РЕШЕНИЕ
гр.София., 11.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1809 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.282 ал.5 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
С.А.Б., И.П. Б.и А.П.Б., последния действащ със съгласието на своята майка С.Б., всички
от гр.София, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 17.06.2014г. около
16,00ч. е причинена смъртта на П.Б., съпруга на първата ищца и баща на другите
двама ищци. Произшествието е настъпило по
изключителната вина на водача на МПС т.а. „Даф“ В.В., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като
при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
управляваното от него МПС и насрещно движещото се такова и е станал причина за настъпилото ПТП с насрещно
движещия се т.а. м.Мерцедес Атего 1223, управляван от
П.И.Б., наследодател на ищците. В резултат на описаното ПТП последният е
получил изключително тежки травми, несъвместими с живота и починал. Ищците
твърдят, че смъртта на П.Б. се е отразила много негативно върху живота им и те
трудно могат да я превъзмогнат. Ищците сочат, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при застрахователно дружество в Македония със
зелена карта. Ангажира отговорността на ответника като официален кореспондент,
поради бездействието на националния кореспондент на застрахователя на
територията на РБългария. Молят съда да осъди
ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на техния наследодател в размер по 200 000лв. за
ищцата С.Б. и за ищеца И.Б. и 250 000лв. за ищеца А.Б.. Претендират лихва за
забава върху пертендираните суми от датата на
увреждането. Претендират и разноските по
делото.
Ответникът
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че вече
извънсъдебно е изплатил на ищците обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на техния наследодател – 90 000лв. на С.Б. и по
100 000лв. за двете му деца – И. и А. Б.. Твърди, че с тези суми напълно е
обезщетил ищците и те нямат основание да търсят по-висока репарация. Счита исковете за завишени по размер. Оспорва
претенцията за лихва и счита, че не я дължи. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищцата С.Б. е
съпруга на П.И.Б., починал на 17.06.2014г. на 43г. а ищците И.Б. и А.Б. са
негови деца.
За настъпилото ПТП има образувано
наказателно производство, което е приключило с влязла в сила присъда по НОХД №
14/2016г. на ОС Кюстендил. Със същата В.В., гражданин
на РМакедония, е признат за виновен в това, че на
17.06.2014г. около 16,00ч. движейки се в посока от гр.Радомир към
гр.Кюстендил в землището а с.Цървеняно,
на първокласен път І-6, при управление
на МПС - товарен автомобил м.ДАФ с рег.№ VE 500 RJ ведно с прикаченото към него хладилно полуремарке с рег.№ GE 0091 RB нарушил правилата за движение по чл.15
ал.1 изр.1 от ЗДвП /като не се е движел възможно най-вдясно по платното за
движение/, чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП /като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти е
навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение/ и чл.44 ал.1 от ЗДвП ,
като при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
управляваното от него превозно средство и насрещно идващото такова и по непредпазливост
е причинил смъртта на П.И.Б., ЕГН ********** от гр.София, водач на насрещно
движещия се товарен автомобил м.Мерцедес Атего 1223 с
ДК№ С НА, с ремарке ДК№ *****-
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Пострадалият не е бил употребил алкохол.
Страните не спорят за настъпилото ПТП,
неговия механизъм, за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилата смърт на пострадалия, за виновността на водача на увреденото МПС.
Не се спори и по съществуващото към датата на ПТП застрахователно
правоотношение – задължителна застраховка гражданска отговорност зелена карта с
македонско застрахователно дружество - по отношение на увреждащия автомобил.
Спори се по размера на причинени на ищците
вреди.
Във връзка с това са събрани гласни
доказателства по искане на ищците.
Св.Васил Б., брат на починалия П.Б.,
установява, че семейството на брат му П.било много задружно. Съпругата му и
децата изцяло разчитали на П.. Той издържал семейството си, вземал важните
решения в семейството. Работел като шофьор. Водел малкия си син на тренировки,
осигурявал му всичко. Децата не можели без баща си. Ищците не могли да
преживеят смъртта на П.. Всеки ден ходели на гроба му. Малкият му син особено
тежко приел загубата на баща си. Казвал , че баща му е затворен в Кюстендил и
че ще се върне. Притеснявал се за майка си, че е сама и искал всяка вечер да се
връща рано у дома, за да не е тя сама. Посещавал психолози, но и работата с тях
не успяла изцяло да го възстанови. След смъртта на П.ищците изпитвали
материални затруднения, ищецът И. работел и помагал в домакинството. Тримата
продължили да живеят заедно. На събиранията на семейни празници обстановката
винаги била тягостна, ищците винаги заплаквали.
Към датата на ПТП увреждащият автомобил е
имал активна застраховка „Гражданска отговорност” със зелена карта при
македонско застрахователно дружество Evroins Ins. PLC. Негов официален кореспондент на
територията на РБългария е ЗД Е.АД.
