№ 10848
гр. С, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110159496 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. П. Н Е, ЕГН **********, с адрес: гр. ххх,
срещу М. И. Ц. от гр. С, с адрес: гр. С, бул. ххх.
Ищцата – Р. П. Н Е, твърди, че е собственик на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ххх
г., на следния недвижим имот: апартамент ххх, находящ се в гр. С, район ххх,
както и на прилежащото към имота избено помещение ххх, със застроена
площ от 2,82 кв.м., при съседи: улица, общо мазе, общо мазе и абонатна.
Сочи, че ответникът осъществявал фактическа власт върху процесното избено
помещение, като въпреки отправената покана за връщане на имота
ответникът не е предал владението му. Ето защо предявява настоящите искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на прилежащото към собствения й имот избено помещение ххх,
находящо се в гр. С, район „С“, бул. ххх, за осъждане на ответника да предаде
владението върху имота; както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата в размер на 2000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от
20.01.2022 г. до 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до
окончателното заплащане; сумата в размер на 159,44 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 01.11.2022 г. Претендира и
разноски по производството.
Ответникът - М. И. Ц., оспорва предявените искове, с твърдението, че е
1
изключителен собственик на процесното избено помещение по силата на
осъществено от последния давностно владение в периода от 21.07.1993 г. и до
настоящия момент. Сочи, че по силата на договор за продажба на държавен
недвижим имот от 21.07.1993 г. е бил собственик на апартамент ххх, находящ
се в процесната сграда, както и на прилежащото към апартамента избено
помещение № 1, с площ от 3,96 кв.м. Твърди, че процесното избено
помещение не било прилежаща част към собствения на ищцата имот, както и
че не било под номер 37, доколкото номерацията на избените помещения в
блока била произволна и не съществувало официално разпределение на
прилежащите към всеки апартамент мазета под някакъв номер. Сочи, че
мазетата били повече на брой от самостоятелните обекти в сградата, както и
че площта им не отговаряла на записаните площи в документите за
собственост на отделните собственици. Излага, че границите на процесното
мазе ххх не съответствали на границите на избеното помещение,
принадлежащо към имота на ответника. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове, като претендира и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1. По иска с правно основание чл.108 ЗС.
За основателност на иска в тежест на ищцата при условията на пълно и
главно доказване е да докаже, че е придобила собствеността на избеното
помещение, предмет на настоящото производство, на твърдяното основание -
сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ххх
г.
В тежест на ответника е да докаже, възражението си за изтекла в негова
полза, придобивна давност, като установи, че е упражнявал фактическата
власт върху процесния недвижим имот, като собственик за себе си, в
предвидения от разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, считано от 1993г., като
владението, което е осъществявал е било постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № ххх г.,
вписан на 20.12.2021г., се установява, че ищцата е придобила чрез покупко-
продажба, собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент ххх,
находящ се в гр. С, район ххх, както и на прилежащото към имота избено
помещение ххх, със застроена площ от 2,82 кв.м., при съседи: улица,
общо мазе, общо мазе и абонатна станция. От изготвения приемо-
предавателен протокол от 20.12.2021г., се установява, че на ищцата се
предават и един брой ключове от посоченото по-горе, избено помещение. По
делото е представена и приета покана от 18.01.2022г., отправена от
праводателката на ищцата - Р М.а и връчена на ответника по настоящото
производство на 19.01.2022г., с която на същия се дава срок да изнесе вещите
си, находящи се в избеното помещение, както и покана за заплащане на наем
2
за периода, през който избеното помещение се е ползвало по предназначение
от ответника, а праводателката на ищцата е била лишена от ползването му, в
резултат на което ответникът се обогатил за нейна сметка, като страните по
делото не спорят, че към момента на сключване на покупко-продажбата,
фактическата власт върху избеното помещение се упражнява от ответника,
който оставил свои вещи там и сменил и ключалката му, без съгласието на
праводателката на ищцата. Ответникът от своя страна представя договор за
продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1993 г., от който се
установява, че същия е собственик на апартамент ххх, находящ се в
процесната сграда, както и на прилежащото към апартамента избено
помещение № 1, с площ от 3,96 кв.м.
От представените и приети като писмени доказателства, се установява, че в
процесната сграда, в която както ищцата, така и ответника притежават
самостоятелни обекти, не е налице архитектурен проект, касаещ
разпределението на избените помещения в сградата, номерация на
съществуващите такива, както и списък - кое избено помещение към кой
самостоятелен обект принадлежи.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, се установява, че по
отношение на процесното мазе е налице извършено преустройство, като към
площта на същото е присъединена част от коридора, разположен
непосредствено пред него, както и част от общо мазе, обозначено с № 2 от
Приложението към експертизата си. В разясненията си, дадени в о.с.з.,
вещото лице сочи още, че графично отразената преграда в рамките на
процесното мазе, обозначено с № 3 от Приложението, представлявало “зид,
който към момента на огледа, бил премахнат”, а защрихованата в по-тъмно
оранжев цвят част, присъединена към площта на мазето. Вещото лице
поддържа, че след извършени замервания на място с рулетка, се установило,
че в резултат на осъщественото по-горе преустройство, площта на мазето
възлизала на 7,90 кв.м. /2,25/3,30/. Вещото лице сочи, още че извършеното
преустройство не е довело до промяната на границите на избеното помещение
така, както същите са били установени с Нотариален акт № ххх г. Относно
възраженията на ответната страна във връзка с обстоятелството дали вещото
лице действително е посетило процесната сграда и е извършило лично
замерванията, съдът намира, че доколкото същото е депозирало своето
заключение, като е било предупредено за наказателната отговорност относно
верността на констатациите и заявеното при изслушването му в о.с.з., при
липса на конкретни доказателства в обратния смисъл, следва да се приеме, че
същото е изготвено по начина, описан от него. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че предходно назначеното вещо лице, си е направило
самоотвод, като е било заменено с друго такова, като по делото, не е налице
депозирано заключение освен изслушаното.
Основния спорен между страните фактически и правен въпрос е доколко
процесното избено помещение, съответства на границите и площите,
посочени в представения от ищцата титул за собственост. Както вече бе
3
посочено по-горе, по силата на Нотариален акт № ххх г., вписан на
20.12.2021г., ищцата е придобила в собственост като принадлежност към
главната вещ - избено помещение ххх, със застроена площ от 2,82 кв.м.,
при съседи: улица, общо мазе, общо мазе и абонатна станция. Макар и да
се установява, че за процесната сграда изначално е липсвала както номерация
на отделните избени помещения, така и разпределение, съобразно това към
кой конкретен самостоятелен обект принадлежат същите, то от събраните по
настоящото производство, писмени и гласни доказателства, се установява, че
процесното избено помещение, е идентично с това, което ищцата твърди, че е
придобила по силата на покупко-продажбата, обективирана в посочения
нотариален акт.
За да е налице безспорна фактическа, а и правна индивидуализация на
процесното избено помещение, от събраните по делото доказателства следва
да се установят границите на същото, а именно дали същите съвпадат с тези,
посочени в титула за собственост на ищцата, тъй като по-горе бе посочено, а
съдът изцяло кредитира това обстоятелство, че е налице извършено
преустройство на избеното помещение, в резултат на което площта му
възлиза на 7,90 кв.м. /2,25/3,30/, а не както е посочено в нотариалния акт
за продажбата - със застроена площ от 2,82 кв.м.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че
процесното избено помещение се намира вляво от входната врата, като
същото е разположено в коридор с още две други “общи” мазета /обозначени
и от вещото лице, под № 1 и № 2 в Приложението към заключението/, като
избеното помещение , предмет на настоящото производство се намира “в
дъното на коридора”, и същото “гледа към алеята, откъм страната на стадион
“А” , а от горната му страна е разположена абонатна станция. Страните
спорят относно разположението и границите на процесното избено
помещение, като твърдят, че не става ясно и с оглед представената от вещото
лице схема, от коя страна е разположена улицата и от коя страна - алеята. В
тази връзка, съдът кредитира в тази им част, показанията на св. Х, който сочи,
че процесното избено помещение, за което свидетелят поддържа, че се е
ползвало и се ползва от ответника, е разположено в “лявата част, в дъното, по
посока на алеята”, като същото се потвърждава и от показанията на св. Н,
живущ в сградата, като последният сочи, че неговото мазе също е
разположено там, но “отляво на общата част и гледа към стадиона, има
прозорец към стадиона”. В тази връзка, следва да се отбележат и разясненията
на вещото лице, като същото сочи, че действително е има улица, но същата е
разположена в противоположната, дясна част на схемата, обективирана в
Приложението и поради това не е посочена. От показанията на св. Х става
ясно, че същият като представляващ етажните собственици е сезирал
общината, с искане да се постави по продължението на т.нар. от свидетелите
и вещото лице - “алея”, тротоар по който да се преминава, но това не било
сторено.
