Р Е Ш Е Н И Е
№260097/16.2.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 7947 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С.Б.А. срещу В.К.К.
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване вещни искове с
правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е титуляр
на вещното право на собственост върху ПИ с идентификатор *** по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-58/07.09.2010 г. на
изп. директор на АК, с адрес: с. Я., м-ст „Д. с.“, с обща площ от 1239.00 кв.
м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 9, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***, както и за осъждане на ответницата да
предаде на ищцата владението върху 542.06 кв. м. реална площ от имота,
повдигната със зелен цвят на представената скица на л. 21 от делото, включотелно за осъждане на ответницата да премахне намиращите се в процесните
542.96 кв. м. притежавани от нея движими вещи, както следва: фургон-контейнер
20-футов, две ъглови легла с дунапрен дюшеци и скрин, бойлер 50 литра, тоалетно
гърне, малка мивка, хладилник, маса с две табуретки, закачалка, шкаф за обувки,
конвекторна печка, гардероб, кухненски шкафове, мивка и батерия, завеси на
прозорците, два фотьола, квадратна маса със стъклен плот, диван, две
библеотеки, маса, пейка, бюро, желязна пейка, мивка и батерия, дървен плот,
желязна конструкция за плота, транзистор, поликарбон, газов котрлон, тенджера
за готвене с горещ въздух.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е придобила собствеността
върху ПИ с идентификатор *** въз
основа на договор за дарение, материализиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № *** от **.**.**** г. по описа на нотариус Н. С.. Сочи се, че праводателят на ищцата е
придобил имота въз основа на влязло в сила възлагателно постановление, издадено
от ЧСИ Н.Г.в резултат на успешно проведена публична продан, в която са
участвали праводателят на ищцата и ответницата, доколкото имотът бил
съсобствен, като посредством публичната продан била ликвидирана съсобствеността
между последните.
Ответницата
оспорвала собствеността на ищцата и отказвала да предостави владението върху
процесните 542.06 кв. м. реална площ от имота, равняващи се на 21/48 ид. ч.,
като е имала поставени движими вещи върху тази площ от поземления имот, които
отказвала да премести и чието премахване се иска от съда. Въпреки водените извънсъдебни
преговори към момента ответницата не е изнесла от имота движимите си вещи и не
е предоставила на ищцата достъп до тази част от собствения й имот.
По същество се моли съдът да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който не
оспорва твърдението, че ищцата е изключителен собственик на ПИ с идентификатор ***. Не оспорва, че върху реална част от
имота – предмет на ревандикационния иск – се намират притежаваните от нея движими
вещи. Твърди, че през 2016 г. е закупила 7/16 ид. ч. от процесния поземлен имот
по силата на покупко-продажба. Поддържа, че съсобствениците, сред които и
праводателят на ищцата, са разпределили ползването на имота чрез трасирането
му, като всеки си е заградил своята част от съсобствеността с ограда от мрежа и
колове. Не оспорва, че съсобствеността е ликвидирана с публичната продан на ПИ,
който изцяло е закупен от праводателя на ищцата Б.К., като ответницата след
извършеното разпределение от ЧСИ е получила за своята част сумата в размер от
11 748.02 лева. Твърди се в отговора, че ответницата и праводателят на
ищцата устно се договорили след закупуване на целия имот от последния същият да
прехвърли обратно собствеността върху притежаваните от нея преди проданта ид.
ч. срещу получената от нея цена от ЧСИ, след което само двамата да останат
съсобственици на имота. В отклонение от устната договорка Б.К. е дарил целия
имот на своята дъщеря-ищца в производството, като въпреки водените извънсъдебни
преговори устната договорка останала неизпълнена. Поддържа се, че страните са
направили и неуспешен опит извънсъдебно да уредят отношенията си по повод
премахване на движимите вещи от процесните 542.06 кв. м. от площта на ПИ.
Твърди
се, че през периода от 2017 г. до средата на 2019 г. ответницата е направила
разноски в процесните 542.06 кв. м. с цел използването на площта по
предназначение. Поставила голяма гаражна врата и портална такава в своята част.
Направила е и септична яма. Платила е и таксата за трасиране. За поставянето на
фургона е бил излят фундамент с приблизителна площ от 50 кв. м. Снабдила се е с
всички необходими разрешителни за неговото поставяне, включително е подала
документи за прекарване на ток и вода. С дървена ламперия е изградила и веранда
пред фургона, като върху откритата част на фундамента е залепила и гранитогрес.
Твърди, че е изградила и лятна кухня, иззидана със стоманобетонни блокчета,
като външната част е санирана.
Конкретно
са инвокирани следните разходи по вид и размер:
-
оградна мрежа – 40 метра – 200.00 лева;
-
бетонни стълбове за мрежа – 21 броя – 420.00
лева;
-
бетонна плоча 54 кв. м. и арматура – 2000.00
лева;
-
бетонни блокчета 250 броя – 800.00 лева;
-
теракотни плочки – 30 кв. м. – 400.00 лева;
-
електрически кабел за фругона от стълба – 50
метра – 450.00 лева;
-
дървени греди – 150 метра – 300.00 лева;
-
покривни плоскости – 28 броя – 600.00 лева;
-
дъски вагонна шарка – 14 кв. м. – 150.00 лева;
-
тръбопровод от шахта до фургон – 20 метра –
100.00 лева;
-
тройна външна врата/порта – 800.00 лева;
-
дървени талпи – 50.00 метра – 100.00 лева;
-
септична яма – 250.00 лева;
-
туи храст – осем броя – 100.00 лева;
-
фургон – 4 850.00 лева;
-
две ъглови легла с дюшеци – 300.00 лева;
-
скирн – 100.00 лева;
-
бойлер, 50 литра – 180.00 лева;
-
тоалетна чиния – 95.00 лева;
-
малка мивка – 85 лева;
-
хладилник – 100.00 лева;
-
маса и две табуретки – 120.00 лева;
-
закачалка и шкаф за обувки – 110.00 лева;
-
конвекторна печка – 60.00 лева;
-
гардероб – 150.00 лева;
-
кухненски шкафове – горни и долни – 150.00 лева;
-
мивка и батерия – 80.00 лева;
-
завеси – 60.00 лева;
-
два фотьойла – 80.00 лева;
-
маса със стъклен плот – 60.00 лева;
-
диван – 150.00 лева;
-
две библиотеки – 60.00 лева;
-
маса – 100.00 лева;
-
пейка – 80.00 лева;
-
бюро – 50.00 лева;
-
желязна пейка – 50.00 лева;
-
мивка и бойлерче за топла вода – 100.00 лева;
-
дървен плот – 50.00 лева;
-
поликарбон – 600.00 лева;
-
други разходи – за изваждане на разрешителни, за
трасиране, за прекарване на ток, за транспорт – 5 000.00 лева.
Излага
че е закупила процесните ид. ч. от имота за 9 000.00 лева, а след
направените подобрения стойността се е увеличила с 19 490.00 лева, т. е.
пазарната цена на търсените 542.06 кв. м. реална площ от поземления имот след
сторените подобрения възлизала на 28 490.00 лева. По-голяма част от закупените
вещи били движими и можели да се премахнат, но малка част от тях се твърди да
са трайни подобрения и щели да останат за ползване от новия собственик, поради
което предявява насрещен иск с
правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД за
осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищцата по насрещния
иск сумата от 1 000.00 лева,
представляваща стойността на това, с което ответницата по насрещния иск се е
обогатила без правно основание до размера на това, с което е намалено
имуществото на ищцата по насрещния иск – стойността на подобренията.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
насрещния иск, в който същият се оспорва по основание и размер.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. П.П.поддържа подадената
искова молба и отговора на насрещната искова молба. Излага, че по време на
огледа на имота във връзка с допуснатата СТЕ се установило, че движимите вещи –
предмет на иска по чл. 109 от ЗС – са били изнесени от имота след завеждане на
делото.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Р.С.поддържа отговора си и моли
насрещният иск да бъде уважен до предявения размер.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото
производство, очертани с исковата молба, насрещната искова молба и отговорите, на основание чл.
12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
Един от начините на защита на
правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността
на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за
защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са:
ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Собственикът
прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за
правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по
време на спора.
Относно вещните искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС:
За
да бъдат уважени предявените петиторни искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, в тежест
на ищцата е да установи, че е придобил
правото на собственост върху процесния ПИ на
твърдяните в исковата молба придобивни основания – дарение, както и че ответницата
упражнява фактическа власт върху претендираната
реална част, като упражнява твърдяното неоснователно действие, в резултат на което се
нарушават правата на ищцата, като му се пречи
да владее и ползва имота по предназначение в неговия пълен обем.
В тежест на ответника по исковете по чл. 108 и 109 ЗС е да установи, че
упражнява фактическа власт върху имота
на годно правно основание, наличието на основание
за осъществяване на съответните действия върху имота, както и направените дилаторни и перемпторни възражения.
Не
се спори по делото, че ищцата е изключителен собственик на процесния ПИ с обща площ от 1239.00
кв. м., който факт се констатира по несъмнен начин и от ангажирания договор за
дарение от 09.03.2020 г., обективиран в официалния свидетелстващ документ, а
именно нотариален акт за дарение на недвижим имот /л. 7/.
Не се спори по делото, че между
праводателя на ищцата, а именно Б.К. и ответницата е била учредена
съсобственост върху процесния ПИ, като съсобствеността е преустановена
посредством съдебна делба чрез изнасяне на имота на публична продан, в резултат
на която целият съсобствен имот е възложен от ЧСИ на праводателя на ищцата,
който факт се констатира и от приобщеното постановление за възлагане на
недвижим имот от 26.08.2019 г. /л. 11/.
Не се спори по делото че движимите
вещи, собственост на ответницата, ситуирани върху спорната реална площ от имота,
към датата на устните състезания /17.01.2022 г./ са били изнесени от
ответницата, който факт се констатира и от експертното заключение по
назначената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно,
обективно, последователно и неоспорено от страните.
Т.е. към момента на формиране на
силата на пресъдено нещо, ответницата, изнасяйки движимите вещи от процесните
542.06 кв. м. реална площ от собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор
***, от една страна, е преустановила упражняването на
фактическа власт върху спорните 542.06 кв. м. реална площ от имота, от друга
страна, е преустановила и неоснователните си действия, смущаващи правото на
собственост на ищцата в притежавания от последната обем, който правнорелевантен
за спора факт следва да бъде отчетен от съда по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК,
което обуславя неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му
част и иска по чл. 109 от ЗС изцяло.
Крайният извод на съда е за
основателност единствено на иска по чл. 108 от ЗС в установителната му част по
арг. от т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС.
Относно предявения в условията
на последващо обективно кумулаитвно съединяване насрещен осъдителен иск по чл.
59 от ЗЗД за присъждане стойността на подобренията, сторени в процесната реална
площ от 542.06 кв. м. на стойност от 1 000.00 лева:
За да бъде ангажирана
извъндоговорната отговорност на ответницата по насрещния иск С.А., ищцата В.К.
следва да установи осъществяването на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а именно наличието на обогатяване, обедняване,
липса на основание, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се
лице, връзка между обогатяването и обедняването.
В тежест на ответницата по насрещния
иск е да проведе насрещно доказване по горните факти и да установи своите
твърдения и правоизключващи възражения, а при установяване на горното от ищцата
по насрещния иск – да докаже, че е погасила претендираните суми.
От експертното заключени по СТЕ се
констатира, че ищцата по насрещния иск през 2017 г. в процесните 542.06 е
сторила разходи за изграждане на бетонова площадка за монтаж на контейнер; за
изграждане на септична яма; за изграждане на ВиК инсталация и свързването й със
септичната яма; разходи за изготвяне на проект и трасиране правото на ползване
и засаждане на трайни насаждения, чиято стойност към 2017 г. възлиза на
5 000.00 лева, а към момента на огледа остатъчната стойност възлиза на
2 900.00 лева. Сторените разходи са направени за използването на
процесните 542.06 кв. м. по предназначение, като стойността на ПИ към 2017 г.
преди разходите възлиза на 24 018.00 лева, а след направата им –
29 000.00 лева. Към момента на огледа останалите стени от оградни блокчета
и настилките, както и септичната яма не са полезни и не могат да бъдат
използвани по предназначение и отделно с оглед статута на земята – земеделска,
изградените строежи са незаконни и не могат да се използват с инвестиционни
цели преди да се промени статута на земята.
Подобрение на един имот е налице,
когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му. Отделно, подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги
запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за
евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата – ППВС № 6/1974 г.
В конкретния случай по несъмнен начин
се установи от експертното заключение, че сторените от ищцата
по насрещния иск разноски са
полезни, а не необходими, доколкото са довели до
увеличаване стойността на вещта и са сторени във връзка с ползването ѝ.
Констатира се по делото, че
разноските са направени през 2017 г., т. е. ищцата ги е направила като съсобственик на процесния ПИ с
идентификатор***.
В
хипотезите, когато съсобственикът извършва подобренията като съсобственик, т. е.
без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и
останалите съсобственици се уреждат съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 61 от ЗЗД, ако липсва съгласието на останалите
съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС - ако подобрението е извършено
със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД - ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобренията. Увеличението се заплаща,
доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му -
Решение № 1 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2018 г., II г. о., ГК.
Настоящия съдебен състав счита, че ответницата по насрещния иск, а именно С.Б.А.
не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Това
е така, защото същата е придобила имота въз основа на договор за дарение от
праводателя Б.К.. Последният и ищцата по насрещния иск В. Койчев, заедно с Мара
Б., Теменужка Арабаджиева и Илияна Янакиева са били съсобственици на поземления
имот, в който са сторени процесните разноски през 2017 г., видно от протокола
за разпределение /л. 13/. Към настоящия момент съсобствеността е преустановена
между последните. Ищцата по насрещния иск е имала възможност да предяви своите
претенции по сметки спрямо съсобствениците пред делбения съд във втората фаза
на делбата в преклузивния срок по чл. 346 от ГПК. Пропускането на срока не е
пречка да се предяви нарочен иск в отделно производство за удовлетворяване на
гражданските притезания за парично вземане на подобрителя-съсобственик, но
адресати на тази претенция следва да бъдат останалите съсобственици, които се
обогатили за негова сметка с увеличената стойност на общата вещ, още повече, че
съсобствеността е ликвидирана чрез публична продан, която е реализирана по
правилата на чл. 483 и следв. от ГПК. Т. е. преди да бъде осребрен имотът в хода
на изпълнителното производство по изп. д. № 97 по описа за 2019 г. на ЧСИ
Николай Георгиев, е била назначена СОцЕ, по която вещото лице е определило
средната пазарна цена на имота, като към онзи момент подобренията били факт от
обективната действителност и следователно отчетени при остойностяването на
съсобствената вещ. Получената продажна цена е разпределена между
съсобствениците на основаине чл. 460 от ГПК, съобразно притежаваните от тях
квоти, видно и от съставения от ЧСИ протокол от 11.12.2019 г. Или всеки
съсобственик е получил увеличената след подобренията стойност и именно срещу
тях следва да бъде насочена претенцията на подобрителя-съсобственик, а не срещу
последващите приобретатели, тъй като облигационното правоотношение (по чл. 30,
ал. 3 ЗС/чл. 61 ЗЗД/чл. 59 ЗЗД – в зависимост от конкретиката на казуса) е учредено
между съсобствениците, като то /правоотношението/ има относителен характер – има
действие само между съсобствениците.
Крайният извод на съда е за
неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото ответницата не е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по този иск спрямо
съсобственика-подобрител.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Отговорността за разноските по делото
по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има
материалноправен характер, обхваща само разноските
за производството, направени от насрещната
страна по делото, страната не може да
бъде освободена от нея, обусловена
е винаги от изхода на спора
и може да бъде реализирана само във висящ
исков процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81
от ГПК, разноските по делото се
присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или
определението за прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай искът на ищцата по чл. 108 ЗС следва да се отвхърли
в осъдителната част, а искът по чл. 109 ЗС - изцяло, но крайният извод на съда е обусловен
от обстоятелството, че в хода на производството ответницата по своя воля
е изнесла движимите вещи, ситуирани в оспорената от нея 542.06 кв. м. реална
площ от имота,
което е отчетено от съда по арг. от чл. 235, ал.
3 от ГПК. Т. е. отвхърлянето на исковете е свързано с действие на ответницата и само по себе си
не е достатъчно за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната
страна по чл. 78, ал.
3 от ГПК, а е необходимо
да се изследва
причината да се заведе делото.
Да се приеме противното
означава отговорността за разноските при
един вероятно основателен или допустим но неоснователен
иск, по отношение
на който по-късно отпада интересът
от воденето му, да се
понесе от страната, в чиято полза би се
разрешил спорът. Това би противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78
от ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото. В този смисъл е
каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на
IV ГО на ВКС и определение
№ 152 от 28.03.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК.
Съдът, като взе предвид конкретиката
на казуса, счита, че разноските следва
да останат в тежест на ответницата, доколкото последната с поведението си е дала повод за завеждане на
настоящото исково производство. От показанията на свид. Стоян Киров, които съдът
кредитира, като достоверни, се установи по делото, че страните са водили извънсъдебни
преговори по повод преместване на движимите вещи на ответницата и евентуално
изнасяне на някои от подобренията от собствения на ищцата имот, което е в
унисон и с ангажираната кореспонденция по ел. поща и споразумение на л. 15-л.20
от делото, но същите не са довели до резултат и именно неуспехът на страните да
се спогодят извънсъдебно е обусловило предявяването на петиторните искове по
чл. 108 и чл. 109 от ЗС, доколкото неизнасяйки движимите си вещи от имота на
ищцата А., ответницата К., от една страна, е продължила да упражнява фактическа
власт върху процесните 542.06 кв. м. реална площ от имота, от друга страна, е
пречила на изключителния собственик да упражнява своите права съобразно
притежавания обем, на основание чл. 50 от ЗС.
Крайният извод на съда е, че в полза на ищцата Саща А. следва да се присъди
сумата в общ размер от 700.00 лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски,
формирана,
както следва: 100.00 лева – държавна такса; 300.00 лева – депозит за СТЕ и
300.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС, в отношенията между
ищцата С.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** и
ответницата В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцата С.Б.А. е титуляр на абсолютното
вещно право на собственост върху Поземлен имот с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-58/07.09.2010 г. на изп. директор на АК, с адрес: с. Я., м-ст „Д. с.“, с
обща площ от 1239.00 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, при съседи: ***, ***, ***,
***, ***и ***, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** против В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху 542.06 кв. м. реална
площ от гореописания ПИ с идентификатор ***, повдигната с червен щрих на схемата
приложена към експертното заключение по СТЕ /л. 120/, неразделна част от
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.А., ЕГН **********, с адрес
*** против В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** негаторен иск по чл.
109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне собствените
ѝ движими вещи,
ситуирани върху процесните 542.06 кв.
м. реална площ от гореописания ПИ с идентификатор ***, както следва:
фургон-контейнер 20-футов, две ъглови легла с дунапрен дюшеци и скрин, бойлер
50 литра, тоалетно гърне, малка мивка, хладилник, маса с две табуретки,
закачалка, шкаф за обувки, конвекторна печка, гардероб, кухненски шкафове,
мивка и батерия, завеси на прозорците, два фотьола, квадратна маса със стъклен
плот, диван, две библеотеки, маса, пейка, бюро, желязна пейка, мивка и батерия,
дървен плот, желязна конструкция за плота, транзистор, поликарбон, газов
котрлон, тенджера за готвене с горещ въздух.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** против С.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** насрещен осъдителен иск с правна квалификация по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в
размер от 1 000.00 лева /хиляда
лева/, представляваща стойността на подобренията, сторени през 2017 г. в
реалната площ от 542.06
кв. м. от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-58/07.09.2010 г. на изп. директор на АК, с
адрес: с. Я., м-ст „Д. с.“, с обща площ от 1239.00 кв. м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***.
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в общ размер от 700.00 лева /седемстотин
лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: