Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и
първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 2594 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 20002635от
05.01.2021г. по гр.д. № 57207/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти
състав, е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК *****против С.Й.В., ЕГН **********
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 ГПК при спазване на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1779.02 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена в имота топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2017г.,
сумата от 233.64 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.10.2015г.-06.11.2017г., сумата от 72.68 лв.
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия м. 05.2014г. до м. 04.2017г. и сумата от 12.70 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.10.2015г-06.11.2017г. ведно със законната лихва за забава от 16.11.2017г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2019г. по ч гр. д. № 81210/2017г. по
описа на СРС, 154 състав, като недоказан и неоснователен.
Посоченото решение е постановено
при участието на трето лице помагач на страна на ищеца – М. „Е.“ ООД
Срещу решението в е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението е
неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер. Смята, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не дължи процесните
суми и е неправилен изводът, че от представените доказателства не може да се
изведе заключението, че между страните е налице облигационно правоотношение, по
силата на което в в процесния имот е доставяна топлоенергия, след като са
приети и СТЕ и ССЕ, изготвени от експерти, притежаващи специални познания и
след като им са предоставени документи. Изтъква, че първоинстанционният съд при
разпределяне на доказателствената тежест не е указал на ищеца, че не е
представил в цялост документите, удостоверяващи правото на собственост върху
процесния имот на ответника и молбата декларация за разкриване на партида.
Вместо това е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Към
въззивната жалба представя в цялост документите, които са приложени и към
исковата молба, а именно: молба –декларация за разкриване на партида от
22.02.2002г., подписана от ответника и адресирана до въззивника.; и спогодителен протокол от 1991г.. По
изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за
постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и с
допълнителна молба до съда поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от
ответницата С.Й.В., действаща чрез особения си представител адв. Р.М.от САК,
която прави искане да се остави без уважение жалбата.
Третото лице помагач
“М.Е.“ ООД не е взело становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Ищецът „Т.С.” ЕАД е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 33088216/16.11.2017г.
срещу С.Й.В., ЕГН ********** за
заплащане на посочените суми и по което
е образувано гр.д. №81210/2017г. по описа на СРС, 154-ти състав. Посочено е, че
претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 05.2014год. до месец 04.2017г.
в размер на 1779.02лв.- главница,
сумата от 85.38лв. –за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, община Надежда“, жк *****, вх.*****, с аб. № 053763 и 233.64лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.10.2015год. до 06.11.2017год. и 12.70лв.-лихва
върху сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва
върху главницата от 16.11.2017год.-датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение в не е връчена на ответника след разпореждане на заповедния
съд, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо нея за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №57207/2018г.
СРС, 154 ти състав.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД излага в исковата си молба срещу
ответника, като потребител на топлинна енергия и собственик на процесния имот с
адрес гр. София, община Надежда, ЖК „Свобода“ , бл. *****, с аб. № 053763, за
който е доставена топлинна енергия, че са налице облигационни отношения,
възникнали въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с посочен адрес
в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения от общите условия срок.
Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи посочените суми, посочени
в издадената ззаповедза изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока за отговор на
исковата молба, не е постъпил такъв от ответника. В първото по делото съдебно
заседание назначеният особен представител е оспорил исковите претенции само по
основание, но не и по размер. Не е оспорил и начина, по който е извършено
техническото измерване и изправността на техническите уреди на доставената
топлинна енергия.
Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но
само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата
на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично основателна по следните
съображения:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК
и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че
ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи, че ответницата е потребител на
топлинна енергия за процесния имот, че в сградата, където е имотът на
ответницата, за които се твърди, че е собственик на същия и с адрес в община Надежда“, жк *****,
вх.*****, с аб. № 053763, има монтиран топломер в АС, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
По делото за процесния имот е приложен
Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ; Спогодителен протокол от
23.05.1991г.; Молба до ДСК за жилищно кредитиране от 1990г., от които се
установява несъмнено, че ответникът С.Й.В. е собственик на апартамент № 31, с
адрес в гр.София, община Надежда, ж.к. *****, *****. От спогодителния протокол
се установява, че след възлагането й на ½ ид част, която е била на
нейния съсобственик е станала единствен собственик на целия процесен имот.
По
делото е представена от ищеца с въззивната жалба молба-декларация от ответника С.Й.В., адресирана до ищцовото дружество
с искане за откриване на партида на посочения имот. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление
за домакинството си. Следователно противно на приетото от първоинстанционния
съд настоящият съдебен състав счита, че ответницата се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./. В смисъла на горното
легално определение, ответницата, като собственик на имота, има качеството на
потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимирана да
отговарят по предявените искове.
Ответникът С.Й.В. не
оспорва претендираните от ищеца суми за доставена топлинна енергия по размер. По
делото в първоинстанционното производство не се спори, че сградата, в която е
процесното жилище, собственост на ответницата е била топлоснабдена, че
топлинната енергия е отчитана с топломер, който е преминал метрологична
проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане на данните
ежемесечно, като са изготвяни и изравнителни сметки. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.
1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение за топлинна енергия с фирма „М.Е.“ ООД.. За
процесното жилище, собственост на ответника са издадени изравнителни сметки,
приложени по делото, от които се установява, че сумите за топлинна енергия са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани в отоплителните тена в имота. Освен това от страна на ищеца е начислявана стойност на топлинна
енергия за отопление за имот, както и в
общите части и са начислявани разходи за топлинна енергия за сградната инсталация на база отопляем обем и топлинна
енергия за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за брой
ползватели. Съгласно молбата – декларация, подписана от ответника и приложена
заедно с въззивната жалба в цялост, топлата вода следва да се заплаща на брой
ползватели, като в случая е декларирано, че домакинството се състои от един
член.
Съгласно
представените от ищеца отчети и фактури
за процесиня период от м. 05.2014г. до м. 04.2017г. за процесния имот са
начислявани суми за доставена топлинна енергия и и е начислявана топлинна
аенергия за БГВ на база за един
ползвател. Посочено е, че за процесния период
01.05.2014год. до 30.04.2015
дължимата сума за топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ е 807.59 лв. ; за
периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г. е 489.84лв. за периода 01.05.2016г. до
30.04.2017г. е общо 481.89лв. Посочени са
и изравнителните сметки като за първия период е посочена сума от 115.68
лв. за доплащане.
Въз основа на
съвкупната преценка на всички приложени по делото писмени доказателства се
установява несъмнено, че сградата, в която се намира процесния имот е била топлофицирана
през същия период, доставяна е топлинна енергия в нея, включително и за сградна
инсталация, че е ползвана топла вода,
начислявана на база едни потребител.
Ответникът не е оспорил размера на исковите претенции, поради
което следва да се приеме, че за периода
от 01.05.2014г. -30.04.2017г. стойността на топлинната енергия е в размер на 1779.02
лв., формирана като разлика между начислените суми по прогнозна консумация за период и добавен резултат от
изравнителните сметки, поради което съдът намира, че исковата претенция за
цената на доставената топлинна енергия е доказана в претендирания размер.
Заплащането на цената за услугата
"дялово разпределение" от потребителя на продавача е предвидена в чл.
36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Т.С." ЕАД, както и в чл. 61 от Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г., като
стойността е посочена в представеното извлечение. Цената на услугата за дялово
разпределение се посочва в договора по чл. 139, ал.
3, т. 4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето,
избрано от клиентите по чл. 139б ЗЕ.
По делото е представено решение на ОС на етажните собственици за избор на
третото лице-помагач- "Топлофикация София" ЕООД за сключване на
договор за извършване на услугата "индивидуално разпределение на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на обща и индивидуални сметки", като на 05.08.2005 г. е
сключен договор № 5/05.08.2005г. между ЕС, където се намира процесния имот и
третото лице-помагач. Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от
потребителя е да е извършена такава услуга. От ответника не се оспорва и
стойността на услугата дялово разпределение – на 72.68 лв. По делото не се
твърди и не се установи плащане на така установеното задължение на ответника за
цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за процесния
период 01.05.2014г. -30.04.2017г. По изложените съображения исковата претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена в претендирания с исковата молба
размер.
Вторият спорен въпрос по същество във
въззивното производство е свързан с това дали ответникът е в забава по
отношение на задълженията си за стойността на доставената топлинна енергия и
извършената услуга дялово разпределение. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014
год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. За
вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия период
ответникът не е изпаднал в забава поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет за задълженията на конкретния
ответник нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и исковете за мораторна лихва са неоснователни
Ответникът не дължи мораторна лихва върху претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за плащането й и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото не е представена. По изложените съображения и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 184.64 лв. законна лихва за забава за периода м. 08.2014г. до м. 07.2016г. се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
За периода от
м.08.2016 г. до м.04.2017г. са приложими общите условия на за продажба на ТЕ за
битови нужди от Т.С. ЕАД *** от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли
в сила през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
в ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите
условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз
основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се
приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след
изтичането на периода. В настоящия случай фактурата за периода от м.05.2016 г.
до м.04.2017 г. е издадена на 31.07.2017 г., видно от представеното от ищеца
копие от съобщение към фактура. Фактурата е за сумата 481.59лв и обезщетение за
забава върху тази сума
се дължи за периода от 15.09.2017г. до 06.11.2017г., която съдът
определя при условията на чл. 162 ГПК в размер на 49.00 лв, , до който размер исковата
претенция следва да бъде уважена.
По изложените
съображения следва да се приеме, че въззивникът – ищец се легитимира като кредитор на вземанията за
периода 01.05.2014г. -30.04.2017г. на
стойността на доставената топлинна енергия в общ размер на 1779.02 лв., ведно с
мораторна лихва в размер на 49 лв. , начислена за периода м. 12.2016г. до 30.04.2017т. и услугата дялово разпределение – в общ
размер на 72.68 лв. за периода 15.09.2017г.
до 06.11.2017г. до които релевираните претенции се явяват основателни, ведно
със законната лихва за забава, считано от 16.11.2017г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2019г. по ч. гр. д. №
81210/2017г. по описа на СРС, 154 състав. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са отхвърлени предявените срещу С.Й.В., ЕГН **********
искове за заплащане на сума за
топлинна енергия над посочените суми като исковете бъдат уважени съответно в претендираните
от въззивника размер. В останалата част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат
и двете страни.
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното производство
за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение общо в размер на 532.77 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса /116.96 лв./ депозит за особен
представител /150 лв./ и юрисконсулстко
възнаграждение в размер по 100лв.- общо 366.96лв.
При този изход
на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът С.Й.В. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 81210/2017 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 91.96 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20002635
от 05.01.2021г. по гр.д. № 57207/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти
състав в частта му, в която са отхвърлени предявенияте искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ от
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *****срещу С.Й.В., ЕИК **********, с адрес *** за сумата от
1779.02 лв., главница, представляваща стойност на доставена в имота топлинна
енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04. 2017г., ведно със законната
лихва за забава от 16.11.2017г. до
окончателното плащане; сумата 49.00 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017г.. до
06.11.2017г.; сумата от 72.68 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 15.10.2015г. - 06.11.2017г.,
ведно със законната лихва за забава от
16.11.2017г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 ГПК от 28.03.2019г. по ч. гр.
д. № 81210/2017г. по описа на СРС, 154 състав като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С.Й.В., ЕИК **********, с
адрес *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 1779.02 лв.,
главница, представляваща стойност на доставена в имота топлинна енергия за
периода от м. 05.2014г. до м. 04. 2017г., ведно със законната лихва за забава от 16.11.2017г. до окончателното
плащане; сумата 49.00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017г. до 06.11.2017г.; сумата от
72.68 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 15.10.2015г. - 06.11.2017г., ведно със законната
лихва за забава от 16.11.2017г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 ГПК от 28.03.2019г. по ч. гр. д. №
81210/2017г. по описа на СРС, 154 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20002635 от 05.01.2021г. по гр.д. № 57207/2018г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Й.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на
управление *** да заплати на основание на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 532.77
лева, разноски в първоинстанционно
производство; сумата от 91.96 лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 366.96 лв. - разноски за
въззивно производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.“
ООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.