Така, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
4
заключението на вещото лице, се установява, че границите и съседите на
процесното избено помещение съответстват с тези, посочени в титула за
собственост на ищцата. По отношение на разликите в площта, съдът съобрази
извода на вещото лице за извършеното преустройство, в резултат на което се
е увеличила първоначалната такава, описана и в договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариалния акт. По отношение на посочения
конкретен номер на избеното помещение, съдът съобрази наличните
доказателства за изначална липса на номерация, което по същество не
променя извода за идентичността на процесното мазе, с отразеното в титула
на ищцата. Разликите в площите на мазето по документа за собственост и към
приключване на устните състезания по настоящото производство, се дължат
да осъщественото фактическо преустройство, което съдът следва да съобрази
като съществуващо действително фактическо положение, по повод на което
страните следва да уредят отношенията си с извършилия го, по правилата на
гестията, но това е извън предмета на доказване по делото.
По отношение на възражението на ответника, за изтекла в негова полза
придобивна давност върху процесното мазе, на първо място следва да се
отбележи, че доколкото по настоящото производство са налице безспорни
доказателства, че по силата на представения и приет като писмено
доказателство, договор за продажба на държавен недвижим имот от
21.07.1993 г., от който се установява, че същия е собственик на апартамент
ххх, находящ се в процесната сграда и доколкото не са налице доказателства,
че в резултат на осъщественото преустройство е налице промяна на
функционалното му предназначение като принадлежност към главна вещ
/страните не спорят, че ответникът съхранява вещи в него/, то не е налице
пречка за придобиване по давност на процесното избено помещение. /в същия
см. и Решение №394/22.10.2010г., по гр.д.№ 185/2010г., II ГО на ВКС/, като
съдът следва да се произнесе по основателността на същото.
Между страните не се спори, че към датата на продажбата, а и в известен
период преди това /когато все още собственик е била праводателката на
ищцата/, ответникът е своил процесното избено помещение, като е държал
свои вещи там и е сменил ключалката на същото, с което следва да се приеме,
че към този момент е манифестирал упражняването на фактическата власт за
себе си, като собственик на същото. По делото обаче не се събраха безспорни
доказателства от кой момент ответникът е започнал да свои мазето. В този
смисъл съдът кредитира показанията на св. Л. М. и на св. Н, като
последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелят М. сочи, че като наследник на
своя дядо С Т - баща на праводателката на ищцата и като син на последната, е
запознат с притежавания от тях и придобит от ищцата, самостоятелен обект в
сградата, ведно с процесното избено помещение. Св. М., сочи още, че до
смъртта си през 2015г., дядо му осъществявал фактическата власт върху
мазето, като бил любител дърводелец и го е водил там, прекарвайки часове с
него, когато е бил ученик. Св. М. твърди, че последно е имал достъп до
5
процесното мазе след прибирането си от чужбина през 2017г., когато е
оставил там строителни материали. Показанията на св. М. в тази си част
кореспондират с тези на св. Н, живущ в сградата от началото на 1991г., като
същият свидетел сочи, че ответникът се нанесъл след него, закупувайки
жилище в сградата. Св. Н посочва, че е познавал наследодателя на
праводателката на ищцата - С Т и съпругата му. Св. Н сочи, че откакто се
нанесъл С Т единствен е владял процесното избено помещение, като
непрекъснато ходил там, а св. Н, който също притежавал избено помещение
наблизо, му помагал, тъй като Т бил възрастен. Св. Н допълва още, че се е
“засичал” с ответника два или три пъти, като за първи път се “видели около
Ковид - 2019-2020г.” Единствено в показанията си св. Х твърди, че ответника
е своил непрекъснато и необезпокоявано процесното мазе още с нанасянето
си в сградата през 1993г., като съдът не кредитира показанията на св. Х в тази
тяхна част, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото,
доказателства, а в тази връзка съдът съобрази и изложеното от самите
свидетели - М. и Х, че двамата имат конфликтни отношения и водят дела
помежду си, като в тази връзка съдът дава вяра на показанията на св. Н, като
най- обективни и последователни. Показанията на св. М. следва да бъдат
кредитирани, доколкото същият от една страна не е пряко заинтересован от
изхода на настоящото производство, но е имал преки наблюдения и
непосредствени впечатления през един относително продължителен
хронологически период преди прехвърлянето на имота и процесното избено
помещение, на ищцата.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ответникът не доказва по
безспорен начин началният момент, от който е започнал да осъществява
фактическата власт върху избеното помещение с намерение да ползва същото
по предназначение като негов собственик. Ответникът не ангажира и
доказателства, че е упражнявал владение, което е било необезпокоявано,
предвид твърденията на ищцовата страна, че срещу същия са били подавани
жалби, както и се водели дела между него и праводателите й по повод на
процесното избено помещение / в същата насока са и показанията на св. М./.
Твърденията му, свързани с опровергаване на факта, че мазето на което
ищцата твърди да е собственик по силата на покупко-продажбата, поради
това, че липсват данни за номерация и разпределение на избените помещения
в сградата, а същите били в повече на брой от самостоятелните обекти, както
и че са налице разминавания в площта, както и при границите и съседите, не
съставлява проведено пълно доказване на изтекла в негова полза придобивна
давност, на която същият се позовава в настоящото производство. С оглед на
това, съдът приема, че възражението на ответника за изтекла в негова полза,
придобивна давност, на което правно основание същият се позовава при
осъществяване на фактическата власт върху процесното избено помещение,
следва да бъде отхвърлено като недоказано.
Поради липсата на годно правно основание на което ответникът осъществява
фактическата власт върху мазето, както и с оглед приетото за установено от
6
фактическа и правна страна, а именно че същото е идентично с посоченото в
титула за собственост на ищцата по определените граници и съседи на
същото, както и като се вземе предвид обстоятелството, на което се дължи
разликата в площта, а именно поради извършено преустройство, в резултат на
което площта му възлиза на 7,90 кв.м. /2,25/3,30/, а не както е посочено в
нотариалния акт за продажбата - със застроена площ от 2,82 кв.м.,
следва да се приеме, че процесното избено помещение представлява
принадлежност по см. на чл.98 ЗС, към придобития от ищцата по силата на
сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ххх
г., вписан на 20.12.2021г., а именно принадлежност към следния недвижим
имот: Апартамент ххх, находящ се в гр. С, район ххх. Поради това,
ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищцата фактическата власт
върху същото.
2. По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/ 28. 05.1979
г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно
разместване на имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване
имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на
имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато собственикът е
лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.
Задължението да обезщети собственика й, произтича от създадената
възможност той да спести наема, който би плащал за ползването, а
обедняването на собственик се съизмерява със същата сума – пазарният наем
за процесното имущество за съответния период. Според правната доктрина и
приетото в Решение № 252 от 23. 01.2015 г., по гр.д.№ 2858/2014 г. на ІІІ г.о.
на ВКС, спестяването на разходи води до обогатяване, но в случай, че те са
били необходими и ответникът по иска, основан на чл.59, ал.1 ЗЗД, е следвало
да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. Следователно правно - релевантното обогатяване по см. на
чл.59, ал.1 ЗЗД всякога е свързано или с придобиване на нови имуществени
блага за обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на
налични, включени в патримониума му блага, като за общия фактически
състав на неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които
се реализира обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за
сметка на друго лице. Доколкото постъпването на чужда вещ /принадлежност
към чужда вещ във фактическата власт на дадено лице, дори и без основание,
само по себе си не е достатъчно, за да възникне обогатяване по см. на общия
фактически състав на неоснователното обогатяване, нито е равнозначно на
увеличаване на имуществото на получателя, освен ако той обективно може да
използва вещта за свои нужди или да придобива плодовете върху нея,
каквито доказателства по делото безспорно са налице, то искът с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД, следва да бъде уважен.
Доколкото осъщественото преустройство, в резултат на което се е увеличила
площта на избеното помещение, е факт установен в хода на производството, и
7
като такъв съобразен от настоящия съдебен състав, но поради диспозитивното
начало и липсата на изрично волеизявление от ищцовата страна в тази насока,
заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано така, както същото
е извършило необходимите изчисления съобразно площта на мазето по
документа за собственост.
Съгласно установената съдебна практика ако ответникът ползва имота без
правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като
обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са
една и съща сума, измерваща се в средния пазарен наем за процесния имот,
който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г.,
ІVг.о., ГК/.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е станала
собственик на самостоятелен обект, ведно с прилежащото й избено
помещение, считано от 20.12.2021г. /сключване на договора за покупко-
продажба/. При общия фактически състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията,
поради което не следва да бъде отправяна писмена покана до длъжника /
решение ххх8/14.12.2011г. по гр.д. № 1502/2010г., II г.о., ГК, решение №
394/27.11.2015г. по гр.д. № 3034/2015г., IV г.о., ГК/, но с оглед отново на
диспозитивното начало, съдът ще следва да уважи претенцията за периода,
посочен в исковата молба и уточненията към същата, съобразно изчисленията
на вещото лице. В практиката на ВКС се приема, че паричното обезщетение
по чл. 59 ЗЗД от лице, неоснователно ползващо чужд имот, възниква
ежедневно. Неговият размер е определяем на база средната стойност на
пазарния наем за имоти със същото местоположение, вид, функционална
характеристика, установен с помощта на вещо лице /Решение № 251 от
24.03.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г. на Върховен касационен съд/. Макар и в
изготвеното заключение, вещото лице да не е съобразило изцяло периода, за
който се претендира обезщетението, то същото е посочило средно пазарната
цена на дължимия наем, в размер на 5 евро. Съдът, на основание чл.162 ГПК,
като взе предвид продължителността на исковия период от 20.01.2022г., до
01.11.2022г., който съдържа общо 284 дни, умножено по стойността на
средната пазарна наемна цена от 5 евро, или сума в размер на 1420 евро,
чиято левова равностойност е в размер на 2777,28 лв. Въпреки това,
позовавайки се отново на принципа на диспозитивното начало, съдът намира
че искът следва да бъде уважен в предявения с исковата молба, размер от
2000 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
3.По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД - съдът намира
8
същия за неоснователен. Като всяко друго парично вземане, при
неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на
чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата ( чл.86, ал.1
ЗЗД). В тази връзка с Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 3034 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, IV-то гр. отделение правилно се приема, че в
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата и не е обвързано със срок, поради което, съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение
за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Съдът приема, че представените доказателства за поставяне в забава на
ответника - изпратената на 18.01.2022г., от праводателката на ищцата, покана
няма как да породи своето правно действие по настоящото производство, тъй
като не е отправена от ищцата, а от праводателя й. Ищцата извежда своята
активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
именно от сключения договор за покупко - продажба, поради което след
сключването му същата е следвало да отправи покана до ответника. Когато
кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди
завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която
длъжникът изпада в забава. (така Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д.
№ 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, IV-то гр. отделение), поради
което искът за обезщетение за мораторна лихва следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, за
възнаграждение за вещо лице, както адвокатско възнаграждение, съобразно
представен списък на разноските, претендирани в общ размер на 2850 лв.,
като съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят разноски в
размер на 2639,57 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 36,91 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Ц. с ЕГН ********** от гр. С, с адрес: гр. С, бул. ххх., да
предаде на Р. П. Н Е, ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, фактическата власт
върху избено помещение с площ от 7,90 кв.м., при съседи: улица, общо мазе,
общо мазе и абонатна станция, прилежащо към собствения й недвижим имот:
9
Апартамент ххх, находящ се в гр. С, район ххх, което избено помещение по
документ за собственост/Нотариален акт № ххх г., вписан на 20.12.2021г./,
представлява избено помещение ххх, със застроена площ от 2,82 кв.м., при
съседи: улица, общо мазе, общо мазе и абонатна станция, считано от влизане
в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА М. И. Ц. с ЕГН ********** от гр. С, с адрес: гр. С, бул. ххх., да
заплати на Р. П. Н Е, ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й от право на ползване на избено
помещение с площ от 7,90 кв.м., при съседи: улица, общо мазе, общо мазе и
абонатна станция, прилежащо към собствения й недвижим имот:
Апартамент ххх, находящ се в гр. С, район ххх, за периода от 20.01.2022г.,
до 01.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2022г.,до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата, за сумата от 159,44 лв., за периода от 20.01.2022г., до
01.11.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от
исковете, М. И. Ц. с ЕГН ********** от гр. С, с адрес: гр. С, бул. ххх., да
заплати на Р. П. Н Е, ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, сумата от 2639,57 лв.,
разноски за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице, както и за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете, Р. П. Н Е, ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати на М. И. Ц. с
ЕГН ********** от гр. С, с адрес: гр. С, бул. ххх, сумата от 36,91 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10