Решение по дело №313/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 98
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500313
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Сливен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 462 ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, вписана в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1463, ******* чрез представител по пълномощие срещу
Разпределение изх. № 10818/28.05.2021г , издадено от ЧСИ М.М., с per. № 768 от КЧСИ,
район на действие - ОС Сливен по ИД № 20197680400235, в частта за разпределени суми по
т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Твърди се, че разпределението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Взискателят
ОББ АД е участвал в насрочената от ЧСИ публична продан, проведена в периода 25.01.2021
г.-25.02.2021 г„ като с протокол от 26.02.2021г. банката е обявена за купувач за сумата от 42
481.00 лв., на Недвижим имот, находящ се в обл. Сливен, общ. Нова Загора, с. Съдиево,
******* а именно: Дворно място с площ от 1350 кв.м. /хиляда триста и петдесет квадратни
метра/, съставляващо УПИ Н-118 /втори за сто и осемнадесет/ отреден за жилищни нужди в
кв.13 /тринадесет/ по подробния устройствен план на с. Съдиево, общ. Нова Загора, ведно с
построените в него: жилище с площ 88 кв.м. /осемдесет и осем квадратни метра/ и
второстепенна сграда с площ от 114 кв.м./сто и четиридесет квадратни метра/, при граници
на целия имот: изток - УПИ III-117, запад - УПИ 1-121, север - улица, юг УПИ XI - 120, УПИ
X-119. След внасяне в срок на сумата от 42 481.00 лв., частният съдебен изпълнител, с
постановление за възлагане изх. № 5334/11.03.2021 г., е възложил недвижимия имот на
1
взискателя обявен за купувач - ОББ АД. Неправилно и незаконосъобразно съдебният
изпълнител е разпределил сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 322.00 лева. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че в т. 1 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД са посочени единствено и
само разноските, извършени от кредиторите, във връзка с обезпечаването и принудителното
изпълнение, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, но по отношение на
разноските, направени от кредиторите до момента на извършването на разпределението.
ЧСИ не е нито кредитор на длъжника до момента на извършването на разпределението,
нито пък е привилегирован такъв. Да не говорим, че вземането му по т. 26 става изискуемо
едва след завършването на принудителното изпълнение по делото, а не към момента на
извършване на разпределението, касаещо една само част от изпълнението по делото -
продажбата на една вещ, определена за удовлетворяване на ипотекарния кредитор, но не и
на други лица. В предявеното разпределение по ИД № 20197680400235, с изх. №
10818/28.05.2021 г., ЧСИ М.М. не е спазила разпоредбите на закона, в частност чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД, като не е разпределила направените разноски в изпълнителното производство,
заплатени от страна на Банката при образуването му и последващите изпълнителните
действия, за които „ОББ“ АД се ползва с предпочтително удовлетворение. След като ЧСИ
отказва да фактурира сумата от 6 161.34 лв. на ОББ АД, с мотива, че това не са конкретни
такси и разноски по ТТРЗЧСИ, то тогава тя не следва и да бъде разпределяна като такса.
Напротив, сумата която е заплатена от взискателя следва да му се възстанови обратно
именно защото не е вид такса/разноски. Като с последното се е съгласил и самият частен
съдебен изпълнител, но въпреки това неправилно е извършил разпределението на
получената от продажбата на недвижимия имот сума в размер на 6 161.34 лева. На следващо
място, в случай, че съдебният изпълнител не разпределя сумата в размер на 3 322.00 лева в
полза на ОББ АД с процесното разпределение от 11.06.2021 г., то тогава съгласно
разпоредбите на ЗДДС следва да бъде издадена фактура на взискателя. Видно от преписката
по изпълнителното дело за всички останали такси и разноски, които взискателят е заплатил
в полза на ЧСИ, фактури са издадени. Единствено за таксите по посочени в разпределението
от ТТРЗЧСИ това не е така. В обобщение се иска да бъде отменено разпределение от
11.06.2021 г. на ЧСИ М.М. по ИД 20187680400397, в частта, с която е разпределена сума по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, като постановите същата да бъде разпределена в полза на взискателя ОББ
АД алтернативно всички такси, посочени в разпределението да бъдат фактурирани на ОББ
АД.




В писмени мотиви ЧСИ излага хронологията по движението на делото, а по същество счита
жалбата за неоснователна. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
2
определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за
пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително
удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите почл.136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по
право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да
събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, че в чл.136 ЗЗД не е визирано вземането на ЧСИ по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
като привилегировано такова, следва да се отбележи, че съдебната практика се придържа
към изричните разрешения по подреждането на привилегированите вземания. Съгласно
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на първо място се удовлетворяват разноските, направени по
реализирането на съответния способ на осребряване на конкретния имот. За дължими към
частния съдебен изпълнител такси по изпълнителното дело с ДДС, които същият има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят грешно е
възприел, че щом сумите по разпределението са постъпили от плащане на цената на имота
от взискателя - купувач, сумата не е постъпила от длъжника и съответно не трябва да бъде
събирана т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Съобразно възприетото в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.
дело №2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, макар и да не са внесени авансово от взискателя,
дължимите от длъжника такси следва да бъдат включени в разпределението в полза на
съдебния изпълнител със съответната привилегия.
Постъпили са писмени възражения чрез пълномощник от. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД. Не възразява срещу извършеното от ЧСИ М.М. разпределение на паричната сума,
получена от продажбата на недвижимия имот и по-конкретно на сумите разпределени по т.
26 ТТРЗЧСИ, счита същото за правилно и законосъобразно.
Няма спор по фактите.
В производството по чл. 463 от ГПК съдът разглежда само възражения за нарушения на чл.
136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и следва да установи дали са съобразени
привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената
при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите.
Следва да се посочи, че при съдебния контрол, съдът не е ограничен от оплакванията в
жалбата, а следва да провери всички законови изисквания, касаещи посочените по-горе
въпроси - реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и дължи
служебен контрол по чл.136 от ЗЗД, чл.458 и чл.459 от ГПК.
3
В конкретния случай са спазени изискванията на закона, като при извършеното
разпределение на първо място са съобразени разноските по изпълнението, съгласно чл.136
ал.1 т.1 от ЗЗД. Поради това извършеното разпределение е законосъобразно, а подадената
жалба е неоснователна.
На разпределение подлежи получената от проданта сума без ДДС. От нея, съобразно
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, първо, следва да се удовлетворят вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл.
134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползуват от тези разноски. В случая, изискването това да стане от стойността на имота касае
единствено разноските по исковете с основание чл. 134 и 135 от ЗЗД, а не тези за
обезпечение и принудително изпълнение, т. е. последните подлежат на привилегировано
удовлетворяване от всички получени в хода на изпълнението суми. Това е сторено и в
настоящето производство, което изключва извода за незаконосъобразност на извършеното
разпределение.

Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, ******* чрез представител по пълномощие срещу
Разпределение изх. № 10818/28.05.2021г , издадено от ЧСИ М.М., с per. № 768 от КЧСИ,
район на действие - ОС Сливен по ИД № 20197680400235, в частта за разпределени суми по
т. 26 от ТТРЗЧСИ.


Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред
БАС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5