Решение по дело №8601/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1007
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 1 юни 2019 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120108601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    РЕШЕНИЕ

№ 1007                                  03.05.2019г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                     ХХІ-ви граждански състав

На пети април две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                             Председател: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж.С.,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №8601 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в .................., представляван от Д.Д., подадена чрез пълномощник – юк.Н.М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Р.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***, дължи на ищеца следните суми: сумата от 5523,49 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №............./04.05.2016 г., сумата от 741,11 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.08.2016 г. – 20.05.2017 г. и сумата от 921,18 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 20.09.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2542/03.07.2018 г. по ч.гр.д.№4995/2018 г. на БРС.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-13189009/04.05.2016 г.,  по силата на който ищецът е отпуснал паричен кредит в размер на 6000,00 лева и закупуване на застраховка в размер на 403,20 лева, и който е следвало да се погаси на 12 месечни вноски, всяка в размер на по 626,46 лева и които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 43,42 % и годишния лихвен процент 30,05 %.

Твърди се още, че длъжникът е преустановил плащането на вноските на 20.08.2016 г., като към тази дата са погасени 2 месечни вноски. Според договора вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.09.2016 г., а при условията на алтернативност счита, че търсените суми са дължими на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20.05.2017 г. За периода от настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи и обезщетение за забава.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№13054/22.03.2019 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения й от съда особен представител – адв.М. се е възползва от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове, тъй като предсрочната изискуемост на дълга не е била обявена на длъжника. Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.2 от ЗПК поради липса на приложени към него общи условия, не е посочена общата сума, дължима от потребителя по годишния процент на разходите, както и ГПР. При условията на евентуалност се моли за отхвърляне на искането за присъждане на премия поради липса на доказателства за плащане на същата от застрахователя, счита, че претендираната възнаградителна лихва от 30,05 % и годишен процент на разходите от 43,42 % са в размери, които противоречат на добрите нрави, поради което и са нищожни, а освен това са и неравноправни по смисъла на чл.146 от ЗЗП. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител – адв.М., който поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на исковете.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори за съществуването на облигационна връзка между тях, възникнала по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ................, представен и приет като доказателство по делото. От съдържанието му е видно, че е сключен на 04.05.2016 г. между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Р..

Между страните не се спори, а това се установява и от справката в ТР и приложените към исковата молба писмени доказателства, че кредиторът по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото дружжество, което развива дейността си в Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което и като универсален правоприемник е носител на всички права и задължения по процесния договор за кредит.

От съдържанието на приетия като доказателство договор за кредит става ясно, че на ответника е предоставен кредит в размер на 6000 лева. Към договора има приложен погасителен план от съдържанието, на който се установява, че страните са договорили кредитът да бъде върнат със застрахователна премия от 403,20 лева на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 626,46 лева, годишен процент на разходите в размер на 43,42 % и годишен лихвен процент в размер на 30,05 %. От същия се установява още, че първата дължима вноска е с падежна дата 20.06.2016 г., а последната – 20.05.2017 г., като общата стойност на плащанията възлиза на 7517,52 лева. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2018 г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска – 20.05.2017 г.

Съгласно чл.3 от договора, месечната погасителна вноска съставлява изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, а съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на дейсващата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Видно от чл.7 е, че месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност разноски, включително за събиране на вземането, лихви, главница.

Ответникът Р.О.Р., чрез назначения му от съда особен представител – адв.М. не оспорва, че е усвоил кредита изцяло и в брой, че е заплатил само две от дванадесетте месечни вноски, всяка в размер на 626,46 лева, както и че е преустановил плащането по кредита към дата 20.08.2016 г.

По делото не са ангажирани доказателства за плащане на останалите месечни вноски.

За заплащането на претендираните в настоящото производство парични вземания, ведно със законната лихва и деловодни разноски, има издадена в полза на ищцовото дружество заповед №2542 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.№4995/2018 г. по описа на БРС, приложено като доказателство по делото.

При така изложеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№4995/2018 г. по описа на БРС Заповед №2542/03.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземанията за главница и лихви със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника Р.Р..

В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

Облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на 04.05.2016 г., в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ................., не е спорен по делото факт.

Направените от ответника, чрез назначения му от съда особен представител възражения са по действителността на договора и по въпроса има ли надлежно упражнено от кредитора право на предсрочна изискуемост чрез обявяването й на длъжника.

В тази връзка, съдът съобрази следното:

Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс от 6000 лева ведно със застрахователна премия от 403,20 лева, общ размер на плащанията от 7517,52 лева, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 30,05 % и годишният процент на разходите – 43,42%, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер. Наред с това в договора не е уговорено от страните същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради което и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК не намира приложение.

Следователно, изводът който се налага е, че изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК са изпълнени.

Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител на ответника за нищожност на договорената възнаградителна лихва в размер на 30,05 %. Настоящият съд споделя съдебната практика, изразена в определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/ 2014 г., ІV г. о., решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/ 2007 г., ІІ г. о. и решение № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/ 2003 г., ІІ г. о. на ВКС, която трайно приема, че на основание чл.9 от ЗЗД, максималният размер на договорната лихва е ограничен от добрите нрави – законът постановява, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, като в тези случаи се дължи само законната лихва. От сключването на договора до момента размерът на законната лихва се определя от Постановление на МС № 426/ 1812. 2014 г. - в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта. Договореният по процесния договор размер на възнаградителната лихва от 30,05 % незначително надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което и съдът не го приема за нищожен.

Настоящият съдебен състав споделя твърдението на назначения от съда особен представител на ответника, че предсрочна изискуемост не е настъпила към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като ответникът няма доказателства да е уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно приетото с ТР №8 от 02.04.2019 г., постановено по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид на това следва да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж към приключване на съдебното дирене в настоящето производство.

Видно от приложения към договора погасителен план падежът на последната погасителна вноска е фиксиран за дата 20.05.2017 г., което е една година преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2018 г., от което следва, че за изискуемостта на дълга е ирелевантно обявяването на предсрочната изискуемост, тъй като е настъпила общата такава. Доколкото в настоящия случай е настъпил падежът на цялото задължение, то същото е изцяло изискуемо.

Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания след последното такова от 20.07.2016 г., поради което и претенция на ищеца за остатъка над платените суми е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена в заявения размер, който не се оспорва от ответната страна, ведно с акцесорните претенции за законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и за възнаградителна лихва за периода 20.08.2016 г. – 20.05.2017 г. и законна лихва за забава за периода от 20.09.2016 г. до 11.05.2018 г., в заявените от ищеца размери, които съдът намери за доказани.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски, които възлизат на сумата от 621,87 лева, от които 177,22 лева – заплатена държавна такса, 344,65 лева – възнаграждение за особен представител и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, молбата на ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство разноски в общ размер на 193,72 лева, също се явява основателна.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в .............., представляван от Д.Д., следните суми: 5523,49 лева (пет хиляди петстотин двадесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №................./04.05.2016 г., сумата от 741,11 лева (седемстотин четиридесет и един лева и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода 20.08.2016 г. – 20.05.2017 г. и сумата от 921,18 лева (деветстотин двадесет и един лева и осемнадесет стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от 20.09.2016 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2542/03.07.2018 г. по ч.гр.д.№4995/2018 г. на БРС.

ОСЪЖДА Р.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление в ................., представляван от Д.Д., сумата от 621,87 лева (шестстотин двадесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направени в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 193,72 лева (сто деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща направени в заповедното производство разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                    

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п /

 

          Вярно с оригинала

          Ж. С.