Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр. Велико Търново, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори
наказателен състав, в публично съдебно заседание на 10.03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ Й.,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 71/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Й. *** против Наказателно постановление № 18-1275-000255 от 15.01.2018 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от с.з. са му наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 10.00 лева, а на основание Наредба № Із -2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си, претендирайки и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 52 от 09.01.2018 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя С. и изразяващи се в това, че на посочената в акта дата – 09.01.2018 г., около 13:20 часа, в гр. Велико Търново, бул. "България", срещу № 36, в посока бензиностанция „Петрол”, управлявал лек автомобил „Шевролет Лачети”, с рег. № 046М978, собственост на дружество, като при извършената проверка се установило, че временните регистрационни табели на автомобила са изтекли на 27.12.2017 г. Жалбоподателят не представил и контролен талон към СУМПС.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на съставения АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл.
175, ал. 3, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, налагайки на
жалбоподателя административни наказания
съответно глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца и глоба в размер на 10.00 лева. На основание Наредба № Із
-2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От представената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр. Велико Търново, е видно, че
жалбоподателят многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.
От приложените и представени по
делото писмени доказателства се установява, че към датата на нарушенията
процесният автомобил е собственост на дружество „АМ Груп-2016” ООД, гр. Свищов.
Разпитаните по делото
полицейски служители потвърждава направените с АУАН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.
В хода на административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон досежно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по какъвто и да е начин, че временните регистрационни табели на автомобила са изтекли и че неговият собственик е бездействал. Следва да се отчете факта, че автомобилът е бил с поставени временни регистрационни табели, въз основа на които е констатирано и нарушението. Т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателят да установи нередовността им. Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти. Поради това и наказателното постановление в тази му част търпи санкцията да бъде отменено като незаконосъобразно.
Що се отнася до нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, същото е безспорно доказано, правилно квалифицирано и санкционирано по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП. Управлявайки моторно превозно и не носейки определените документи – в случая контролен талон към СУМПС, жалбоподателят е осъществил състава на визираното нарушение.
Определеното наказание е индивидуализирано в предвидения от закона твърд размер, поради което липсват основния за намаляването му.
От друга страна е очевадно, че множеството предходни наказания на жалбоподателя за нарушения по ЗДвП, включително и от вида на процесното, не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие и наред с настоящото, го характеризират като личност отнасяща се с висока степен на пренебрежителност към установените от закона правила за поведение. В този смисъл допуснатото нарушение не може да бъде преценено като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и наказателното постановление в тази му част следва да се потвърди.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията за присъждане на разноски и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1275-000255 от 15.01.2018 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР
гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя А.Й.С., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
а на основание Наредба № Із -2539 на МВР са отнети и общо 10 контролни точки,
като незаконосъобразно.
Потвърждава Наказателното постановление в
останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на разноски като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: