№ 223
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20252100500172 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2479 от 22.11.2024г. по гр.д.№ 4384/2024г. на РС Бургас, „Валмар Ойл“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ №
54, е осъдено да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 933
лева, представляваща брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. май 2024 год.,
дължимо на основание трудов договор № 11/30.09.2021 год., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата
молба – 28.06.2024 год., до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в
размер от 500 лева.
„Валмар Ойл“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК на Районен
съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена от „Валмар Ойл“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез адв. Ивайло Найденов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Морска“ № 4,
ет.1. Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, при
неизяснена фактическа обстановка, както и необоснован.
Според въззивникът, въпреки своевременното оспорване на автентичността на
представените от ищеца трудов договор № 11/30.09.2021 г., длъжностна характеристика,
допълнително споразумение № 1-11, допълнително споразумение № 2-11 и допълнително
споразумение № 3-11, първоинстанционният съд неправилно не е открил производство по
1
чл. 193 от ГПК и не е разпоредил да се представят в оригинал оспорените документи, като е
преценил, че допускането им не е необходимо предвид наличните доказателства. По повод
служебно извършената справка от НАП за регистрирани трудови договори посочва, че от
нея по никакъв начин не става ясно какъв е бил договорения размер на трудовото
възнаграждение, както и дали ищецът е престирал труд през въпросния месец. Поддържа
становището си, изложено в отговора на исковата молба, че справката от НАП за трудови
договори не доказва, че оспорените подписи са положени от съответните лица, респективно-
че трудовият договор бил валидно сключен, при посочените в него условия, а и коректно
изпълняван от работника.
Сочи, че при направено оспорване по чл.193 ГПК е необходимо да бъдат представени
оригиналите на документите, тъй като ако това не се стори, оспорващата страна ще бъде в
обективна невъзможност да докаже, че не е автор, тъй като копието като обект на
изследване не позволява вещото лице по една графологична експертиза да изключи
евентуално извършената техническа подправка на подписа върху първообраза. Цитира
съдебна практика в подкрепа на изложеното.
На следващо място посочва, че дори и да се приеме, че е доказан размерът на
уговореното брутно трудово възнаграждение, то принципно работодателят дължи на
работника нетното възнаграждение, тъй като удръжките, които работодателят следва да
направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като трудово възнаграждение на
работника по смисъла на чл. 128 от КТ. Присъждането на брутното трудово възнаграждение
от първоинстанционния съд е неправилно, тъй като създава предпоставка работникът да се
обогати неоснователно за сметка на работодателя, в случаите, когато след постановяване на
съдебното решение се стигне до принудително изпълнение, тъй като съдебният изпълнител е
задължен да събере и изплати на работника сумата, посочена в издадения изпълнителен
лист, като по този начин работникът ще получи по-голяма сума от тази, която му се следва.
Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля по делото, тъй
като същият е пристрастен (той също води дела срещу дружеството), а и неговите показания
не допринасят за изясняване на правния спор. Това, че свидетелят е виждал ищеца на
определено работно място не било индиция, че последният престирал труд именно там.
Свидетелят никога не е виждал трудовия договор на ищеца, за да знае за кое дружество
работи той и каква е заплатата му, а по делото се изяснило, че на въпросното място оперират
няколко фирми.
В жалбата е въведено оплакване, че съдът неправилно не е задължил ищеца да се яви
в съдебно заседание и да даде обяснения по чл. 176 от ГПК, което било обосновано с
обективната невъзможност да се сторят необходимите справки в счетоводната документация
на дружеството. Счита, че личните обяснения на ищеца биха допринесли за изясняването на
фактите, значими за решаването на делото, които надхвърляли въпроса дали процесната
заплата е платена или не.
В обобщение заключва, че въпреки разпределената доказателствена тежест по делото
не е установено ищецът да е престирал работна сила за „ВАЛМАР ОЙЛ” ЕООД през м. май
2024 г., както и какъв е бил уговореният размер на трудовото възнаграждение.
2
Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което исковите претенции бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. К. М.,
ЕГН **********, чрез адв. Кирил Киров, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Св. Св. К. и
Методий“№ 37, ет.1, офис 7.
С него жалбата се оспорва като неоснователна, като се излагат доводи, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване
на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на становището на въззиваемия за несъстоятелност на възраженията в жалбата.
Въззиваемият счита, че от представените по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че между страните е възникнал и е изпълняван трудов договор, като редица
месеци, респективно- години преди датата на възникване на правния спор работодателят
доброволно и с ясно съзнание е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и
данъци. Предвид разпоредбата на чл. 75 КТ намира за несъстоятелни възраженията на
въззивника относно обвързващата сила на представения по делото трудов договор, касаещи
авторството на положения подпис от страна на работодателя. Счита, че искът е доказан по
основание и размер.
Сочи, че с оглед доказателствата по делото е установено съществуването на трудовия
договор, определен е размерът на дължимото трудово възнаграждение и е установено
реалното полагане на труд от страна на ищеца. Изтъква, че работодателят не е успял да
проведе насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на
ищеца. Акцентира, че разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ ясно сочи как се извършва плащане
на трудово възнаграждение в брой- чрез подпис на работника във ведомостта, т.е. с писмен
акт. В случая по делото не са събрани годни доказателства или дори начало на писмени
доказателства за извършено плащане.
Иска се от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание участие взима само
пълномощникът на въззиваемото дружество. Представителят на въззивника е представил
писмено становище, в което поддържа въззивната жалба, заявява, че няма възражения по
доклада на съда, както и доказателствени искания. Моли решението да бъде отменено, а
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пълномощникът на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба. Не
възразява по доклада на съда. Няма доказателствени искания. Заявява, че не оспорва
обстоятелството, установено в хода на множеството дела между работодателя и друг страни,
че подписите на работодателя са положени под формата на щемпел. Моли решението да
бъде потвърдено, а на страната да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежно легитимиран
пълномощник на страна, която има интерес да обжалва решението. Въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите правни норми, Бургаският окръжен съд приема следното.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от М. К. М. от
гр.Бургас, к-с „Меден рудник“, бл.27, ет.4, ап.2 срещу „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 933 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024
3
г.- 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил трудов договор с
дружеството- ответник на 30.09.2021 г., по силата на който е бил назначен на длъжност
„снабдител, доставчик“, като основните му задължения били описани в длъжностната
характеристика. За възникването на ТПО били предприети изискуемите правни действия от
работодателя, като според Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ
Националната агенция по приходите била информирана, считано от 1.10.2021г.
Страните се договорили за извършената работа работодателят да заплаща на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., платими до 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и допълнително
възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% от трудовото възнаграждение за всяка
прослужена година. Трудовото възнаграждение било увеличавано трикратно, с
допълнителни споразумения от 31.03.2022г., 29.12.2022г.; 29.12.2023г., като според
последното трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 933 лв., платимо на 25- то
число от месеца.
В периода от 1.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът полагал труд, като изпълнявал
стриктно възложената му работа. Не били констатирани нарушения на трудовия процес от
страна на работодателя, нито били налагани наказания на служителя.
Тъй като работодателят не заплатил на ищеца дължимото му трудово
възнаграждение, същият е предявил настоящата претенция.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете като
неоснователни с твърдения, че към настоящия момент не разполага с трудовите досиета на
работниците си, тъй като дейностите по оформянето на трудовите договори, декларирането
им в НАП, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводно-
административни функции били възложени на счетоводна кантора, в чийто офиси били
проведени процесуално- следствени действия по досъдебно производство, при което от
нейните офиси били иззети счетоводни документи и компютърни системи, включително
трудовите досиета на ответното дружество. Заявява, че е в обективна невъзможност да
провери дали ищецът действително е бил назначен в дружеството, на каква длъжност и с
каква заплата. Твърди, че ищецът никога не е бил назначаван в ответното дружество,
евентуално- не е полагал труд за същото в процесния период. Оспорил е като неистински
приложените към исковата молба писмени доказателства- трудов договор и длъжностна
характеристика, както и трите допълнителни споразумения. Твърди, че същите са
неавтентични, тъй като подписите, положени под тях не са положени от посочените лица.
Направил е искане същите да бъдат представени в оригинал от ищеца, както и да се открие
производство по чл.193 ГПК спрямо тези документи. При условията на евентуалност е
направил правопогасяващо възражение за извършено плащане на претендираната сума, като
са изложени твърдения, че това е станало в брой. На трето място са изложени възражения,
че се претендира брутно трудово възнаграждение, докато работодателят дължи на работника
нетното, след удържане на личните здравно- осигурителни вноски и ДОД. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между страните е
налице валидна трудово-правна обвързаност, като през процесния период ищецът е
изпълнявал трудовите си функции, а работодателят не е ангажирал годни доказателства за
плащане на уговореното възнаграждение, поради което искът се явява основателен. Счел е
за ирелевантни възраженията на въззивника дали подписите в договора са автентични, тъй
като работодателят е изпълнил задължението си по чл.62, ал.3 от КТ, а данни за ТПО се
съдържат и в регистъра на НОИ. Цитирал е съдебна практика.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното
решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл според търсената от ищеца защита.
4
По същество, обжалваният съдебен акт е правилен- постановен при правилно
установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, като
настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи, съдържащи се в
мотивите на първостепенния съд, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. В
съответствие с установената практика на ВКС въззивната инстанция следва да изложи и
собствени констатации по предмета на делото.
Видно от представения трудов договор № 11/30.09.2021г. и длъжностна
характеристика за длъжността „снабдител, доставчик“, ищецът е бил назначен на
длъжността „снабдител, доставчик“ във „Валмар ойл“ ЕООД на пълно работно време за
неопределен срок с основно месечно възнаграждение от 650 лв., платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд. Уговорено е и допълнително възнаграждение в
зависимост от трудовия стаж на служителя- 0,6% за всяка прослужена година. В договора
изрично е посочено, че лицето е постъпило на работа на 1.10.2021г.
Представени са и три допълнителни споразумения, с които трудовото възнаграждение
на ищеца е увеличено на 710 лв., считано от 1.04.2022г.; на 710 лв.,- считано от 1.01.2023г.;
както и на 933 лв., считано от 1.01.2024г.
От представените справки от НАП се установява, че на 1.10.2021г. работодателят
„Валмар ойл“ ЕООД е изпратил до органа по приходите уведомление по реда на чл. 62, ал. 5
КТ за сключен договор с ищеца. Установява се също, че „Валмар ойл“ ЕООД в качеството на
работодател на ищеца е изпратил уведомление за прекратяване на трудовия договор,
считано от 31.05.2024г. Приложена е и справка от ТД на НАП, от която се установяват
данните за осигуряването на ищеца от ответното дружество. Справка с идентично
съдържание относно продължителността на трудовия договор за ищеца в ответното
дружество е представена и от Националния осигурителен институт- ТД Бургас.
Основателни са оплакванията на въззивника, че районният съд е отказал да приобщи
към доказателствата по делото оригиналите на писмените доказателства /трудов договор,
длъжностна характеристика, допълнителни споразумения/, да открие производство по
чл.193 ГПК с оглед оспорването на автентичността на подписа на управителя на ответното
дружество под цитираните документи, както и да допусне съдебно- графологична
експертиза за установяване на твърденията му. Вместо това, съдът е изискал намиращите се
у ищеца екземпляри от писмените доказателства и след като е констатирал идентичността на
съдържанието им с представените по делото преписи, ги е върнал на ищеца. Въпреки това,
предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца пред въззивната инстанция, че
с оглед множеството дела водени от страните, в настоящото производство не се оспорва
обстоятелството, че подписът на управителя на ответното дружество е положен под
договора посредством печат, въззивната инстанция намира това обстоятелство за безспорно,
поради което доказателствените искания на въззивника са оставени без уважение.
В първата инстанция е разпитан свидетел- очевидец, който е колега на ищеца. От
свидетелските показания се установява, че за процесния период двамата ежедневно са
престирали труд в ответното дружество, като свидетелят работил като корабен агент, а
ищецът като снабдител за „Валмар ойл“ ЕООД. Същият свидетел сочи, че на територията,
където са работните им кабинети не са действали други фирми. Трудовото възнаграждение
на ищеца било в размер на минималната работна заплата. Въззивният съд кредитира
свидетелските показания, предвид липсата на данни за евентуална заинтересованост на
свидетеля и липсата на доказателства, които да ги опровергават. Освен това, същите
кореспондират с останалите писмени доказателства /справки от НАП и НОИ, съставени по
данни на ответното дружество/.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
За уважаване на иска по чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение,
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, размера на
уговореното възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. Съответно, в
доказателствена тежест на ответника е да установи твърденията си за извършено от него
5
плащане на претендираната сума.
В отговора на исковата молба липсват твърдения, че ищецът е бил наясно, че формата
на трудовия договор е възможно да е опорочена поради полагането на подпис от страна на
управителя на ответното дружество чрез печат /т.е. възражения за недобросъвестност на
ищеца по смисъла на чл.75 от КТ/. След преценката на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, в това число извършените уведомления от страна на ответното
дружество пред НАП и НОИ за сключване и прекратяване на трудовия договор, както и
справките за осигурителния доход на ищеца, в които се съдържат и данни за размера на
трудовото възнаграждение на ищеца, въззивният съд намира за доказан факта за
съществуване на валидно трудово правоотношение между страните в процесния период.
Доказан е и размерът на дължимото трудово възнаграждение, доколкото същият е посочен в
трудовия договор и допълнителните споразумения, както и справките, подадени от
работодателя до НОИ и НАП, като същия съответства на минималната работна заплата за
страната за съответния период, в каквато насока са и свидетелските показания.
Обстоятелството, че работникът е изправна страна по договора се установява от
свидетелските показания, които не са опровергани от ответната страна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Ответникът- сега въззивник, не е ангажирал писмени доказателства за извършено плащане
преди или в хода на процеса, поради което искът за главницата се явява основателен.
Ето защо непроизнасянето на съда по искането на ответника да задължи ищеца да се
яви лично в съдебно заседание на основание чл.176, ал.1 ГПК и да заяви дали е получил
плащане в брой на възнаграждението за процесния период, не съставлява съществено
процесуално нарушение, препятстващо защитата на въззивника.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника за неправилност на обжалвания
съдебен акт поради това, че районният съд е присъдил брутното трудово възнаграждение,
без да е приспаднал ДОД и здравно-осигурителни вноски. На първо място следва да се
отбележи, че в закона липсва подобно изискване. Същевременно формираната по въпроса
практика на ВКС на РБ приема, че при присъждане на трудово възнаграждение, съдът
следва да присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в
решението си посочи ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия
данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия случай, съдебният изпълнител
при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане
на тези публично_правно задължения /така- Решение № 154 от 24.06.2015г. по гр. дело №
6134/2014г. на ВКС/. В случая въззивникът нито твърди, нито ангажира доказателства, че е
платил дължимите от него данъци и осигурителни вноски за посочения месец, поради което
и първоинстанционния съд правилно е уважил претенцията за претендираната сумата в
съответствие със събраните по делото доказателства, съобразно предявеното искане, като
изрично е отбелязал в решението си, че се касае за брутно трудовото възнаграждение и от
присъдената сума ще следва да се изплатят дължимите данък и осигурителна вноска.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва, същата също следва
да бъде уважена.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2479 от 22.11.2024г. по гр.д.№ 4284/2024г. на РС Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7