Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 633
15.12.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 531/2021 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.А.П., ЕГН : **********,***,
против Заповед № ЧР 45/13.05.2021 г. на Кмета на Община Хасково за налагане на
дисциплинарни наказания.
Жалбоподателката твърди, че с посочената
заповед на основание чл. 97 от ЗДСл, вр. чл. 90, ал. 1 и т. 3 и чл. 90, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл й били наложени три дисциплинарни наказания за извършване на
следните нарушения - по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА
и по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, вр. чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА.
Жалбоподателката счита, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като била издадена при допуснати процесуални
нарушения, в нарушение на материалния закон, а също така и в несъответствие с
неговата цел. Освен това заявява, че в случая не били налице твърдените от
органа дисциплинарни нарушения.
На първо място, допуснато било
съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателката не била изслушана
от дисциплинарно-наказващия орган по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В тази
разпоредба, която имала задължителен характер за органа, били предвидени
няколко кумулативно предвидени предпоставки, за да е налице законосъобразно
проведено дисциплинарно производство. Едната предпоставка била да бъде
изслушана, втората - да й се даде възможност да даде писмени обяснения, третата
- да бъдат събрани и оценени посочените доказателства. Органът твърдял, че
уведомил жалбоподателката по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, но съгласно тази
разпоредба, поканата се считала връчена, ако са изминали повече от 7 дни от
уведомяването. Видно от описаните в заповедта писмени доказателства, първата
покана за даване на обяснения била от 20.04.2021 г., а протоколът за уведомяване
бил от 21.04.2021 г. При така описаната фактическа обстановка нямало как между
21.04.2021 г. и 26.04.2021 г., за когато било насрочено изслушването, да били
минали повече от седем дни. Нямало значение, че поканата била изпратена и по
куриер. Реално на жалбоподателката не била предоставена възможност да
организира защитата си, да събере и представи доказателства, защото между
поканата, за която имало протокол от 21.04.2021 г. (сряда) и датата за
изслушване - 26.04.2021 г. (понеделник) имало четири дни, два от които почивни.
В този смисъл дисциплинарнонаказващият орган извършил абсолютно процесуално
нарушение, като де факто ограничил правото й на защита и само на това основание
заповедта му следвало да бъде отменена.
На следващо място, макар и
издадена в писмена форма, с което било спазено императивното изискване на
закона, изискванията за съдържанието и реквизитите на обжалваната заповед не били
спазени - налице било нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл.
Обжалваната заповед не била мотивирана. Въпреки многословността й, от заповедта
не ставали ясни нито конкретните обстоятелства относно извършеното нарушение,
нито мястото на извършване на нарушението, нито били представени доказателства
във връзка с твърдяното в заповедта, не било мотивирано и конкретизирано как
действията или бездействията на оспорващата се съотнасяли с конкретно
посочените като нарушени служебни задължения. Не били посочени конкретните
задължения от ЗДСл, които били нарушени, а били посочени само санкционните
разпоредби. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл предписвала налагане на
наказание на държавен служител, нарушил виновно служебните си задължения.
Такова служебно задължение било предвидено в чл. 28, ал. 1 от ЗДСл - при
изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да има поведение,
което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), но в заповедта не била
направена привръзка нито с чл. 28 от ЗДСл, нито дори с препращащия към него чл.
89, ал. 1 от ЗДСл. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на
чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл бил да бъдат посочени всички съставомерни от
обективна и субективна страна елементи на деянието (неговото съдържание, формата на вината, време, място и обстоятелствата,
при които е извършено), по
начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното
нарушение, тоест заповедта следвало да съдържа описание на всички
обстоятелства, имащи значение на релевантни юридически факти и обосноваващи
наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение. В
настоящия случай това не било направено.
По отношение на нито едно от
вменените нарушения не се визирала конкретната неспазена материалноправна
разпоредба, въвеждаща задължение по служба, прието за неизпълнено. Изброяването
на разпоредби от ЗДСл и КПСДА не изпълнявало изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5
от ЗДСл, доколкото наказващият орган не посочил коя разпоредба към кое точно
деяние се отнася.
Недопустимо било да се твърди,
че за място на нарушението може да се определи сайт, бил той и новинарски, който се намира в
интернет пространството. От тълкуването на разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4
се извеждал изводът, че място на нарушението може да е единствено някакво
физическо място, ....“където е извършено“ . Самата дума за „място“ сочела за
някаква географска точка и не можела да се тълкува разширително от ДНО. Дори и
най- общо органът следвало да посочи като място на нарушението гр. Хасково
например или адреса на офиса, но не и линка на съответния сайт.
На следващо място, въпреки
противно посоченото от органа по налагане на дисциплинарна отговорност, към
датата, на която се твърдяло да е извършила дисциплинарни нарушения, де факто оспорващата
не била държавен служител. Обстоятелството, че фактически на 17.03.2021 г. не
била все още възстановена на длъжност, че не давала интервюто в качеството си
на държавен служител, респективно че у нея не било налице съзнаването, че дава
интервю в качеството си на държавен служител, означавало, че липсвал умисъл за
извършването на тези нарушения, съответно липсвала вина. А вината следвало да е
налице и да е доказана при осъществяване на дисциплинарните нарушения.
На трето място, при издаването
на обжалваната заповед била нарушена разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл -
съразмерността на наложените наказания не съответствала на тежестта на
твърдените нарушения. Съгласно тази разпоредба, когато се определял вида на
наказанието, следвало да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на
вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното
поведение на служителя. В този смисъл ДНО не се съобразил с нито едно от
посочените изисквания, като не ги съотнесъл конкретно към извършените
нарушения, а съвсем формално и бланкетно се задоволил да посочи, че са взети
предвид.
Не били налице доказателства за
извършването на тези нарушения - липсвало например сведение от страна на
засегнатото лице - секретаря на Община Хасково. Фактът, че жалбоподателката го
посочила поименно, не можел в никакъв случай да оправдае по-висока тежест на
нарушението. Не били посочени конкретни действия, които да са причина за
неуважително отношение, съответно липсвало деяние, а от там и нарушение. Не била
доказана формата на вината, не били взети предвид обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Следвало да се вземе предвид, че преди настоящата
заповед, на жалбоподателката били връчвани още три за прекратяване на
служебното й правоотношение, което нямало как да не породи съмнение у нея
относно обективността на предприеманите спрямо нея действия. Не било достатъчно
само да се посочи, че е взето предвид и цялостното поведение на служителя, а трябвало
да се опишат конкретните обстоятелства около това поведение - има ли други
дисциплинарни наказания, какви, влезли ли били в сила. Нищо от посоченото в чл.
91 от ЗДСл не било направено от ДНО, което водело до незаконосъобразност на
наложеното наказание.
За проява на неуважение към
колега и за създаване на враждебна среда към колега - и двете нарушения,
квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА, на
жалбоподателката било наложено третото по тежест наказание, а именно „отлагане
на повишаване в ранг с една година“. Изобщо не ставало ясно защо органът
преценил да наложи именно това наказание, а не някое от по-леките „забележка“
или „порицание“. Тъй като не били посочени мотиви, у жалбоподателката оставало
убеждението, че квалифициращо тежестта на нарушението било обстоятелството, че
ставало дума за секретаря на Община Хасково, а не за който и да е колега в
общината. Дори и това да било така, следвало ДНО да посочи, че с оглед
заеманата от засегнатото лице длъжност, се налага по-тежко наказание, което не било
направено. В тази връзка, жалбоподателката счита наложеното наказание за
първите две нарушения за несъразмерно, дори и да били извършени посочените
нарушения.
Третото, най-тежко дисциплинарно
наказание - уволнение, й било наложено за извършване на нарушение по чл. 89,
ал. 2, т. 7, вр. чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА. При налагането на това
наказание отново съвсем формално ДНО посочил, че са взети предвид тежестта на
деянието, формата на вината, обстоятелствата при извършване на нарушението и
цялостното поведение на служителя, без изобщо да било конкретизирано как тези
критерии се отнасят към поведението на оспорващата. Органът сам посочвал, че
няма други наложени дисциплинарни наказания, но начинът на извършване на
нарушението предполагал по-голяма отговорност. Какво се разбирало под начин на
извършване на нарушението, не ставало ясно, още повече, че такъв критерий
липсвал по чл. 91 от ЗДСл.
Липсата на индивидуализация на
дисциплинарното нарушение и на конкретизация относно действията и
бездействията, приети за нарушение на служебни задължения, наред с неизлагането
на обстоятелства относно избрания вид дисциплинарно наказание, сочели на
немотивираност на заповедта.
Прекратявайки правоотношението с
квалифициран служител, административният орган превратно упражнявал това си
право, а оспорената заповед не съответствала на целта на закона. С издаването й
се целяло единствено и само прекратяване на служебното правоотношение на
оспорващата, което се явявало четвърто по ред, а подобна цел била немислима с
преследваната от ЗДСл, дори и при законово регламентирано право на органа да
прекрати служебното правоотношение, само при наличие на императивно
предвидените за това основания.
