Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 08.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 11877 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Д.М. Р.-В., М.М. Р.-Б.и М. А.Р. против ЖСК ”Б.Х.” иск с правно
основане чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл. 79, ал.1 от ЗС, вр чл.5, ал.1 от ЗН и
чл.9, ал.1 от ЗН и при условията на евентуалност отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че М. А.Р. и съпругата му Х.Х.Р.през периода
16.04.1997г.-18.01.2015г. владеели апартамент № 81, находящ се в гр.София,
ж.к.”**********, вх.****, с площ от 104.68 кв.м., поради което придобили по
давност правото на собственост върху процесния апартамент. След смъртта на Х.Х.Р.,
настъпила на 18.01.2015г., нейните правоприемници – дъщерите й - Д.М. Р.-В.
и М.М. Р. –Б., както и съпругът й - М. А.Р.
придобили по наследяване по закон притежаваната от нея ½ ид.част от
правото на собственост върху процесния имот. Ответникът – ЖСК ”Б.Х.”, оспорвал
правото на собственост на ищците върху имота, тъй като с разпределителен
протокол отредил процесния имот за трето за спора лице - Б. Й. Ф., който
предявил иск по чл.38а от ЗЖСК срещу М. А.Р..
Решението по този иск било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда за конституиране на правоприемниците на починалата Х.Х.Р.,
която приживе поискала отмяна на влязлото в сила решение, поради лишаването й
от право да участва в процеса. С оглед на изложените доводи, ищците молят съда
да приеме за установено по отношение на ответника, че са собственици на
процесния имот. В случай, че съдът не уважи предявения иск, молят да признае за
установено по отношение на ответника, че не е собственик на процесния имот.
Ответникът оспорва предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
като прави следните възражения: искът бил недопустим, тъй като между този иск и
предявения иск по чл.38а от ЗЖСК съществувал субективен и обективен идентитет;
на второ място, поддържа доводи за неоснователност на иска - М. Р. направил
възражение за изтекла придобивна давност в производството по предявения иск по
чл.38а от ЗЖСК, на което възражение съпругата му, респ. правоприемниците й, не можели
да се позовават; оспорва твърдението, че Х. Р. и нейните наследници са владяли
процесния имот; единствен М. А.Р. демонстрирал намерение да владее имота; с
предявяването на иска по чл.38а от ЗЖСК, по който било образувано гр.д. №
5059/1999г. на СРС, 41 състав, придобивната давност била прекъсната, а по време
на висящността на процеса по този иск придобивната давност била спряна; Х. Р. и
нейните наследници не били демонстрирали намерение да владеят имота. Моли съда
да отхвърли иска.
По отношение на предявения отрицателен установителен иск - ответникът поддържа
становището, че е недопустим, тъй като между този иск и предявения иск по
чл.38а от ЗЖСК съществувал субектгивен и обективен идентитет; на второ място
поддържа доводи за неоснователност на иска – твърди, че е придобил правото на
собственост върху процесния апартамент по приращение, на основание чл.92 от ЗС,
и като инвеститор на апартамента./уточнения в съдебно заседание от
01.03.2017г./. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения от Д.М. Р.-В., М.М. Р.-Б.и
М. А.Р. против ЖСК ”Б.Х.” иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗС, вр. чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН:
Съдът приема, че ищците имат правен интерес от предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед на изложените от тях фактически
твърдения в ИМ. Същите твърдят, че М. А.Р.
и съпругата му Х.Х.Р.придобили правото на собственост върху процесния имот по
давност в периода 16.04.1997г. - 18.01.2015г. След смъртта на Х. Р., настъпила
на 18.01.2015г., децата й М.М. Р.-В. и Д. М. Р. –Б., както и съпругът й М. А.Р.
се явявали наследници на придобитата от нея по давност 1/2 ид.част от имота.
Всички ищци владеели апартамента към настоящия момент, а ответникът/жилищностроителна
кооперация/ им оспорвал правото на собственост, тъй като с разпределителен
протокол отредил процесния апартамент за трето за спора лице - Б. Й. Ф., който
предявил иск срещу единия от ищците - М. А.Р., по чл.38а от ЗЖСК, а
впоследствие насочил иска си и срещу останалите ищци.
Искът по чл.38а от ЗЖСК е предявен на 21.07.1999г. от Б. Й. Ф. - член – кооператор
на ЖСК ”Б.Х.”, на когото жилищностроителната кооперация е разпределила с
протокол от 09.11.1991г. процесния апартамент /л.100, л.59-60/. Искът е
предявен срещу М. А.Р. /ищец в настоящото производство/.
Поизводството по предявения иск по чл.38а от ЗЖСК последователно
е било предмет на гр.д. № 5059/1999г. на СРС, 41 състав, вгр.д. №
2310/2004г. на СГС, IV – г състав, кгр.д. № 501/2010г. на ВКС, І ГО, вгрд. № 7331/2011г. на СГС, IV-в състав, кгр.д. № 1685/2014г. на ВКС, I ГО. Влязлото в сила решение по гр.д. №
7331/2011г. на СГС, ІV-в състав е отменено от ВКС по гр.д. №
6942/2014г., трето гражданско отделение, на основание чл.304 от ГПК, поради
неучастие на необходим другар по
делото – Х.Х.Р., и делото
е върнато за ново разглеждане на СГС, като е преобразувано под нов
номер №9771/2015г. на СГС, ГО, ІVб състав, по което производството продължава
да е висящо./съдебно удостоверение – л.46/. С определение от 22.02.2016г. съдът
е коституирал по иска по чл.38а от ЗЖСК, като ответници, правоприемниците на Х.Х.Р.-
Д.М. Р.-В. и М.М. Р. –Б., които са
ищци по настоящото дело/л.77/. С
определение от 15.06.2016г. Софийски градски съд е спрял производството по по
вгрд.№ 9771/2015г. по описа на СГС, ГО, ІVб състав, до приключваена на спора по
настоящото дело./л.108/.
В производството по иска с правно основание чл.38а от ЗЖСК ответниците
следва да изчерпят всички свои възражения, тъй като постановеното по този иск
решение преклудира незаявените или приетите за неоснователни възражения, вкл. и
възраженията за изтекла погасителна давност. Преклузията по непредявено
възражение настъпва, когато същото се основава на факти, осъществени до
предявяването на иска по чл.38а от ЗЖСК/ решение № 7/04.03.2014г по гр.д. № 6353/2013г.
на ВКС, ГК, първо гр. отделение, определение №236/18.04.2016г. по гр.д. №
4573/2014г. на ВКС, ГК, първо отделение/.
Тъй като искът по чл. 38а ог ЗЖСК е предявен на 21.07.1999г., а ищците
твърдят, че в полза на М. А.Р. и Х.Х.Р.е изтекла придобивна давност през
периода 16.04.1997г. - 18.01.2015г., който обхваща период след датата на
предявяване на иска по чл38а от ЗЖСК, съдът прие, че предявеният иск е
допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен, поради следните съображения:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл. 79, ал.1 от ЗС, вр. чл.5, ал.1 от ЗН, вр.
чл. 9, ал.1 от ЗН, трябва да е осъществен следният ФС: 1/ищецът М. А.Р. и
неговата съпруга Х.Х.Р.да са установили фактическа власт върху процесния
апартамент през периода 16.04.1997г.-18.01.2015г.; 2/ ищецът М. Р. и съпругата
му Х. Р. да са демонстрирали намерение „да своят имота” през периода 16.04.1997г.
- 18.01.2015г.; 3/владението да е било непрекъснато за срок от 10 години; 3/ищците
да са наследници на Х.Х.Р..
Видно от анекс от 15.04.1997г. към договор от 24.08.1995г. М. А.Р. е възложил на „Б.” ЕООД да изгради и прехвърли правото на собственост
върху апартамент № 81, бл.7 и мазе № **,
находящи се в ЖСК ”Б.Х.”, кв.”Красно село - плавателен канал”, ул.”Тодор
Каблешков”, парцел 133-А, с площ от 121.08кв.м.
и мазе от 9.31 кв.м., вкл. съответните идеални части от общите части на
сградата и приспадащата се част правото на строеж върху терена, срещу поето
задължение от възложителя да заплати сумата от 2 милиона лева. В анекса е
посочено, че цената от 2 млн. лева е заплатена от възложителя на изпълнителя
към 15.04.1997г. Автентичността на анекса бе оспорена от ответника в частта,
относно подписа, положен от управителя на „Б.” ЕООД. От заключението на
графологическата експертиза, което съдът приема, се установява, че подписът под анекса е на управителя на „Б.”
ЕООД - Д.Д.Б., поради което съдът прие, че оспорването на автентичността на анекса
не бе доказано по делото.
От протокол от 16.04.1997г. се установява, че инж.П. от името на „Б.„ ЕООД е предоставил на М. А.Р. ключ от процесния апратамент № 81, находящ се в
блок № 7 на обект: ЖСК”Б.Х.”/л.10/. Без значение за спора по делото е дали инж.П.
е бил служител на „Б.” ЕООД или не. Съгласно чл. 301 от ТЗ, дори и П. да не е
притежавал представителна власт, действията му обвързват търговеца, който не се
е противопоставил веднага след узнаването им. Към датата на
сключване на анекса и предаването на ключа от апартамента М. А.Р. е имал
сключен граждански брак с Х.Х.Р./удостоверение за граждански брак от
12.11.1958г. – л.12 от делото/. Следователно, към 16.04.1997г. М. Р. и Х. Р. са
били съпрузи и съвместно са установили фактическа власт върху имота.
Същите са демонстрирали намерение да своят имота, което се установява от
показанията на св.Д.. Ищецът Р. се похвалил на свидетеля, че е получил документ
за настаняване в процесното жилище. Д.посетил имота през 1997г. Апартаментът не
бил завършен, нямал замазка. Ищецът и съпругата му го шпакловали, поставили ВиК
инсталация, по тяхно искане свидетелят направил електрическата инсталация на
апартамента.Р. живеели в жилището, поставили теракот навсякъде, нова блиндирана
бежова врата. Свидетелят останал с впечатлението, че апартаментът е на сем.Р.,
тъй като знаел, че са получили документ за настаняване, ремонтирали апартамента
и живеели в него. Свидетелят ги посещавал веднъж годишно. Последно ходил в
апартамента преди година, не и след това, тъй като Р. се преместил при дъщерите
си.
Така обсъдените доказателства – анекс от 15.04.1997г., протокол от 16.04.1997г.
за предаване на ключовете на процесния апартамент и показанията на св. Д.установяват,
че ищецът М. А.Р. и Х.Х.Р.открито,
демонстративно са започнали да владеят имота от 16.04.1997г. - датата, на която
са получили ключ от апартамента.
Видно от разпределителен протокол от 09.11.1991г. ЖСК”Б.Х.” е разпределила
процесния апартамент № 81 в блок 7 на свой член-кооператор – Б. Й. Ф../л.59-60/.
М. А.Р. и Х.Х.Р.са отказали да предадат апартамента на Б. Й. Ф., поради което на 21.07.1999г. Ф. е предявил иск по чл.38а от ЗЖСК срещу М. А.Р..
С иска по чл.38а от ЗЖСК се защитава
правото на ползване на недвижим имот, отреден на член-кооператор на ЖСК с разпределителен протокол, съгласно чл.28,
ал.1, т.5 от ЗЖСК. Обект на защита е не държането на имота от член-кооператора,
като фактическо състояние, а неговото
право да ползва разпределения му имот, породено от отреждането от ОС на ЖСК,
извършено с разпределителния протокол. Искът е суброгаторен, тъй като с него се
предоставя възможност на лица, които нямат вещни права върху един имот, но са в
членствено правоотношение със собственика – жилищностроителна кооперация, да
искат предаване на имота, вместо собственика. Поради суброгаторния характер на
иска, ищецът следва да докаже правото на собственост на ЖСК върху спорния
обект. В съдебната практика искът по чл.38а от ЗЖСК е определян, като
специфичен владелчески иск, но няма спор относно неговия суброгаторен характер,
поради което част от ФС на чл.38а от ЗЖСК е установяване правото на собственост
на ЖСК върху отредения имот./решение № 213/26.05.2011г. по гр.д. № 501/2010г.
на ВКС, първо гр.отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Поради спецификата на иска по чл.38а от
ЗЖСК, който изисква да бъде доказано правото на собственост на ЖСК върху отредения
обект, с предявяване на този иск, на
основание чл.116, б.”б” от ЗЗД , вр чл.84 от ЗС, се прекъсва
придобивната давност. В тази насока е и съдебната практика/ определение №
422/24.11.2016г. по гр.д. № 212/2015г. на ВКС, второ гр. отделение/. През
периода 16.04.1997г.- 21.07.1999г./датата на предявяване на иска по чл.38а от
ЗЖСК/ е изминал срок от две години, през който М. А.Р. не е могъл да придобие
процесния имот, а и това възражение за посочения период по отношение на М. Р. е
преклудирано, тъй като се основава на факти, възникнали до предявяване на иска
по чл.38а от ЗЖСК. След датата на предявяване на иска по чл.38а от ЗЖСК Р. също
не би могъл да придобие апартамента по давност, тъй като давност не тече, докато
производството по иска е висящо.
С предявяването на иска по чл.38а от ЗЖСК на 21.07.1999г. е прекъсната
давността не само по отношение на М. А.Р., но и по отношение на неговата
съпруга – Х.Х.Р., тъй като двамата съпрузи
съвместно са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот. Без значение е, че искът по чл.38а от ЗЖСК първоначално не е насочен срещу Х. Р.. Същата
е починала, преди да бъде насочен иска срещу нея – на 18.01.2015г., а
правоприемниците й са конституирани с определение от 22.02.2016г. по вгрд. №
9771/2015г. на СГС, ГО, IV-б състав. Съпругата на ищеца се явява негов
необходим другар по иска с правно основание чл.38а от ЗЖСК, поради което
предявеният иск срещу М. Р. прекъсва давността и по отношение на нея, независимо
дали е била конституирана в производството по иска или не. В тази насока е и
съдебната практика/определение № 422/24.11.2016г. по гр.д. № 212/2015г. на ВКС,
второ гр. отделение/. По същите съображения спрямо нея не тече придобивна давност по време на висящността на
производството по иска с правно основание чл.38а от ЗЖСК, поради което нито тя,
нито съпругът й са придобили имота по давност.
Тъй като ищецът М. Р. и неговата съпруга Х. Р. не са придобили по давност процесния имот през
периода 16.04.1997г.-18.01.2015г., след смъртта на Х. Р., нейните наследници не биха могли да
придобият право, което самата тя не е притежавала.
С оглед на изложените доводи, предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение.
По предявения от Д.М. Р.-В., М.М. Р.-Б.и
М. А.Р. против ЖСК ”Б.Х.” отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищците искат да бъде установено по отношение на
ответника, че не е собственик на процесния апартамент:
Ищците искат да бъде прието за установено по отношение на ответника, че не
е собственик на процесния имот. Обосновават правния си интерес с
обстоятелството, че владеят имота, а при евенутално уважаване на иска,
ответникът – ЖСК”Б.Х.”, респ. негови член-кооператори няма да могат да искат
предаването на апартамента.
ИМ относно отрицателния установителен иск веднъж вече е върната от СГС с
определение от 24.10.2016г., което е отменено от САС на 08.02.2017г. по чгр.д. № 145/2017г. с
мотива, че положителният и отрицателният установителни искове по настоящото
дело са с различен предмет, както и че по иска с правно основание чл.38а от ЗЖСК
ответниците/ищци в настоящото производство/ се бранят с възражение, че ЖСК не е
собственик, а много по-силна би била защитата им, ако установят със сила на
пресъдено нещо, че ЖСК не е собственик.
Поради суброгативния характер на иска по чл.38а от ЗЖСК и неговият фактически състав, при който ищецът
следва да докаже, че ЖСК е собственик на имота, ответниците по иска следва да изчерпят всички свои
възражения в това производство, вкл. и възражението, че ЖСК не е собственик на
имота. ВКС трайно приема в своята практика, че решението, с което се уважава
иск по чл.38 а от ЗЖСК преклудира незаявените и приетите за неоснователни възражения на
ответника, че ЖСК не е собственик на
имота./решение № 7/04.03.2014 г. по гр. д. № 6353/2013 г. на ВКС,
І-во г.о.; решение № 213/26.05.2011 г. по гр.. № 501/2010 г. на ВКС,
І-во г.о.; решение № 71/17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на
ВКС, ІІ-ро г.о., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК/.
Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.38а от ЗЖСК е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка, на основание чл.299, ал.1 от ГПК, за допустимостта на отрицателен установителен
иск, предявен от лицата, ответници по иска по чл.38а от ЗЖСК, срещу
жилищностроителната кооперация./определение №236/18.04.2016г. по гр.д. № 4573/2014г.
на ВКС, първо гражданско отделение/.
Към настоящия момент производството по предявения още през 1999г. иск по чл.38а от ЗЖСК срещу М. Р. не е
приключило, продължава да е висящо по вгр.д. № 9771/2015г. на СГС, ІVб състав, а
през 2016г. по това дело са конституирани, като ответници - Д. и М.Р.. При наличието на висящо производство по чл.38а от ЗЖСК, решението по което ще обвърже
същите страни, които са страни и по настоящото дело, което производство е
образувано преди настоящото дело,
предявяването на отрицателен установителен иск е недопустимо. В тази насока е и
определение № 64/13.02.2015г. по гр.д. № 4773/2014г. на ВКС, второ
гр.отделение.
Поради изложените доводи,
производството по предявения отрицателен установителен иск следва да бъде
прекратено, съдът не би могъл да постанови решение, тъй като същото би
подлежало на обезсилване.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3600лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от М. А.Р., ЕГН **********, Д.М. Р.-В., ЕГН **********,
и М.М. Р. –Б., ЕГН **********, съдебен адрес:г***-3, против ЖСК ”Б.Х.” с
адрес за призоваване: гр.София, ул.”********иск с правно основане чл.124, ал.1
от ГПК, вр чл. 79, ал.1 от ЗС, вр чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН, с който
ищците искат да бъде прието за установено по отношение на ответника, че са
собственици по давност и наследяване по закон на апартамент № 81, находящ се в
гр.София, ж.к.”********строителен блок 7/, вх.****, с площ от 104.68 кв.м., при
съседи: от юг – жилище № 80 и стълбище, от изток и запад – двор, от север –
жилище № 86, отдолу жилища № 79 и 86, отгоре – жилище № 126, заедно с мазе № 15
с площ от 8.40кв.м., при съседи: отпред коридор, отзад- двор, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото по
предявения от М. А.Р., Д.М. Р.-В. и М.М. Р.-Б.против ЖСК ”Б.Х.” отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищците искат да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че не е собственик на апартамент № 81,
находящ се в гр.София, ж.к.”********строителен блок 7/, вх.****, с площ от 104.68
кв.м., при съседи: от юг – жилище № 80 и стълбище, от изток и запад – двор, от
север – жилище № 86, отдолу жилища № 79 и 86, отгоре – жилище № 126, заедно с
мазе № 15 с площ от 8.40кв.м., при съседи: отпред коридор, отзад- двор, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
ОСЪЖДА М. А.Р., Д.М. Р.-В. и М.М. Р.-Б.да заплатят на ЖСК ”Б.Х.”, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3600лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: