М О Т И В И
към Присъда № 65/27.10.2011г.
по НОХД № 94/2011г.
Производството по
делото е висящо за втори път пред настоящия съд, след като Бургаски окръжен съд
със свое решение №210/21.10.2010г. по ВНОХД № 599/2010г. е отменил присъда
№22/18.05.2010г. по НОХД № 2/2010г. на РС-Царево и е върнал делото на прокурора
с мотив, че изводът на последния за осъществен състав по чл.206, ал.1 НК е без
конкретизация как подсъдимият е присвоил вещта – чрез разпореждане или отказ за
връщане, както и неточно е описано времето на осъществяване на деянието, които
две обстоятелства нарушават правото на защита на подсъдимия.
След отстраняването на
нередовностите прокурорът е внесъл нов обвинителен акт против А.М.А., с който го обвинява за извършено престъпление по
чл.206, ал.1 НК, а именно: през месец януари
2008г. в гр.А, обл.Б, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел,
като отказал да върне лек автомобил марка "**", модел "*"
тип "*" тъмно сив металик с peг.№ ```````, на стойност 1560лв., свидетелство за регистрация
на МПС част II и застрахователна полица, всичко на обща стойност 1560лв.,
собственост на св.Ж.Н.Д. и св.М.Д.Д..
В хода на настоящото съдебно производство е приет за
съвместно разглеждане предявения от пострадалите Ж. и М. Димови
граждански иск против подсъдимия за сумата от 1560лв., за причинени от престъплението
имуществени вреди.
В съдебно за*ие
прокурорът подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по несъмнен
начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, като изпълнението да бъде отложено за срок от пет
години. Предлага гражданския иск да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец Ж. Д. поддържа претенцията си, а гражданският ищец М.Д. не
се явява в за*ието в което се проведоха съдебните прения и не изразява
становище.
Защитникът на подсъдимия
пледира за оправдаването на подсъдимия, тъй като обвинението не е доказано по
категоричен начин и са налице съмнения в обвинителната теза.
Подсъдимият не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения пред съда.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Св.Ж.Д.
била омъжена за лицето Д.С.Д. и от брака си двамата имали едно дете – св.М.Д..
По време на брака си двамата придобили лек автомобил, марка „** *” *, тъмно сив
металик с рег.№ ```````, който след смъртта на съпруга Д.С.Д. на 07.08.2005г.,
останал собственост на неговите наследници по закон. В края на 2006г. св.Ж.Д.
се запознала с подсъдимия А.А., като познанството им прераснало в интимна
връзка. По време на връзката им, подсъдимият заблуждавал св.Ж.Д., че не е женен.
Тъй като св.Д. нямала свидетелство за управление на МПС, често предоставяла за
ползване на А.А. автомобила „** *”. Подсъдимият използвал автомобила и се
придвижвал с него до строителните обекти на които работел със знанието и
съгласието на св.Д..***. с лекия автомобил марка „** *” станало леко
пътно-транспортно произшествие, като катастрофиралото моторно превозно средство
било закарано до гр.Царево, където подсъдимият го оставил паркирано на един от
строителните обекти на които работел. Ключовете от автомобила били върнати на
св.Ж.Д..
През месец
август 2007г. св.Д.С., ръководител на строителната бригада в която работел
подсъдимия, трябвало да пътува до гр.Враца за да откара там семейството си. Тъй
като знаел от подсъдимия, че последният притежава два автомобила, поискал от
него да му предостави един от автомобилите си. Подсъдимият му предложил да му
предостави автомобила марка „**”, като казал на св.С., че същият е собственост
на сестра му, която живее в гр.А и трябва свидетеля да отиде до там и да вземе
ключовете за колата. След това подсъдимият А. се обадил по телефона на св.Ж.Д.
и поискал от нея да му даде автомобила си, като заявил, че той ще го ползва и
посочил, че му се налага пътуване до гр.София, а неговият автомобил бил повреден.
Подсъдимият уверил св.Ж.Д., че ще й върне автомобила след два-три месеца. Св.Ж.Д.
се съгласила да предостави автомобила си за ползване на подсъдимия за
уговорения срок. След това подсъдимият казал на свидетелката, че ще изпрати
негов приятел в А, който да вземе ключовете на автомобила и да му ги занесе.
Св.Д.С. ***, където в заведение се срещнал със св.Ж.Д.. Тя му дала ключовете за
автомобила "**". Св.С. взел автомобила, отишъл до гр.Враца и на
следващия ден се върнал в гр.Царево на строителния обект. По същото време св.С.
изпратил подсъдимия А. и сина си на друг строителен обект в с.Долна баня,
общ.Ихтиман. Няколко дни след като приключил работата на обекта в гр.Царево,
св.С. заедно със св.К.Ц. *** с автомобила "**" за
да започнат работа на друг строителен обект в ж.к.Младост. Преди да пристигнат
в София тримата се отбили в с.Долна баня и там св.С. оставил на подсъдимия А.
автомобила на св.Д.. След това потеглили с предоставения им от подсъдимия А.
лек автомобил марка "Фолксваген Пасат" посока София, а автомобилът марка "**" на св.Ж.Д.
и св.М.Д. останал във владение на подсъдимия А.,***.
През месец
септември 2007г. подсъдимият А. и св.Д. ***, като на уговорената среща
подсъдимият пристигнал с автомобила на св.Д.. На тази среща подсъдимият признал
на Д., че е семеен, при което тя поискала от него да й върне автомобила.
Подсъдимият обаче, поискал от св.Д. да продължи да ползва автомобила, като й
казал, че ще го ползва до декември 2007г., което предложение св.Д. приела.
Въпреки това подсъдимият не върнал автомобила и през месец януари 2008г. когато
свидетелката настояла за това (вж. показанията на св.Ж.Д. ***.). Докато
автомобилът бил ползван от подсъдимия, св.Д. провеждала периодично телефонни
разговори с него като искала да и бъде върнат автомобила, при което подсъдимият
я уверявал, че ще го върне, но след като го отремонтира, тъй като стъклото на
предна дясна врата се счупило след падане на греда от строителния обект на
който работел. Споделил също, че автомобилът се намира в гараж на работодателя
му в София, но не посочил адреса и местонахождението на гаража. Подсъдимият
обещавал много пъти на св.Д., че ще върне автомобила, като разговорите
продължили до есента на 2008г. След като свидетелката не получила автомобила си
подала сигнал в РУП-Царево. С протокол от 19.02.2009г. подсъдимият А. бил
предупреден на основание чл.56 от ЗМВР в срок до 01.03.2009г. да върне автомобила
на Ж.Д.. И до сега обаче той не е върнал автомобила. С телеграма №
41343/26.08.2009г. на РУП-Царево, автомобилът бил обявен за общо държавно
издирване, но до момента същият не е установен.
Подсъдимият А.М.А. е българин,
български гражданин, със средно-специално образование, по професия технолог на
стрелково оръжие, работи като строител, женен, осъждан за престъпление по
чл.210 от НК за което е реабилитиран.
Горната фактическа обстановка се установи
от показанията на свидетелите разпитани непосредствено пред съда, показанията
на свидетелите, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК, експертизата както
и прочетения писмен доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
свидетелите Ж.Д., М.Д., И.И., Д.С. и К.Ц..
Същите са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Допринасят
за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията
установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни елементи на
деянието, времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е
извършено, предмета и неговото авторство. Що се касае до обясненията на
подсъдимият, съда ги възприема като опит да се изгради защитна теза от негова
страна
Правна квалификация:
От обективна страна, за да е осъществен съставът на
престъплението по чл.206 НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои
чужда движима вещ, която владее или пази. От субективна страна, деянието следва
да е извършено при пряк умисъл. В настоящия случай, престъпното поведение се
изразява в следното: след като правомерно е владял посочения автомобил,
подсъдимият започнал през януари 2008г. да го третира като свой с отказа си да
го върне на св.Ж.Д.,***. до когато имал разрешението й да го ползва.
Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с
вещта, така и в отказ да се върне вещта. В разглеждания случай е налице втората
хипотеза.
При установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
доказано, че подсъдимият А.М.А.,
през месец януари 2008г. в гр.А, обл.Б, противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел, като отказал да върне лек автомобил марка "**",
модел "*" тип "*" тъмно сив металик с peг.№ ```````, на стойност 1560лв., свидетелство за регистрация
на МПС част II и застрахователна полица, всичко на обща стойност 1560лв.,
собственост на св.Ж.Н.Д. и св.М.Д.Д.
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал,
че процесния автомобил не е негова собственост и въпреки това отказал да го
върне на собственика му.
Във връзка с всичко изложено, съда намира,
че подсъдимият А.М.А., следва да носи наказателна отговорност по чл.206, ал.1
от НК.
Определяне на
наказанието:
Съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 от НК,
извърши преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на
наказанието на подсъдимия. При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени невисоката степен на обществена опасност на деянието и неговия автор.
Следва да се отчете и промяната на санкционната част на нормата на чл.206, ал.1 НК в ДВ, бр.26/2010г., с която е въведен минимален размер на санкцията лишаване
от свобода, който стана една година. До това изменение, редакцията на нормата
действала и към момента на извършване на деянието не предвиждаше минимум.
Следователно трябва да намери приложение редакцията на чл.206, ал.1 НК,
действала към момента на извършване на деянието, което е по-благоприятен режим
по смисъла на чл.2, ал.2 НК. От друга страна съдът взе предвид, че подсъдимият
е осъждан и то за измама, което е утежняващо вината обстоятелство. Ето защо
съдът намери, че следва да наложи наказание в размер близък до минималния
размер, а именно Лишаване от свобода за срок от шест месеца.
С оглед поправянето на подсъдимия, съдът намери, че не
е наложително същия да изтърпи ефективно така наложеното му наказание „лишаване
от свобода”, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението
му с изпитателен срок от три години.
След като го призна за виновен и му наложи наказание,
съдът постанови подсъдимият да заплати направените по делото разноски,
включително и тези направени от пострадалите от престъплението лица.
Така постановеното наказание според съда, ще
изиграе своята възпираща и възпитателна роля и ще мотивира подсъдимия към
правомерно поведение в бъдеще.
Граждански иск:
По делото беше
предявен граждански иск за сумата от 1560лв.,
причинени от престъплението имуществени вреди на пострадалите лица Ж.Н.Д. и М.Д.Д.. Предвид установения от оценъчната
експертиза размер на причинените от деянието на подсъдимия щети, които са в
размер на претендираното, гражданският иск следва да бъде уважен изцяло.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………(о.м.)
/Р.Йосифов/
СЪДЕБДИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. …………………..
/Пл.С./
2. …………………..
/Цв.П./