Не на последно място, посочените
в заповедта от ДНО действия не представлявали дисциплинарни нарушения по ЗДСл.
Свободата на словото, правото да изкажеш свое мнение били неотменно право на
всеки индивид, бил той или не държавен служител. В този смисъл, изказаното от оспорващата,
освен че отразявало лично нейно мнение, не целяло нито уронване престижа на
общината, нито създаване на враждебна среда или неуважение към поименно
посоченото лице.
Оспорващата изложила факти, а
именно, че била прехвърлена в Община Хасково от София със съдействието именно
на секретаря на общината, което той много бързо забравил. Не съзнавала, че това
изявление може да бъде прието като обидно или неуважително. Не били налице
доказателства и за това, че създавала враждебна среда. Посочените под интервюто
коментари не били писани от нея, тя не била карала хората да ги пишат, нито можела
да контролира какво се пише, а от самите коментари било видно, че аудиторията била
наясно какво се случва в общината и че вече имала създадено мнение за въпросния
човек и че не жалбоподателката била причината за създаването на враждебна
атмосфера, каквато вече била налице. Колкото до изявлението относно договорките
между някои хора във връзка с определени постове, жалбоподателката не счита, че
това е уронване престижа на общината, доколкото публично станали известни политическите
връзки между посочените две партии, а и действията, предприемани спрямо нея от
първото й отстраняване, сами говорели за това, че целта била на това място да
бъде сложен друг човек, макар жалбоподателката да била законно прехвърлена на
длъжността „главен архитект“. Тази длъжност освен че била много отговорна,
предлагала и определен вид власт, която можела да бъде недобросъвестно
използвана.
С оглед гореизложеното, моли
съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразна Заповед
№ ЧР 45/13.05.2021 г. за налагане на дисциплинарни наказания, издадена от
Станислав Делчев - Кмет на Община Хасково, както и да й присъди обезщетение по
чл. 104 от ЗДСл за времето, за което не е заемала държавна служба. Моли да й
бъдат присъдени направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна - Кмет на
Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на
жалбата и претендира отхвърлянето ѝ. Посочва, че при издаването на
оспорения административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва изложените доводи за превратно упражняване на власт, за липса на
осъществени дисциплинарни нарушения и за липса на мотиви при определянето на
наложените наказания. Моли за присъждане на разноски
Съдът като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР-50/24.07.2020 г. Кметът на Община
Хасково е прекратил на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) във вр. чл. 5, ал. 2 от Закона за устройство на територията
служебното правоотношение с Д.А.П. на длъжност Главен архитект на Община
Хасково, ранг ІІ, считано от 24.07.2020 г. Като причини за прекратяване на
служебното правоотношение е посочено – „Служителят е назначен на длъжността при
условията на чл. 81а от ЗДСл без провеждане на конкурс въз основа на
Споразумение № РД15-11560/27.11.2015 г. между Община Хасково, Столична община и
Д.П.“. Така постановената заповед е отменена с влязло в сила на 15.03.2021 г. Решение
№ 3366 от 15.03.2021 г. на Върховен административен съд на Република България.
Със Заповед № ЧР-12 от 26.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково, на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и влязло в сила Решение № 3366
от 15.03.2021 г. на Върховен административен съд на Република България, Д.А.П.
е възстановена за държавен служител на длъжност: Главен архитект на Община
Хасково, с ранг II м., считано от 26.03.2021 г. Заповедта е връчена на Д.П.
срещу подпис на 26.03.2021 г.
Със Заповед № ЧР-34 от 26.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково, на основание чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл е наредено да се образува
дисциплинарно дело № 1/2021 г. срещу арх.Д.П. ***, определен е състав на
Дисциплинарния съвет, и е разпоредено същият да изясни фактите и
обстоятелствата по извършените нарушения на държавния служител, да изслуша
неговите обяснения при необходимост, или да му предостави възможност за писмени
обяснения, да обсъди евентуално представените доказателства, и след приключване
на дисциплинарното дело същото да бъде предоставено на Кмета на общината, ведно
със становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност,
както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение
дисциплинарно наказание. Определен е срок от два месеца за работата на
дисциплинарния съвет. Що се отнася до нарушенията, които е следвало да бъдат
изяснени, в заповедта същите са конкретизирани по следния начин: на 17.03.2021
г. в информационния сайт www.haskovo.net е публикувано интервю със заглавие
„Арх.Д.П.: Уволниха ме заради договорка между ГЕРБ и ДПС за продаване на
постове“, изложени са въпросите от интервюто и съответно отговорите на Д.П.. Посочено
е, че е установено наличието на данни за извършени дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 2, т. 7 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), чл. 89, ал. 2, т. 5
от ЗДСл, във вр. с чл. 14, ал. 1 от КПСДА и чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във
вр. с чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА, както и необходимост от образуване на
дисциплинарно дело.
