Определение по дело №345/2023 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.12.2023 г.

Град

Кърджали

Кърджалийски административен

съд

състав

На

11.12.

Година

2023 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

345

по описа за

2023

година.

        

 Производството е по чл. 248 и сл.от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.

Депозирана е молба от адв. И.Г., действащ в качеството си на пълномощник на „В и К“ ООД ***, с ЕИК *** – жалбоподател по а.д. № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с която моли съда да измени Решение № 341/31.10.2023 г. по а.д. № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, респ. да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен размер от 66 000 лв. с ДДС.

Излага съображения, че по делото бил предмет на разглеждане Решение от 04.08.2023 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”, с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по ОПОС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения Договор с peг. № ** от *** г. c изпълнител ДЗЗД „***“ на стойност *** лв. без ДДС.

Горното обосновавало извода, че на дружеството била наложена финансова корекция в размер на *** лв. без ДДС, което именно бил и материалният интерес. В този смисъл счита, че съдът погрешно е  приел, че материалния интерес по делото в размер на *** лева. С процесното решение УО бил определил на „В и К“ ООД, *** сума за възстановяване в размер на *** лева, представляващи разликата на определената с решението финансова корекция в размер на 25%, изчислена на база отчетените и общо верифицираните разходи по процесния договор от стойността на засегнатите от нарушениего и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор и тази по предходно определена корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор. Сумата от *** лева следвало да бъде възстановена на УО на ОПОС в срок до 14 дни от датата на получаване на процесното решение. Ето защо, сумата за възстановяване в размер на *** лева не представлявала размера на наложената финансова корекция. Финансовата корекция (материалният интерес по делото) надхвърлял сумата от *** лв. без ДДС и уговореното адвокатско възнаграждение било дори по-ниско от минимално дължимото.

Предвид изложеното по-горе, намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 55 000.00 лв. без ДДС, респективно 66 000.00 лв. с ДДС не следва да бъде намаляван, доколкото последният бил в минимален размер, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по депозираната молба – Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”, в предоставения му срок съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,  не взема становище по молбата.

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 341/31.10.2023 г. по а.д. № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали е отменено жалба на „В и К“ ООД ***, ЕИК ***, Решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по ОПОС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения Договор с peг. № ** от *** г. c изпълнител ДЗЗД „***“ на стойност *** лв. без ДДС, като е определена на бенифициента „В и К“ ООД *** сума за възстановяване в размер на *** лв., представляващи разликата между определената с Решението финансова корекция в размер на 25%, изчислена на база отчетени и общо верифицираните разходи по процесния договор от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор и тази по предходно определена ФК в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът е присъдил в полза на  „В и К“ ООД деловодни разноски в размер на 31 700 лв.,  от които 1700 лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв. с ДДС. В тази връзка съдебния състав е приел, че заплатеното от дружеството възнаграждение за един адвокат в размер на 66 000 лв. значително надвишава предвидения в нормата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която с оглед материалния интерес по делото минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 22 125.41 лв./ без ДДС/, поради което и с оглед надлежно релевираното възражение за прекомерност от пълномощника на ответника и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и реално осъществените от процесуални представител на жалбоподателя действия, съдът намира, че размерът на дължимото от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано от 66 000 лв. с ДДС на 30 000 лв. с ДДС.

Съдът, след като прецени съдържащите се по делото доказателства, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, но се явява неоснователно, по следните съображения:

С оспореното поделото Решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, на „В и К“ ООД *** е наложена финансова корекция в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по ОПОС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения Договор с peг. № ** от *** г. c изпълнител ДЗЗД „***“ на стойност *** лв. без ДДС, като е определена на бенифициента „В и К“ ООД *** сума за възстановяване в размер на *** лв., представляващи разликата между определената с Решението финансова корекция в размер на 25%, изчислена на база отчетени и общо верифицираните разходи по процесния договор от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор и тази по предходно определена ФК в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по процесния договор.

При така постановения диспозитив на оспореното решение на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, според настоящия съдебен състав материалният интерес по делото е в размер на определената сума за възстановяване, която е в размер на *** лв. Съдът намира за необосновани доводите в молбата, че материалният интерес е в размер на *** лв. В случай, че оспорването не бъде проведено успешно и оспореният акт влезе в сила, то размерът на публичното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, което ще възникне по силата на решението за финансова корекция ще бъде в размер на *** лв., а не *** лв. С други думи финансовото задължение на дружеството, произтичащо от акта ще е именно в размер на  *** лв., в който размер според съда е и материалния интерес по делото.     

Предвид горното, относима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не тази на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата.

По изложените съображения и вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която с оглед горепосочения материален интерес по делото, минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 22 125.41 лв./ без ДДС/ и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и реално осъществените от процесуални представител на жалбоподателя действия, съдът е намерил, че размерът на дължимото от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 66 000 лв. с ДДС на 30 000 лв. с ДДС, т.е. така присъденият размер се явява съобразен с процесуалната активност на страната и фактическата и правна сложност на делото.

С оглед горното искането за допълване на решението в частта му за разноските се явява неоснователно и молбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът   

 

                                  О П Р Е Д Е Л И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от адв. И.Г., действащ в качеството си на пълномощник на „В и К“ ООД ***, с ЕИК *** – жалбоподател по а.д. № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, молба с вх. № 2982/08.11.2023 г., с която моли съда да измени Решение № 341/31.10.2023 г. по а.д. № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, респ. да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен размер от 66 000 лв. с ДДС, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: