Определение по ВЧНД №895/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 768
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Даяна Стоянова Василчина
Дело: 20254400600895
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 768
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Ф. Б.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600895 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от И. К. /I.K. /,
роден на ********** г., в Грузия /ZUGDIDI/, национален паспорт № ****,
издаден на 01.10.2020 г., - обвиняем по Досъдебно производство № 8310/2025
г. по описа на РП-Плевен чрез процесуалния представител адв. М. К. от АК-
Плевен с искане за изменение на Определение №1170 от 28.11.2025г. по ЧНД
№2225/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия И. К. /I.K./.
В жалбата се излагат твърдения, че не са налице основания за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочи се, че
обвиянемият има желание производството да продължи по реда на чл.381 и
сл. от НПК. Сочи се, че обвиняемият е с чисто съдебно минало, съдействал е
за разкриване на обективната истина по делото, има две деца, които живеят на
територията на Република Грузия. Изразява се желание по отношение на
обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се
изпълнява в най-близкия до съда хотел или квартира. В заключение се прави
искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който
да наложи по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия И. К..
В съдебно заседание частната жалба изцяло се поддържа както от
обвиняемия, така и от неговия защитник. Обвиняемият прави искане да се
прибере в Грузия.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен излага становище, че
депозираната от защитата частна жалба е неоснователна. Сочи се, че от
материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент,
1
се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност същият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частната жалба и частният протест са депозирани в законоустановения в
чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същите се явяват процесуално
допустими и редовни.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем И. К. /I.K./ е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр.
с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, затова, че на 24.11.2025 г.,
около 20:30 ч. на път 3-305, пътен възел Русе-Ясен, обл. Плевен, с посока на
движение към Русе като извършител в съучастие с P.I. /П.И./, роден на ****, в
ГРУЗИЯ /TSALENJIKHA/, национален паспорт № 22АС3352, издаден на
25.08.2023г., валиден до 25.08.2033г. и G.S. /Д.Ш./, роден на ****г. в ГРУЗИЯ
/TSALENJIKHA/, национален паспорт № 24АВ45527, издаден на 12.08.2025г.,
валиден до 12.08.2035г. като помагачи противозаконно е подпомогнал
чужденци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в България
„Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български
гражданин“, а именно е подпомогнал, като е превозвал:
-Д.А.И., ЛНЧ: **** гражданство Иран,
-М.Х.Х., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут на кандидат бежанец
-Д.Х.А., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут на кандидат бежанец
-А.А.А., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут на кандидат бежанец
-Ж.И.Х., ЛНЧ: **** гражданство Ирак, със статут на кандидат бежанец
-М.Д.М., ЛНЧ: **** гражданство Иран, със статут на кандидат бежанец
-О.А.Х., ЛНЧ: **** гражданство Иран и да преминат в страната в
нарушение на закона, а именно на: чл.30, ал. 1, т. 11 от Закона за убежището и
бежанците, тъй като по време на производството чужденецът е длъжен да не
напуска определената му зона “, и:
- I.S.M., роден на **** г. Гражданство Иран, без документи за
самоличност - непълнолетно лице;
да преминават в страната в нарушение на закона, а именно на чл. 8, ал. 1
от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива
се изискват.“, и чл. 19, ал. 1, т. 1 от същия закон: „Чужденец, който влиза в
2
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване,
когато такива се изискват.“, чл. 22, ал.1 и ал. 4 „Пребиваването на чужденците
в Република България се осъществява въз основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2, т.
3, 4 и 5; 2. международни договори или договори на Европейския съюз с трети
държави за безвизов режим; 3. актове на правото на Европейския съюз, които
са в сила и се прилагат от Република България; 4. разрешение на службите за
административен контрол на чужденците като деянието е извършено: чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Мерцедес“, модел „****“ TAXI, с peг. № **** /Великобритания/ и лек
автомобил марка Тойота модел ****, с peг. №****, по отношение на
непълнолетни лица и по отношение на повече от едно лице, а именно по
отношение на 8 лица чужди граждани.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за
които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента
доказателства, в това число разпитите на свидетелите М.Х., И.М., Ж.Х., Д.И.,
М.М., Д.А., А.А., О.Х., протокол от разпит на обвиняем, както и от писмените
доказателствени средства от извършените процесуално-следствени действия,
а именно Протокол за претърсване и изземване, както и приобщените писмени
доказателства, в това число справки, електронна справка за съдимост на
обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото
производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на
обвиняемия в инкриминираната дейност, а обосновано предположение,
каквото в случая е налице.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия
момент са налице и двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с изключително
3
висока степен на обществена опасност, предвид наличните данни за
механизма и начина на извършването му. Същото е извършено по отношение
на 8 броя лица, сред които и непълнолетни такива, налице са повече от един
квалифициращи признаци, както и данни за широка престъпна мрежа с цел
незаконно подпомагане на бежанци да преминат през границите на повече от
една страна. Налице са данни и за участие на широк кръг от лица, като има
данни за създадена трансгранична престъпна мрежа извън пределите на
Република България.
Освен това, както правилно е посочил и първоинстанционният съд,
настоящото деяние се явява тежко умишлено престъпление, с оглед
разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от една до шест години както и наказание „глоба“ от
три хиляди до десет хиляди лева. Същото би подтикнало обвиняемият да се
укрие с цел избягване на наказателна отговорност спрямо него.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай се касае за
предварително обмислена и трайно действаща престъпна схема, с участие на
няколко лица. В този смисъл съдът отчита, че е налице висока степен на
обществена опасност на деянието, както и опасност обвиняемият да се укрие.
Същото не се разколебава от факта, че обвиняемият има деца. Същият
този факт остава недоказан към настоящия момент. Освен това същият е бил
налице и по време на извършване на деянията, за които е повдигнато
обвинение, което явно не е подействало възпиращо на обвиняемия.
Макар същият да не е осъждан видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, съдът отчита, че целите, визирани в разпоредбата
на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че местонахождението на обвиняемия
трудно може да бъде установено, предвид данните, че същият е чуждестранен
гражданин и има установени трансгранични връзки и познанства.
Неоснователно се явява искането на защитника за постановяване на МНО
„Домашен арест“, която да се изпълнява в хотел или квартира на територията
на гр. Плевен. Постановяването на такава мярка не би осуетила възможността
обвиняемият да направи опит да се укрие и да осуети срочното приключване
на досъдебното производство. Тези данни водят до извод, че сериозно би
затруднило установяване на неговото местонахождение и би улеснило
неговото укриване.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Задържане под стража“ е правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1170 от 28.11.2025 г. по ЧНД №
2225/2025 г. по описа на РС - Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо И. К. /I.K./, роден на ********** г., в Грузия
/ZUGDIDI/, национален паспорт № ****, издаден на 01.10.2020 г., - обвиняем
по Досъдебно производство № 8310/2025 г. по описа на РП - Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5