На 21.09.2016г. ищците са сезирали
ответника с искане за заплащане на обезщетение. С писмо от 30.09.2016г.
ответникът им е отговорил, че следва да се обърнат претенцията си към официалния
кореспондент на застрахователя за РБългария ЗД Е.АД.
На 19.02.2016г. ищците са сезирали ЗК Е.АД
с претенция за заплащане на обезщетение, но не са получили отговор, нито
плащане. Впоследствие, на 24.01.2017г. са
сезирали отново ответника със същото искане, но изпълнение не са получили. След завеждане на исковата молба в съда, на 20.03.2017г. ответникът е превел по
сметките на : 90 000лв. на С.Б., 100 000лв. на И.Б. и 100 000лв.
на А.Б..
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, че към настъпване на
ПТП по отношение на т.а. „Даф“ с
македонски per. № рег.№ VE 500 RJ има
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - Зелена
карта с македонския застраховател Evroins Ins. PLC с кореспондент за България - ЗД Е.АД, по силата на който е застрахована гражданската
отговорност на собственика и водачите на автомобила за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди на територията на РБългария.
Съгласно разпоредбите на чл.282 ал.3 и ал.5 от КЗ /отм./ ответното сдружение е
представително Н.Б.за България, което участва и съдейства за функционирането на
системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите на държавите - членки на международното споразумение „Зелена
карта”. Ответникът изплаща вместо чуждия застраховател обезщетения за вреди,
причинени на територията на РБългария от водачи на
МПС с чуждестранна регистрация, сключили с чуждестранния застраховател договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с издаден международен
застрахователен сертификат „Зелена карта”, валидна за територията на РБългария.
Обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства .
Между страните не се
спори, че в резултат на виновното /по непредпазливост/ противоправно
поведение на виновния водач В.В.е причинена смъртта на наследодателя на ищците П.Б..
Вината на водача е установена с влязла в сила присъда, която на основание
чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия граждански съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а
поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА – зелена карта на автомобила -за
ангажиране на отговорността на ответника.
Ищците са от кръга лица по ППВС №4/61г. и
имат право на обезщетение за причинени вреди.
Спори се за размера на
причинените на ищците неимуществени вреди.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното
държава. Преценявайки
събраните по делото гласни доказателства за преживяното от ищците тежко
психическо състояние от непрежалимата загуба на техния съпруг и баща, чувството
за липса и тъга, което ще ги съпровожда до края на живота им, невъзможността в
бъдеще да имат неговата подкрепа, във вр. с
критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към момента на увредата, съдът намира, че на ищците се следва обезщетение
в размер: на 150 000лв. за С. Б., на 150 000лв. за И.Б. и на
200 000лв. за А.Б.. Загиналият Б. е бил на 43г., баща на две деца – на
29г. и на 12г., съпруг. Отношенията в семейството са били много близки и
сплотени. П.Б. е имал ролята на глава на семейството, вземал е важните решения
за семейството, предимно той е осигурявал издръжката му и всички са разчитали
на него. С.Б. също е работела, но нейното възнаграждение е било по-ниско. И.Б.
е имал вече свое семейство, но е живеел заедно с родителите си. Малолетният А.
е бил много привързан към баща си, ходели са заедно на тренировки след училище.
Неочакваната смърт на П.Б. се е отразила много трагично на ищците – ищцата е
загубила своята опора, останала е сама в живота, сама следва да се грижи за малолетното
дете, да го издържа, да му осигурява нужното за правилното му психофизическо развитие и възпитание. Ищецът И.Б. е загубил
своя родител в ранен етап на своя живот, когато подкрепата и съветите на бащата
са все още необходими и неговата загуба е огромна липса. Установи се, че се
налага той да помага на майка си и брат си, вкл. и финансово, независимо че има
свое семейство. Малолетният А. е загубил своя родител на много ранна и
деликатна за израстването и развитието му възраст, в която ролята на бащата е
много важна за правилното израстване, възпитание и развитие на детето. Детето е
било изключително привързано към баща си и дори и към настоящия момент тъгата
му не е преодоляна, въпреки работата с психолози. И докато
ищецът И.Б. е имал подкрепата на своя баща до 29-та си година, когато той
вече е бил пълнолетен и самостоятелен в живота, то А.Б. го е загубил едва на 12
годишна възраст. При него бащината обич, грижа и подкрепа ще липсва както до
времето, когато самостоятелно ще може да взема решения /до 18г. възраст/ ,
така и след това, завинаги. При него загубата е по-голяма, поради което и
следващото се обезщетение е определено в по-висок размер.
Така присъдените обезщетения следва да се редуцират с
размера на платеното от ответника доброволно, на 20.03.2017г. след връчване на
исковата молба. Ответникът остава да заплати на С.Б. 60 000лв., на И.Б. –
50 000лв., и на А.Б. – 100 000лв.
