№ 23
гр. Сливен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 75 от 08.06.2022 г. по НЧХД № 605/2021 г. Районен съд Сливен е
признал подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. Г. за невиновни и ги е оправдал в извършването на
престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това ,че на **** г. в гр.С., в
съучастие помежду си, като съизвършители, са причинили лека телесна повреда на С.
Т. Д. от гр.С., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от адв. Ю. К. от
АК-Сливен - повереник на частния тъжител С. Т. Д., в която се изразява несъгласие с
атакуваната присъда. Изразява се становище за неправилност на присъдата, като
необосновано и в противоречие с материалния закон. Според въззивника
първоинстанционния съд е приел ,че не е доказано обвинението срещу двамата
подсъдими.
Настоява се за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова,
с която подс. Г. С. Г. и С. Г. Г. да бъдат признати за виновни и осъдени.
В съдебно заседание се явяват редовно призованите частен тъжител и неговия
повереник. Повереникът – адв. Ю. К. от АК-Сливен поддържа жалбата и заявява, че
макар да няма свидетели, в конкретния случай са налице освен прякото доказателство-
медицинското свидетелство и непреки гласни доказателства, които доказват
извършеното от подсъдимите и тяхната вина.
Частният тъжител се присъединява към становището на своя повереник.
Защитникът на подсъдимите, адв. Д., счита, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Поради изложеното защитата моли за потвърждаване
на оправдателната присъда.
1
В последната си дума подсъдимият Г. С. Г. моли за потвърждаване на
оправдателната присъда.
В последната си дума подсъдимият С. Г. Г. моли за потвърждаване на
оправдателната присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно
следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани
с времето и мястото на извършване на деянието, повода за конфликта и действията на
подсъдимите и частния тъжител, характера на причинените им телесни повреди. Съдът
е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е
направил обстоен и прецизен анализ на доказателствените източници, които са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. По предвидения в НПК
ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите Б., С., А., А., Б., Х., Д.; писмените доказателства-
съдебномедицинско удостоверение № 652/07.11.2018г., издадено от д-р Т.Ч. на
тъжителя С. Т. Д., съдебномедицинско удостоверение № 653/08.11. 2018 г., издадено от
д-р Т.Ч. на подс.С. Г. Г., 1 бр. компакт диск предоставен от „Регионален център 112“
гр.Бургас относно постъпил сигнал на ЕЕН 112 в 08.23часа на ****г от телефонен
номер **** от лице представило се с името си С. Г. Г., справки за съдимост за
подсъдимите и други писмени доказателства по делото.
Въз основа на подробния анализ на горепосочените доказателства,
първоинстанционният съд обосновано е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимите С. Г. Г. и Г. С. Г., и частният тъжител С. Т. Д. се познавали помежду
си и били във влошени междуличностни отношения, тъй като С. Г. Г. бил женен за
дъщерята на частния тъжител, с която са прекратили гражданския си брак. Към
момента на случилото се, отношенията, както между тях, така и между подсъдимите и
частния тъжител, били влошени .
Подсъдимият С. Г. Г. е син на подсъдимия Г. С. Г..
На **** год., сутринта, частният тъжител С. Т. Д. отишъл до мястото, където се
помещавало и където осъществявало дейност търговското дружество, управлявано от
подсъдимия Г. С. Г. и в което работел, и синът му, подсъдимият С. Г. Г..
При пристигането подсъдимите били там, като освен тях, там е бил другият син
на подс. Г. Г. - П. Г. и работници в дружеството. Частният тъжител поискал от
подсъдимия С. Г. Г. да му върне парите, които е дал за закупуването на лек автомобил
по време на брака между него и дъщеря му. Подсъдимият С. Г. Г. не бил съгласен и
започнал да опонира на пострадалия, като разговора прераснал в конфликт.
Разправията е станала преди започване на работния ден в предверието на сградата,
където се събирали работниците и клиентите. Словесният конфликт прераснал в
дърпане и бутане между частния тъжител и подсъдимите, като и други лица
присъствали там, и продължило до извеждането на частния тъжител Д. извън
помещението пред цеха на фирмата. В резултат на това на тъжителя С. Т. Д. били
нанесени множество телесни увреждания. Телесни увреждания получил и подс. С. Г.
Г..
След преустановяване на конфликта в 8ч и 23м на **** г., подсъдимият С. Г. Г.
подал сигнал на телефон 112, че в обекта, в който работи, е пристигнало познато лице и
ги е нападнало. На мястото пристигнали полицейските служители - свидетелите В. С. и
М. А.. Били повикани още представители на органите на реда, а именно полицейските
2
служители - свидетелите Х. Б., П. С., И. А. и В.М.. При пристигането си, полицейските
служители разговаряли с тъжителя Д. и подсъдимите. В присъствието на полицейските
служители тъжителят се държал арогантно към подсъдимите и е тръгвал да се бие с
тях, заявявал е, че е ударен, но не е посочил от кого. На полицейския служител св. М.
А. тъжителят не е дал информация какво се е случило, държал се е резервирано, като е
заявил, че ще даде информация като се успокои. От своя страна, подсъдимите са
заявили ,че са били нападнати от тъжителя.
След преустановяване на конфликта тъжителят С. Т. Д., се обадил по телефона и
повикал св. Х. В. Х.-негов приятел. Последният пристигнал, след полицейските
служители, и заварил пострадалия Д. да стои настрани от останалите, като бил силно
притеснен, а по тялото му имало следи от наранявания. След приключване на
полицейската проверка тъжителя Д., заедно със св. Х., напуснал мястото на конфликта
.
На 07.11.2018 год. тъжителят Д. посетил съдебен медик - доктор Ч., който след
като извършил преглед установил, че са му причинени следните травматични
увреждания: контузия на главата и лицето с масивни кръвонасядания и болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на двете слепоочия, в областта на челото,
дясната половина на лицето и в областта на долната челюст, и контузия на гръдния
кош с болезнен оток на тъканите в областта на дясната половина на гърба по хода на
гръбначния стълб, с болки при функционална активност. Нараняванията описал в
издаденото от него СМУ № 652/07.11.2018 год., от което е видно, че на Д. е причинено
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК..
На 08.11.2018г. подсъдимият С. Г. Г. също посетил съдебен медик - доктор Ч.,
който след като извършил преглед установил,че са му причинени следните
травматични увреждания: контузия на врата с болки в тилните области, контузия на
кръста с болки в областта на кръста и охлузване на страничната повърхност на долния
край на лявата подбедрица с умерено изразена болезненост на тъканите.
Нараняванията описал в издаденото от него СМУ № 653/08.11.2018 год., от което е
видно, че на подс.Г. е причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
За възникналия инцидент, по жалба на подсъдимия С. Г. Г., била образувана
полицейска преписка с вх. № 167000-6841/2018 год. по описа на РУ Сл.. По преписката
била образувана прокурорска преписка с вх. № 3968/2018 год. по описа на РП Сливен.
Настоящият съдебен състав възприе фактическите констатации, направени от
първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните
гласни и писмени доказателства. С основание първият съд е приел, че по делото не е
доказано по категоричен и безспорен начин авторството на деянието.
От съвкупния анализ на всички събрани доказателства по делото безспорно са
доказани времето, мястото и участващите в инцидента лица, причината за конфликта
между тъжителя и подсъдимите, а именно влизането в началото на работния ден на
****г. в помещението пред цеха на фирмата на подс. Г. С. Г. на тъжителя С. Т. Д. и
отправеното искане към подсъдимия С. Г. Г. да му върне парите, които е дал за
закупуването на лек автомобил по време на брака между подс.Г. и дъщерята на
тъжителя Д.. Получените от частния тъжител наранявания категорично се установяват
от приложената по делото съдебно медицинско удостоверение СМУ № 652/07.11.2018
год.
От него е видно, че в предварителните сведения пред съдебния медик частния
тъжител Д. е посочил „ по предварителна уговорка на ****г. около 8.30 часа, отишъл в
работилницата на сватанака си……отивал да вземе пари. Направили му капан, като
3
сватанакът му извикал някои негови приятели и биячи, и когато е отишъл там,
ненадейно е бил нападнат и е бил удрян с юмруци в областта на двете половини на
лицето, главата, гърдите и гърба…“. В заключението е посочено, че причинените на Д.
травматични увреждания могат да се квалифицират като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Според заключението на
това удостоверение описаните наранявания по тялото на Д. са вследствие действието
на тъпи и тъпоръбести предмети.
По делото безспорно се установяват и причинените на подс. С. Г. Г. телесни
увреждания, които са описани в СМУ № 653/18 г., издадено от д-р Т.Ч. на 08.11.2018 г.
В предварителните сведения на това удостоверение подс.Г. е съобщил на съдебния
медик, че „..на ****г около 08.20 ч., в цеха пристигнал тъста му, който блъснал вратата
и почнал да крещи и да иска пари от освидетелствания, че е в процес на развод със
съпругата си и бащата на съпругата му искал парите, които тъстът ги бил дал на
сватбата, искал да вземе колата, която даже не е била собственост на
освидетелствания. В помещението имало работници и всичко това се случило в тяхно
присъствие Освидетелстваният е получил удар в тилната област на главата. След това
мъжът го хванал отзад през кръста и му причинил болки в областта на кръста. Счупил
масата и тогава освидетелствания е получил охлузване в областта на долния край на
лявата подбедрица…“. В заключението е посочено, че причинените на С. Г.
травматични увреждания могат да се квалифицират като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Според заключението на
това удостоверение описаните наранявания по тялото на Г. са вследствие действието на
тъпи и тъпоръбести предмети.
От справката от "Национална система 112" безспорно се установява и времето на
конфликта, за който е подаден сигнал от подс. С. Г. Г. в 08.23 ч. на **** г.
Настоящият състав се солидаризира с приетото от първоинстанционния съд.
Несъмнено са доказани и времето и мястото на случилото се, както и повода за
скандала между частния тъжител и подсъдимите, но за съществените елементи от
предмета на доказване относно участието на подсъдимите в това липсват категорични
и безспорни доказателства.
Единствено свидетелят Т. Д. заявява, че лично пострадалият му е съобщил, че му
е нанесен побой от подсъдимите, но освен тях пострадалият е посочил и още едно
лице, което е индивидуализирал като „техен приятел“. Законосъобразно Районният съд
не е приел за достатъчно това косвено доказателство, за да обоснове осъдителна
присъда спрямо двамата подсъдими. Свидетелят Х. Х., повикан от пострадалия след
инцидента, също в показанията си като косвен свидетел не е категоричен за
авторството на деянието. Съмнение относно авторството на деянието поражда и
заявеното от тъжителя Д. в предварителните сведения пред съдебния лекар –
„Направили му капан, като сватанакът му извикал някои негови приятели и биячи и
когато е отишъл там, ненадейно е бил нападнат и е бил удрян с юмруци в областта на
двете половини на лицето, главата, гърдите и гърба…“.
Районният съд е кредитирал показанията на св. Б., С., А., А. и Б.- полицейски
служители пристигнали след позвъняването на тел.112, които не са очевидци на
деянието, като е отчел, че показанията им са подробни, логични и взаимно
кореспондиращи си. Непротиворечиви са разказите за времето, мястото, причината за
скандала, поведението и съС.ието на тъжителя, но относно основния факт подлежащ
на доказване-подсъдимите ли са нанесли установените по делото леки телесни
увреждания на частния тъжител законосъобразно районния съд е приел, че показанията
им са недостатъчни за да обосноват осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими.
Подсъдимите са отказали да дават обяснения, за да бъдат преценени и
4
съпоставени с показанията на другите свидетели.
Съдът кредитира изцяло и приобщените по делото писмени доказателства, и
преди всичко медицински документи, въз основа на които правилно районният съд е
приел за установени медико-биологичните характеристики на травматичните
увреждания на тъжителя и подсъдимия и механизма на причиняването им.
Въз основа на всичко гореизложено съдът прие за несъмнено доказана описаната
по-горе фактическа обстановка и преди всичко наличието на сблъсък от една страна
между подсъдимите заедно с други неустановени лица и пострадалия Д. от друга
страна; фактът, че тъжителят Д. е нахлул в помещението на пострадалите в тяхно
присъствие и в присъствието на други неустановени лица и е бил изхвърлен от това
помещение, вследствие на което и на него и единия от подсъдимите са причинени
описаните по-горе телесни увреждания; характера на причинените телесни повреди.
Най-същественото обстоятелство от предмета на доказване – авторството на
причинените телесни увреждания на пострадалия Д., не се установява категорично.
При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е
направила законосъобразни правни изводи, като е признала подсъдимите за невиновни.
Съдът се солидаризира с правните изводи на първата инстанция досежно
недоказаността на авторството на инкриминираното деяние. За постановяването на
осъдителна присъда по чл. 130, ал. 1 от НК е необходимо съдът несъмнено да
установи, че в пряка причинна връзка с действията на подсъдимите, на пострадалия е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в конкретния случай във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В случая участието на подсъдимия Г. С.
Г. и подсъдимия С. Г. Г. в инкриминираното деяние остана недоказано.
Видно от приетата по-горе фактическа обстановка и доказателствен анализ, по
делото не са събрани категорични доказателства относно съпричастността на
подсъдимите в извършеното деяние. Никой от свидетелите не твърди, че подсъдимите
са нанасяли удари на пострадалия или по друг начин да са му е въздействал,
причинявайки му установените телесни увреждания. При липсата на каквито и да е
достоверни преки или косвени доказателства и на основание тълкуване на чл. 303, ал. 2
НПК по аргумент от противното, единственото законосъобразно решение, до което
достига и настоящият състав, е изводът за невиновност на подсъдимия Г. С. Г. и
подсъдимия С. Г. Г..
На основание всичко изложено, изводът на районния съд за невиновност на
подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. Г. в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК се
явява обоснован и законосъобразен, като правилно е прието, че обвинението е
недоказано.
С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, даващи
основание за отмяна на присъдата, намира, че същата следва да бъде изцяло
потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №75 от 08.06.2022 г. по НЧХД № 605/2021 г. на
Районен съд Сливен.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6