 3 –
коноп с тегло 0,46 гр., при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,76 лева; обект 4 – коноп с тегло 0,43 гр., при цена за
грам 6,00 лева, на стойност 2,58 лева.
С това, подсъдимият е осъществил една
от формите на изпълнително деяние, инкриминирани в диспозицията на правната
норма на чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК, а именно – разпространение на
инкриминираното количество високорискови наркотични вещества. Разпространението
на наркотичните вещества е осъществено от подсъдимото лице чрез предоставянето
му на св. Б., срещу обещанието последният да го заплати, когато получи заплата,
с което същият отчуждил на възмездно правно основание предмета на
посегателство.
Действително, по делото не се
установява кога и при какви фактически обстоятелства подсъдимият е придобил
инкриминираните високорисковите наркотични вещества. В конкретния случай,
обаче, за съда е достатъчно доказването по несъмнен и категоричен начин факта
на съзнателното разпространение на това вещество от подсъдимото лице на св. Б.,
без надлежно разрешително. Тъй като придобиването му е въздигнато от
законодателя като отделно съставомерно изпълнително
деяние, за което спрямо подс. Т. не е повдигнато
обвинение, съдът не следва да изследва задълбочено начина, по който същият се е
сдобил с високорисковото наркотично вещество – дали го е закупил, дали му е
дадено от друг или го е придобил по различен начин. Достатъчно е да се докаже,
че го е разпространил, което настоящият съд намира за несъмнено. Как точно е
извършено придобиването, не е предмет на доказване в настоящия наказателен
процес дотолкова, доколкото съзнателното разпространение – предаването му на
друг човек, като инкриминирано изпълнително деяние от държавното обвинение, е
доказано.
За да прецени авторството на подс. Т. по отношение на
инкриминираното деяние с предмет високорискови наркотични вещества, както
следва: обект 1 – амфетамин с тегло 0,64 гр., при
цена за грам 30,00 лева, на стойност 19,20 лева; обект 2 – амфетамин
с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 23,70 лева; обект 3
– коноп с тегло 0,46 гр., при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,76
лева; обект 4 – коноп с тегло 0,43 гр.,
при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,58 лева, съдът взе предвид, от една
страна, показанията на св. Б. и Х., а от друга – отразеното в протокола за
обиск и изземване от св. Б. от 06.04.2020 г., обективиращ
резултатите от проведеното действие по разследване на горепосочения адрес.
По делото безпротиворечиво
е установен и предметът на
посегателство от страна на подсъдимия. Това са високорискови наркотични
вещества – амфетамин – обект 1 – амфетамин
с тегло 0,64 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 19,20 лева; обект 2
– амфетамин с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00
лева, на стойност 23,70 лева, и коноп – обект 3 – коноп с тегло 0,46 гр., при
цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,76 лева;
обект 4 – коноп с тегло 0,43 гр., при цена за грам 6,00 лева, на
стойност 2,58 лева. Въз основа на заключенията на назначените и изготвени
физикохимични експертизи, които съдът кредитира изцяло, като прецени, че са
обективни, компетентни, пълни и ясни, относими към
предмета на доказване в производството и неоспорени от страните по делото, се
установи видът на инкриминираните количества наркотично вещество, тяхното тегло
и съдържанието на активно наркотично действащ компонент, а въз основа на
заключението на съдебно-оценителната експертиза, която съдът също няма
основание да не кредитира, се установи стойността на инкриминираните количества
високорисково наркотично вещество.
Амфетаминът
е поставен под международен и вътрешен контрол, като наркотично средство,
съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г.,
ратифицирана от Р България и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Конопът е включен в Списък І на
Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., изменена с
протокол от 1972 г., ратифицирана от Р България и
е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3,
ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Ето защо, следва да се приеме, че
горепосоченото деяние подсъдимият е осъществил по отношение на високорискови
наркотични вещества, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 НК.
Липсата на надлежно разрешение за
разпространението от подсъдимия на процесните
високорискови наркотични вещества също се явява безспорно доказана, с оглед
изначалната невъзможност, съгласно действащото в страната законодателство, да
бъде получено разрешение за държане на инкриминираното високорисково наркотично
вещество, тъй като същите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подс. Т.
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същия е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е обществено-опасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал
както обстоятелството, че осъществява разпореждане с инкриминираните количества
високорискови наркотични вещества, от вид и със съдържание, описани по-горе,
така и че същото извършва по отношение на високорискови наркотични вещества,
без надлежно издадено разрешение за това.
На второ място, по делото по несъмнен и
категоричен начин беше установено, че от обективна
страна, на 06.04.2020 г., около 18,50 часа, в гр. София, ж.к. „*****, в
себе си, без надлежно разрешително, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества – 4 броя свивки, съдържащи амфетамин, както
следва: обект 1 – амфетамин, с тегло 0,33 гр., при
цена за грам 30,00 лева, на стойност 9,90 лева; обект 2 – амфетамин,
с тегло 0,76 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 22,80 лева; обект 3
– амфетамин, с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00
лева, на стойност 23,70 лева и обект 4 – амфетамин, с
тегло 0,82 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 24,60 лева.
С това, подсъдимият е осъществил друга
от формите на изпълнително деяние, инкриминирани в диспозицията на правната
норма на чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2004 г.), а именно – държане
на наркотични вещества.
Действително, в хода на съдебното
следствие не се установи през какъв период от време подсъдимият е упражнявал
посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство,
обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната съставомерност на деянието му по този законов текст,
доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 1 пр. 4 от НК, не е съставомерен
признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализация
на наказателната отговорност на престъпния деец.
За да прецени авторството на подс. Т. по отношение на
инкриминираното деяние с предмет 4 броя свивки, съдържащи амфетамин,
както следва: обект 1 – амфетамин, с тегло 0,33 гр.,
при цена за грам 30,00 лева, на стойност 9,90 лева; обект 2 – амфетамин, с тегло 0,76 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 22,80 лева; обект 3 – амфетамин, с тегло
0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 23,70 лева и обект 4 – амфетамин, с тегло 0,82 гр., при цена за грам 30,00 лева,
на стойност 24,60 лева, съдът взе предвид, от една страна, показанията на
полицейските служители св. Х.и Й., а от друга – отразеното в протокола за обиск
и изземване от 06.04.2020 г. от подс. Т., обективиращ резултатите от проведеното действие по
разследване на горепосочения адрес.
По делото безпротиворечиво
е установен и предметът на
посегателство от страна на подсъдимия. Това е високорисково наркотично вещество
– амфетамин, разпределен в четири обекта, както
следва: обект 1 – амфетамин с тегло 0,33 гр., при
цена за грам 30,00 лева, на стойност 9,90 лева; обект 2 – амфетамин,
с тегло 0,76 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 22,80 лева; обект 3
– амфетамин, с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00
лева, на стойност 23,70 лева и обект 4 – амфетамин с
тегло 0,82 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 24,60 лева. Така, въз
основа на експертното заключение на вещото лице, изготвило ФХЕ, което съдът
кредитира изцяло, като прецени, че е обективно, компетентно, пълно и ясно, относимо към предмета на доказване в производството и
неоспорено от страните по делото, се установи видът на инкриминираното
количество наркотично вещество, неговото тегло и съдържанието на активно
наркотично действащ компонент, а въз основа на заключението на
съдебно-оценителната експертиза, която съдът също няма основание да не
кредитира, се установи стойността на инкриминираното количество високорисково
наркотично вещество.
Амфетаминът
е поставен под международен и вътрешен контрол, като наркотично средство,
съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г.,
ратифицирана от Р България и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Ето защо, следва да се приеме, че
горепосоченото деяние подсъдимият е осъществил по отношение на високорискови
наркотични вещества, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 НК.
Доколкото по делото не се установи
подсъдимият да е държал инкриминираното високорисково наркотично вещество – амфетамин, въз основа на лицензия за придобиване,
преработване, съхраняване и употреба на същите, издадена при реда и условията
на чл. 32 и 35 ЗКНВП и от органите по чл. 16 и 18 от същия закон, то следва да
се приеме, че посоченото деяние, подсъдимият е осъществил в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подс. Т.
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същия е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е обществено-опасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал
както обстоятелството, че упражнява трайно фактическа власт върху наркотично
вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същото извършва
по отношение на високорискови наркотични вещества, без надлежно издадено
разрешение за това.
Подс.
Т. е държал инкриминираното количество наркотично вещество с разпространителска цел, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 от НК. Този извод се извежда, от една страна, от показанията на св. Б. и В., които
сочат, че са закупували наркотични вещества от подсъдимия сравнително
продължителен период от време, а от друга – от начина на опаковане на
установените във фактическа власт на подсъдимия количества наркотично вещество
– на „дози“, несъмнено сочещи, че е предназначено за разпространение на трети
лица.
Деянията, осъществени от подсъдимия на
посочените по-горе дата и места, са извършени при условията на продължавано
престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Касае се за две отделни
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
По изложените съображения, съдът призна
подс. Ц.Б.Т. за виновен
в това, че на 06.04.2020 г., в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, без
надлежно разрешително разпространил и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – коноп и амфетамин,
подлежащи на контрол съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба“, както следва:
1. На 06.04.2020 г., около 14,00 часа,
в гр. София, през тераса на апартамент, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. „*****, без надлежно разрешително разпространил
високорисково наркотично вещество – амфетамин и
коноп, подлежащи на контрол съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като продал
на М.С.Б.2 броя свивки, съдържащи амфетамин, както
следва:
- обект 1 – амфетамин,
с тегло 0,64 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 19,20 лева;
- обект 2 – амфетамин,
с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 23,70 лева;
и 2 броя свивки, съдържащи коноп, както
следва:
- обект 3 – коноп, с тегло 0,46 гр.,
при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,76 лева;
-
обект 4 – коноп, с тегло 0,43 гр., при цена за грам 6,00 лева, на стойност 2,58
лева;
2. На 06.04.2020 г., около 18,50 часа,
в гр. София, ж.к. „*****, в себе си, без надлежно разрешително, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –
4 броя свивки, съдържащи амфетамин, както следва:
- обект 1 – амфетамин,
с тегло 0,33 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 9,90 лева;
- обект 2 – амфетамин,
с тегло 0,76 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 22,80 лева;
- обект 3 – амфетамин,
с тегло 0,79 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 23,70 лева;
- обект 4 – амфетамин,
с тегло 0,82 гр., при цена за грам 30,00 лева, на стойност 24,60 лева,
като всички наркотични вещества са на
обща стойност 129,24 лева – престъпление
по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно
съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в страната правов
ред, свързан със спазване на установения разрешителен режим за дейности с
наркотични вещества.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За
извършеното от подс. Ц.Б.Т. престъпление, наказателноправната норма по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр.
5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две до осем години, както и „Глоба“
от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При така
сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция намира, че
деянието, осъществено от подс. Т., и личността на
неговия извършител разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с типичната, визирана от законодателя при очертаване на вида и
размера на следващото се на дееца наказание. В конкретния по делото случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и
най-лекото, предвидено в закона наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от две
години, се явява прекомерно тежко. Ето защо и следващото се на дееца наказание
следва да се определи при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
Приложението
на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в
наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Смекчаващите
обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид
законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава
неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно
репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на
минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни
съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана
разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на
визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя
предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно
престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на
предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото
наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „Лишаване от свобода“.
Основание за
използване на посочените възможности е наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под
„изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много
и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено
множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието
само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство.
Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния
брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за
осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен
характер, но именно защото са много като количество, те в своята съвкупност
значително занижават степента на обществената опасност на извършеното деяние.
В конкретния по
делото случай, не се констатира изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, но са налице многобройни такива, които сочат на
занижена степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Като
такива съдът прецени младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, чистото му съдебно минало, тежкото му социално положение – същият е
безработен, обстоятелството, че полага грижи за малолетното си дете, както и
сравнително ниската стойност на инкриминираното количество наркотично вещество,
държано и разпространено от подсъдимия, възлизаща общо на 129,24 лева.
Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът прецени и изразеното искрено
съжаление и разкаяние за извършеното както на досъдебната фаза на
производството, така и пред настоящата инстанция, което сочи на извод, че
подсъдимият е осъзнал отрицателните последици от деянието си и се отнася твърде
критично към деянието си и неговия вредоносен резултат.
При така сложилото се
своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция прецени, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, по смисъла на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК.
Съдът прецени, че не
следва да отчита като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
липсата на висящи наказателни производства спрямо същия, доколкото в
материалите по досъдебното производство са приложени справки от СДВР и НСлС (л.
46 – 47 и л. 131 от досъд. п-во),
от които е видно, че подсъдимият има криминални регистрации за други
противообществени прояви; това обстоятелство, обаче, не се отчита и като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, тъй като това би се явило
в противоречие с презумпцията за невиновност, регламентирана в Конституцията на
Република България и в чл. 16 от НПК.
СГС в този си състав,
не взе предвид, като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
доброто му процесуално поведение, тъй като не се установява нито на досъдебна
фаза, нито пред съда да е имал поведение, с което съществено да е допринесъл за
разкриване на обективната истина. Действително, същият се е явявал при призоваване
от надлежните органи, не се е укривал от същите, не е ставал причина за
забавяне на разследването или за отлагане на производството пред съда, но това
поведение е предприето в изпълнение на избраната линия на защита на подсъдимия
и не следва да се отчита при индивидуализация на наказателната му отговорност.
Изложеното в пълна
степен е относимо и по отношение на направеното
изявление от защитника на подсъдимия, при предявяване на материалите по
разследването, обективирано в едноименния протокол от
19.10.2020 г. (л. 133 от досъд. п-во),
че желаят наказателното производство да приключи със споразумение, тъй като
това изявление отново е израз на избраната от подсъдимото лице и неговия
защитник линия на защита, а и при сключване на споразумение, процесуалното
поведение на подсъдимия обуславя и известно негово бонифициране,
чрез определяне на следващото му се наказание при условията на чл. 55 от НК.
Не е основателно и
искането на защитата да бъде отчетено като смекчаващо отговорността на
подсъдимия признанието на вината му, тъй като това е изискуема по закон
предпоставка за приложение на съкратената процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. С
признанието на вината си в конкретния по делото случай, подсъдимият не е
допринесъл съществено за разкриване на обективната истина нито на досъдебна
фаза, нито пред съда, поради което и същото не представлява самостоятелно
основание за смекчаване на отговорността му (в този смисъл вж. и т. 7 от Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС).
Съдът не прецени като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство добрите му характеристични
данни, тъй като нито на досъдебна фаза, нито пред съда, са събрани
доказателства в насока положителни характеристични данни за подсъдимото лице.
Разбира се, съдът
отчете и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а именно – взетите от
него сериозни предохранителни мерки за запазване на конспиративността
на развиваната от него дейност и затрудняване разкриването й от органите на
реда – подробно описана по-горе, както и това, че подсъдимият продължително
време се е занимавал с разпространение на високорискови наркотични вещества, в
какъвто смисъл са показанията на св. М.Б. и И.В..
Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на
деянието и на неговия извършител настоящата инстанция прецени, че следва да
определи наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно – в размер на 8 (осем) месеца „Лишаване от свобода“. Така наложеното
наказание, съдът намери, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено с
оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
На основание чл. 55,
ал. 3 от НК, Съдът не наложи на подс. Т. по-лекото
наказание, което законът предвижда наред с „лишаването от свобода“, а именно – „Глоба“,
като прецени, че с оглед тежкото му социално положение и полаганите грижи за
малолетното му дете, налагането на това по вид наказание би се явило прекомерно
тежко и би поставило под угроза възможността на подсъдимия да се грижи за
малолетното си дете.
Предвид така
определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“, съдът намери, че в
конкретния случай са налице кумулативно предвидените предпоставките за
освобождаване на подсъдимия Ц.Б.Т. от изтърпяване на така наложеното му
наказание, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно: на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години; лицето да не е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, да не се явява наложително същият да изтърпи ефективно наказанието
си.
В конкретния по
делото случай подс. Т. не е бил осъждан на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер; наложеното му наказание „Лишаване от
свобода” е за срок до три години и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. При преценка на необходимата
степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното
престъпление, СГС в този си състав, съобрази, че това е първо осъждане на
подсъдимия. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били
постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта
на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за
придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от
факта на осъждане на „Лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не
е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Противното би се явило
несъобразена с целите на наказанието принуда, която не би постигнала съществен
общественополезен резултат. Подсъдимият е на млада възраст, семейно ангажиран и
за формиране на устойчиви положителни ценностни модели, ще е достатъчно
налагането на наказание, свързано с ограничаване на свободата му на придвижване
в пространството. Ефективното изтърпяване на така наложеното му наказание не би
съдействало с нищо за формирането му като личност с положително поведение.
Личността на подс. Т. не се нуждае от корекционно въздействие с такава интензивност, каквато да
налага принудителното му въдворяване в място за изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“. Достатъчно превантивно и поправително въздействия би
изиграла възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание, в
случай, че подсъдимият извърши ново умишлено престъпление от общ характер.
Ето защо и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Ц.Б.Т. *** за срок от 8 (осем) месеца
с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
Посоченият изпитателен срок, според съда, се явява достатъчен по
продължителност, за да упражни своето превантивно и поправително въздействие
спрямо личността на подсъдимото лице.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, вр. чл.
53, ал. 2, б. „а“ от НК, Съдът постанови предмета
на престъплението – инкриминираните
високорискови наркотични вещества, както следва: амфетамин,
с тегло 0,64 гр., на стойност 19,20 лева; амфетамин,
с тегло 0,79 гр., на стойност 23,70 лева; коноп, с тегло 0,46 гр., на стойност
2,76 лева; коноп, с тегло 0,43 гр., на стойност 2,58 лева; както и 4 (четири)
броя свивки, съдържащи амфетамин, както следва: амфетамин, с тегло 0,33 гр., на стойност 9,90 лева; амфетамин, с тегло 0,76 гр., на стойност 22,80 лева; амфетамин, с тегло 0,79 гр., на стойност 23,70 лева и амфетамин, с тегло 0,82 гр., на стойност 24,60 лева, да бъде
отнет в полза на Държавата.
Съдът постанови
иззетите по делото като веществени доказателства – полиетиленови
пликове, транспортни опаковки – да бъдат унищожени като вещи без стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди
подсъдимия Ц.Б.Т. да заплати сумата от 453.63 лева (четиристотин петдесет и три
лева и шестдесет и три стотинки) – разноски по водене на делото, както и на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: