Решение по дело №115/2021 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 87

 

26.04.2021г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   Председател: Пенка Костова

                                                                                          Членове: Росица Чиркалева

                                                                                                          Антоанета Митрушева

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 115 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.К.Д., с посочен адрес: ***, против Решение №260039 от 14.12.2020 г., постановено по АНД №665 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и необосновано. Същото следвало да бъде отменено поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

На първо място, касационният жалбоподател навежда доводи, че вмененото му деяние се явявало недоказано от събраните по делото доказателства. В тази връзка следвало да се посочи, че свидетелят Д. Г.– актосъставител, не бил очевидец на твърдяното нарушение, а съставил акта според пресъздаденото му, т.е. по разказите на другите двама свидетели. Двамата свидетели, очевидци на нарушението, били служители на „Криминална полиция“. Видно от показанията им, те дори не спрели К.К.Д. веднага, в момента на извършване на нарушението, а го изчакали да го извърши, да си тръгне и чак тогава да го спрат в друг район, различен от описания в АУАН и НП. Районният съд кредитирал техните показания и без допълнително да изследва приел, че Д. наистина извършил това нарушение. Излагат се твърдения, че лицето, което пътувало с Д. в колата, било възпрепятствано да свидетелства поради здравословни проблеми, което направило невъзможно да докаже изложеното в жалбата. Поради това не успял да докаже, че получилото се рязко подаване на газ се дължало на техническа неизправност, случила се в конкретния момент, а гумите на колата били мокри, вследствие на измиване на колата на автомивка. На следващо място съдът приел съвсем неправилно, че Д. извършил деянието при пряк умисъл, а за наличие въобще на умисъл в действията му говорели единствено актосъставителя, който дори не бил очевидец на извършеното деяние, и свидетелите. Твърди се, че техните показания били необосновани и съвсем произволни, като се навеждат доводи, че почивали единствено на техни предположения, които не се основавали на никакви обективни критерии. От друга страна, това били показания на заинтересована страна в производството, което не било отчетено от съда, а с оглед оспорването на тези твърдения от страна на жалбоподателя се твърди, че съдът трябвало да изясни и възможността извеждането на автомобила извън контрол да не е било предизвикано с умишлени действия от страна на Д., а да се дължи например на самонадеяност, дължаща се на неопитност, предвид младата му възраст и краткия стаж като шофьор. Едно такова евентуално поведение от страна на Д. било не по-малко укоримо, но не влизало в хипотезата на санкционната норма, а ако все пак се приеме, че в случая имало противоправно деяние от страна на лицето, се сочи, че същото не било съставомерно по чл.104б ЗДвП.

На второ място, посоченото в обстоятелствената част на НП и потвърдено от показанията на свидетелите очевидци не давало основание да се направи извод, че пътя не бил използван по предназначение за превоз на хора и товари. Тези факти сами по себе си не водели до извода за извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Освен това, в показанията на свидетелите и в решението на първоинстанционния съд като фактическо обвинение било посочено, че с поведението си Д. създава опасност за останалите участници в движението. Съставът на административното нарушение по чл.104б т.2 предл.3 от ЗДвП, съответно санкционната норма на чл.175а ал.1 предл. 3 от ЗДвП не съдържал като елемент от състава  създаване на опасност за останалите участници в движението, поради което се налагал извод за противоречие между правното и фактическо обвинение, препятстващо правото на защита и даващо достатъчно основание за отмяна на наложеното наказание. Освен това, съдът приел, че Д. управлявал демонстративно автомобила. Твърди се, че в случая данни за такова демонстративно управление на МПС от страна на лицето се съдържали едва в свидетелските показания, без същите да са описани в обстоятелствената част на акта. Така били нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

На следващо място, съдът приел, че с изпълнителното деяние Д. извършил „дрифт“, за което бил санкциониран правилно. Нито в АУАН, нито в НП било посочено подобно изпълнително деяние – „дрифт“, извършено от страна на Д., а освен това, в закона липсвала легална дефиниция на понятието, поради което било недопустимо съдът да се позовава на понятие, което законодателят не описал и въздигнал и санкционен състав.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №260039 от 14.12.2020 г., постановено по АНД №665/2020г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №20-0351-000765/17.09.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на К.К.Д., за нарушение на чл.104б т.2 от Закон за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, а за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установени описаните в АУАН и НП нарушения, като е мотивирал съображенията си. Изложил е доводи, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата, мястото на нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и на фактическите обстоятелства, при които са били извършени, поради което не е възможно да се стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не се нарушава правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на описаните в АУАН и НП  нарушения, въз основа на подробен анализ и съпоставка на свидетелските показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, извършването на нарушението, описано в т.1 от НП – по чл.104б т.2 от ЗДвП, се явява доказано. Свидетелите Е. Й. Д.и Р. А. К., като очевидци, възприели непосредствено поведението на жалбоподателя на процесната дата и място, са описали подробно, ясно и непротиворечиво предприетите от лицето – водач на МПС, действия, а именно – използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В този смисъл жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, съдържащ забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за което нарушение в разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДвП са предвидени съответните наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.

Не може да се споделят изложените доводи, че нарушението било резултат на самонадеяност и неопитност, предвид младата възраст на жалбоподателя и не е умишлено. Според приложената справка за нарушител/водач жалбоподателят управлява МПС от по-малко от една година преди извършване на процесните нарушения, през който период има регистрирани няколко нарушения на ЗДвП, което говори красноречиво за неговата недисциплинираност. Описаните в АУАН и НП и доказани в хода на съдебното дирене факти и обстоятелства категорично сочат на пряк умисъл за извършване на нарушението, за което законосъобразно жалбоподателят е санкциониран с предвидените в закона наказания.

Неоснователни са възраженията за обективна невъзможност за овладяването на автомобила, поради друга причина – моментна техническа неизправност и мокри гуми, вследствие на ползване на автомивка. Твърдения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни, като изложените в тази насока мотиви в решението изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.

По отношение на описаното в т.2 от НП нарушение – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства се установява факта, че водачът към момента на полицейската проверка не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС от съответната категория. В тази връзка, правилно е била ангажирана отговорността му за това нарушение. Наложеното наказание е правилно определено, в съответствие с предвиденото в чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Правилно съдът е приел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в обжалваното решение са изложени подробни съображения в тази насока.

Ето защо оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260039/14.12.2020г., постановено по АНД № 665 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                                             2.