РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Русе,
12.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ-ми състав, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 350 описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.А.Г. *** против Решение № 2153-03-94/06.07.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № **********/24.03.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на
НОИ, с което по заявление от 16.05.2019 г., подадено в Турския осигурителен
институт, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, е отказано да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, тъй като не отговаря на
условията на чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО за изискуем осигурителен стаж за 2019 г.
за мъжете – 38 год., 08 мес., а има осигурителен стаж 14 год., 11 мес., 02 дни;
отговаря на условията за навършена възраст; не отговаря на условията на чл. 68,
ал. 3 КСО за изискуем действителен осигурителен стаж 15 години, като има 13
годи. 03 мес. 02 дни. Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е
незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и поради
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство. Посочва, че както пенсионният орган, така и директорът на ТП на
НОИ – Варна при зачитане на осигурителния му стаж не са взели предвид периода
на наборната му военна служба, с който период Н.Г. придобива необходимият му
действителен осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира се да се постанови
решение, с което да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Варна и потвърденото с него разпореждане и административната преписка да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне по същество. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Варна не се явява, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Административен
съд – гр. Русе, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази представените
писмени доказателства с административната преписка, приложена към адм.д. №
1877/2022 г по описа на АдмС – Варна /изпратено по подсъдност на настоящия съд/,
както и доказателствата, приложени по същото дело и в настоящото производство,
намира за установено следното:
Със
заявление вх. № 2113-16-914/01.09.2016 г. по описа на ТП на НОИ – Разград (л. 1-2 от
преписката) жалбоподателят Н.А.Г. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представените със заявлението
документи и след извършени служебни проверки от пенсионния орган е изготвен
Опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л. 3 и л. 4 от преписката), според
който на Г. е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 1 година, 2 месеца и
10 дни и от ІІІ категория – 9 години, и 15 дни, както и стаж по чл. 104, ал. 3,
5, 7 от КСО – 8 месеца и 6 дни или общо осигурителен стаж, превърнат към ІІІ
категория – 12 години, 7 месеца и 1 ден.
В описа (на ред 1) е отразен периода от 06.05.1969 г. до 01.09.1977 г., в който
според трудова книжка № 78/06.05.1969 г. жалбоподателят е работил (с прекъсвания)
като учител в НОУ „Христо Ботев“ – Глоджево. Този период не е зачетен от
пенсионния орган за осигурителен стаж, тъй като в трудовата книжка липсвала
необходимата заверка, а разчетно-платежните ведомости на осигурителя за този
период били унищожени при пожар в Кметство Глоджево. При тези данни било
постановено Разпореждане № 2140-16-309/08.11.2016 г. (л. 25 от преписката), с
което на Н.Г. било отказано отпускане на поисканата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като
жалбоподателят не притежавал 15 години действителен осигурителен стаж. Н.Г.
оспорил това разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Разград, който със свое
Решение № 1012-16-4/1 от 15.02.2017 г. отхвърлил жалбата му и потвърдил
разпореждането.
Междувременно
по искова молба от Н.Г. срещу СУ „Христо Ботев“ – Глоджево и ТП на НОИ –
Разград било образувано гр.д. № 2308/2016 г. по описа на Районен съд Разград.
По делото било постановено Решение № 69/09.03.2017 г. (л. 35 от преписката), за
което между страните не се спори, че е влязло в сила, с което било признато за
установено по отношение на Националния осигурителен институт, РУ „Социално
осигуряване“ – Разград, че Н.А.Г. е положил трудов стаж за периода 06.05.1969
г. – 30.05.1969 г. като учител, за периода 03.06.1969 г. – 27.08.1969 г. като
домакин, за периода 22.09.1969 г. – 31.07.1970 г. като учител, в периода
01.08.1972 г. – 31.08.1972 г. като домакин и 05.10.1976 г. – 01.09.1977 г. като
прогимназиален учител, при пълно работно време и помесечно заплащане на труда.
Установеният по съдебен ред трудов стаж съответства на вписванията на нередовно
оформената, според органа, трудова книжка.
След
постановяване на съдебното решение бил изготвен нов опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя (л. 36-37 от преписката), в който бил включен съдебно установеният
осигурителен стаж, при което зачетеният стаж на жалбоподателя от ІІІ категория
станал 11 години, 2 месеца и 8 дни, респективно общия осигурителен стаж,
превърнат към ІІІ категория – 14 години, 8 месец и 24 дни. Въз основа на тези
данни било постановено ново разпореждане от пенсионния орган – Разпореждане №
2140-16-98/12.04.2017 г. (л. 40 от преписката), с което отново било отказано на
Н.Г. отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със
същите мотиви – липса на необходимия действителен осигурителен стаж – 15
години. По делото няма данни това разпореждане да е било оспорвано.
На
16.05.2019 г. Н.Г. подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж като заявлението било подадено чрез Турския осигурителен
институт (л. 43-47 от преписката). В заявлението като последен адрес в България
жалбоподателят е посочил адрес в гр. Варна, поради което заявлението било
препратено от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на НОИ
по компетентност към ТП на НОИ – Варна за произнасяне (л. 42 от преписката). Изискано
било пенсионното досие на жалбоподателя от ТП на НОИ – Разград (л. 41 от
преписката) и въз основа на всички налични документи (по пенсионното досие и
приложени към подаденото в Турция заявление) и след извършени множество
проверки по представените документи, в ТП на НОИ – Варна бил изготвен нов опис
на осигурителния стаж на жалбоподателя (л. 58-59 от преписката), според който
зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя е 11 години, 4 месеца и 16 дни от
ІІІ категория, 1 година, 2 месеца и 10 дни – от ІІ категория и 8 месеца и 6 дни
при условията на чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО или общ осигурителен стаж,
превърнат към ІІІ категория – 14 години, 11 месеца и 2 дни. Сборът на осигурителния
стаж на жалбоподателя без превръщане (изчислен ръчно) бил 13 години, 3 месеца и
2 дни. Въз основа на тези данни било издадено Разпореждане № **********/24.03.2022
г. от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Варна (л. 115 от
преписката). С разпореждането на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО отново е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Г.. В
мотивите на това разпореждане се посочва, че заявителят няма право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО,
тъй като няма положен изискуемия осигурителен стаж за мъжете от 38 години и 8
месеца за 2019 г. (годината на подаване на заявлението). Посочено е също така,
че Н.Г. няма право и на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма
действителен стаж от 15 години, а неговият действителен стаж (изчислен без
превръщане) е само 13 години, 3 месеца и
2 дни.
Разпореждане
№ **********/24.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е оспорено
от жалбоподателя пред директора на ТП на НОИ – Варна (л. 124 от преписката) с
възражение относно зачетения стаж на Н.Г. като подземен шинар по реда на чл.
104, ал. 3 от КСО. Този стаж е признат от пенсионния орган с продължителност 8
месеца и 6 дни, въз основа на данни от съхранени в архива на НОИ разплащателни
ведомости на прекратения осигурител. Претенцията на жалбоподателя е за зачитане
на този стаж с продължителност от 9 месеца и 20 дни, както е отразен в
представената от него трудова книжка. По този начин жалбоподателят счита, че би
отговарял на условието за 15 години действителен стаж за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В жалбата до директора на ТП на НОИ – Варна е
заявено и искане стажът на Н.Г. като възпитател и учител да бъде зачетен като
учителски стаж по реда на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Жалбоподателя е посочил, че при евентуален недостиг
на осигурителен стаж, той би могъл да се ползва от правото по §9, ал. 2 от ПЗР
на КСО за закупуване на недостигащ осигурителен стаж.
Директорът
на ТП на НОИ – Варна се е произнесъл по подадената от Н.Г. жалба срещу
Разпореждане № **********/24.03.2022 г. с оспорваното в настоящото съдебно
производство Решение № 2153-03-94/06.07.2022 г., с което отхвърлил жалбата на Г.
и потвърдил разпореждането. В решението подробно са описани събраните
доказателства и извършените от пенсионния орган процесуални действия като са
потвърдени изводите на ръководителя по пенсионно осигуряване, че жалбоподателят
не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като не притежава
изискуемия осигурителен стаж, който за 2019 г. е 38 години и 8 месеца за мъжете,
както и по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО поради липса на 15 години действителен
осигурителен стаж. Относно възраженията на жалбоподателя горестоящият орган посочва,
че стажът в ДСО „Редки метали“ – Бухово е зачетен с продължителност 8 месеца и
6 дни, въз основа на издаденото от архивохранилището в ТП на НОИ – Кюстендил
удостоверение обр. УП-13 изх.№ 5506-09-2756#3/08.07.2016 г., а не съобразно представената
от лицето трудова книжка № 78/06.05.1969 г., тъй като последната не е оформена
(заверена) съобразно относимата към периода на полагане на труда правна уредба.
Всъщност осигурителния стаж на Н.Г. в периода 06.05.1969 г. – 16.08.1982 г. не
е зачетен по процесната трудова книжка, която според административния орган не
е оформена съгласно законовите изисквания, а е зачетен въз основа на удостоверения
обр. УП-3, издадени от съществуващите осигурители, респективно обр. УП-13,
издадени от архивохранилището на ТП на НОИ, в случаите на прекратяване на
осигурителите без правоприемник, въз основа на ведомостите за заплати,
съхранявани при тях. Изрично в решението на директора на ТП на НОИ – Варна е
направено позоваване на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от НПОС, в редакция след
07.04.2017 г., според която при преценяване на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителният стаж не се
превръща в трета категория.
Решението
на Директора на ТП на НОИ – Варна е съобщено на жалбоподателя чрез изпращането
му по пощата на 19.07.2022 г. (л. 14 от делото), след което Г. е подал жалба по
пощата до Административен съд - Варна
чрез органа, издал оспореното решение, на 01.08.2022 г. (л. 8-9 от
делото). Въз основа на жалбата е образувано адм.д.№ 1877/2022 г. по описа на
АдмС – Варна, по което е постановено Определение № 2419/17.08.2022 г., с което
делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд. В жалбата до съда се
поддържа възражение за неправилно зачетен осигурителен стаж, като
жалбоподателят твърди, че разполага с изискуемия действителен осигурителен стаж
от 15 години и в подкрепа на възражението си представя Удостоверение №
02-4184/29.07.2022 г., издадено от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция
„Държавен военноисторически архив“ – гр. Велико Търново (л. 7 от адм.д.№
1877/2022 г. по описа на АдмС – Варна). Според издаденото удостоверение
жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от
14.08.1970 г. до 15.07.1972 г.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в изискуемия срок и пред надлежен съд. Оспорва
се административен акт, за който изрично в чл. 118 от КСО е предвидена
възможността за съдебен контрол. С оглед на това съдът намира жалбата за
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-03-94/06.07.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е потвърдено Разпореждане № **********/24.03.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ да бъде отпусната на
жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението
е постановено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Варна, която
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е компетентен да разгледа и се
произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. При
подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 16.05.2019 г. пред Турския
осигурителен институт жалбоподателят е посочил свой последен адрес в България в
гр. Варна, поради което териториално компетентен да се произнесе по
заявлението, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО и чл. 10, ал. 1 във връзка с чл.
1, ал. 1 от НПОС, е именно ръководителят по пенсионно осигуряване, респективно
директорът на ТП на НОИ – Варна. Последващото изменение на постоянния адрес на
жалбоподателя не намира отражение върху компетентността на административния
орган да се произнесе по надлежно подадено до него заявление от 16.05.2019 г.
Спазена
е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Варна се е произнесъл
по жалбата на Н.Г. с подробно мотивирано решение, каквото е изискването на чл.
117, ал. 3 от КСО. В решението са изложени мотиви по всички релевантни за
случая факти, с които е обосновано постановяването на оспорваното пред
директора на ТП на НОИ – Варна разпореждане.
Съдът
не констатира в хода на административното производство да са допуснати
съществени процесуални нарушения. Възражението на жалбоподателя за наличието на
такива е формално и не е подкрепено с никакви фактически доводи.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане не съответстват на материалния
закон.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на
лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
Съгласно
чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Според чл. 15, ал. 3, т. 4 от НПОС за 2019 г. възрастта, необходима за
придобиване право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, е 66 години и 4
месеца. Към датата на подаване на заявлението от Н.Г. в Турския осигурителен
институт – 16.05.2019 г., той е на възраст 68 години, 7 месеца и 17 дни, с
което е изпълнено първото условие по чл. 68, ал. 3 от КСО. Спорът по делото е
относно продължителността на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя.
В
изготвения по административната преписка опис на осигурителния стаж е отразен осигурителният
стаж на жалбоподателя въз основа на представените от него редовни документи,
подробно изброени в оспорваното решение.
Видно
от представеното копие на трудова книжка № 78/06.05.1969 г. (л. 48-52 от
преписката) в същата е вписан стажът на жалбоподателя за периода от 06.05.1969
г. до 31.05.1989 г. Трудовата книжка е издадена на Николай Аврамов Гарибов
(Николай Аврамов Георгиев) като е вписан личен паспорт, издаден през 1985 г. На
стр. 5 от трудовата книжка е отразено, че същата е издадена от НОУ „Христо
Ботев“ с. Глоджево, окр. Русенски (работодателят по първия вписан в трудовата
книжка стаж). Вписана е дата на издаване – 06.05.1969 г., положен е подпис и
печат на институция (нечетлива) в с. Старо Оряхово. Вписванията в трудовата
книжка на стажа на жалбоподателя до 16.08.1982 г. са без положени подписи и
печати на съответните работодатели. Едва от стажа в ОУ „Кирил и Методий“, с.
Старо Оряхово, окр. Варненски в периода 01.09.1982 г. – 13.11.1986 г. трудовата
книжка е оформена със съответните подписи и печати.
Именно
поради липсата на подписи и печати в трудовата книжка за периода от 06.05.1969
г. до 16.08.1982 г. пенсионният орган е счел, че същата е нередовно оформена и
въз основа на нея не може да бъде зачетен осигурителен стаж на жалбоподателя,
поради което е било изискано от Н.Г. да представи съответните удостоверения от
съществуващите работодатели или пък са изискани такива удостоверения от
архивохранилището на НОИ за периодите със стаж в прекратени осигурители. Част
от този стаж е установен и по съдебен ред. Издадените удостоверения установяват
трудовия стаж на жалбоподателя в коментирания период, такъв какъвто е вписан и
в трудовата книжка, с изключение на периода от 27.09.1977 г. до 17.07.1978 г.,
в който жалбоподателят е работил в ДСО „Редки метали“ – Бухово като подземен
шинар. За този период в трудовата книжка е посочена продължителност на
придобития трудов стаж – 9 месеца и 20 дни. В издаденото от ТП на НОИ –
Кюстендил удостоверение обр. УП-13 изх.№ 5506-09-2756#3/08.07.2016 г. (л. 9 от преписката) трудовият
стаж в това предприятие е посочен помесечно в дни като е извършено ръчно
сборуване на тези дни и е изчислен общ стаж в този работодател от 8 месеца и 6
дни. Удостоверението съдържа забележки, че продължителността на осигурителния
стаж не отговаря на календарното време, тъй като лицето няма пълни работни
месеци, както и че в личните картони за месеците м.05.1978 г. и м.06.1978 г.
записаните дни надвишават работните дни в месеца (за м.05. – 22 отработени дни
и 10 дни в платен отпуск и за м.06. – 1 отработен ден и 27 дни в платен отпуск).
При тези данни пенсионният орган и ответникът, като горестоящ административен
орган, са зачели процесния стаж с продължителност от 8 месеца и 6 дни по
издаденото удостоверение от ТП на НОИ – Кюстендил въз основа на съхранените
разплащателни ведомости на прекратения осигурител.
Съдът
намира този извод на административния орган за неправилен. На първо място неправилно
ответникът е приел, че в конкретния случай е налице нередовно оформена трудова
книжка съобразно Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията по прилагането й
(Изв. бр. 26/1953 г. и бр. 49/1953 г.), както и последващите Инструкция за
данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на
трудов стаж при пенсиониране и класиране, в сила от 01.07.1960 г. до 05.11.1965
г., Инструкция за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (обн.
ДВ бр. 86/1965 г.) в сила от 06.11.1965 г. до 29.12.1967 г., отменена с
Инструкция № 2492 (обн. ДВ бр. 20/12.03.1968 г.), в сила от 29.12.1967 г.,
която пък е отменена с Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обн. ДВ
бр. 11/10.02.1987 г.), в сила от 01.01.1987 г. до 07.12.1993 г.
Действително
съгласно чл. 6, ал. 2, б. „в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване
на документи за трудов стаж (обн. ДВ бр. 20/12.03.1968 г., в сила от 29.12.1967
г.) освен
данните, посочени в т. 5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, в трудовата
книжка се вписват още и продължителността
на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване
трудовия договор, изчислена по посочения в т. 7 от тази инструкция начин, която
се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи
и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или
организацията по начин да засегне двете страници. В случая обаче в частта до
1982 г. представената от жалбоподателя пред пенсионния орган трудова книжка
представлява препис на издадената му през 1969 г. трудова книжка, като преписът
очевидно е извършен след 1985 г. (когато е издаден вписаният в трудовата книжка
документ за самоличност) с оглед промяна на името на жалбоподателя. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че трудовата книжка е подпечатана за издател
с печат на учреждение (нечетливо) в с. Старо Оряхово, а именно в периода
1982-1986 г. жалбоподателят е работил в ОУ „Кирил и Методий“ с. Старо Оряхово и
това е първият стаж заверен в трудовата книжка, съобразно цитираните по-горе
нормативни изисквания. Налице е визуално съвпадение на положения подпис за
директор на ОУ „Кирил и Методий“ с. Старо Оряхово и подписа, положен за
издателя на трудовата книжка, независимо, че като издател е вписано НОУ „Христо
Ботев“ с. Глоджево.
С оглед на изложеното съдът намира, че в
периода 1985-1986 г., докато жалбоподателят е работил в ОУ „Кирил и Методий“ с.
Старо Оряхово, трудовата му книжка № 78/06.05.1969 г. е била преиздадена от
този работодател при смяната на имената по време на възродителния процес като
вписания до този момент трудов стаж е преписан в нова трудова книжка, съдържаща
новите български имена на жалбоподателя – Николай Аврамов Георгиев /Гарибов/.
Именно това е и причината да липсват подписи и печати на предходните
работодатели. В този случай обаче правилата, относими към издаването и
първичното попълване на трудовата книжка, са неприложими, а следва да се
приложат изискванията за издаване на препис (дубликат). В Наредбата за
трудовите книжка (обн. Изв. Бр. 26/1953 г., отм. с Наредбата за трудовите
книжки и трудовия стаж - ДВ. бр.11/1987 г., в сила от 01.01.1987 г.) и в
Инструкцията за приложението й (обн. Изв. Бр. 49/1953 г.), действали към момента
на издаване на преписа от трудовата книжка на жалбоподателя, липсва изрични
изисквания за оформяне на дубликата по начина, регламентиран за оригинала на
трудовата книжка, а това е и обективно невъзможно. Това обаче, според съда, не
прави издадения дубликат (препис) нередовен документ. В случая не са изпълнени
изискванията за поставяне на обозначение „дубликат“ и облепване с необходимите
таксови марки, предвид факта, че не се касае за изгубена или унищожена от
работника трудова книжка, а за подмяната й по административен ред от
работодателя поради смяната на имената. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 8 от приетата непосредствено след процесния период Наредба
за трудовите книжки и трудовия стаж (обн. ДВ. бр.11/1987 г., в сила от
01.01.1987 г.), в който вече изрично е уредено че когато трудовата книжка на
работника бъде изгубена или унищожена в предприятието, то му издава нова
трудова книжка (дубликат), в която вписва всички данни, свързани с трудовата му
дейност в това предприятие, и служебно събира и възстановява от други
предприятия всички данни за предходните трудови правоотношения на работника,
като вписванията на трудовия стаж и на другите данни, свързани с трудовата
дейност, се правят въз основа на оригинални документи или заверени по установения
ред преписи от тях, представени от работника или получени от други предприятия.
В настоящия случай издадената нова трудова книжка (дубликат) на жалбоподателя
се основава на първоначално издадена такава, която е унищожена във връзка с
промяната на имената на жалбоподателя, като по този начин предприятието,
издател на дубликата, е разполагало служебно с данни за предходните трудови
правоотношения на служителя, които е отразило в издадения препис. По делото
липсва спор относно достоверността на вписаните обстоятелства, в частта от
трудовата книжка на жалбоподателя, която е с характер на дубликат. Тези данни
не са били взети предвид от пенсионния орган единствено поради липсата на
подпис и печат на работодателя за всеки отделен период на трудов стаж на жалбоподателя
преди 1982 г.
В обобщение на казаното до тук съдът счита, че
ответникът неправилно не е зачел трудовия стаж на Н.Г. преди 1982 г. съгласно
представената трудова книжка № 78/06.05.1969 г., а е изисквал представянето
отново на други документи за него, при което е зачел различна продължителност
за стажа на жалбоподателя в ДСО „Редки метали“ – Бухово. За пълнота на изложението
тук следва да се посочи, че издаденото от ТП на НОИ – Кюстендил удостоверение
обр. УП-13 всъщност също не опровергава данните в трудовата книжка, тъй като
видно от съдържанието му, вписванията във ведомостите за заплати, съхранени в
архивохранилището на НОИ, са некоректни – отразяват месеци с отработени дни и
дни в платен отпуск, надвишаващи работните дни в същия месец и дори
календарните дни в този месец. Това навежда на извод, че във ведомостите за
заплати в процесния период, макар и водени помесечно, всъщност не са отразявали
единствено положения труд в конкретния месец, а вероятно и положен такъв в
предходен период, при което неоснователно пенсионният орган е редуцирал
зачетения трудов/осигурителен стаж на жалбоподателя при този осигурител до
календарното време за месеците май и юни 1978 г. От самото удостоверение (л. 9
от преписката) всъщност въобще не става ясно по какъв начин е изчислена общата
продължителност на осигурителния стаж при този осигурител въз основа на данните
за отработени дни и дни в неплатен и платен отпуск за периода 27.09.1977 г. –
16.07.1978 г. Както вече се посочи този стаж следва да бъде зачетен съобразно
вписванията в трудовата книжка на жалбоподателя.
Дори и с този стаж от 9 месеца и 20 дни обаче
при наличните данни пред пенсионния орган към датата на произнасяне по
заявлението на жалбоподателя от 16.05.2019 г., Н.Г. не отговаря на изискването
за 15 години действителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на исканата
пенсия. Едва в хода на съдебното оспорване Г. представя удостоверение от
Дирекция „Държавен военноисторически архив“ гр. Велико Търново (л. 7 от адм.д.№
1877/2022 г. по описа на АдмС – Варна), с което се удостоверя периода на
наборната му военна служба от 14.08.1970 г. до 15.07.1972 г. Съгласно §9, ал. 1
от ПЗР на КСО във връзка с чл. 81, ал. 1, изр. І от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.), в редакцията на нормата, действала към периода на
1970-1972 г. (изм. ДВ бр. 102/1967 г.), се зачита за трудов стаж от ІІІ
категория времето, прекарано в редовна военна служба или в строителните войски.
С оглед на това, представеното пред съда удостоверение установява нов факт по
смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който следва да бъде съобразен при
постановяване на оспореното решение, доколкото с него се доказва наличието на
допълнителен стаж на жалбоподателя, който следва да бъде отчетен при
произнасяне по заявлението му за отпускане на лична пенсия за ОСВ. При
прибавяне на времето на редовна военна служба към вече зачетения осигурителен
стаж, жалбоподателят би отговарял на изискването за 15 години действителен
осигурителен стаж, а от там и на условията за придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.
В тази връзка следва да се посочи, че отбиването на наборна военна служба е
било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.
). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за
всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да
отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т.
12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО,
законодателят е дал легална дефиниция на понятието "действителен
стаж". Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Към
настоящия момент в разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за
фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл
категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж
в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория
времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от
републиканския бюджет. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите
редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за
действителна военна служба.
Понятието
действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са
идентични, но от анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се формира
извод, че военната служба следва да бъде зачетена като действителен стаж. В
посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ
отделение - Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г. Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г., Решение
№ 4900 от 20.05.2022 г. по адм. д. № 1392/2022
г. и др.
Всичко
изложено до тук сочи, че жалбоподателят отговаря на изискванията за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО
и постановеното от ответника решение, както и потвърденото с него разпореждане
се явяват несъответни на материалния закон и следва да бъдат отменени като
преписката бъде върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново
произнасяне по заявление на Н.А.Г., подадено на 16.05.2019 г. чрез Турския
осигурителен институт. При новото произнасяне и определяне на осигурителния
стаж на жалбоподателя, от пенсионния орган следва да бъда съобразени мотивите
на настоящия съд както по отношение зачитането на стажа на жалбоподателя в ДСО
„Редки метали“ – Бухово по представената трудова книжка, така и по
представеното в съдебното производство удостоверение за изслужена редовна
военна служба.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Националният
осигурителен институт, съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева, установено с приложения на л.6 от адм.д.№ 1877/2022 г. по
описа на АдмС – Варна Договор за правна помощ и съдействие.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба
на
Н.А.Г. ***, Решение №
2153-03-94/06.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с
него Разпореждане № **********/24.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - Варна, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Варна за ново произнасяне по заявление от 16.05.2019 г.,
подадено в Турския осигурителен институт от Н.А.Г., за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, съгласно дадените
задължителни указания по приложението на закона в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Н.А.Г. ***,
ЕГН **********, сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: