№ 2304
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110203550 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на лицето Л. П. Н., с ЕГН **********,
срещу Заповед за задържане на лице № 228зз-174/18.02.2024 г., издадена от И.
С., на длъжност „старши полицай“ при 04 РУ СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
липсвали реквизити, които били задължителни за нейното съдържание – не
било ясно посочено правно основание за задържането на лицето, нито имало
изложени фактически констатации в самата заповед, от които да е ясно защо е
задържано лицето. Твърди се, че актът бил немотивиран, а задържането -
незаконно. Иска се отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от адв. Н., който иска от съда да отмени процесната заповед,
като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.
Страхинов. Последният сочи, че в процесната заповед се съдържали всички
необходими реквизити. Иска от съда да потвърди издадената заповед като
законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 18.02.2024 г.,
около 18:45 часа, в гр. София, лицето Л. П. Н., с ЕГН **********, е било
задържано във връзка с установяване на негова съпричастност към извършено
престъпление, във връзка с преписка на 04 РУ СДВР с № УРИ228зз-
174/18.02.2024 г. Лицето било задържано с процесната заповед за задържане
1
на лице с № 228зз-174 от 18.02.2024 г., издадена от И. С., на длъжност
„старши полицай“ при 04 РУ СДВР. Посоченото в нея основание за
задържането му е „за педофилия по чл. 155А от НК“.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 18.02.2024 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на
административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
2
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Посоченото основание в заповедта не е достатъчно като описание,
защото въобще не е ясно за какви действия лицето е задържано. Освен това, в
самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за
задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното
съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
В заключение на изложеното, съдът намира, че от материалите по
преписката изобщо не може да се установи какви са били действията на
жалбоподателя, които са дали повод той да бъде задържан – макар два пъти
да са изисквани материалите по случая, на съда не са предоставени никакви
писмени доказателства, от които може да се установи какво е било
поведението на Н. – осъществил ли е някакво деяние, какво е то и т.н.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира,
че следва да ги присъди, но като съобрази, че е налице възражение за
прекомерност от ответника, намира, че следва да го присъди в размер,
различен от претендирания, а именно в размер от 300 лева.
Съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно, защото
делото е решено в едно съдебно заседание, а същото е с изключително ниска
правна и фактическа сложност. Обемът от предоставена защита също не се
отличава с особен мащаб, защото по делото не са събирани и доказателства,
освен материалите по преписката, не са разпитвани свидетели, нито са
назначавани експертизи. Така, действията по защитата се обобщават като
подготвяне на жалбата и кратка защитна пледоария по същество.
Същевременно, съдът намира, че възнаграждението от 300 лева е достойно и
отговарящо на обема предоставена защита.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето Л. П. Н., с ЕГН **********, срещу
3
Заповед за задържане на лице № 228зз-174/18.02.2024 г., издадена от И. С., на
длъжност „старши полицай“ при 04 РУ СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на Л. П. Н., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4