№ 368
гр. Русе, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20254520200830 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от Д. И. П. от гр.Ветово обл.Русе ЕГН **********
против наказателно постановление № 25-0457-000138/24.04.2025г. на
началника на РУ в ОДМВР Русе РУ Ветово,с което на основание чл.177 ал.1
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
ТРИСТА лева.
Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно,тъй като са му наложени две
наказания за едно и също деяние.
Представителят на административно-наказващия орган предлага на съда
да потвърди постановлението и претендира разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателя не притежава правоспособност за управление на МПС .
Въпреки това притежава умения и редовно управлява МПС за което
многократно е наказван по административен ред.
С наказателно постановление №25-0457-000054 на началника на РУ
Ветово за причинено ПТП е наказан с глоба и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление влиза в сила на
1
22.03.2025г. Въпреки това П. продължава да управлява МПС. Във връзка с
това си поведение е известен на всички полицаи в гр.Ветово.
На 05.04.2025г. П. се намира в гр.Ветово.Въпреки,че не притежава
свидетелство за управление на МПС,той предприема управление на л.а. БМВ
с рег.№ Р 9966РМ и около 17:50ч. се движи по ул.“Трети март“. На същата
улица, контрол по движението извършва свид.С. – мл.автоконтрольор в РУ
Ветово.Свидетелят вижда,че зад волана на движещия се срещу него лек
автомобил е жалбаподателя. Знае,че е без превоспособност да управлява МПС
и го последва и спира за проверка. При проверката П. не представя
свидетелство за управление на МПС и се установява,че е употребил
алкохол.Свидетелят съставя срещу него акт за установяване на
административно нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол
и управление на МПС след като е лишен от право. След анализ на пробата за
алкохол се установява,че концентрацията е в степен за наказателно
преследване и за това деяние е образувано наказателно производство. Без да е
необходимо актосъставителят анулира съставеният на място акт и на
следващия ден съставя нов акт само за нарушението по чл.150а от ЗДвП и го
предявява на жалбоподателя.
На 24.04.2025г. началникът на РУ Ветово издава обжалваното
наказателно постановление и на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП налага на
жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.
Изложеното се установява от писмените доказателства – справка и от
показанията на разпитания свидетел С..
Така приетата да установена фактическа обстановка не се оспорва.
Фактите свързани с многобройните наказания налагани на жалбоподателя
се установяват от приложената справка от Сектор ПП Русе.От същата се
установява и наказателното постановление,с което на жалбоподателя е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и датата на
влизането му в сила.
От показанията на разпитания свидетел се установява фактическата
обстановка относно управлението на МПС и самоличността на дееца.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима,тъй като е подадена в предвидения от закона срок от
лице с право на обжалване,а разгледана по същество е неоснователна.
От обективна страна жалбоподателят П. е осъществил обективните
признаци на състава на нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП,тъй като на
05.04.2025г. в гр.Ветово обл.Русе е управлявал МПС след като е лишен от това
право с наказателно постановление влязло в сила само месец преди
извършване на деянието. Нарушението е извършено от П. и е безспорно
установено.Деянието носи обективните признаци на престъпление по НК,но
поради липса на един от тях не е квалифицирано като административно
нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – с оглед на
обстоятелството,че наказателното постановление,с което се лишава от право
да управлява му е връчена лично,деецът е съзнавал забраната да се управлява
МПС без съответно свидетелство,но въпреки това той е искал настъпването на
общественоопасните последици и е управлявал автомобила.
При провеждането на административнонаказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Наказанието е определено правилно предвид санкцията на разпоредбата
на чл.177 ал.1 от ЗДвП.Предвид на обстоятелството,че размера на наказанието
е фиксиран от законодателя не следва да се обсъжда справедливостта му.
Безспорно е нарушена процедурата с анулиране на първоначално
съставения акт за установяване на административно нарушение,но това
нарушение не е съществено. Съставянето на нов акт само за едното от двете
констатирани деяние не представлява наказание два пъти за едно и също
нарушение,както се твърди в жалбата.Въз основа на анулирания акт не е
издавано наказателно постановление и с анулирането му фактически
административнонаказателно производство по този акт не се е развило.Актът
въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е без
нарушения от формална страна и описаната в него фактическа обстановка
съответства изцяло на фактите.
При наличието на тези обстоятелства наказателното постановление следва да
се потвърди изцяло.
Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия
3
орган. Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143 от АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че
наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице
предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати направените от административнонаказващия орган в хода на
административното производство разноски за юрисконсулт. Разноските следва
да бъдат определени на сумата от 150лв. което ще съответства на положения
труд,а именно явяване в две съдебни заседания . Така определени разноските
ще съответстват на положения труд.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0457-
000138/24.04.2025г. на началника на РУ в ОДМВР Русе РУ Ветово ,с което на
Д. И. П. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.177 ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.
ОСЪЖДА Д. И. П. от гр.Русе ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Русе
сумата от сто и петдесет лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС Русе в 14-дневен срок
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4