Видно от материалите по делото, назначеният
дисциплинарен съвет е провел две заседания. На първото заседание на 29.03.2021
г. (л. 51) е взето решение да се изискат писмени обяснения от служителя и да му
се предостави възможност за представяне на писмени доказателства, като в тази
връзка до жалбоподателката е отправено Искане на писмени обяснения Рег. индекс:
94 Д-4284-2/30.03.2021 г. (л. 49 - 50), връчено й лично на 30.03.2021 г. В
писмо с peг. индекс № 94Д-4284-4/06.04.2021 г. (л. 48) жалбоподателката
посочва, че текстовете, упоменати в заповедта за образуване на дисциплинарно
производство, са извадени от контекста и неправилно интерпретирани, а
направените изводи - некоректни и изопачени. Посочва, че към датата, посочена в
заповедта, не е била на държавна служба и не е изпълнявала служебни задължения
нито в Община Хасково, нито в друга държавна администрация.
На проведеното второ заседание на 12.04.2021 г. (л. 36 - 46) дисциплинарният
съвет е обсъдил представените писмени обяснения и служебно е приложил по делото
клетвения лист на служителя. В същото заседание е прието с единодушие Решение №
1/12.04.2021 г., с което се приема Становище по делото. По силата на същото
дисциплинарният съвет е приел, че не е налице нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5
от ЗДСл, във вр. чл. 2, т. 7 от КПСДА. По отношение на двете нарушения по чл. 89,
ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА дисциплинарният съвет е
приел становище, че е налице нарушение, което е извършено виновно и е предложил
да бъдат наложени наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл - „отлагане
повишаването в ранг с една година“. За нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5 от
Закона за държавния служител, във вр. чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация дисциплинарният съвет е
приел, че е налице нарушение на служебните задължения, което е извършено
виновно и е предложил да бъде наложено наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
- „уволнение“.
Със Заповед № ЧР-35 от 26.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е наредено
отстраняването от работа на държавния служител арх.Д.А.П. ***, за срок до
приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство по
дисциплинарно дело № 1/2021 г.
Във връзка с образуваното дисциплинарно
производство до жалбоподателката е изпратена Покана за изслушване Рег. индекс: 94
Д4284-2 от 20.04.2021 г. (л. 34-35), с която същата се уведомява за образуваното
дисциплинарно дело № 1/2021 г. за нарушения, извършени на 17.03.2021 г. - при
даването на интервю в информационния сайт www.haskovo.net със заглавие на статията: „Арх.
Д.П.: Уволняваха ме заради договорка между ГЕРБ и ДПС за продаване на постове“.
Посочено е, че изслушването ще се състои на 26.04.2021 г. от 14:00 часа.
Посочена е възможността да представи в срок до 3 календарни дни след
изслушването и подробни писмени обяснения, както и да приложи доказателства или
да посочи такива.
Поканата е изпратена чрез куриерска фирма, като не
е получена от жалбоподателката, съответно е върната обратно на подателя на
30.04.2021 г., видно от разпечатка от интернет-страницата на съответния куриер
(л. 31). За съдържанието на поканата жалбоподателката е уведомена по телефона
от А. С. Д. - гл. юрисконсулт в отдел ПНО, дирекция АПНО, Община Хасково, на
21.04.2021 г. видно от приложения на л. 33 от делото протокол.
До жалбоподателката е изпратена нова покана
Рег.
индекс: 94 Д4284-5 от 26.04.2021 г. с идентично съдържание (л. 29 - 30), с
посочена нова дата на изслушване – 07.05.2021 г. от 14:00 часа, а в случай на
отпуск по болест - 14:00 часа в първия работен ден след края на отпуска. Видно от представения по делото Протокол (л.
28), на 26.04.2021 г. в 16:00 часа А.С.Д.- гл. юрисконсулт в отдел ПНО,
дирекция АПНО, Община Хасково, е извършил устно уведомяване - по телефона, по
реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК по отношение на Д.А.П. за наличието на покана за
изслушване на 07.05.2021 г. и даване на писмени обяснения с peг. индекс 94
Д-4284-5/26.04.2021 г. Посочено е, че служителят е уведомен, че разполага със
седемдневен срок, считано от момента на уведомяване, в който може да получи
поканата от Правния отдел на общината, както и че след изтичането на този срок,
поканата ще се счита за връчена.
На 13.05.2021 г. е издадена и процесната Заповед №
ЧР-45/13.05.2021 г. на Кмета на Община Хасково (л. 21 - 27), с която за виновно
извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл. 14,
ал. 1 от КПСДА и чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител, във вр.
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА, на основание чл. 97 от ЗДСл, във вр. чл. 90,
ал. 1, т. 3 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на държавния служител Д.А.П. ***, са
наложени три дисциплинарни наказания:
1. Отлагане на повишението в ранг с една година по
чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл във вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА - проява на неуважение към колега -
секретаря на община Хасково.
2. Отлагане на повишението в ранг с една година по
чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл във вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА - поведение на държавния служител, което е
създало враждебна среда към негов колега - секретаря на община Хасково.
3. Уволнение по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за
извършено нарушение чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл. 17, ал. 1 и ал. 2
от КПСДА - уронване престижа на държавната служба.
В заповедта е посочено, че дисциплинарното дело е
образувано за извършени чрез даване на интервю в информационния сайт
www.haskovo.net - статия с наименование „Арх. Д.П.: Уволняваха ме заради
договорка между ГЕРБ и ДПС за продаването на постове“, на 17.03.2021 г.
дисциплинарни нарушения, както следва:
- нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за
държавния служител във вр. чл. 17, ал. 1 и ал .2 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация (КПСДА),
изразяващо се в твърдение от нейна страна, че постовете в общината се продават
и по-конкретно за заемания от нея пост. Нарушението се извежда от следния текст
в статията: „На въпрос: „защо се стигна до трети път да бъдете
отстранена...", служителят отговаря „Причините според мен са комплексни.
Най-вече е отявлената договорка между ГЕРБ и ДПС за продаването на определени
постове, един от които е моят... Същото нарушение се извежда и от следния текст
в статията: „На въпрос: „член ли сте на партия“ служителят отговаря „В моя
случай, това е една поредица от уволнения, която абсолютно не се базира на
никаква професионална, правна или каквато и да е била етика, а само и само се
гонят едни такива политически цели, които за мене са индикатор, че се
прехвърлят във всяко едно отношение на политиката на ГЕРБ. Държавната машина се
ползва, за да се покаже, че тя има всякакви механизми да си постига целите,
което не е редно да е така. Не може някакви договорки между двама души да
потъпкват закона, да си играят със съдбата на хората, защото днес съм аз, а
утре ще е някой друг“.
- нарушение
на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл. 2, т. 7 от КПСДА, изразяващо се в открито твърдение, че всеки следва да има
политически пристрастия. Нарушението се извежда от следния текст в статията:
„На въпрос: „Като казвате поста главен архитект е договорка между ГЕРБ и ДПС,
вие имате ли политически пристрастия?“ служителят отговаря „Разбира се всеки
има политически пристрастия. И така е редно да бъде. Разбира се, че имам, но
това няма връзка с темата“.
- нарушения
по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА, изразяващи се в поведение от страна на служителя, от което
се установява неуважение към колега (първо
нарушение), което
е довело и до създаване на враждебна среда към него (второ нарушение).
Нарушението за неуважение към колега се извежда от следния текст в статията: в
отговора на въпроса „Защо се стигна до там трети път да бъдете отстранявана и
възстановяване на длъжността главен архитект на община Хасково” служителят
спомена директно името на секретаря на Община Хасково, както следва: „Като
последното вече смятам, че беше апогея на Пламен Лечев, чиято правна амнезия му
помогна да забрави, че той беше активен участник в преговорите със Столична
община по моето прехвърляне, по подписване на споразумение.“ В резултат от цитирането на името на секретаря на общината и
отправянето на квалификации по негов адрес, е свързано и нарушението за
създаване на враждебна среда, която е свързана с публикувани коментари под
статията, съответно са цитирани два коментара.
Посочено е, че нарушенията са извършени чрез
използване на информационни и комуникационни средства, чрез даване на интервю
пред новинарски сайт www.haskovo.net, което
се явява и място на извършване на нарушенията.
Обсъдени са възраженията, че по време на
извършване на нарушенията - 17.03.2021 г. лицето не е заемало държавна служба,
като същите са счетени за неоснователни. За неоснователно е прието и
твърдението, че упоменатите текстове са извадени от контекста и са неправилно
интерпретирани, както и че направените изводи са некоректни и изопачени.
Заповедта е връчена на служителя на 17.05.2021 г.
(л. 20 - гръб) с Писмо рег. Индекс: 94 Д-4284-5#1/13.05.2021 г. (л. 20), а жалбата срещу заповедта е подадена на 28.05.2021
г. пред Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в установения преклузивен срок и пред местно компетентен
административен съд, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 92, ал. 1
от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, а
съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от
органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма
и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба.
В случая оспорената заповед е издадена от Кмета на
Община Хасково, в кръга на предоставените му правомощия, предвид което
последният се явява материално компетентен орган, съответно липсва основанието
по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване нищожността на процесната заповед.
При издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е спазена формата по чл. 59 от АПК и чл. 97 от ЗДСл. В
заповедта са изложени фактическите установявания на органа, както и направените
изводи по приложението на материалния закон във връзка с тях, съответно са налице
предвидените в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл задължителни реквизити - трите имена и
длъжността на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и
длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършените от него
нарушения, датата и мястото, където са извършени; обстоятелствата, при които са
осъществени, както и доказателствата, които ги потвърждават; служебните
задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанията;
правното основание за налагането им. В тази връзка съдът не възприема
направеното възражение за липса на посочване в заповедта на място на
осъществяване на нарушенията – действително в случая не е уточнено географски
определено местоположение, но посочването на информационния сайт www.haskovo.net е достатъчно като
индивидуализация и не опорочава законосъобразността на заповедта. В този смисъл
изискването за форма, изразяващо се в посочване на фактическите основания
(излагане на мотиви), е спазено.
Редът за налагане на дисциплинарни наказания е
визиран в Раздел ІІ, глава Пета от ЗДСл. Съгласно чл. 93, ал. 1 от същия закон,
дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени
обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Съгласно чл. 96,
ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4
и т. 5, дисциплинарно-наказващият орган взема становището на дисциплинарния
съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната
процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет
е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5
от ЗДСл, каквото е едно от наказанията на жалбоподателката. В това
предварително производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по
извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния
служител и се обсъждат представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал.
3 от ЗДСл, решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно
наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и
размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В
7-дневен срок от приемането на решението, дисциплинарният съвет го представя
заедно с преписката по делото на дисциплинарно-наказващия орган. Изброените
задължения на органа са кумулативно предвидени, с оглед гарантиране правото на
защита на уличеното в дисциплинарни нарушения лице, като неизпълнението на
което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен,
налагаща неговата отмяна. В случая е спазена процедурата пред дисциплинарния
съвет, предвидена в нормата на чл. 96 от ЗДСл. От Кмета на Община Хасково е
наредено на дисциплинарния съвет, назначен със Заповед № ЧР-34 от 26.03.2021 г.,
образуване на дисциплинарно дело, като преди да наложи дисциплинарните
наказания, същият е съобразил становището на съвета по аргумент от чл. 96, ал.
1 от ЗДСл. Съветът е взел своето решение с единодушие и го е представил на
дисциплинарно-наказващия орган заедно с преписката по делото - чл. 96, ал. 3 и
4 от ЗДСл.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради
непредоставянето на възможност на наказаното лице да бъде изслушано от дисциплинарно-наказващия орган по
реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Видно от доказателствата по делото, за
насроченото на 26.04.2021 г. изслушване жалбоподателката е била уведомена в телефонен
разговор на 20.04.2021 г. и с изпратена чрез куриер писмена покана. В
телефонния разговор до знанието на жалбоподателката е доведено наличието на образувано
дисциплинарно дело, конкретните нарушения, датата и часа на изслушване, възможността
да представи писмени обяснения, както и да приложи доказателства. По отношение
на това телефонно уведомяване не е било необходимо спазването на изискванията
на чл. 18а от АПК и изтичането на седемдневен срок. Нещо повече - не се твърди
наличие на обективни пречки или обстоятелства, обуславящи невъзможността
жалбоподателката да получи изпратената й писмена покана. Действително поради
неявяването на жалбоподателката на посочените дата и час за изслушване, същата за
втори път е поканена за изслушване пред дисциплинарно наказващия орган, но дори
и в случая да се приеме, че е налице процедура по реда на чл.18а, ал. 7 от АПК,
която не е била осъществена съгласно изискванията на закона, предвид факта, че
жалбоподателката е била надлежно уведомена за насрочената първа дата на
изслушване, както и факта, че не е получила отправената писмена покана по нейна
вина, твърденията за отказ на дисциплинарно наказващия орган да предостави
възможност за изслушване на служителя и да му даде срок за писмени обяснения са
напълно неверни и неподкрепени с каквито и да било доказателства. В текста на
чл. 93, ал. 3 от АПК изрично е предвидено, че разпоредбите на ал. 2 не се
прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по
негова вина или не са дадени в определения срок. Преди налагането на
наказанието законът императивно изисква органът да е изслушал държавния
служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения. Заложеният
от законодателя смисъл е да се даде възможност за защита на лицето
непосредствено преди дисциплинарно наказващият орган да наложи дисциплинарно
наказание, като вземе предвид становището на дисциплинарния съвет, обективирано
в решението на същия, за наличието на основание за дисциплинарна отговорност на
служителя и собствената си преценка в тази връзка. В
случая не може да обоснове извод за опорочаване на приложимата процедура,
отговорност за което да се понесе от дисциплинарно наказващия орган. В тази
връзка се обосновава категоричен извод, че процедурата за провеждане на
дисциплинарно производство и по налагане на дисциплинарно наказание е спазена.
С
оглед на така изложените обстоятелства, настоящият състав счита, че са
изпълнени изискванията за формална законосъобразност на оспорваната заповед.
Оспорвайки
материалноправната законосъобразност на заповедта, на първо място,
жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че към датата на твърдените
дисциплинарни нарушения, същата не е била държавен служител, който довод същата
изтъква още в хода на дисциплинарното производство пред административния орган.
Ответникът възразява срещу това й твърдение, като счита, че с възстановяването
й на заеманата преди предходното уволнение длъжност в държавната администрация
по силата на влязлото в сила съдебно решение, се заличават с обратна сила
последиците от уволнението, на практика твърдейки, че през целия период от
датата на уволнението до възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност, жалбоподателката е била държавен служител. Съдът категорично не
възприема тази позиция на ответната страна поради следните съображения:
С
оспорваната заповед на жалбоподателката са наложени три дисциплинарни наказания
за три твърдени нарушения: отлагане на повишението в ранг с една година по чл.
90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл
във вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА - проява на неуважение към колега - секретаря на
община Хасково; отлагане на повишението в ранг с една година по чл. 90, ал. 1,
т. 3 от ЗДСл за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във вр. чл.
14, ал. 1 от КПСДА - поведение на държавния служител, което е създало враждебна
среда към негов колега - секретаря на община Хасково; уволнение по чл. 90, ал.
1, т. 5 от ЗДСл за извършено нарушение чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл.
17, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА - уронване престижа на държавната служба.
Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл предписва налагане на наказание на
държавен служител, нарушил виновно служебните си задължения. В цитираната
алинея 2, т. 5 от същия текст е предвидено като вид дисциплинарно нарушение
неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация (КПДСА). Според цитираните в заповедта като нарушени текстове от
КПДСА, в отношенията с колегите си служителят проявява уважение и коректност,
като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната
личност (чл. 14, ал. 1), при изпълнение на служебните си задължения и в
обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на
държавната служба (чл. 17, ал. 1), служителят не допуска на работното си място
поведение, несъвместимо с добрите нрави (чл. 17, ал. 2). От така цитираните
текстове на практика е видно, че същите касаят само и единствено „отношения с
колеги“, „изпълнение на служебни задължения“, „поведение на работно място“ –
все предпоставки, за които е безусловно необходимо реалното осъществяване на
служебни функции.
Съдебната
практика приема, че възстановяване на служебното правоотношение възниква по
силата на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено незаконното
уволнение на служителя и ако служителят е заявил желание за възстановяване на
предишната служба – по аргумент от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В случая не се
оспорва, че жалбоподателката е спазила срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, като е
подала заявление за възстановяване и се е явила в Община Хасково, за да заеме
длъжността, съответно, че същата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, считано от 26.03.2021 г. Безспорен обаче е и фактът, че процесното
интервю е публикувано на 17.03.2021 г. В тази връзка съдът приема, че към
датата на публикуване на интервюто жалбоподателката не е била в служебно
правоотношение и не е осъществяла служебни си функции, съответно не може да се
приеме, че към тази дата същата е заемала държавна служба и е била обвързана от
императивните правила за служебно и лично поведение на държавните служители
съгласно КПСДА, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
обжалваната заповед.
Единствено
за пълнота на изложението и по отношение на твърдените нарушения, за всяко от
които се твърди, че е осъществено чрез даване на интервю за информационен сайт,
следва да бъде цитиран чл. 10, т. 1 от ЕКПЧОС, съгласно който текст всеки има
право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да
отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без
намеса на държавните власти и независимо от границите. Свободата на
изразяването на мнение представлява една от основите на демократичното общество
и е едно от съществените условия за неговото развитие, както и за реализацията
на всеки отделен индивид. Съответна на горната разпоредба е тази по чл.
39, ал. 1 от Конституцията на РБ, в която е прокламиран принципът за
свобода на словото. Този принцип се изразява в това, че всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно чрез
звук, изображение или по друг начин. Действително тази свобода на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които се засягат други
конституционно защитени ценности. В тази връзка настоящата инстанция приема, че
отразените в интервюто отговори на жалбоподателката са нейни лични и субективни
възприятия и тълкувания, но нито една част от отговорите й и отразеното в
интервюто не може да се приеме, че е насочено към създаване на враждебна среда,
уронване на престижа на държавната служба или поведение, несъвместимо с добрите
нрави. Жалбоподателката е упражнила своите граждански права на свободно
изразяване на мнение и правото й като цяло да разпространява значима обществена
информация, гарантирани й от разпоредбите на чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 1, и
чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България и от чл. 10 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. В случая жалбоподателката е
действала със съзнанието, че с избраната форма на комуникация информира
обществото за посочените от нея факти и обстоятелства. Нещо повече - евентуално
релевантни за настоящото производство фактически установявания, които могат да
обусловят наличието на извършено нарушение, могат да бъдат единствено
твърденията на жалбоподателката в даденото интервю, но не и публикуваните
коментари под публикацията, които също са цитирани в заповедта. Същите не
зависят по какъвто и да било начин от волята на жалбоподателката, която няма
как да окаже контрол върху медийния отзвук на интервюто, съответно категорично
не могат да бъдат квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения и
нарушение на императивните правила за служебно и лично поведение на държавните
служители съгласно КПСДА.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че оспорената в настоящото производство
заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена ведно с
произтичащите от това правни последици.
Във
връзка с предявеното искане за присъждане на обезщетение по чл. 104 от ЗДСл за
времето, през което жалбоподателката не е заемала държавна служба, следва да
бъде отбелязано следното:
Действително по силата на нормата на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде
отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право
на обезщетение в размер на основната си заплата за цялото време, през което не е
заемал държавна служба, но за не повече от шест месеца. Законът посочва и
начина на определяне на обезщетението: брутната заплата към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата. Тоест моментът на признаване на уволнението за незаконно е моментът
на влизане в сила на съдебното решение. Следователно, към датата на
постановяване на съдебното решение по оспорването на заповедта не може да се
определи размерът на брутната заплата, тъй като същата следва да се определи
към последващ постановяването на решението момент – датата на влизането му в
сила
или датата на неявяването да заеме службата. В този смисъл и доколкото съдът следва
да се произнесе по този иск след приключване на настоящия спор с влязъл в сила
съдебен акт, предвид необходимостта от преценка на доказателства за размера на
брутното възнаграждение на държавния служител към последващ момент,
конституиране на страните съобразно изискванията на чл. 205 от АПК и на
основание чл. 206 от АПК, искът за присъждане на обезщетение следва да бъде
отделен за разглеждане в самостоятелно производство.
Основателна при този изход на спора е претенцията
на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски. В настоящото
производство са заплатени 1 500 лева за адвокатски хонорар, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателно направеното
от процесуалния представител на ответника възражение за неговата прекомерност.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а също и текста на чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и
обема на осъществената защита, съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер, близък до удвоения
минимален такъв, а именно 900 лева. Също така в полза на жалбоподателката
следва да бъде присъдена и внесената държавна такса за водене на производството
в размер на 10 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-45/13.05.2021 г.
на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 97 от ЗДСл, във вр. чл.
90, ал. 1, т. 3 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на Д.А.П. ***, са наложени три дисциплинарни
наказания: 1. Отлагане на повишението в ранг с една година за нарушение по чл.
89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във вр. чл. 14, ал. 1 от КПСДА; 2. Отлагане на
повишението в ранг за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във вр. чл. 14,
ал. 1 от КПСДА; 3. Уволнение за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във
вр. чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на Д.А.П.,
ЕГН : **********,***, сумата от 910 (деветстотин
и десет) лева –
разноски по делото.
ОТДЕЛЯ предявения от Д.А.П. иск за присъждане
на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за разглеждане в самостоятелно производство.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени преписи от материалите,
съдържащи се в дисциплинарната преписка, и заедно с препис от жалбата да се
докладват на Председателя на Административен съд – Хасково за администриране и
образуване на ново производство по предявения от Д.А.П. иск за присъждане на обезщетение
по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно
отделянето на иска за присъждане на обезщетение, имаща характер на определение,
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: