Р Е
Ш Е Н И Е № 260074
гр. Пловдив, 19.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на прокурор ГАЛИН
ГАВРАИЛОВ при Окръжна прокуратура -
Пловдив и съдебен секретар СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА, след като разгледа докладваното от
съдия Евстатиева ВНОХД № 1507 / 2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
жалби на подсъдимия Т.В.Д. и служебния му защитник адв.Б. срещу присъда от
09.06.2020г., постановена по НОХД № 1030/2020г. на Пловдивски районен съд, 18
н.с.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 пр.1 вр.ал.1 от НК и на
основание чл.58а ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим, като съдът е зачел времето, през което подсъдимият е
бил задържан. Районният съд е присъдил разноските в тежест на подсъдимия и се е
разпоредил с вещественото доказателство.
Във въззивните
жалби на подсъдимия и неговия защитник и в съдебно заседание се навеждат доводи
за незаконосъобразност на присъдата, изразяваща се в неправилно приложение на
материалния закон, тъй като при описаните факти в обвинителния акт, макар и
признати в процедурата по чл.371 т.2 от НПК не може да се формира извод за
извършено престъпление, като се набляга на липсата на „присвоително намерение“.
На следващо място се претендира допускане на съществени нарушения на
процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание,
определено в саморъчната жалба на подсъдимия като изключително ожесточено и
порочно. Иска се от въззивния съд да постанови нова оправдателна присъда, или
алтернативно да бъде изменена обжалваната такава чрез намаляване на наложеното
наказание лишаване от свобода до неговия законов минимум.
Прокурорът
дава становище за неоснователност на жалбата. Намира доводите на защитата за
несъстоятелни и относими единствено към престъпление против собствеността,
каквото на подсъдимия не е вменено. Счита, че е недопустимо пред въззивния съд
да се оспорват факти, вече признати в
процедурата оп чл.371 т.2 от НПК.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното:
От събраните
по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната
фактическа обстановка, която е възприел и
първоинстанционният съд:
Свидетелят П.И.е
собственик и управител на ЕТ „ЗП-П. И.“, със седалище и адрес на управление в
гр.Р., кв.С. и се занимавал със
селскостопанска дейност. При него работели синът му - свид. Й.И.и свидетелите Й.Я.-
***, Й.Б.и В.К.- ***. Свид. П.И.бил
закупил на свое име лек автомобил марка и модел „Лада Нива“, тъмнозелен на
цвят, с рег.№ ***, който използвал в осъществяваната от него работа.
Автомобилът домувал в базата на фирмата в гр. Р., кв.С., селскостопански двор,
ул. ***. Управлявал се от свидетелите Й.И.и
Й. А.
Подс. Т.Д. бил
криминално проявен и многократно осъждан за различни по вид престъпления. Той
обитавал различни квартири в района на гр.Р. и околните села, в с.Г., общ.Ч.,
обл.С.З., но постоянният му адрес бил в с.С. Подс. Д. нямал постоянна работа, познавал
свид. П.И. и понякога търсел работа в неговата фирма и бил наеман инцидентно,
за да извърши определена дейност. Той нямал трудова дисциплина, не работел
непрекъснато и съвестно като другите работници,
пристигал във фирмата за няколко дни, работел на надница обща работа,
след което си тръгвал и поради това в началото на 2019г. подс. Д. не бил нает с
трудов договор в ЕТ „ЗП-П.И.“.
Подсъдимият Д.
не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство и това било
известно на свидетелите П. и Й. И. Те никога
не били предоставяли на подс. Д. лекия автомобил „Лада Нива“ с рег.№ *** да го
управлява във връзка с дейността на фирмата.
В началото на
месец февруари 2019г. работата в селскостопанския сектор била ограничена, а подс.
Д. не бил наеман като работник през зимния период. Въпреки това той навестявал
от време на време базата на фирмата и знаел,
че лекият автомобил „Лада Нива“, с рег. № *** стои паркиран в двора пред офиса
и че ключовете за автомобила се намират в него.
На
07.02.2019г., около 03.00ч., когато било още тъмно и в базата на фирмата нямало
хора, подс. Д. ***, селскостопански двор, ул. „***. Без да има разрешение от
собственика на лекия автомобил или от друго лице се качил в него и потеглил в
посока с.Ш., без да му е била възлагана някаква работа с автомобила, с
формирано в съзнанието му намерение за противозаконното му използване. По пътя
подсъдимият катастрофирал с автомобила, като попаднал в канавка, на пътя за с.Ш..
Тъй като не могъл сам да извади автомобила на пътя, решил да се върне в базата
на фирмата и да потърси помощ от другите работници, защото вече било станало време, когато те
идвали на работа.
Около 07.30ч.
сутринта на същата дата на работа във фирмата били свидетелите Й.Б., В.К.и Й.А..
Те вече били забелязали липсата на автомобила „Лада Нива“ от базата на фирмата
и следите от гумите по пътя. Около 08.10ч. подс. Д. се появил при тях и
обяснил, че е взел автомобила „Лада Нива“, собственост на свид. П.И., с който
бил катастрофирал на границата между гр.Р. и с.Ш. Подсъдимият поискал от свид. Й.Я.да
отидат с трактора на фирмата и да издърпат автомобила на пътя, но свид. А. му
казал, че той няма право да взима автомобила. Тогава подс. Д. започнал да
обяснява, че е взел автомобила, за да гледа кои канали се нуждаят от
отводняване. Й.Я.му отговорил, че такива канали в земите, обработвани от П.И. няма.
Свидетелите Б. и К. се учудили, че подс. Д. е взел автомобила „Лада Нива“, тъй
като и двамата знаели, че той няма СУМПС, никога не му е бил предоставян този
автомобил да го управлява.
Свид. А. се
обадил на свид. Й.И., за да го уведоми за случилото се, като последният
пристигнал на мястото след около десетина минути. Свид. Й.И.много се ядосал на
това, че подс. Д. бил взел автомобила без разрешение, като го попитал защо го е
направил и къде е ходил с него. И пред този свидетел подсъдимият изложил
измислената версия за оглед на канали за почистване в землището на с.Ш., при
което автомобилът е катастрофирал. Тогава свид. Й.И.взел ключовете за лекия
автомобил от подс. Д. и заедно със свид. Й.Я.тръгнали да го търсят с един
трактор. Двамата открили автомобила „Лада Нива“, с рег.№ *** преди с.Ш., на
един ляв завой на пътя, като същият бил паднал с дясната си част в крайпътен
канал. Свид. Й.И.огледал автомобила, опитал се да приведе в движение двигателя,
но не успял и видял, че отдолу имало изтичане на масло. Двамата със свид. А. преценили,
че автомобилът няма да може да се движи на собствен ход, поради което го
изтеглили с трактора и го закарали до базата на фирмата. Там те установили
следните повреди по автомобила - преден регистрационен номер, предна броня,
решетка на радиатор, десен фар, предно стъкло, тампон на десен носач, тампон на
преден десен долен носач, преден десен вентил на гумата, предна дясна гума,
задна дясна гума, заден десен вентил на гумите, рамката на радиатора, предния
капак, предния ляв рог, предния десен рог, рамката на предното стъкло, предната
дясна джанта и задната дясна джанта. Всички повреди възлизали на стойност
1385,58 лева. Пазарната цена на лекия автомобил към 07.02.2019г. била 4222,75
лева.
Производството
по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият в съдебно заседание е признал
фактите, описани в обвинителния акт, недвусмислено е декларирал, че желае
делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. Първоинстанционният
съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Направил е констатацията в мотивите
си, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното
производство и ги е обсъдил. Посочил е кои факти от кои доказателствени
източници е извел, съпоставил ги е едни с други и резонно е заключил, че същите
са непротиворечиви и еднопосочни. Настоящият съд споделя фактическата
установеност на деянието и анализът на доказателствените източници, поради което не е необходимо дословно да ги
преповтаря, като за пълнота единствено следва да посочи, че изводимото от свид.А.Р.
/л.74 ДП/ не е относимо към признатите от подсъдимия факти. Този свидетел е ***
и дава сведения единствено във връзка с последващото издирване и установяване
на подсъдимия.
Обобщено,
правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на останалите свидетели
по делото, като всеки от тях разказва за събитията по обвинението, така както
лично ги е възприел и пресъздал пред разследващия орган. Обосновано първият съд е извел фактите от значение за изхода
на делото и от всички писмени доказателства, техническите експертизи, първата
от които установява стойността на повредите по МПС, вещественото доказателство
по делото. Последното представлява компакт диск DVD-R, марка „Verbatim“, 4.7, и
е вещ, чрез която могат да се установят релевантни по делото факти /чл.109 НПК/. Именно в тази връзка е била назначена техническа експертиза, обосновано
кредитирана от РС, която дава заключение, че представеният за изследване
компактдиск DVD-R, марка „Verbatim“, 4.7 GB с посочен фабр.номер и ръкописен
надпис „7.02.19г.“ съдържа две папки с обозначения: „Video“ и „Video-PTZ“, в
които са налични общо 8 бр. видеофайлове, върху които не се установяват следи
от манипулация/намеса при записаната информация. При преглед на записите се
установява, че в периметъра на визуален обхват на две от камерите попада
човешка фигура, която се приближава към автомобил с видими признаци на тези на
автомобил марка „ВАЗ Нива“, качва се в него и потегля. Съдържанието и
качеството на експортираните от видеофайла снимкови кадри не позволяват
разграничаване на някои общи и частни признаци, характеризиращи заснетото лице.
В случая тези кадри са ограничено годни за провеждане на лицево -
идентификационно изследване, но са годни за провеждане на разпознаване.
Възможно е заснетото на видеозаписа лице да е подсъдимият Т.В.Д.. Експертното заключение не е пряк и самостоятелен източник на доказателствени факти,
но е способ за доказване, с който може да се провери съществуването на факти от
действителността, установени с други доказателствени средства, както и въз
основа на него да се създадат условия за приобщаване на други доказателствени
източници. Така, коментираната техническа експертиза потвърждава изложеното от
свидетелите И., А., Б. и К. и изявлението им, че пред тях подсъдимият сам е
признал, че е взел автомобила, управлявал го е и е катастрофирал с него. Прочее
в същия смисъл са и описаните в обвинителния акт факти, признати от подсъдимия
– т.е. неговото признание не е изолирано, а напротив – то изцяло кореспондира с
доказателствената маса по делото.
В
обвинителният акт не се съдържат факти, нито е предявено обвинение на
подсъдимия, че е искал да свои отнетия автомобил, а единствено за това, че го е
взел с намерение за ползване. При последното са настъпили повреди по
автомобила, което очертава квалифицирания състав по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 вр. ал.1 от НК. Съдебната
практика не изключва възможността за оправдаване на подсъдимия дори и в
диференцираната процедурата по чл.371 т.2 от НПК, но в случай, когато
признатите от него факти не изпълват състава на възведеното му обвинение, или
друго еднакво или по-леко наказуемо престъпление/адм.нарушение при същите
факти, каквато хипотеза настоящият
случай не разкрива. В този смисъл основателни са доводите на прокурора по
същество, а тези на защитата и подсъдимия – несъстоятелни по направеното искане
за оправдаване на подс.Д.. Недопустимо е оттегляне изявлението на подсъдимия, с
което той признава всички факти по обвинителния акт, след постановяване на
съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК / т.8 от ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.
Неоснователни
са, на следващо място, оплакванията в жалбите против размера на наложеното
наказание лишаване от свобода. Законодателят за извършеното от подс.Д.
престъпление е предвидил наказание от една до десет години лишаване от свобода.
Районният съд е определил наказанието в размер на три години, преди редукцията
с 1/3, т.е. ориентирано към минималния размер. Обосновал е този нисък размер
със социално-битовия статус на извършителя
и невисокия размер на настъпилите щети по автомобила. От друга страна е
отчел богатото съдебно минало на дееца и липсата на основание за допълнително намаляване
наказанието на подсъдимия, извън редукцията по чл.58а ал.1 от НК, тъй като не се разкриват обстоятелства
по активно негово съдействие за
разкриване на обективната истина още по време на разследването, за което
обосновано съдът е посочил относимото ТР №1 - 2009г.- ОСНК, ВКС в т.7.
Определеното от първата съдебна инстанция наказание, намалено на две години с
оглед разпоредбата на чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК не се явява ожесточено, както
е определено в жалбата, а снизходително. Преди настоящото деяние подсъдимият е
бил осъждан общо 18 пъти с влезнали в сила съдебни актове за различни по вид
престъпления от общ характер, и то винаги на ефективни наказания лишаване от
свобода. Престъпленията му са били основно против собствеността за
квалифицирани кражби, три като настоящото – по чл.346 ал.2 вр.ал.1 т.1 пр.1 и
пр.2, две за бягства от затвора, друго за унищожаване на имущество и закана с
убийство. В края на 2017г. е бил освободен по изтърпяване на последното му
наказание лишаване от свобода и то условно предсрочно, но след малко повече от
година след това извършва настоящото. Явно е, че поправителният процес у
подсъдимия е трудно изпълнима задача. От друга страна причинените от него
повреди по процесното МПС Лада Нива в размер на 1385,58лв., отнесени към
стойността на самия автомобил, оценен на 4222,75лв., представляват близо 1/3 от
последната и от тази гледна точка те не
са такива с нисък размер. Справедливото наказание би било такова, определено
към средния размер, но поради липсата на протест, наказанието не може да се
коригира от въззивния съд в насока увеличаването му. Изложеното представлява
отговор на отправеното искане за намаляване на наказанието в жалбите, което
следва да се остави без последствие.
Контролираният
съд правилно е определил наказанието от две години лишаване от свобода подс.Д. да изтърпи при
първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС, тъй като не
са изтекли пет години от последното изтърпявано от него ефективно наказание
лишаване от свобода.
Нормата на
чл.346 ал.4 от НПК задължава съдът да наложи на подсъдимия и наказание лишаване
от право да управлява МПС. В случая, предвид факта, че подс.Д. е
неправоспособен водач на МПС, правилно първостепенният съд не му е наложил това
наказание./ т.6 от Постановление № 3/81г. ПлВС/.
Следва да бъде
потвърден обжалваният първоинстанционен съдебен акт като правилен, обоснован и
законосъобразен. Съдът не намери основание за неговото изменение или отмяна.
ПРС правилно се е произнесъл относно разноските по делото и веществените
доказателства.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6
вр. чл.338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 122 от 09.06.2020г по НОХД
№ 1030 / 2020г на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: