ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621/ 20.11.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно частно
гражданско дело №731 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Същото е образувано по повод на постъпила
частна жалба с вх.№5061/11.10.2019г. от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. ***19г. по описа на
РС- В. против Определение №827/03.10.2019г. постановено по гр.д.№923/2019г. по
описа на РС- В. с което, на основание чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК е прекратено
производството по същото дело.
В нея се излагат подробни съображения
за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт.
Искането е да се отмени обжалваното
определение и делото да се върне на първоинстанционния съд, с указания за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за установено
следното:
Производството по
гражданско дело №923/2010г. по описа на РС- В. е образувано по предявени от И. Ю.
Т., Н.Т.Ж. и А. Т.Г. *** искове, против Община В., с правно основание чл.75 от
ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че тримата ищци са собственици на дворно място с площ от
150кв.м., който имот в нотариални актове №59/2016г. и №82/2018г., съставени по
предходния кадастрален план на гр.В., действащ към момента на издаване на тези
нотариални актове, представлява УПИ ХІ- 3127 в кв.134, с площ от 150кв.м., по
приложена регулация- 128кв..м., а по сега действащата кадастрална карта на гр.В.,
представлява имот с идентификатор 10450.502.322, целия застроен, с площ от
128кв.м.
Първото искане което
е формулирано по отношение предявения иск, с правно основание чл.75 от ЗС е да
се постанови решение, с което да им се защити владението на ищците върху
процесния имот, находящ се в гр.В., ул.“Св.св. К. и М.“ №, с идентификатор
10450.502.322 по кадастралната карта на гр.В., целия застроен, с площ от
128кв.м., срещу претенциите на Община В..
Второто искане
по отношение предявения иск, с правно основание чл.45 от ЗЗД е да бъде уважен
същия, като е посочено, че той е против Община В. за причинени от
неправомерното поведение на нейния Кмет имуществени вреди в размер на
150 000лв., който е предявен като частичен в размер на 1500лв.
Видно
Разпореждане №1697/18.09.2019г.- л.34, районният съд е оставил без движение
подадената искова молба, като са дадени на ищците подробни указания в 10 пункта
за отстраняване на нередовности по нея, а именно: да отстранят противоречията в
обстоятелствената част на исковата молба, като заявят изрично защита на
собственост ли търсят или на отнето владение, в случай, че продължават да
твърдят да са собственици на процесния недвижим имот, да обосноват правния си интерес
от предявяването на посесорен иск; да изложат обстоятелства, защита на нарушено
владени за целия процесен имот ли търсят или за реална част от него, в случай,
че защитават владение на реална част, да конкретизират местоположението й чрез
граници; да изложат обстоятелства, кой е отстранил фактическата им власт от
процесния имот /кой е нарушил владението им/; да изложат обстоятелства какви
действия са извършени /как е нарушено владението/; да изложат обстоятелства,
кога е извършено нарушението /кога е нарушено владението/; по иска с правно
основание чл.75 от ЗС да формулират надлежен петитум /искане към съда/, което
да отговаря на изложените в обстоятелствената част на исковата молба
обстоятелства, тъй като към настоящия момент са налице противоречия, доколкото
се твърди фактическа власт върху имота да упражняват А и И. М., а искът се
предявява срещу Община В.; по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД да изложат
обстоятелства по отношение на извършеното противоправно и виновно поведение на
ответника, във връзка с което твърдят да са претърпели вреди; да посочат вида
на претърпените вреди /в какво точно се изразяват те/, тъй като към настоящия
момент са налице противоречия в обстоятелствената част на исковата молба по
отношение на тези обстоятелства; заявят претърпели ли са вреди или очакват в
бъдеще да претърпят такива; конкретизират изявлението си, че искът по чл.45 от ЗЗД е предявен при условията на евентуалност, като посочат евентуално на кой
иск е предявения по чл.45 от ЗЗД.
От Молба с
вх.№4855/02.10.2019г.- л.39 подадена от И. Ю. Т., Н.Т.Ж. и А. Т.Г. се
установява, че същата е подадена във връзка с отстраняване на нередовностите с
оглед на дадените указания в цитираното по- горе разпореждане и с която са приели, че са отстранили посочените
им нередовности на подадената от тях искова молба.
Видно от
обжалваното Определение №827/03.10.2019г., районният съд е прекратил, на
основание чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК производството по гр.д.№923/2019г. по
описа на РС- В..
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок,
от процесуално легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради
което същата се явява допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав намира същата за неоснователна като съображенията за това са следните:
В конкретният
казус, първата инстанция е прекратила производството на две основания, а именно
по чл.129, ал.3 от ГПК и по чл.130 от ГПК.
Първата
разпоредба визира, че когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата
молба заедно с приложенията се връща, а против връщането й може да се подаде
частна жалба, от която препис за връчване не се представя. Втората съответно
визира, че когато при проверка на искова молба съдът констатира, че предявения
иск е недопустим, той връща исковата молба.
В настоящия случай на ищците са
дадени подробни указания за отстраняване на нередовности в предявената от тях
искова молба в 10 пункта, описани по- горе.
Ищците
са подали Молба- уточнение с вх.№2812/05.06.2018г., но както първоинстанционния
съд, така и настоящата инстанция споделяйки изцяло изводите на първия не
намира, че са отстранени посочените нередовности в подадената искова молба в
указания срок, както и че поради липса на правен интерес по отношение и на
двата предявени искове, делото следва да се прекрати.
Твърди се в
молбата- уточнение по същество, че ищците са собственици на процесния имот
описан по- горе, като спрямо тях Община В. е предявила иск, с правно основание
по чл.108 от ЗС, като е поискано от последните да й отстъпят собствеността,
съответно да й предадат владението на целия имот. Сочи се, че това й определя
предявяването на настоящия владелчески иск, с правно основание чл.75 от ЗС,
който е за защита на владението върху целия им имот. Приема се от същите, че
тяхното владение се оспорва с правни действия- предявяване на съдебен иск,
което определя и правния им интерес да предявят този си иск.
По отношение на
иска по чл.45 от ЗЗД се визира, че същия е предявен при условията на
евентуалност, в случай, че иска за собственост на Общината против ищците бъде
прекратен, заради недопустимост на иска или пък искът за собственост бъде
уважен.
Тези по същество
изложени съображения, даващи основание на ищците, че са отстранили
нередовностите по подадената от тях искова молба не могат да бъдат приети като
основание за ревизиране на обжалвания съдебен акт на първата инстанция.
Не може да не се приема с оглед на
константната съдебна практика, че под „нарушение“ по смисъла на чл.75 от ЗС
следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти
фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за
спокойното упражняване на фактическа власт, като например системно преминаване
през имота, изграждане на постройка в него, изграждане на постройка в съседен
имот, но на вътрешната регулационна линия между двата имота, заграждането на
част от имота по начин, който затруднява достъпа до него и др. Именно
лишаването на владелеца от осъществявана от него фактическа власт върху имота
представлява нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС и представлява защитимо от
закона право. В този смисъл са и цитираните от първата инстанция съдебния
решения на ВКС, а именно: Решение №45 от 03.02.2011г. на ВКС, по
гр.д.№242/2010г., Іг.о. и Решение №124 от 06.01.2017г. на ВКС по
гр.д.№2188/2016г., ІІг.о.
В настоящият
случай, никъде в исковата молба, както и в последващите уточнения в подадената
от ищците молба с вх.№4855/02.10.2019г. няма твърдения в насока, че
фактическата власт на същите върху процесните имоти им е отнета по какъвто и да
е начин и по- конкретно от Община В.. Единственото което се твърди по същество е
в насока, че последната върши нарушение, като е предявила иск по отношение на И.
Т., Н.Ж. и А. Г., с правно основание по чл.108 от ЗС. Реално при такава констатация,
за настоящата инстанция не може да се изведе основание за извод от които да се приеме,
че е налице правен интерес от страна на тримата ищци.
Относно
указанията касаещи иска по чл.45 от ЗЗД, също не следва да се приема, че ищците
имат правен интерес от неговото предявяване, тъй като на практика, независимо
от дадените уточнения от същите отново няма основание да не бъде прието, че
същите не претендират обезщетение на едни вече настъпили имуществени вреди, а
на бъдещи такива. Това е основание да се приеме, че липсва положителната
процесуална предпоставка, а именно наличие на правен интерес, което прави и
този предявен иск недопустим.
Предвид на тези
данни, след като ищците не са отстранили посочените им нередовности на исковата
им молба, като не са обосновали правния си интерес от предявените си искове, то
правилно и законосъобразно е прекратено производството пред първоинстанционния
съд.
При тези съображения, въззивния
съд приема, че подадената частна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания
съдебен акт- Определение №827/03.10.2019г., постановено по гр.д.№923/2019г. по
описа на РС- В., като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№827/03.10.2019г. постановено по гр.дело №923/2019г. по описа на РС- В., с
което е прекратено производството по същото дело.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.