№ 1188
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.11.2020 г. по гр.д. № 24662/17 г., СРС, ГО, 59 с-в е
признал за установено спрямо П. В. Н., ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„****, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****, чрез процесуалния представител
юрисконсулт К.С., сумата в размер на 10 038, 93 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата в размер на 5 404, 20 лева, представляваща договорна лихва за
периода 01.11.2012 г. - 02.06.2016 г., сумата в размер на 911, 54 лева,
представляваща надбавка за периода 09.11.2012 г.-02.06.2016 г., сумата в размер на
120 лева, представляваща такси по заема, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 20.10.2016 г. по ч.гр. д. № 29805 по описа за 2016 г. на СРС. Осъдил е П. В.
Н., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ’’****, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, чрез процесуалния представител
юрисконсулт К.С., сумата в размер на 2 159, 60 лева, представляваща направените по
1
делото разноски, както следва - 1 071, 36 лева разноски по заповедното
производство, от които 329, 49 лева държавна такса и 741, 87 лева
юрисконсултско възнаграждение и 1 088, 24 лева по настоящото дело, от
които заплатена държавна такса в размер на 388, 24 лева, 400 лева депозит за
ССчЕ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника П. В. Н., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат Н.Л. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът не е обсъдил
доводите, че договорът е сключен в условията на крайна нужда за потребителя. Потребителят е
бил поставен в неравноправно положение спрямо банката, като са му били наложени клаузи в
негова вреда, с което е осъществена фикцията на чл.3, ал.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Без съгласието на
потребителя, едностранно Банка „ДСК“ ЕАД е увеличила лихвите, което е довело до промяна в
размера на погасителните вноски, съгласно погасителния план. Нарушени са и редица разпоредби
на материалния закон, а именно чл.5 от ЗПК, като кредитополучателят не е получил от банката
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит,
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК-непосочване в договора на ГПР, чл.11, ал.1, т.11-непосочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, на т.12-
липса на информация за правото на потребителя да поиска извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ето защо счита, че процесният
договор следва да бъде прогласен за нищожен и да се приложи разпоредбата на чл.22 ЗПК и
потребителят да бъде осъден да възстанови само главницата по договора за кредит, без лихви,
такси, разноски, предвид недобросъвестното поведение на кредитора.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
такова, като се приеме, че потребителят дължи само неизплатената главница.
Претендира присъждане на разноски, а на пълномощника адвокат Н.Л.,
адвокатско възнаграждение от 1100 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „****, представлявана от изпълнителните директори Д.М. и Ю.Г., чрез пълномощника
по делото юрисконсулт К.С. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
2
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
**** срещу П. В. Н., ЕГН ********** за признаване в отношенията между страните,
че ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1. пр. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
следните суми: 10 038, 93 лева главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК - 03.06.2016 г. до изплащането й, договорна лихва в размер на 5 404,
20 лева за периода 01.11.2012 г. - 02.06.2016 г., надбавка в размер на 911, 54
лева за периода 09.11.2012г. - 02.06.2016 г., такса в размер на 120 лева и 1 071,
36 лева разноски по делото.
Ответникът П. В. Н., ЕГН ********** е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който е оспорил исковете.
СГС констатира следното:.
По делото е безспорно установено, а се установява и от приложения
договор за текущо потребление от 18.06.2008 г., че на 18.06.2008 г., в гр.
София, между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за
текущо потребление, с който банката е предоставила банков кредит за сумата
в размер на 15 000 лева, със срок на погасяване 120 месеца, считано от датата
на усвояване, като същият бил обезпечен с поръчителството на Б.В.С..
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си да внася договорените
погасителни вноски и „Банка ДСК“ ЕАД е реализирала правото си да
превърне отпуснатия кредит в предсрочно изискуем. Била изпратена
нотариална покана № 11-20-01418 от 17.06.2015 г., за която помощник-
нотариус С.Л. е приел, че е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника
П.Н. срещу разписка № 369 от 30.06.2015 г. на 20.07.2015 г.
Ищецът, в качеството си на заявител депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника и срещу трето,
неучастващо по делото лица Б.В.С., в условията на солидарна отговорност, за
сумата в размер на 10 038, 93 лева главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК - 03.06.2016 г. до изплащането и, договорна лихва в размер на
3
5 404, 20 лева за периода 01.11.2012 г. - 02.06.2016 г., надбавка в размер на
911, 54 лева за периода 09.11.2012 г. - 02.06.2016 г., такса в размер на 120 лева
и 1 071, 36 лева разноски по делото.
СРС уважил искането и издал заповед за изпълнение против
длъжниците, както и изпълнителен лист. Длъжниците Б.В.С. и П. В. Н., в
срока по чл. 414 от ГПК депозирали възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от
ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса, което и същия е сторил, но само срещу ответника
П.Н., срещу когото е образувано първоинстанционното производство.
По делото е била приета ССЕ, основна и допълнителна, от която се
установява, че размерът на непогасената главница възлиза на 10 038,93 лв.,
като неплатените вноски с настъпил падеж са общо 60 бр. за периода от
01.11.2012 г. до 01.10.2017 г. са в размер на 13 332,84 лв. Размерът на
редовната/договорна/ лихва за периода 01.11.2012 г./ първо неплащане/ до
02.06.2016 г./датата на заявлението/ е 5 404,20 лв., а размерът на неплатената
санкционираща лихвена надбавка/неустойка за забава/ върху неплатената
главница за периода 09.11.2012 г. до 02.06.2016 г. е 911,54 лв.
От правна страна:
Следва да бъде установено дали ищецът е доказал настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията му по процесния договор.
В чл.19, т.2 от договора е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Съгласно ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната
съдебна практика, ДПК, като съдържащ клауза за предсрочна изискуемост
при неплащане на определен брой вноски /какъвто е процесният договор/,
предсрочната изискуемост на вземанията по договора не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това му волеизявление
да е достигнало до длъжника.
Според разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
4
8/02.04.2019г. по тълк.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е
допустимо при предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимостта на вземането по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на
посоченото Тълкувателно решение е прието, че решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват, съгласно чл. 235, а. 3 ГПК.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422,
ал.1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези
случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако
са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за
загубване преимуществото на срока. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено и на особения представител по чл.
47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Упражняването на това потестативно право на банката и в
този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките
на претендираните суми - виж например Решение № 86 от 27.10.2020 год. на
5
ВКС по т.дело № 2118/2019 год., I т. о., ТК.
Настоящата инстанция приема, че в разглеждания случай, към
09.06.2017 г. на ответника са били връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея, като обективните предпоставки за превръщане на
кредита в предсрочно изискуем са били осъществени. Освен това, още към
датата на формиране на силата на присъдено нещо в първата инстанция, а
именно на 05.11.2019 г. са падежирали всички неплатени вноски по кредита.
Настоящата инстанция намира, че договорът се явява редовен от
външна страна. Противно на твърденията в отговора на исковата молба и
въззивната жалба, че без съгласието на потребителя, едностранно Банка „ДСК“ ЕАД е
увеличила лихвите, което е довело до промяна в размера на погасителните вноски, съгласно
погасителния план, то видно от погасителния план, лихвения процент не е бил променян от
сключването на договора, а именно той е в размер на 7,50 %. Не е променяна и месечната вноска от
178,05 лв. Не е налице нарушение на твърдените разпоредби на ЗПК, като ГПР е посочен в
договора и погасителния план и той е 8,14 %. Ответникът не е доказал и твърдяната от него
крайна нужда. Дори и да се приеме, че той е бил в крайна нужда, то не е изпълнен и съставът на
чл.33, ал.1 пр.1 от ЗЗД, който изисква освен крайна нужда, кредитът да е бил даден и при крайно
неизгодни условия, нещо, което също не е доказано по делото.
Относно размера на главницата, възнаградителната и наказателни лихви, същите са
установени от приетата по делото ССЕ.
На основание чл.271, ал.1, пр. I първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на
вззиваемата страна направените разноски за настоящето производство във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.11.2020 г. по гр.д. № 24662/2017г. на
СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ’’****, чрез пълномощника по
делото адвокат Н.Л. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** да заплати на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявана
от изпълнителните директори Д.М. и Ю.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.С.
направените разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
6
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7