Решение по дело №5689/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260976
Дата: 28 март 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330105689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260976                     28.03.2021 година                   град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

 

 

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5689 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова  молба, подадена от „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от **** Н. С. М., действаща чрез адв. П. против А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.05.2014 г. между „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД /с предишно наименование „Джи Ес Финанси“ ООД /и ответницата бил сключен Договор за заем № ****, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот.акт № **, т.*, рег.№ ***, дело № *** от **** г. на *** *** ****, с рег.№ ***, с район на действие Районен съд – Чирпан. Отпуснатият заем бил в размер на 10225.84 евро с левова равностойност към дата на сключване на договора в размер на 20 000 лева. Договорената месечна възнаградителна лихва била в размер на 3.208%, а ГПР в размер на 45.940%, като под ГПР се имало предвид общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. Срокът на отпуснатия заем бил 36 месеца, като връщането се дължало на 36 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 944,77 лева, като първата погасителна вноска била на 28.06.2014 г., а последната на 28.05.2017 г. Към 27.05.2020 г. ответницата  заплатила единствено сумата в размер на 8124,25 лева, с която била погасена част от главницата, а именно 1052,29 лева и лихва в размер на 7098,96 лева.

Предвид изложеното ищецът моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД /с предишно наименование „Джи Ес Финанси“ ООД/ сумата в размер на 18947,71 лева - главница по Договор за заем № **** от 28.05.2014 г., сумата от 6912,76 лева – възнаградителна лихва за периода 27.05.2014 г. до 27.05.2017 г., както и сумата от 5773,79 лева – мораторна лихва за периода 27.05.2017 г. – 27.05.2020 г.

 

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите.

Твърди, че така уговорената в договора месечна лихва в размер на 3.208 %  и ГПР в размер на 45.940 % противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърляла над четири пъти размера на законната лихва, още повече, че заемът бил обезпечен с ипотека. Счита, че от погасителния план не можело да се установи с плащането на всяка една от уговорените вноски какъв размер главница и съответно какъв размер  лихва се погасява, както и дали включената в съответната погасителна вноска компонент за лихва е само за такава, начислена до момента на плащането й съобразно уговореното в сключения между страните договор.

           ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

            Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за заем №****/28.05.2014г. се установява, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който на ответната страна А.П. е отпуснат заем в размер на левовата равностойност на 10225,84 евро. Сумата  от 20 000 лева е преведа по банкова сметка ***, а задължението е обезпечено с вписването на договорна ипотека върху собствен на ответника имот. Ответната страна се е задължила да върне заетата сума в срок до 28.05.2017г. Уговорено е в чл. 8 ал. 1 от договора възнаграждение- месечна лихва в размер на 3,208%, която заемателят се е задължил да заплаща. Предвидено е връщането на заемната сума, ведно с договорната лихва да се извършва съобразно погасителния план на 36 равни месечни вноски в размер на 944,77 лева всяка, платими на 28-мо число от месеца, като първата вноска е с падеж 28.06.2014г., а последната- 28.05.2017г. Посочена е чистата стойност на заема- левовата равностойност на 10225,84 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Съгласно чл. 8, ал. 7 от договора годишния процент на разходите по заема е в размер на 45,940%. Ако заемателят е в забава за връщане на вноска по силата на чл. 9 от договора дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължената сума.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С.. Видно от същото, в. л. е описало подробно в таблица № 1 погасителния план по договора и извършените от ответната страна А.П. плащания по дати и погасените с постъпилите суми задължения. Установява се от заключението, че постъпилата от ответника сума за погасяване на задълженията по процесния договор е в общ размер на 8151,25 лева, с която са погасени главница в общ размер на 1052,29 лева и договорна лихва в размер на 7098,96 лева. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза към 27.05.2020г. – датата на подаване на исковата молба в съда дължимата и незаплатена сума по процесния договор за заем съгласно погасителния план е в общ размер на 25860,47 лева, в това число- главница в размер на 18847,71 лева и дължима договорна лихва в размер на 6912,76 лева.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

            Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит, получаването на левовата равностойност на 10225,84 евро от ответната страна, като от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че последната е извършила плащания по договора в размер на общо 8151,25 лева, с които са погасени съобразно погасителния план главница в размер на 1052,29 лева и договорна лихва в размер на 7098,96 лева.

               С оглед въведените от ответната страна възражения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави и на договора като цяло поради липсата на яснота как е сформирана месечната вноска в погасителня план и включен ли е в същата ГПР в размер на 45,940% и какви разходи покрива всъщност същия, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на договора, респективно-  нищожността на клаузата за възнаградителна лихва.

               Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

          Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен месечен лихвен процент по заема /възнаградителна лихва/в размер на 3,208% и ГПР в размер на 45,940%.

               Възнаградителната лихва, предвидена в процесния договор очевидно надвишава повече от три пъти законната лихва при необезпечени и много повече от два пъти лихвата допустима за обезпечени кредити, която е в размер на 10% годишно, което я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави, още повече че в случая заема е обезпечен с вписването на договорна ипотека върху собствен на ответната страна имот.

                В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на Р. България.

Освен изложеното, съдът намира, че не е спазено изискването и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В представения по делото договор за заем е посочен ГПР в размер на 45,940%, като липсва ясно разписана методика на формиране  на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора годишен процентна разходите. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но по никакъв начин не става ясно как е сформирана дължимата месечна вноска посочена в погасителния план, нито какви компонетни и на каква стойност включва, нито фигурира общо дължимата сума за връщане, от което следва извод за недействителност на договора.

 Ищецът признава факта, а и от заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че по договора ответната страна е заплатила сумата от общо 8151,25 лева, която следва да бъде приспадната на основание Закона за потребителските кредити единствено от главницата, поради нищожност на договора, в която хипотеза се дължи единствено усвоената сума, а не и лихви. По тези съображения при изначална липса на основание ищецът е съотнасял постъпилите от ответника плащания за погасяване на възнаградителна лихва, а искът се явява доказан по основание и размер единствено за сумата от 11 848,75 лева, получена като разлика между предоставената в заем сума от 20 000 лева /виж. платежно нареждане на л. 35 от делото/ и направените от ответника плащания в размер на общо 8151,25 лева/.

 

 

               По отношение на разноските:

             Предвид изхода на спора – частично уважаване на исковата претенция право на разноски имат и двете страни по съразмерност. Ответника не претендира разноски, а и не е ангажирал доказателства за реалната им направа. Направените от ответника разноски се констатираха от съда в размер на общо 1365,39 лева /заплатена ДТ в размер на 1034,43 лева, допълнителна ДТ по акцесорния иск в размер на 230,96лева и депозит за вещо лице в размер на 100 лева. Разноските дължими на ищеца, изчислени с оглед уважения размер на иска възлизат на сумата от 511,41 лева и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от **** Н. С. М., действаща чрез адв. П. сумата от 11 848,75 лева /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатен остатък от главница, цялата в размер на 20 000 лева /левовата равностойност на 10225.84 евро с левова равностойност към дата на сключване на договора/, получена въз основа на Договор за заем № **** от 28.05.2014 г., като за разликата над уважения размер на главницата до претендирания от ищеца размер от 18947,71 лева ,както и за сумата от 6912,76 лева – възнаградителна лихва за периода 27.05.2014 г. до 27.05.2017 г. и 5773,79 лева – мораторна лихва за периода 27.05.2017 г. – 27.05.2020 г. ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от **** Н. С. М., действаща чрез адв. П. сумата от 511,41 лева /петстотин и единадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова

 

 

Вярно с оригинала.

  Д. К.