Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260976 28.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5689 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от ****
Н. С. М., действаща чрез адв. П. против А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.05.2014 г. между „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД /с предишно
наименование „Джи Ес Финанси“ ООД /и ответницата бил сключен Договор за заем №
****, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот.акт № **, т.*, рег.№
***, дело № *** от **** г. на *** *** ****, с рег.№ ***, с район на действие
Районен съд – Чирпан. Отпуснатият заем бил в размер на 10225.84 евро с левова
равностойност към дата на сключване на договора в размер на 20 000 лева.
Договорената месечна възнаградителна лихва била в размер на 3.208%, а ГПР в
размер на 45.940%, като под ГПР се имало предвид общата цена на кредита за
потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно
обслужван кредит. Срокът на отпуснатия заем бил 36 месеца, като връщането се
дължало на 36 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 944,77
лева, като първата погасителна вноска била на 28.06.2014 г., а последната на
28.05.2017 г. Към 27.05.2020 г. ответницата
заплатила единствено сумата в размер на 8124,25 лева, с която била
погасена част от главницата, а именно 1052,29 лева и лихва в размер на 7098,96
лева.
Предвид
изложеното ищецът моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД /с предишно наименование „Джи Ес
Финанси“ ООД/ сумата в размер на 18947,71
лева - главница по Договор за заем № **** от 28.05.2014 г., сумата от 6912,76 лева – възнаградителна лихва за
периода 27.05.2014 г. до 27.05.2017 г., както и сумата от 5773,79 лева – мораторна лихва за периода 27.05.2017 г. –
27.05.2020 г.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
претенциите.
Твърди, че така
уговорената в договора месечна лихва в размер на 3.208 % и ГПР в размер на 45.940 % противоречи на
добрите нрави, тъй като надхвърляла над четири пъти размера на законната лихва,
още повече, че заемът бил обезпечен с ипотека. Счита, че от погасителния план
не можело да се установи с плащането на всяка една от уговорените вноски какъв
размер главница и съответно какъв размер
лихва се погасява, както и дали включената в съответната погасителна
вноска компонент за лихва е само за такава, начислена до момента на плащането й
съобразно уговореното в сключения между страните договор.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като
прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните
не спорят, а и от приетия по делото Договор за заем №****/28.05.2014г. се
установява, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който на
ответната страна А.П. е отпуснат заем в размер на левовата равностойност на
10225,84 евро. Сумата от 20 000
лева е преведа по банкова сметка ***, а задължението е обезпечено с вписването
на договорна ипотека върху собствен на ответника имот. Ответната страна се е
задължила да върне заетата сума в срок до 28.05.2017г. Уговорено е в чл. 8 ал.
1 от договора възнаграждение- месечна лихва в размер на 3,208%, която
заемателят се е задължил да заплаща. Предвидено е връщането на заемната сума,
ведно с договорната лихва да се извършва съобразно погасителния план на 36
равни месечни вноски в размер на 944,77 лева всяка, платими на 28-мо число от
месеца, като първата вноска е с падеж 28.06.2014г., а последната- 28.05.2017г.
Посочена е чистата стойност на заема- левовата равностойност на 10225,84 евро
по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Съгласно чл. 8, ал. 7 от договора
годишния процент на разходите по заема е в размер на 45,940%. Ако заемателят е
в забава за връщане на вноска по силата на чл. 9 от договора дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължената сума.
По делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С..
Видно от същото, в. л. е описало подробно в таблица № 1 погасителния план по
договора и извършените от ответната страна А.П. плащания по дати и погасените с
постъпилите суми задължения. Установява се от заключението, че постъпилата от
ответника сума за погасяване на задълженията по процесния договор е в общ
размер на 8151,25 лева, с която са
погасени главница в общ размер на 1052,29 лева и договорна лихва в размер на
7098,96 лева. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза към
27.05.2020г. – датата на подаване на исковата молба в съда дължимата и
незаплатена сума по процесния договор за заем съгласно погасителния план е в
общ размер на 25860,47 лева, в това число- главница в размер на 18847,71 лева и
дължима договорна лихва в размер на 6912,76 лева.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните не е налице спор
относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит,
получаването на левовата равностойност на 10225,84 евро от ответната страна,
като от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
последната е извършила плащания по договора в размер на общо 8151,25 лева, с
които са погасени съобразно погасителния план главница в размер на 1052,29 лева
и договорна лихва в размер на 7098,96 лева.
С
оглед въведените от ответната страна възражения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави и на договора
като цяло поради липсата на яснота как е сформирана месечната вноска в
погасителня план и включен ли е в същата ГПР в размер на 45,940% и какви
разходи покрива всъщност същия, то съдът следва да изследва наличието, респ.
липсата на основания за недействителност на договора, респективно- нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са
потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че
възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл.
4 на същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен месечен
лихвен процент по заема /възнаградителна лихва/в размер на 3,208% и ГПР в
размер на 45,940%.
Възнаградителната
лихва, предвидена в процесния договор очевидно надвишава повече от три пъти
законната лихва при необезпечени и много повече от два пъти лихвата допустима
за обезпечени кредити, която е в размер на 10% годишно, което я прави нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, още повече че в случая заема е
обезпечен с вписването на договорна ипотека върху собствен на ответната страна
имот.
В този смисъл е и трайно установената съдебна
практика на Върховния касационен съд на Р. България.
Освен изложеното,
съдът намира, че не е спазено изискването и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В представения по делото договор за заем е посочен ГПР в
размер на 45,940%, като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора годишен
процентна разходите. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но по никакъв начин
не става ясно как е сформирана дължимата месечна вноска посочена в погасителния
план, нито какви компонетни и на каква стойност включва, нито фигурира общо
дължимата сума за връщане, от което следва извод за недействителност на
договора.
Ищецът признава факта, а и от
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че по договора
ответната страна е заплатила сумата от общо 8151,25 лева, която следва да бъде
приспадната на основание Закона за потребителските кредити единствено от
главницата, поради нищожност на договора, в която хипотеза се дължи единствено
усвоената сума, а не и лихви. По тези съображения при изначална липса на
основание ищецът е съотнасял постъпилите от ответника плащания за погасяване на
възнаградителна лихва, а искът се явява доказан по основание и размер
единствено за сумата от 11 848,75
лева, получена като разлика между предоставената в заем сума от 20 000
лева /виж. платежно нареждане на л. 35 от делото/ и направените от ответника
плащания в размер на общо 8151,25 лева/.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора –
частично уважаване на исковата претенция право на разноски имат и двете страни
по съразмерност. Ответника не претендира разноски, а и не е ангажирал
доказателства за реалната им направа. Направените от ответника разноски се
констатираха от съда в размер на общо 1365,39 лева /заплатена ДТ в размер на
1034,43 лева, допълнителна ДТ по акцесорния иск в размер на 230,96лева и
депозит за вещо лице в размер на 100 лева. Разноските дължими на ищеца,
изчислени с оглед уважения размер на иска възлизат на сумата от 511,41 лева и
заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от ****
Н. С. М., действаща чрез адв. П. сумата от 11 848,75 лева /единадесет хиляди осемстотин
четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатен
остатък от главница, цялата в размер на 20 000 лева /левовата
равностойност на 10225.84 евро с левова равностойност към дата на сключване на договора/,
получена въз основа на Договор за заем № **** от 28.05.2014 г., като за
разликата над уважения размер на главницата до претендирания от ищеца размер от
18947,71 лева ,както и за сумата от 6912,76
лева – възнаградителна лихва за периода 27.05.2014 г. до 27.05.2017 г. и 5773,79 лева – мораторна лихва за
периода 27.05.2017 г. – 27.05.2020 г. ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от ****
Н. С. М., действаща чрез адв. П. сумата от 511,41
лева /петстотин и единадесет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.