РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100500556 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на
ответницата „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,подадена чрез упълномощения
му процесуален представител адв. В. Герова-САК, против решение № 75 от 13.01.2025г.,
постановено по гр. дело № 7829/2023 г. по описа на РС- Бургас, в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете му за приемане за установено по отношение на ответника П. С. П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ******, че същият дължи на ищцовото дружество- въззивник
главницата над уважения размер от общо 89.96 лв. до претендирания от общо 273.93 лв. за
дължими месечни абонаментни такси за периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г. по
Допълнително споразумение за мобилен номер ************ от 11.01.2021г. и по договор за
мобилен номер ******** от 26.06.2020г, и в частта, с която е отхвърлен иска за
претендираната договорна неустойка от общо 268.03лв. за предсрочно прекратяване на
договорните абонаменти, от която сумата от 212.35лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 11.01.2021г. за мобилен номер +************ и
сумата от 55.68лв. – неустойка за прекратяване на договорен абонамент от 26.06.2020г. за
мобилен номер +********, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. дело № 4914/2023г. на РС- Бургас.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решението, в
атакуваната му част, с твърдения, че същото е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и незаконосъобразно. Оспорва се извода на първата
инстанция, че не бил посочен начина на формиране на претенцията за сумата от 273.93лв.,
1
като същевременно се възразява, че съдът неправилно е отказал извършване на исканата от
ищеца съдебно –счетоводна експертиза за доказване на исковата претенция със задачи да
установи дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за процесния период за
процесните мобилни номера и да установи дължимите суми за месечните абонаментни,
стойността на потребление извън включеното в абонамента, в случай, че има такова и дали
са налице извършени от потребителя плащания. По тези съображения на основание чл. 266,
ал. 3 от ГПК се иска допускане на посочената експертиза във въззивното производство с цел
доказване по основание и размер на претенцията за неплатени месечни абонаментни такси
за ползвани мобилни услуги. Що се касае до претендираната неустойка в размер на сумата
от общо 268.03лв. се излагат оплаквания досежно извода на районния съд, че не било
доказано, че сключения между страните договор е развален предсрочно по смисъла на чл. 87
от ЗЗД. Сочи се, че доколкото по делото е установено, че абонатът е в неизпълнение,
позовавайки се на клаузата на т. 19б, б. „в“ от приложимите в случая ОУ въззивникът счита,
че има право да прекрати едностранно и предсрочно договора. Изразява се несъгласие с
извода на съда, че доколкото нямало данни представеното по делото уведомително писмо да
е стигнало до знанието на абоната, то не е доказано, че ответникът е уведомен за
прекратяване на договорите. Излага, се, че представената по делото покана за доброволно
плащане от 05.01.2022г. с посочен размер на неплатените задължение и с предоставен 10-
дневен срок за плащане с предупреждение, че договорите ще бъдат прекратени е доставена
на ответника на посочения от него адрес съгласно чл. 31а от ОУ, видно от приложеното
удостоверение от „Български пощи“ ЕАД. По тези съображение се твърди, че поканата за
доброволно изпълнение отговаря на изискуемото по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД съдържание. На
следващо място се възразява и против извода на съда за неравноправност на неустоечната
клауза, въз основа на която се претендират неустойка в размер на 3-месечни абонаменти
такси по всеки от договорите, като се излагат подробни доводи. Сочи се, че също, че
доколкото в случая абонатът е сключил договор за мобилни услуги и договор за лизинг, след
като е преустановил плащанията по първия договор не е обосновано да продължи да ползва
преференциални условия за лоялни клиенти за закупуване на устройства на специални по-
ниски цени. По подробно развитите в жалбата доводи се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на
ново, с което отхвърлените искове да бъдат уважени,в т.ч. и да бъдат присъдени изцяло
направените в двете инстанции разноски. В съдебно заседание въззивно дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище по съществото на спора. Претендира
присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ответник П. С. П., чрез назначения му
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. А. Събев-БАК е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба. Сочи, че въззивното дружество не е доказало, че е
изправна по договорите и, че съдът правилно е отхвърлил исковите претенции над уважения
размер съобразявайки фактическите твърдения на ищеца и очертания предмет съгласно
издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Позовавайки се на т. 18 от ТР № 4/2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС сочи, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка. Споделя извода на районния съд за
неравноправност на претенцията за неустойка на основание чл. 143 от ЗЗП. По подробно
изложените в писмения отговор доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение в
атакуваните му части.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез назначения му особен представител
поддържа писмения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо
вр. с чл. 266 и чл. 92 от ЗЗД искове за приемане за установено по отношение на ответника П.
С. П., че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 236.22 лв. – неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.10.2021г. до
04.02.2022г. по Допълнително споразумение за мобилен номер ************ от 11.01.2021г.;
сумата 37.71 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 05.10.2021г. до 04.02.2022г. по договор за мобилен номер ******** от
26.06.2020г.; сумата 24.45 лв. – неплатени лизингови вноски в размер на 4.89 лв. всяка за
периода от м. февруари до м. юни 2022г. по Договор за лизинг от 26.06.2020г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ********, по силата на който абонатът е взел
мобилно устройство ACCESSORIES CANYON Oregano Smartwatch Black Red J10593601528,
както и допълнителна сума от 4.89 лв., дължима на основание чл.1, ал.2 от Договора,
доколкото лизинговото устройство не е върнато на лизингодателя; сумата 24.60 лв. –
незаплатени лизингови вноски, в размер на 2.05 лв. всяка, за периода м.02.2022г. –
м.01.2023г. по Договор за лизинг за базови аксесоари от 11.01.2021г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ************, по силата на който абона-тът е взел пакет
базови аксесоари, както и допълнителна сума в размер на 2.05 лв., дължима на основание
чл.1, ал.2 от Договора, доколкото лизинговото устройство не е върнато на лизинго-дателя;
сумата 143.88 лв. – неплатени лизингови вноски в размер на 11.99 лв. всяка за периода
м.02.2022г. – м.01.2023г. по Договор за лизинг от 11.01.2021г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ************, по силата на който абонатът е взел мобилно
устройс-тво NOKIA 5.3 64GB Dual Cyan, както и допълнителна сума в размер на 11 .99 лв.,
дължима на основание чл.1, ал.2 от Договора, доколкото лизинговото устройство не е
върнато на лизингодателя; сумата 94.92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 11.01.2021г. за мобилен номер ************, формирана като сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС по договора /по 26.66 лв.
всяка/, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответствaща на оставащия срок до края на договора, подлежаща на
връщане на основание Раздел IV, т.2, б.“а“, предложение последно от Допълнително
споразумение за мобилен номер ************ от 11.01. 2021г.; сумата 117.43 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.01.2021г. за
мобилен номер ************, формирана пропорционално като част от разликата между
стандартната цена на предоставеното за ползване във връзка с договора мобилно устройство
NOKIA 5.3 64GB Dual Cyan, т. е. без абонамент, а именно 559.90 лв. и заплатената
преференциална цена по договора в размер на 287.76 лв.; сумата 51.05 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 26.06.2020г. за мобилен номер
********, формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС
по договора /по 10.82 лв. всяка/, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки
от месечния абонамент, съответстваща на оставащия срок до края на договора, подлежаща
3
на връщане на основание т.11, б.“а“, предложение последно от Договор за мобилен номер
******** от 26.06.2020г. и сумата 4.63 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 26.06.2020г. за мобилен номер ********, формирана
пропорционално като част о т разликата между стандартната цена на предоставено за
ползване във връзка с договора устройство ACCESSORIES CANYON Oregano Smartwatch
Black Red J10593601528, т. е. без абонамент, а именно – 139.99 лв. и заплатената
преференциална цена по договора в размер на 117.36 лв., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на заяв-лението – 15.08.2023г. /датата на
пощенското клеймо, доколкото то е постъпило по пощата/ до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 4914/2023г. на РС Бургас.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК в първоинстанционното производство адвокатски представител е
оспорил исковете с искане за отхвърлянето им. Възразил е, че ищецът не му е доставил,
респективно и че не е получил твърдените в исковата молба услуги, а евентуално, че същите
са заплатени от него. Направил е и възражение за недействителност на клаузите за
неустойки като неравноправни, както и че дружеството-ищец не е упражнило надлежно
правото си да прекрати договорите, за да дължи такива.
С обжалваното решение, районният съд е приел, че доколкото ищецът е претендирал
както в заповедното, така и в исковото производство установяване на дължими от ответника
въз основа на сключените помежду им договори за предоставяне на мобилни услуги
задължения за месечни абонаментни такси в общ размер от общо 273.93 лв., а по делото е
установено, че дължимите за отчетни периоди 05.10. – 04.11.2021г. и 05.11. – 04.12.2021г.
абонаментни такси по двата договора за мобилни услуги са както следва: 2 х 31.99 лв. за
мобилен номер +************ – общо 63.98 лв. с ДДС, и 2 х 12.99 лв. за мобилен номер
+******** – общо 25.98 лв., съдът е уважил исковата претенция за главница само за
претендирани абонаментни такси за мобилни услуги, възлизащи в общ размер 89.96лв. В
останалата част над уважения размер за главницата за неплатени абонаментни такси от общо
89.96 лв. до претендирания общ размер от 273.93лв. съдът е отхвърлил иска, по
съображения, че в тази сума, явяваща се отхвърлената разлика са включени и други суми,
непредставляващи абонаментни такси, а именно цената на други мобилни услуги,
неуточнени от дружеството по вид, основание и размер, вкл. лизингови вноски /по
лизинговите договори/ и застраховки /по застрахователната полица/,които не са включени в
обхвата на исковата претенция съобразно твърденията и петитума на ищеца. На следващо
място съдът е приел за основателнни и исковете за претендираните вноски по трите
договора за лизинг, всички с настъпил падеж, както и допълнителните суми за придобиване
на собствеността – общо 192.93 лв., поради което ги е уважил изцяло. Що се касае до
претендираните неустойки съдът е приел, че макар по делото да е установено, че
ответникът не е заплатил на ищеца дължимите месечни абонаментни такси за периода от
05.10. до 04.12.2021г. и по двата договора за мобилни услуги, както в срока по чл.27 от ОУ
на “Йеттел България” ЕАД ,указан във фактурите, така и впоследствие, не са настъпили
условията за дължимост на претендираните неустойки, поради липса на данни договорите да
са били едностранно прекратени от ищеца с нарочно писмено изявление, достигнало до
знанието на ответника съгласно приложената по аналогия клауза на чл.19в, б.”г” от ОУ. Що
се касае до приложената покана за доброволно плащане от 05.01.2022г.,съдът е посочил, че
данни тя да е била получена от ответника, вкл. и това не е установено и от съдържанието на
4
представеното с нея удостоверение от ”Български пощи” ЕАД. Съдът е изложил аргументи,
че макар да е допустимо е прекратяването/разваляне на договора да се направи и с исковата
молба, то в случая към датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.08.2023г. срокът, за който процесните два са сключени –
до 26.06.2022г. и 11.01.2023г., вече е бил изтекъл. По тези съображения съдът, е приел, че
ищецът не е доказал, че надлежно е упражнил правото си да прекрати действието на
процесните договори, сключени с ответника, респективно в негова полза да е възникнало
вземане за уговорените неустойки. Наред с горното съдът е счел и, че клаузите, с които са
уговорени във всеки един от договорите /бланкетно/ процесните трикомпонентни неустойки,
без да е предвидено заплащане на реципрочни такива и от мобилния оператор, при негова
вина, са нищожни, тъй като излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, а и неравноправни, тъй като създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и тези, на потребителя на мобилната услуга. С тези
аргументи съдът е заключил, че за ответника не е възникнало валидно задължение да
заплати на ищеца ”Йеттел България” ЕАД уговорените неустойки, претендирани в
настоящото производство в общ размер от 268.03 лв., поради което е отхвърлил исковете за
дължимостта им като неоснователни.
Предмет на въззивно обжалване е решението, в частта, с която са отхвърлени исковете
за дължимост на главницата над уважения размер от 89.96 лв. до претендирания от 273.93
лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за претендираната договорна неустойка от общо
268.03лв. за предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, от която сумата от
212.35лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.01.2021г. за
мобилен номер +************ и сумата от 55.68лв. – неустойка за прекратяване на
договорен абонамент от 26.06.2020г. за мобилен номер +********.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение в атакуваните му в жалбата части въззивният съд не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. Като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона настоящата инстанция намира, че районният съд е установил
правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на нея е направил правилни
фактически и правни изводи, които въззивният съд напълно споделя и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК. Съобразявайки изложените във въззивната жалба оплаквания и
предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от
ГПК настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Ищецът е претендирал както в заповедното, така и в исковото производство
установяване на дължимостта на сумата от 273.93 лв., изрично посочена като сборна
главница за задълженията на ответника единствено за неплатени месечни абонаментни
такси за ползвани мобилни услуги, както следва: сумата от 236.22лв., дължима за периода от
05.10.2021г. до 04.02.2022г. по допълнително споразумение за мобилен номер ************
от 11.01.2021г. и сумата 37.71 лв., дължима за периода от 05.10.2021г. до 04.02.2022г. по
договор за мобилен номер ******** от 26.06.2020г. Видно от съдържанието на посочените
в споразумението от 11.01.2021г. и договора от 26.06.2020г. абонаментни такси са както
следва: 2 х 31.99 лв. за мобилен номер +************ – общо 63.98 лв. с ДДС, и 2 х 12.99
лв. за мобилен номер +******** – общо 25.98 лв. Това означава, че общият дължим размер
на задълженията на ответника възлизат на сумата от 89.96 лв., както правилно е изчислил
районният съд
В останалата претендирана част за разликата над уважения размер от 89.96 лв. до
претендирания от 273.93лв. този иск се явява неоснователен, тъй като по делото се
установи, че ищецът няма вземания към ответника за абонаментни такси за исковия период,
надхвърлящи горепосочения размер по двата договора, надхвърлящи сумата от общо 89.96
5
лв. Ето защо в тази отхвърлителна част решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Що се касае до процесните претендирани вземания за горепосочените неустойки,
същите са основани на клаузата чл. 75 от Общите условия, действала между страните за
процесния период, в която е посочено,че мобилният оператор има право еднократно да
прекрати договора с потребителя, ако е налице неизпълнение на някое от задълженията на
абоната и по –специално, ако не е платил дължими суми съгласно чл. 19б, б. в от ОУ. В
договорите, сключени между страните е предвидено, че ако те бъдат прекратени преди
изтичането на уговорения срок по вина или инициатива на клиента, или при нарушение на
задълженията му по тях, включая и по ОУ, последният дължи неустойка, равна на сбора от
стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока, но не повече от
трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС, както и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок. Предвидено е също и, че ако е предоставено устройство
за ползване на услугите, потребителят дължи и разликата между неговата стандартна цена в
брой без абонамент, съгласно действащата към момента на сключването на договора ценова
листа и заплатената от него при получаването цена в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг.
В случая, независимо от установения по делото факт на неизправност на длъжника,
ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, че е направил изявление до него, което да
е достигнало до знанието му за прекратяване на договорите поради неизпълнение на
задълженията на последния. Представената покана за доброволно изпълнение от 05.11.2022г.
действително съдържа изявление на ищеца до ответника за прекратяване на договора, в
случай на неплащане в дадения 10-дневен срок, но доколкото няма данни /вкл. и такива не
могат да се изведат и от удостоверението от „Български пощи“/, че същата е доставена на
длъжника, както правилно е приел районния съд, то това изявление не е предизвикало
целените с него правни последици, водещи до прекратяване на договорите поради
неизпълнението им от ответника. Доколкото надлежното упражняване на потестативното
право за едностранно прекратяване на договорната връзка занапред е един елемент от
кумулативните изисквания на правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, в тежест на ищеца е да докаже този твърдян от него факт. Независимо, че е
възможно с исковата молба да се претендират последиците от неизпълнение при
едностранно прекратен договор, като същевременно да се направи и едностранното
волеизявление, чрез което договорът да бъде прекратен, в настоящия случай обаче такъв
ефект не може да бъде постигнат, доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, договорите са били с вече изтекли срокове, т.е. същите са били прекратени на
друго основание, различно от предвидено в чл. 75 от ОУ. От изложеното следва, че
вземанията за претендираните неустойки не са възникнали и поради което правилно като
краен резултат установителните искове за дължимостта им са отхвърлени от районния съд
като неоснователни само на това основание. Съобразявайки това обстоятелство, настоящата
инстанция намира, че районният съд не е следвало изобщо да се произнася по валидността,
респ. неравноправността на процесните неустоечни клаузи, тъй като проверката за
валидността на тези клаузи следва да бъде извършена едва след като е настъпило условието
за ангажиране на отговорността на ответника по тях. Ето защо и в тази отхвърлителна част
решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено, в т.ч. и в частта за разноските.
Въпреки неоснователността на въззивна жалба разноски в полза на въззиваемата
страна не следва да се присъждат поради липса на направено искане и доказателства за
сторени такива за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 13.01.2025г., постановено по гр. дело №
7829/2023 г. по описа на РС- Бургас, в обжалваната му отхвърлителна част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7