ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№6/07.01.2020
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 629/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.М.Н., чрез процесуален представител адв. М.
против разпореждане № 1546/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 714/2002г. на
ОС – Варна, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. №
38103/28.12.2018г. срещу разпореждане от 19.11.2018г. за връщане на молба с
правно основание чл.95 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност
на обжалваното разпореждане. Твърди се, че същото не съдържа изискуемите се по
чл.254 ГПК реквизити, съставляващи условие за неговата валидност, както и че е
постановено от незаконен състав, доколкото съдията-докладчик с процесуалните си
действия по делото е показал, че не е безпристрастнен. Навеждат се аргументи за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, в т.ч. и на правото на
Европейския съюз. Отправеното до настоящата инстанция искане е за прогласяване
нищожността на обжалвания съдебен акт, евентуално неговото обезсилване като
недопустимо, евентуално отмяната му поради неправилност и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на върнатата
жалба. Направено е и искане за спиране на настоящото производство и отправяне
на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с формулирани в седем
пункта въпроси, както и искане за разглеждане на частната жалба в открито
съдебно заседание със събиране на гласни и писмени доказателства.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Не са налице основания за насрочване на открито съдебно заседание доколкото
направените от жалбоподателя доказателствени искания са неоснователни.
Представените писмени доказателства са част от материалите по
първоинстанционното дело, поради което и не следва да се приемат като
самостоятелни доказателства, обстоятелствата, за които е поискано събирането на
гласни доказателства са неотносими, а за установяването на обема на
представителната власт на адв.М. свидетелските показания са недопустими.
Не са налице и основания за отправяне на преюдициално запитване с
посочените от жалбоподателя въпроси вр. тълкуването на чл.47 от Хартата на
основните права на ЕС, тъй като формулираните в т.1, 3, 4, 5, 6 и 7 са
неотносими към разрешаването на настоящия правен спор. С оглед приложимото
национално право вр. поставения в т.2 въпрос цитираната норма не се нуждае от
нарочно тълкуване.
Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд е приел, че в даденият му срок жалбоподателят
не е изпълнил в цялост указанията на съда по отстраняване констатирани
нередовности на подадена частна жалба с вх. № 38103/28.12.2018г. Изрично е
посочено, че със заявление вх. № 5551/20.02.2119г. са представени само
доказателства за внесена държавна такса, но не и описаните в него приложения,
както и че подобно поведение съставлява злоупотреба с право, по повод на което
на страната са били дадени конкретни указания.
Така постановения съдебен акт е валиден и допустим.
Същият съдържа изискуемите се по см. на чл.254 ГПК реквизити и ясно изразена
воля на съда, постановен е от компетентен съдебен състав в съответствие с
правомощията му на администриращ подадената частна жалба орган.
Оплакванията за незаконност на съдебния състав също са неоснователни.
Несъгласието на страната с извършените от съда процесуални действия само по
себе си не обуславя извод за пристрастност на съдията-докладчик. В същото време
липсват данни за наличието на обстоятелства, сочещи за основания за отвод по
см. на чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
Видно от материалите по делото е, че подадената от жалбоподателя Н.М.
частна жалба с вх. № 38103/28.12.2018г. не е отговаряла на изискванията за
редовност, тъй като същата е била депозирана в непълен вариант /само първа
страница, без формиран петитум и подпис на жалбоподателя/ и без представени
доказателства за заплатена държавна такса по обжалването. С оглед на това с
разпореждане № 107/04.01.2019г. първоинстанционният съд е дал ясни указания за
отстраняване на тези нередовности. Съобщението за това е редовно връчено на
процесуалния представител адв.М. на 09.02.2019г., която в срок е депозирала
молба /заявление вх.№ 5551/20.02.2019г./, подадена по пощата на 18.02.2019г., с
която са били представени единствено доказателства за заплатена държавна такса
от 15 лева. Останалите описани в заявлението приложения, в частност изискания
от съда пълен комплект на жалбата не е бил наличен, което обстоятелство изрично
е удостоверено от получилия пратката съдебен служител. Не се съдържа такъв и в
кориците на първоинстанционното дело. Преписи от частната жалба не са били
изисквани от първоинстанционния съд, поради което и оплакванията в настоящата
жалба, че такива не следва да се връчват на ответниците са ирелевантни.
При така установената фактическа обстановка изводът за неизпълнени в цялост
указания, респ. за неотстраняване на нередовностите на частната жалба в
указания от съда срок е законосъобразен.
Наведените от жалбоподателя оплаквания за нередовно връчване на разпореждане
№ 107/04.01.2019г. са неоснователни. По делото е налично пълномощно от
20.09.2018г. /л.1067/, представено с молба от 09.11.2018г., установяващо
представителната власт на адв.М. и което ограничава същата единствено по
отношение процесуалното представителство за открити съдебни заседания вр.
разглеждане на предявената искова молба. Това пълномощно не е оттеглено към
дата 09.02.2019г. /оттегляни са други предходни упълномощавания/. Наред с това,
адв. М. е майка на жалбоподателя, живееща на адрес гр.Шумен, ул.“Козлодуй“ № 6,
на който адрес е връчено съобщението за оставяне на частната жалба без движение
и който адрес многократно е посочван от жалбоподателя като негов съдебен адрес
по делото, вкл. и в периодите, когато пълномощията на адв.М. са били оттеглени.
Неоснователни са и доводите за неправилност на обжалваното разпореждане,
основани на твърдения, че с оглед направено искане за предоставяне на правна
помощ още от 06.03.2018г. всички срокове по делото са спрели да текат. Видно от
материалите по делото е, че жалбоподателят няколкократно е отправял искания за
предоставяне на правна помощ, първите от които /от 06.03.2018г., 18.04.2018г. и
06.06.2018г./ са оставени без уважение с влязло в сила определение от
06.07.2018г., а последващите без разглеждане, като срещу последните актове са
подавани частни жалби, производствата по които не са приключили. Една от тези
частни жалби е и върнатата с обжалваното разпореждане /частната жалба срещу
разпореждане от 19.11.2018г., с което е оставено без разглеждане искане по
чл.95 ГПК, обективирано в молба вх.№ 32149/06.11.2018г./. Това е и първото ново
искане за предоставяне на правна помощ, направено след постановяване на
решението по делото и при наличието на влязло в сила определение за отказ по предходните
искания. Висящността на производството по това искане не спира срока за
отстраняване нередовностите на частната жалба срещу акта на съда от
19.11.2018г., с който същото е оставено без разглеждане.
Що се отнася до последващите молби за предоставяне на правна помощ /вх.№
38198/31.12.2018г. и вх.№ 5511/20.02.2019г./, оставени без разглеждане от
първоинстанционния съд с разпореждания, които са обжалвани от ищеца и жалбите
срещу които са върнати отново поради неотстранени нередовности, производствата
по които са висящи, настоящият състав намира, че същите не са насочени към
упражняване правото на защита на жалбоподателя, а са израз на недобросъвестно
процесуално поведение, предпоставящо образуване на паралелни производства, с
цел изчакване приключването на производствата по искането за правна помощ – в нито една от молбите не са наведени
основания по см. на чл.23 ал.3 ЗПП, а исканията са бланкетни и
неконкретизирани. В същото време самият жалбоподател е адвокат, както и
упълномощеният от него процесуален представител, депозираните жалби са
просторни, с изчерпателно посочване на правни аргументи, а основните указания,
дадени от първоинстанционния съд по отстраняване на нередовностите на
подадените множество частни жалби са за извършване на фактически действия
/внасяне на държавна такса, представяне на жалба в цялост и на преписи от нея/,
а не за действия, предпоставящи правни познания. По всяка една от тези частни
жалби жалбоподателят е предприемал действия по частично изпълнение на
указанията на съда, а неизпълнението се свежда до непредставяне на изискуемия
се брой преписи за ответниците или непълен екземпляр от жалбата.
Неоснователни са и оплакванията, че обжалваното разпореждане е постановено
при наличието на депозирана молба за продължаване на срока по см. на чл.63 ГПК,
по която първоинстанционният съд не се е произнесъл. Действително такова искане
е направено в последния ден на срока /молба с вх.№5511/20.02.2019г., подадена
на 18.02.2019г./, но по нея съдът се е произнесъл и продължаване на срока не е
допуснато.
Не е основание, обуславящо законосъобразността на обжалваното разпореждане
и подадената молба за възстановяване на срок по чл.64 ГПК. Висящността на
производството по чл.64 ГПК не е преюдициално, тъй като предмет на преценка в
настоящото е дали срокът е пропуснат или не. Обусловеността е обратна, тъй като
на възстановяване подлежи само пропуснат срок.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба
срещу разпореждане № 1546/05.03.2019г., с което е върната подадената от жалбоподателя
частна жалба с вх. № 38103/28.12.2018г. поради неотстранени в срок нередовности
е неоснователна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Н.М. за отправяне на преюдициално запитване към
Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Хартата за основните права на
Европейския съюз.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1546/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 714/2002г. на ОС
– Варна.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.95 ал.6 ГПК вр.
чл.274 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.