РЕШЕНИЕ
№1239 дата
03 ноември 2022г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 06 октомври
2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Г.а
Прокурор: ………….……..……
разгледа адм.
дело № 496 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215,
ал.1, във вр. с чл.219 от ЗУТ.
Предмет
на оспорване е Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г.
на кмета на Община Созопол, с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж, описан като стоманобетонова
тераса, находящ се в поземлен имот с кадастрален
идентификатор 67800.8.205, гр.Созопол, както и е посочено след влизане в сила
на заповедта да се отправи до М.И.Ц. *** покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а в случай на неизпълнение то да
се извърши по възлагане на Община Созопол за сметка на лицето.
Жалбоподателят
М.Ц. оспорва издадената заповед, като възразява, че той не е извършител на
строежа, нито го е изпълнявал, нито е възлагал неговото изпълнение, както и не
е негов собственик. Посочва, че всички строително-монтажни работи по
построената сграда в ПИ с идентификатор 67800.8.987 в м.“Буджака“,
гр.Созопол и по вертикалната планировка около нея са били извършени от
строител, който административният орган можел да установи. Отбелязва също, че
каквито и дейности да са били извършени на морския бряг в поземлен имот с
идентификатор 67800.8.205 те са били направени преди построяването на сградата
в ПИ с идентификатор 67800.8.987 и са били заварени при нейното строителство.
, дружеството не е изпълнило така
наименования строеж, то не е възложител на строежа, поради което неправилно се
сочи като адресат на задължението за неговото премахване. Възразява също така,
че заповедта е немотивирана, тъй като липсва конкретизация и индивидуализация
на обекта на заповедта, предвид обстоятелството, че имотът, в който се намира е
с огромна площ, разположен по протежение на бреговата ивица. Иска се отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – кмет на Община Созопол,
чрез упълномощен процесуален представител, оспорва основателността на жалбата,
като поддържа становището, че жалбоподателят е извършителят на процесния
строеж, което е установено от събраните по делото свидетелски показания, както
и са установени характеристиките на незаконното строителство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата
е частично процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна
страна – адресат на акта и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество, е частично основателна.
Данните
от административната преписка сочат, че до кмета на Община Созопол е била подадена
жалба от А и Х БИЛД ООД вх. № 26-00-978/08.06.2020г., видно от която,
дружеството е посочило, че е изпълнител на строеж – вилна сграда с
местонахождение в землището на гр.Созопол, местност „Буджака“,
разположена в ПИ с идентификатор 67800.8.987, като при посещение на място е
установено, че са унищожени скални масиви на самия морски бряг, върху които е
изградена стоманобетонова площадка, монтирани са
метални установки за спиране на джетове върху самите скали, изпълнена е тераса,
за която отново са премахнати скали и изградена бетонова колона върху тях с цел
укрепване на терасата, превърната в помещение за ползване, изградена метална
ограда, чрез която се отнема обществения достъп до морето, както и наличие на
други бетонови елементи, при които са унищожени и други скални масиви. Уточнил
е, че към момента на въвеждане на сградата в експлоатация през 2017г. тези
дейности не са били извършени, а като техен извършител е посочил жалбоподателя М.Ц.
– собственик на обекти в сградата и управител на фирмата, строила сградата в
периода 2004-2014г.
До кмета
на Община Созопол е постъпило и искане от А.Ш.-Р.вх. № 94-00-2585/03.07.2020г.,
с което уведомява за извършени в нейния имот с идентификатор 67800.8.987
действия по разбиване на скали и строителни дейности относно бетонни тераси без
нейно съгласие, извършвани от М.Ц., като е поискала той да бъде предупреден да
спре извършването на по-нататъшни действия.
На
05.08.2020г. е извършена проверка от служители на Община Созопол, за която е
съставен Констативен акт № 71, видно от който, в поземлен имот с идентификатор
67800.8.205, за който е посочено, че представлява публична държавна собственост
– скали, е констатирано наличието на строеж, представляващ стоманобетонова
тераса. Вписано е, че строежът е собственост на М.Ц., като за него не се
представят строителни книжа. Фактическото изпълнение е описано като изградена стоманобетонова тераса с приблизителни размери 10м дължина
и 3м широчина, изпълнена от подпорна стена с височина от 1,50м и стоманобетонова площадка с ажурен парапет. Посочено е, че
към този строеж достъп имат само обитателите на сграда в ПИ с идентификатор
67800.8.987, като площадката се ползва за разполагане на шезлонги и чадъри.
Против
съставения констативен акт № 71/05.08.2020г. жалбоподателят Ц. подал възражение
вх. № 94-00-4062/20.10.2020г., видно от което, посочил е, че той нито е
възложител, нито е извършител на строежа, а всички строителни дейности по
сградата в ПИ с идентификатор 67800.8.987 и вертикалната планировка са били
извършени от строител, който може да се установи от административния орган.
Посочил е също така, че описанието на строежа не съответства на действителния
такъв, тъй като описаната стоманобетонова тераса
всъщност не е тераса и не е със стоманобетонова
конструкция, а представлява брегоукрепване на свлачище в тази част на морския бряг и доколкото му е било
известно е било направено преди построяване на сградата, като под циментовата
замазка имало пръст, която морето извличало и ерозирало брега, което наложило
запечатването на тази пръст със замазка, което по своята същност не би следвало
да е строеж.
Въз
основа на фактическите констатации в съставения констативен акт и след като
счел възражението на жалбоподателя, че не е изпълнител на строежа, за
неоснователно, кметът на Община Созопол издал процесната Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г., с която,
на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като стоманобетонова тераса, находящ
се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205, гр.Созопол, както и
е посочено след влизане в сила на заповедта да се отправи до М.И.Ц. покана за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а
в случай на неизпълнение то да се извърши по възлагане на Община Созопол за
сметка на лицето.
Заповедта
е незаконосъобразна, в частта, в която сочи за извършител на строежа
жалбоподателят М.Ц. и на това основание му е възложено премахването на
строежа.
Основното възражение на жалбоподателя,
депозирано пред административния орган и поддържано в съдебния процес е, че той
не е извършител на така описания строеж, не се явява негов възложител, поради
което неправилно в негова тежест се вменява задължение за премахването му.
Възражението съдът счете за основателно поради липса на безспорни данни, които да са установени от административния орган, обосноваващи този негов извод, като в тази връзка съдът се позовава вкл. на мотивите на Върховния административен съд, съдържащи се в неговото отменително Решение № 2829/24.03.2022г. по адм.дело № 11574/2021г., а именно - „Изводът на решаващия съд за отговорността на жалбоподателя Ц. за премахване на строежа също е направен в противоречие с доказателствата, от които не се установява качеството на лицето съобразно хипотезите на чл. 225а, ал. 5, т. 3 и т. 5 ЗУТ, още повече, че са налице данни, че бетоновата настилка е изпълнена след решение на всички етажни собственици собственици и с общи средства, както и със съвместен труд на част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата (свид. Г., уведомление до етажните собственици на л. 121 от делото).“
При настоящото разглеждане на делото
не са събрани нови различни доказателства в тази насока, като пълномощниците на страните се позоваха на вече събраните
при първоначалното разглеждане на делото свидетелски показания. Част от тях -
св.Б.сочи като изпълнители 7-8 човека, собственици на апартаменти в сградата,
св.Х.посочва, че е чувал, че инициатор на строителството бил жалбоподателят Ц.,
друга част от свидетелите – св.К. посочва, че площадката е било изпълнена от Ц. и негов работник, св.Г. е
казал, че в изграждането на терасата е участвал той, М. (Ц.) и Х. –
майстор-работник, а св.Г. е споделил, че не е присъствал на строежа на
площадката, но знаел, че била направена от майстор.
В този смисъл,
фактите по делото относно извършителя и/или възложителя на процесния строеж
остават противоречиви, поради което следва да се приеме, че в административното
производство не са били събрани достатъчно еднозначни данни относно
строителя/възложителя на процесния обект и след като административният орган не
е процедирал в хипотезата на неизвестен извършител, поради което процесната
заповед следва да бъде отменена в частта по т.2 и т.3, вменяващи на
жалбоподателя премахването на строежа.
С оглед горните
мотиви, следва да се приеме, че след като за жалбоподателя не се установява да
е строител/възложител на процесния строеж, то за него не е налице правен
интерес от оспорването на административния акт в частта, в която е разпоредено премахването на строежа – т.1, респ. в тази
част неговата правна сфера не се засяга, тъй като производството по премахване
на незаконен строеж се развива между административния орган и лицето с качество
на строител/възложител. Към момента на подаване на жалбата правният интерес на
жалбоподателя е бил налице, бидейки
адресат на заповедта, но след като в хода на процеса не се установява
релевантното качество на строител/възложител на процесното
строителство, то правният интерес от оспорване на административния акт в частта
относно констатиран и разпореден за премахване
незаконен строеж, не е налице, респ. с тази част не се засяга правната му
сфера. Произтичащата от това процесуална недопустимост за разглеждане на спора
в тази част, изключва обсъждането му по същество.
В посочената част
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
да се прекрати.
Съобразно този изход
на процеса – частична основателност на жалбата и частична нейна недопустимост,
разноските на страните следва да се присъдят до размер на ½ , като на
жалбоподателя те следва да се присъдят в размер на 1190лв.
((10+900+70+500+900):2), а на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 1080лв. ((1080+1080):2) – съдът взема предвид двете възнаграждения по
1080лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуалното
представителство пред ВАС и за настоящото разглеждане на делото, тъй като за
тези плащания са представени документи. За процесуалното представителство на
Община Созопол при първоначалното разглеждане на делото съдът не взема предвид
адвокатското пълномощно на л.72 от делото, тъй като в него е отбелязано само
договорено възнаграждение от 1080лв., но няма данни и други документи за
плащането му.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 и чл.159, т.4 от АПК, Бургаският административен съд,
ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
8-Z-1267/22.10.2020г. на кмета на Община Созопол, В ЧАСТТА по т.2 – След
влизане в сила на заповедта, да се отправи до М.И.Ц. *** покана за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване по реда на
чл.277 от Административнопроцесуалния кодекс, както и
В ЧАСТТА по т.3 – При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на Община
Созопол за сметка на М.И.Ц., адрес: ***.
ОСТАВЯ без
разглеждане жалбата на М.И.Ц. *** против Заповед № 8-Z-1267/22.10.2020г. на
кмета на Община Созопол, В ЧАСТТА по т.1 – Да бъде премахнат незаконният строеж
„стоманобетонова тераса“, находящ
се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205 град Созопол, като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Община
Созопол, гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ № 2 да заплати на М.И.Ц. ***, с ЕГН **********,
сумата от 1190лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М.И.Ц. ***, с
ЕГН **********,***, пл.“Хан Крум“ № 2, сумата от 1080лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, а в частта, с характер на прекратително
определение, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: