№ 59
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Антоанета Георгиева Чакърова (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600123 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД № 2396/2020 г. по описа на
Районен съд Плевен, на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В същото
са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК –
нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и
явна несправедливост на наложеното наказание.
Изложени са съображения, че с определение от 05.02.2021 г. по НОХД
№ 2396/2020 г. Районен съд - Плевен одобрил споразумение за решаване на
делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура -
Плевен и защитника на подсъдимия А. К. К.. С одобреното споразумение
подсъдимият А.К. се признал за виновен за извършено през периода м. април
2020 г. - м. октомври 2020 г. престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от
НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му било
1
наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година. На
основание чл. 55, ал. 3 от НК не било наложено кумулативно предвиденото
наказание „обществено порицание”. Определението, с което е одобрено
споразумението, влязло в сила на 05.02.2021 г. и не подлежало на въззивна и
касационна проверка. Определението, с което е одобрено споразумението по
НОХД № 2396/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен било постановено
при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла
на чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК
допускала със споразумението да се определи наказание при условията на чл.
55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Наказанието се определяло по правилата на чл.
55, ал. 1 от НК, само когато и най-лекото предвидено в закона наказание се
окаже несъразмерно тежко. За извършеното от подсъдимия К. престъпление
се предвиждало наказание „лишаване от свобода” до 2 /две/ години или
пробация, както и обществено порицание. За да се определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК, следвало и най-лекото предвидено наказание за
извършеното престъпление, в случая „пробация”, да е несъразмерно тежко.
От приложеното писмено споразумение /на л. 21 от съдебното дело/ било
видно, че страните се споразумели за извършеното престъпление на подс. К.
да бъде наложено наказание „пробация”. В нарушение на закона, в
споразумението било предложено това наказание да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вместо при условията на чл. 54 от
НК. Това довело до незаконосъобразното приложение на чл. 55, ал. 3 от НК и
неналагане на кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”. Като одобрил споразумението, с което на подс. К. е определено
наказание „пробация” при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вместо
при условията на чл. 54 от НК, и на основание чл. 55, ал. 3 от НК не било
наложено кумулативно предвиденото наказание, съдът допуснал съществено
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от
НПК. Като одобрил споразумението в нарушение на материалния закон,
съдът допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът
2
следвало да констатира, че споразумението не отговаря на изискванията на
чл. 382, ал. 7 от НПК, да предложи промени в него, съгласно правомощията
си по чл. 382, ал. 5 от НПК и ако същите не бъдат приети, да не одобрява
споразумението.
Наложеното наказание „пробация” на подс. К. било явно
несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Определеното
наказание трябвало да бъде съответно на обществената опасност на деянието
и дееца и да изпълни целите, посочени в чл. 36 от НК. При
индивидуализацията на наказанието съдът не отчел обществената опасност на
подсъдимия, като не оценил в достатъчна степен данните за предходните
осъждания на подсъдимия извън това, което квалифицира деянието като
извършено повторно. Не било взето предвид обстоятелството, че наложените
наказания „пробация” по предходните две осъждания за неплащане на
дължимата издръжка не били изпълнили предвидените в закона цели - да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на закона, както и да
въздейства предупредително върху него да не извършва престъплението.
Като наложил необосновано занижено наказание - пробация, съдът
определил явно несправедливо наказание - нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 от
НПК. Проявената снизходителност към подсъдимия сочела на безнаказаност
за конкретно извършеното престъпление. Наложеното наказание не можело
да мотивира подсъдимия към спазване на правилата на обществото и закона.
Наказанието следвало да бъде определено при условията на чл. 54 от НК по
първата алтернатива. Допуснатите нарушения били съществени по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и представлявали основание по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 1,
предложение последно във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 -
т. 3 във вр. с чл. 424, ал. 1, пр. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК главният
прокурор е направил искане за възобновяване на НОХД № 2396/2020 г. на
Районен съд - Плевен, отмяна на постановеното определение от 05.02.2021 г.
за одобряване на споразумение за решаване на делото и връщане делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание представителят на ВТАП поддържа искането
3
на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по
съображенията, изложени в него. Моли искането да бъде уважено, като бъде
възобновено наказателното производство и се отмени определението, с което
е одобрено споразумението, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на
РС Плевен.
Осъденото лице А. К. К. разбира искането, но не изразява конкретно
становище и предоставя преценката на съда.
В правото си на последна дума осъденият К. заявява, че ако е
необходимо, производството по делото следва да се възобнови.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди основанията,
изложени в искането на Главния прокурор, становището на страните,
изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в
рамките на правомощията си намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в
чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от Районен съд
Плевен определение, с което е одобрено споразумение, е влязло в сила и не е
било проверявано по касационен ред. Последното по закон не подлежи на
такава проверка, съгласно чл. 382, ал. 9 от НПК.
Искането е направено в предвидения шестмесечен срок по чл. 421, ал.
1 от НПК, а разгледано по съществото си е основателно.
Видно от материалите по делото, производството по НОХД №
2396/2020 г. по описа на Районен съд Плевен е образувано по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура Плевен за извършено от А. К. К. от
гр. Плевен престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1
от НК. В съдебно заседание на 05.02.2021 г., след проведеното
разпоредително заседание, е представено споразумение, което е постигнато
между прокурор от РП Плевен с адвокат Х. К. от АК Плевен и подсъдимия А.
К. К.. С определение № 260025 от 05.02.2021 г по НОХД № 2396/2020 г. на
РС Плевен е одобрено внесеното споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 от
НПК. Подсъдимият А. К. К. от град Плевен, с ЕГН ********** се е признал
за виновен в това, че през периода месец април 2020 година до месец
4
октомври 2020 година включително, в град Плевен, при условията на
повторност, като осъден със съдебно решение - Решение по гражданско дело
№ 5938 от 2018 година по описа на Районен съд Плевен, влязло в сила на
30.01.2019 година, да издържа свой низходящ - сина си К. А. К., роден на
28.11.2009 година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски в размер на 150
лева всяка, общо в размер на 1050 лева - престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 28 от НК.
По силата на постигнатото споразумение, на подсъдимия А. К. К. е
определено и наложено наказание на основание чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 28 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 2, буква „б” от НК във вр. с чл.
42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес в град Плевен,
********, ап. 4 за срок от една година два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
На основание чл. 55, ал.3 от НК не е наложено на подсъдимия К.
кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”.
Съдът е прекратил наказателното производство по НОХД № 2396 от
2020 година по описа на Районен съд Плевен, предвид постигнатото
споразумение.
В искането е наведен довод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Видно
от материалите по делото е, че съдиятът-докладчик е следвало да констатира,
че постигнатото споразумение между прокурора, защитника и осъденото лице
противоречи на закона. За престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК са
предвидени наказания - лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б” от НК, послужила като основание за налагане на конкретното наказание,
при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-
5
лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът
заменява лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел -
с пробация. Видно е, че най-лекото, предвидено в закона наказание за това
престъпление е пробация. За да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК съдът
е следвало да установи, че дори и това най-леко наказание се явява
несъразмерно тежко за стореното от подсъдимия. Когато наказанието
пробация е несъразмерно тежко, то се заменя с глоба от сто до петстотин лева
на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК. Плевенският районен съд е
преценил, че определеното със споразумението наказание пробация е
подходящо и съответно на целите на чл. 36 от НК, което е вписал в мотивите
на определението по чл. 382, ал. 7 от НК. След като едно от алтернативно
предвидените в текста на чл. 183, ал. 4 от НК наказания е подходящо и
справедливо, съдът е следвало да установи, че постигнатото споразумение
между прокурора, защитника и осъденото лице противоречи на закона и да
предложи промяна, като наказанието бъде определено по реда на чл. 54 от
НК, а не по този на чл. 55 от НК. В случай, че страните не се съгласят да
приведат споразумението в съответствие със закона, съдът следва да откаже
да го одобри. Районният съд не е направил това. Като резултат е одобрил и
приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, което е довело до незаконосъобразно
неналагане на кумулативно предвиденото в текста наказание – обществено
порицание. По този начин е допуснал неотстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, което съставлява основание за възобновяване на
наказателното производство.
Допускането на посоченото по-горе съществено нарушение на
процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Посочените нарушения налагат възобновяване на наказателното
производство и отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото
споразумение и е прекратено производството. Искането на Главния прокурор
се явява основателно и следва да се уважи. Наказателното производство
следва да се възобнови, като се отмени определението, с което е одобрено
споразумението между страните. Делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд. Тъй като делото ще бъде
възобновено и върнато на районния съд, пред него ще стои въпросът за
6
налагане на справедливо наказание, ако се докаже виновно поведение. При
основанията за връщане на делото на първата инстанция, Апелативният съд
не може да обсъжда въпросите по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, които се
повдигат с искането на Главния прокурор.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1
от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 2396/2020
година по описа на РАЙОНЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 05.02.2021 г. по НОХД № 2396/2020 г.
на Районен съд гр. ПЛЕВЕН, с което е одобрено споразумение по реда на чл.
384, ал. 1 от НПК и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. ПЛЕВЕН за ново разглеждане от
фазата на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7