Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 06.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 14100 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл.
45 ЗЗД, предявен от Х.Т.Н.,
ЕГН **********, чрез процесуалния
й представител адв. С.А.против
ЗК „Л.И.“ АД, *** за заплащане
на обезщетение за търпени неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие смъртта на нейния
съпруг Н.И.Н., настъпила в резултат на ПТП от 06.11.2015 г. в размер на сумата от
200 000 лв., ведно със
законна лихва върху нея от
датата на увреждането – 06.11.2015 г. до окончателното й изплащане, както и за обезщетяване на имуществени вреди в размер на сумата от
44,86 лв.
Чрез своя процесуален представител ищецът
поддържа иска за неимуществени вреди, които твърди, че търпи в следствие
смъртта на своя съпруг по вина на водача А.Р.О.при управлението на лек автомобил „Ауди
80“ с ДК № ********застрахован при ответното дружество .
Моли съда да уважи предявения иск ,
тъй като е основателен и доказан ведно със законните последици- разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, *** оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по размер,
над сумата от 56 000 лв. като прекомерно завишен. Оспорва механизмът на ПТП, както и твърдението за изключителната вина на водача на
л.а. „Ауди 80“, с рег. № ********А.Р.О.за настъпване на процесното
ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия Н.И.Н., който в нарушение на чл. 20, ал.
1 ЗДвП не е контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал, в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП не е намалил скоростта и не е спрял, когато
е възникнала опасност на движението, а също така е нарушил
и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като
е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и претенцията за лихва досежно началната дата, от която
се претендира. Претендира разноски .
Помагачите на ответника Р.А.Р., ЕГН ********** и А.А.Р., ЕГН ********** не са взели становище по делото.
Доказателствата по делото са гласни
и писмени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 13 от 25.11.2015 год. , протокол за оглед
от 07.11.2015 год. и Постановление на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора от
16.11.2016 год. по ДП 1592/2015 год. на РУ-гр.Казанлък се установява,че на
06.11.2015 г. около 23 часа,
на първокласен път път 1-6 в участъка
между с. Манолово и гр. Калофер, в землището на с. Малиново е настъпило ПТП , при което се движещия се в посока към с.Тъжа лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ********управляван
от А.Р.О., при навлизане в
плавен десен завой, вследствие на висока скорост е загубил контрол върху
управлявания автомобил и
е навлязъл в насрещната лента за движение, където се ударил челно в движещия се
насреща лек автомобил
„Мерцедес С180“ , с рег.№ РВ ******, управляван от Н.И.Н..
В следствие на удара са пострадали водачите и пътниците в двата
автомобила,като водачът на Мерцедес Н.И.Н. е починал на място.
За автомобила „Ауди 80“ с ДК № ********е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество
–факт, който се установява от представената на л.99 справка от регистъра на ГФ
и не се оспорва от ответника.
От представеното по делото на л.9 препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на л.10 се
установява, че Н.И.Н. е починал на 06.11.2015 год.,а ищцата е негова съпруга.
По делото са изслушана и приета КСМАТЕ,чието заключение не е оспорено и се
възприема от съда като обективно и професионално.От заключението се
установява,че смъртта на Н.И.Н. е
настъпила в следствие на тежка съчетаначерепно-мозъчно-гръдно- коремна
и на опорно-двигателния апарат травма.
Авто-експертите са
категорични,че водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила Ауди поради
това,че се е движил в завоя със скорост от 121 км.ч.,/скоростта на Мерцедеса е
изчислена на не повече от 85 км.ч./, при
която макар завоя да е бил преодолим е изисквал опитност и концентрация на
водача,тъй като колкото е по-висока скоростта,толкова е по-трудно е
контролирането на автомобила при съответната маневра. Ударът между предните леви части е настъпил
изцяло в лентата за движение на
л.а. Мерцедес, като и двата автомобила
са се намирали
изцяло в тази лента.
Поради бързото навлизане на л.а. Ауди
в лента на л.а. Мерцедес за
1,33 сек, водачът на л.а. Мерцедес
Н.не е имал възможност да предотврати
удара нито чрез спиране, нито
чрез маневра завиване.
Според становището на експертите, при установените високи скорости на двата автомобила и силен челен удар с голяма травмираща сила, както и
тежка деформация на купето на
автомобила/цитат от огледния
протокол „Трупът се намери притиснат
на шофьорското място в силно деформираното
купе на автомобила“/,
дори и поставянето на предпазени колан
не е в състояние да предотврати тежките, респективно смъртоности
травматични увреждания.
С оглед доказателствата и
становищата на страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение отговорността на
ответното дружество е установена.
Въз основа на доказателствата и
заключенията на експертизите съдът приема, че вина за настъпилата катастрофа и съответно
за смъртта на Н.И.Н. има единствено водача на лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ********А.Р.О.. Същия се е движил в тъмната част на денонощието с несъобразена скорост от
над 120 км.ч. ,поради което е загубил контрола върху управлението на автомобила
и това е единствената причина да навлезе в насрещната лента за движение, където
се е ударил насрещно движещия се автомобил. Водачът на последния се е движел
разрешената и съобразена за завоя скорост,но дори и при по-ниска такава не би
могъл на предотврати удара.
Факта,че водачът на автомобила Ауди А.Р.О.го е управлявал след употреба на алкохол,1.88 промила, според съда е в
причинна връзка с настъпилата катастрофа,тъй като алкохолното опиянение
очевидно е повлияло негативно на възможностите и концентрацията на този водач
да извърши безопасно десния завой,без да навлиза в лентата за насрещно
движение.
Ето защо противоправността на деянието на А.Р.О.е категорично установено и се изразява в нарушаване на чл.5,ал.3,т.1,
чл.16,ал.1,т.1,чл.20,ал.1,чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Причинно следствената
връзка между увреждането и настъпилата смърт на Н.И.Н. е доказана по безспорен начин.
Установено е и не се спори и по въпроса, че за автомобила „Ауди 80“ с ДК № ********е имало валидна
застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество .
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявения иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/ отм./ за претърпени
неимуществени вреди против ЗК „Л.И.“ АД е основателен.
Неговия размер следва да се определи
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
На първо място съдът не възприема
възраженията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия,тъй като по
делото е установено,че починалия Нено не е имал никаква възможност да избегне
удара с навлизащия срещу него автомобил.Не се установи да е бил без поставен
предпазен колан,но дори и да се приеме обратното това не би го спасило от
настъпилите увреждания и най-вероятно изходът би бил същия.
Загубата на съпруг по принцип е тежка психическа травма, причиняваща страдания и мъки у преживелия такъв.По делото няма
доказателства относно това какви са били отношенията между ищцата и съпруга й
приживе,а твърденията за близки такива изрично са либи
оспорени от ответника,поради което на ищцата е указано,че следва да установи
вида и размера на вредите,които твърди,че търпи.Въпреки това ищцата не е
ангажирала доказателства в тази насока.
При гореизложеното настоящия състав намира,че обезщетението за търпените мъки и страдания следва да е в размер на 56 000 лв., до който
размер на претенцията ответникът е заявил в отговора си ,че не я оспорва. Над
този размер до претендирания такъв от 200 000 лв. искът за неимуществените
вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и претенцията от 44.86 лв. за имуществени вреди,тъй
като такива не се установиха по делото като пряка и непосредствена последица от
деликта.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху определения размер на главницата от датата на деликта-01.06.2017 год. до окончателното й изплащане.
Съобразно този изход на делото ответникът
следва да заплати на адвокат С.С.А.*** сумата от 2210 лв. -възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА.
ЗК „Л.И.“ АД следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2240 лв. и разноски за експертизи платени от
бюджета в размер на 56 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв. и разноски за експертизи от 216 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** Д да заплати на Х.Т.Н., ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител
адв. С.А., със съдебен адрес:***, офис 3 на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, във вр. чл.
45 ЗЗД сумата от 56 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди в следствие смъртта на съпруга й Н.И.Н., настъпила в резултат на ПТП от 06.11.2015 г. , ведно със законната лихва върху тези сума считано от 06.11.2015
год. до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв за неимуществени
вреди от 200 000 лв. и за имуществени такива от 44,86 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат С.С.А.*** сумата от 2210
лв. -възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,а по сметка на СГС държавна такса от
2246 лв. и разноски за експертизи платени от бюджета в размер на 56 лв.
ОСЪЖДА Х.Т.Н.,
ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК */******разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. и разноски от 216 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
помагачи на ответника-
Р.А.Р., ЕГН ********** и А.А.Р., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: