№ 11416
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА Гражданско
дело № 20241110105530 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2024 г., от
10,30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение. Да се
призоват и компетентните ДСП по местоживеене на страните и децата, като им се укаже, че
до датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да
изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал.
6 ЗЗДт. Докладът следва да бъде извършен след извършване на посещения в жилищата на
родителите, изслушване на родителите и на децата, събиране на информация от личен лекар,
учител, възпитател и др. лица, лично наблюдение върху взаимоотношенията между децата с
родителите. Същият следва да съдържа информация относно това какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, каква семейна и
социална среда им осигурява всеки от тях, каква е привързаността на децата към всеки от
родителите, какви са трудовата ангажираност, доходите и другите финансови ресурси, с
които разполага всеки от тях за обезпечаване отглеждането на децата, какви са
възможностите им да гарантират безопасността, сигурността и спокойствието на децата,
включително и становище по чл. 138а, ал. 3 СК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно предоставяне на родителските права,
местоживеенето и режима на лични отношения, като в случай че същите не се явят без
1
представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лв.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Д. П.
В. срещу В. В. Д. с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ответника,
обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването
на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца на страните, по чл. 56 СК за
ползването на семейното жилище, по чл. 145 СК за издръжка на съпругата и по чл. 53 СК за
фамилното име.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, в който
не оспорва иска за развод. Оспорва наличието на вина от негова страна за настъпилото
дълбоко и непоправимо брачно разстройство. Не оспорва и небрачните искове, с
изключение на иска по чл. 145 СК при твърдения за липса на възможности за заплащане на
издръжка на съпругата, както и по размер претенцията за издръжка на децата – над месечна
издръжка от по 350,00 лв. месечно за всяко дете.
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че носи доказателствената тежест да установи по
делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на
децата от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската отговорност спрямо
детето; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия
родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за децата.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената
тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от В. на В..
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
2
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП относно трудовите договори на страните,
техните доходи, данни за страните като самоосигуряващи се лица, както и данни за доходи
от трудови и извънтрудови правоотношения, считано от 01.01.2023 г. до момента на
изготвяне на справката.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ СЪДЪТ ЩЕ СЕ
ПРОИЗНЕСЕ В ПЪРВО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СЛЕД ИЗСЛУШВАНЕТО НА
СТРАНИТЕ.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за
постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при
сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
3
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и ДСП, а на
ищеца – и препис от отговора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4