№ 629
гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100772 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "Уникредит Булбанк" АД - София срещу
СТ. КР. П. от гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
ответницата дължи на ищеца сумите 1820,89 лв. главница, 237,70 лв. договорна лихва,
127,05 лв. лихва върху просрочена главница, 81,94 лв. неустойка и 72 лв. такси и разходи.
В исковата молба се сочи, че задължението произтича от договор за кредитна карта от
07.08.2018 г., задължението по който веднъж е предоговаряно от страните - с анекс от
11.03.2019 г., но не е било заплатено и след сключването на анекса въпреки изпратената от
банката до длъжницата покана. Била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу
ответницата и срещу поръчителката Л.А., но и двете подали възражения срещу заповедта.
Настоящият иск е предявен само срещу П..
Тя чрез своя пълномощник е подала отговор, с който оспорва иска. Заявява, че сумата не се
дължи, тъй като няма данни договорът за кредитна карта да е прекратен. Също така
кредиторът не бил уведомил ответницата преди подаването на заявлението, че договорът е
станал предсрочно изискуем поради неплащане на вноски. Отделно от казаното ответницата
счита договора за нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Твърди, че са налице множество нищожни клаузи, без които
договорът не може да съществува. При условията на евентуалност счита, че са налице
нищожни клаузи, касаещи лихвен процент и ГПР. Счита, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК, като излага доводи за това - посочен е само размер на ГПР, но не и кои
компоненти са включени в него, как е изчислен, как се съотнася с лихвения процент и т.н. За
1
клаузата за неустойката счита, че тя сама по себе си също противоречи на добрите нрави,
тъй като тя излиза извън присъщите на неустойката функции, а е предназначена единствено
да санкционира заемателя за "виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение". За разходите и таксите за извънсъдебно събиране счита, че
няма данни да са направени такива разходи, а и поначало те би следвало да са включени в
ГПР и следователно уговорките да се дължат допълнително са нищожни.
Искът е с правно основание чл. 9 и следващите от ЗПК.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
От представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установява
следната фактическа обстановка:
На 07.08.2018 г. между ответницата С.П. и ищеца "Уникредит Булбанк" АД бил сключен
договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит 2000 лв.
На 11.03.2019 г. между банката, от една страна, и ответницата П. като кредитополучател
заедно с Л.А. като поръчител бил сключен анекс към договора от 07.08.2018 г. С този анекс
страните уговорили, че той замества напълно уговореното с договора и занапред само той се
прилага между страните. Било признато, че размерът на задължението към момента на
сключването на анекса е 1903,99 лв. главница и 146.82 лв. начислена и просрочена лихва.
Било уговорено, че задължението в размер 1900 лв. главница ще бъде погасено с анюитетни
месечни вноски по 100,40 лв. за период от 1 година и 10 месеца при лихвен процент 16,20%
годишно и годишен процент на разходите 17,4580%, падежи на всяко пето число на месеца.
При сключването на анекса, видно от заключението на вещото лице, били заплатени 160 лв.,
постъпили при ищеца на 14.03.2019 г. - тази сума е приспадната преди изчисляването на
задължението по погасителния план към анекса и е уточнено в чр. 9.1. и 9.2. от анекса. На
08.04.2019 г. била платена сумата 101 лв. (първата вноска по анекса) и повече плащания не
били извършени.
В текста на анекса (чл. 4.1.) и отделно в погасителния план е посочен размерът на
приложимия към момента на сключването му годишен лихвен процент. В чл. 4.1 се сочи, че
лихвеният процент представлява сбор на т.нар. осреднен депозитен индекс и надбавка в
размер 16,10 процентни пункта. В чл. 11 от анекса е описан начинът на изчисляване на
осреднения годишен индекс с посочване, че той се публикува на интернет страницата на
банката. В чл. 5.3 от анекса е посочен размерът на годишния процент на разходите, като и в
същия текст, и в общите условия се сочи дефиниция на понятието за годишен лихвен
процент.
В погасителния план се съдържат колона "главница" и колона "лихва", които сочат каква
част от вноската се отнася към главницата по кредита и каква - към лихвата.
Анексът предвижда, че при неплащане на която и да е цяла вноска цялата непогасена част от
кредита заедно с обезщетението (неустойката) за забава стават автоматично предсрочно
изискуеми.
На 06.02.2020 г. на бащата на ответницата на домашния им адрес било връчено уведомление
2
до нея, съдържащо покана за изпълнение и предупреждение, че банката ще счита
задължението за изцяло предсрочно изискуемо.
Плащане не последвало и по заявление на банката до съда била издадена заповед за
незабавно изпълнение от 22.07.2020 г., срещу която и двете длъжници - А. и П. - подали
възражения (възражението от С.П. е с входящ номер 264425/30.11.2020 г.).
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Неоснователни са възраженията на ответницата за недействителност на договора поради
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането
на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран размерът
на "печалбата на кредитора" (възнаградителната лихва); не е посочено каква част от
вноската е главница и каква - лихва; няма ясно разписана методика на формирането на
годишния процент на разходите и не е посочено кои точно компоненти се включват в него.
Условие за прилагане на лихвения процент е срокът на използване на главницата по кредита
и то е споменато в чл. 11.1 от анекса. Посочен заедно с методиката за определянето си е
индексът, служещ заедно с надбавка за определяне на размера на годишния лихвен процент
- осредненият депозитен индекс. Посочен е и размерът на възнаградителната лихва, както
като лихвен процент, така и като сбор от вноски - в погасителния план, има данни отново в
погасителния план каква част от вноската е главница и каква е лихва. Чл. 11, т. 10 от ЗПК не
съдържа изискване за изброяване поотделно на всички разходи, включващи се в годишния
процент на разходите. В погасителния план е посочена обща сума, дължима от потребителя.
Кредиторът е уведомил длъжницата за предсрочната изискуемост - с писмено изявление,
връчено чрез нейния баща. Колкото до недължимостта на сумата предвид липсата на данни
договорът за издаване на кредитна карта да е прекратен - със самото сключване на анекса
всички условия на първоначалния договор, каквито и да са били те, вкл. тези за дължимост и
изискуемост на усвоените суми, губят значението си и задължението между страните остава
в размера и падежите, уговорени в анекса.
По делото не е възлагана задача на вещото лице да изчисли дали лихвите и другите
задължения са начислявани правилно по размер (в точните проценти и от точните дати), тъй
като такова възражение и такова конкретно доказателствено искане не е правено. Прави
впечатление обаче, че се претендират едновременно лихва за забава върху просрочена
главница и неустойка за забава, които се отнасят за един и същ период. Ищецът не е обяснил
защо тези две задължения се претендират отделно и не е твърдял да става дума за лихвата за
забава върху главницата и върху възнаградителната лихва (т.е. върху различни части от
главното задължение), начислени поотделно. При така формулираната претенция двете
вземания изглеждат като изчислени върху едни и същи суми, на едно и също основание и за
един и същ период, поради което следва да се приеме, че едното от тях (неустойката) не се
дължи.
Разходите и таксите по изпълнението също не са подкрепени с доказателства за това, че
наистина са направени.
3
Поради изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи само в частите за главницата,
възнаградителната лихва и лихвата за забава върху просрочената главница, и
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът СТ. КР. П., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул.
"*************" № 1, дължи на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД – гр. София, ЕИК
*********, сумите по заповед за изпълнение № 736/22.7.2020 г., издадена по ч.гр.д.
1696/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва: 1820,89 лв. главница, 237,70 лв.
договорна лихва за периода 05.05.2019 г. - 27.05.2020 г. и 127,05 лв. лихва върху просрочена
главница за периода 05.05.2019 г. - 16.07.2020 г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 17.07.2020 г., до окончателното
изплащане на главницата, като отхвърля иска за сумите 81,94 лв., представляваща неустойка
за периода 05.05.2019 г. - 16.07.2020 г., и 72 лв., представляващи такси и разноски.
Осъжда СТ. КР. П. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД – гр. София сумата 99,76 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда СТ. КР. П. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД – гр. София сумата 876,81 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4