В исковата молба ищците претендират
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 271 ал.5 вр
с ал.1 от КЗ /отм./ увреденото лице има право на законната
лихва за забава върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на
изтичането на срока по ал. 1 – три месечен срок от предявяване на претенцията.
Ищците са предявили претенция пред ответника на 21.09.2016г. и тримесечния срок изтича на 21.12.2016г. От
тази дата ответникът дължи законната лихва върху присъденото обезщетение. За
доброволно изплатеното обезщетение ответникът дължи лихва от датата, в която е
изпаднал в забава 21.12.2016г. до датата
на плащането - 20.03.2017г. За присъдените с настоящото решение суми лихвата се
дължи от датата на забавата 21.12.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
Исковете
за разликата до първоначално предявените размери от по 200 000лв. за първите
двама ищци и 250 000лв. за третия ищец следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
Ищците С.Б. и И.Б. претендират адвокатско
възнаграждение в размер на 5530лв. за всеки от тях. Представени са договори за
правна защита и съдействие, видно от които сумите са платени в брой на техните
процесуални представители. На основание чл.38 ал.2 от ЗА процесуалният
представител на малолетния ищец претендира от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 19560лв. с ДДС.
Представя фактура за извършеното плащане.
И двете страни правят възражения за
прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения.
Възражението за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Същото е определено и заплатено съобразно минималния размер ,
определен в чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат право
на заплатените от тях разноски съобразно уважената част от исковете. Ответникът
дължи на С.Б. 1659лв. разноски, а на ответника И.Б. - 1382,50лв.
На
процесуалният представител на малолетния ищец адв.Мариана
Д. се следват разноски в размер на 3530 лв. съобразно минималния размер
адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Делото не е с фактическа и правна
сложност и е приключило в едно съдебно заседание. С оглед
на това, съдът намира че направеното от ищците възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение е основателно.
За общия размер претенция от 650 000лв. минималния размер възнаграждение е
14530лв. , което с ДДС става 17 436лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Исковете в общ размер
от 650 000лв. са отхвърлени за 440 000лв., което е 68%, поради което
на ответника се следва адвокатско възнаграждение в размер на 11856,48лв. с ДДС.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати по сметката на СГС държавна
такса в размер на 8 400лв. Разноски по делото за сметка на бюджета не са
правени.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, регистрирано по ф.д.№ 11830/2001г. на
СГС, със седалище в гр.София и адрес на управление р-н Средец, ул.”*********, на
основание чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ да заплати на С.А.Б., ЕГН ********** сумата
60 000лв., ведно с лихвата за забава от 21.12.2016г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава върху сумата 90 000лв. дължима за
периода 21.12.2016г. - 19.03.2017г., като присъдената сума представлява
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг П.И.Б.,
настъпила на 17.06.2014г. вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено
виновно от застрахован при македонско застрахователно дружество Evroins Ins. PLC по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите - зелена карта,
водач В.В., македонски гражданин, роден на ***г., както
и сумата 1659лв. разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата до първоначално предявения размер от 200 000 лв. и
иска за мораторна лихва за периода от 17.06.2014г. до
присъденото, като неоснователни.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.“, регистрирано по ф.д.№ 11830/2001г. на СГС, със седалище в гр.София и
адрес на управление р-н *********, на основание чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ да
заплати на И.П.Б., ЕГН ********** сумата 50 000лв., ведно с лихвата
за забава от 21.12.2016г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава
върху сумата 100 000лв. дължима за периода 21.12.2016г. - 19.03.2017г.,
като присъдената сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща П.И.Б., настъпила на 17.06.2014г. вследствие на
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при македонско
застрахователно дружество Evroins Ins. PLC по застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите - зелена карта, водач В.В., македонски гражданин, роден на ***г.,
както и сумата 1382,50лв. разноски по делото , като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до първоначално предявения размер от 200 000 лв. и
иска за мораторна лихва за периода от 17.06.2014г. до
присъденото, като неоснователни.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.“, регистрирано по ф.д.№ 11830/2001г. на СГС, със седалище в гр.София и
адрес на управление р-н *********, на основание чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ да
заплати на А.П.Б., ЕГН ********** сумата 100 000лв., ведно с лихвата
за забава от 21.12.2016г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава
върху сумата 100 000лв. дължима за периода 21.12.2016г. - 19.03.2017г.,
като присъдената сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща П.И.Б., настъпила на 17.06.2014г. вследствие на
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при македонско
застрахователно дружество Evroins Ins. PLC по застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите - зелена карта, водач В.В.,
македонски гражданин, роден на ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата до първоначално предявения размер от 250 000 лв. и
иска за мораторна лихва за периода от 17.06.2014г. до
присъденото, като неоснователни.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.“ да заплати на адв.Марияна Д.,*** на основание
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3530лв.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, И.П.Б., ЕГН **********
и А.П.Б., ЕГН ********** да заплатят на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“
на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 11856,48лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ да заплати
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 8400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: