Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом ,
10 февруари 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломски районен съд , гражданска колегия ,
трети състав в публичното заседание на 3.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При секретаря : В. Младенова като изслуша
докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 1061/19 г. по описа на ЛРС ,за да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Иск
с правно основание: 422, вр.чл.415 ГПК .
Производство
по реда на чл.238 ГПК.
Ищеца, в исковата си молба до съда ,
претендира , че ответника- не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите
суми за консумирана от него електрическа енергия, както и законната лихва върху
главницата и разноски по водене на делото.
Представят писмени доказателства към
исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК,
съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника,
който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.
С определение, постановено в
закрито заседание на 30.09.2019 г., съдът е допуснал като доказателства по
делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно
заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован
,но не се явява , не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
Съдът обявил делото за
решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като:
на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването
му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при
условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като
призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл.
131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от
неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по
спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на
твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение
в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на
фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства,
които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована
основателността на исковите претенции с правно основание чл. 422,вр.чл.415 ГПК
така, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е доказан.
При този изход на процеса,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят
на ищеца и направените по делото съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Ц.Л. с ЕГН **********,
с ИТН *** адрес: ***, дължи на “***”АД, ЕИК ***, с пълномощник – адв. П.И., сумата от : сумата 291,37 лв., главница за
ползвана, но незаплатена електрическа енергия, за периода 9.12.2015 г.- 10.05.2016
год., ведно с 74,67 лв. лихва за забава, от датата на падежа на всяко
периодично вземане до 9.11.2018 г. , както и законната лихва върху главницата , считано от 20.11.18г.,
до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед по чл.410 ГПК на 21.11.2018 г.
ОСЪЖДА И.Ц. ЛУКОНАВ с посочени по горе данни да заплати на „***”АД сумата
от 83,00 лв. разноски по заповедното
производство , както и сумата от 162 лв., разноски по исковото
производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :