№ 47009
гр. София, 12.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Частно гражданско дело №
20231110104620 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П.К.Б. срещу В. С. С. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 476,14 лева,
представляваща сбор от:
200 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 09.01.2017
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
13,87 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.02.2017
г. до 15.04.2017 г.,
86,13 лева - възнаграждение за допълнителни услуги,
9,99 лева - лихва за забава от 16.02.2017 г. до 15.04.2017 г. и
166,15 лева - лихва за забава за периода от 15.04.2017 г. до 29.01.2023 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и
представените доказателства, претендираните суми за пакет Допълнителни услуги, както и
такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са дължими за приоритетно
разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално
отлагане на плащанията на вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж
и „бързо и лесно получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да
използва при заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на
предоставените за ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от
действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а
1
друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат
характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено
предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и
определяне по размер.
С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на
такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се
отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в
този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "в"
въззивен състав).
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част, както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на
390,01 лева и за съответната част за разноските.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 23541 от 30.01.2023 г. на „П.К.Б. срещу В. С. С. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от
86,13 лева - възнаграждение за допълнителни услуги, както и за съответната част за
разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2