Решение по дело №415/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260002
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20204120200415
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Горна Оряховица – 18.08.2020 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 13.08.2020 год. в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                         

 

при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 415/ 2020 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                   

                    Производството е по жалба на Р.С.Г. против Наказателно постановление /НП/№ 1190/2020г. от 29.05.2020 г.на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т..

                    С горното наказателно постановление на основание чл.126 от ЗАДС/Закон за акцизите и данъчните складове/, на Р.С.Г. е наложена глоба в размер на 6973,76лв. и е отнет в полза на държавата предмета на твърдяното нарушение, описан в НП. Санкцията е наложена за нарушение по чл.126 ЗАДС- за това, че на 12.08.19г. при проверка в стопанисвани от жалбоподателя стопанска постройка и маза към частен дом, находящ се в с.П.-ул.”***” № 45, е констатирано, че държи описаните  акцизни стоки, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз.

                    В законоустановения срок жалбоподателят обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление/НП е връчено на 02.06.20г.- разписка л.21, а жалбата е депозирана на 08.06.20г.- пощ.клеймо-л.17 и получена на 09.06.20г.-л.6/.Моли да се отмени Наказателното постановление и наложеното с него наказание.Изтъкват се подробни аргументи в тази насока.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят  се представлява, поддържа жалбата.

                    Ответникът  по жалбата  заема становище, че жалбата е неоснователна.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

На 12.08.2019 г. във връзка с правомощията на митническите служители и постъпила оперативна информация в ГД МРР, отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“, за нерегламентирано изваряване и държане на етилов алкохол (ракия), била извършена проверка на частен дом- къща, маза и стопански постройки, находящи се в с. П., общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „****“ № 45, обитавана от Р.С.Г..

При пристигането си на място митническите служители  се легитимирали пред Р.С.Г. и  я информирали, че във връзка с постъпилата  информация е необходимо да се извърши проверка по реда на ЗАДС. Достъп до имота на проверяващите служители е бил предоставен доброволно от Р.С.Г. и в нейно присъствие  била извършена проверка при която се констатирало, че в изградено помещение в двора на имота е монтиран 1 брой казан/дестилатор за изваряване на етилов алкохол (ракия) с вместимост 120 литра. Към момента на проверката същият не е бил в режим на работа.  Р.С.Г. не представила удостоверение за специализиран малък обект за дестилиране (СМОД).

В последвала проверка от проверяващите служители в стопанска постройка и маза на къщата било констатирано, че се държи течност с мирис на алкохол в следните съдове с вместимости:

-               1 брой пластмасова туба, номерирана с № 1 с вместимост 10 литра, съдържаща 10 литра безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол;

-               1 брой пластмасова туба, номерирана с № 2 с вместимост 11 литра, съдържаща 5 литра жълтеникава течност с мирис на алкохол;

-               1 брой пластмасова туба, номерирана с № 3 с вместимост 11 литра, съдържаща 10 литра кафеникава течност с мирис на алкохол;

-               1 брой пластмасова туба. номерирана с № 4 с вместимост 11 литра, съдържаща 10 литра безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол;

-               1 брой пластмасова туба, номерирана с № 5 с вместимост 11 литра, съдържаща 11 литра кафеникава течност с мирис на алкохол;

-               1 брой пластмасова туба, номерирана с № 6 с вместимост 11 литра, съдържаща 5 литра безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол;

- 1 брой пластмасова туба, номерирана с № 7 с вместимост 11 литра, съдържаща 10 литра жълтеникава течност с мирис на алкохол;

-               1 брой пластмасова туба, номерирана с № 8 с вместимост 11 литра, съдържаща 11 литра кафеникава течност с мирис на алкохол;

-               1 брой дамаджана, номерирана с № 9 с вместимост 30 литра, съдържаща 30 литра течност с мирис на алкохол;

- 1 брой дамаджана, номерирана с № 10 с вместимост 30 литра, съдържаща 30 литра течност с мирис на алкохол;

-               14 броя пластмасови бутилки, номерирани с № 11 и № 12 и от № 14 до № 25 с вместимост всяка по 0,5 литра, съдържащи общо 7 литра безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол;

       -1 брой пластмасова бутилка, номерирана с № 13 с вместимост 0,5 литра, съдържаща 0,5 литра кафеникава течност с мирис на алкохол;

-               1 брой син пластмасов бидон, номериран с № 26 с вместимост 225 кг., по данни от производителя, съдържащ кафеникава течност с мирис на алкохол - пълен догоре;

-               1 брой син пластмасов бидон, номериран с № 27 с вместимост 225 кг., по данни от производителя, съдържащ безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол - пълен догоре;

-               1 брой син пластмасов бидон, номериран с № 28 с вместимост 225 кг., по данни от производителя, съдържащ безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол - пълен догоре;

-               1 брой син пластмасов бидон, номериран с № 29 с вместимост 120 литра, съдържащ безцветна прозрачна течност с мирис на алкохол - пълен на 2/3.

    В хода на проверката от  Р.С.Г.  били изискани  документи за установеното количество течности с мирис на алкохол, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, по смисъла на чл. 126, ал.1 от ЗАДС. Такива не били представени от Р.Г..

За извършената проверка служителите на ГД МРР, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“, съставили Протокол за извършена проверка № 19BG9950A035089/12.08.2019 г./л.48/

Съставен е бил и опис на иззетите веществени и писмени доказателства представляващ неразделна част към протокола за извършена проверка № 19BG9950A035089/12.08.2019 г., в който са били подробно описани количествата иззети от проверяваното лице.

Веществените доказателства  били обезпечени с държавни знаци с подписи на проверяваното лице и проверяващия екип и иззети от проверяваното лице, след което са били транспортирани за съхранение в склад на ТД Дунавска, пункт Свищов.

В хода на проверката са били снети писмени обяснения от лицето Р.С.Г., приложени към протокола за извършена проверка № 19BG9950A035089/12.08.2019 г., заведени в регистрите на ТД Дунавска с вх. № 32- 235023/13.08.2019 г. в които същата е заявила, че откритото количество алкохол при извършваната проверка е нейна собственост, с цел лична и за семейството консумация, изварявано е от казана, намиращ се в двора на частния имот, които не е регистриран съгласно установения ред и не притежава документи за платен акциз.

Количеството течност с мирис на алкохол в момента на проверката от проверяващите служители  било определено около 895 литра.

Точното количество течност с мирис иа алкохол е било установено на 17.09.2019г. с протокол за оглед на веществени доказателства във връзка с образуваното ДП №142/2019г. - 653,5 литра. За констатацията е бил уведомен разследваш митнически инспектор. По разпореждане на Районна прокуратура Горна Оряховица е образувано досъдебно производство № 142/2019 г. по описа на ТО „МРР Дунавска“. 

С Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.09.2019 г. във връзка с ДП № 142/2019 г. по описа на ТО „МРР Дунавска“ и пр.пр. № 1660/2019 г. по описа на РП Горна Оряховица  бил извършен оглед на приобщените към делото веществени доказателства. Алкохолния градус е замерен със спиртомер при установена температура 19С в помещението/склада. От произволно избрани обекти са взети проби, в специално предназначени за това пластмасови бутилки за проби, чиито отвори се запечатват с акцизни пломби.

От старши разследващ митнически инспектор при Агенция „Митници", ГДМРР  било изготвено Постановление за назначаване на експертиза от 17.09.2019 г„ с което да се извърши съдебио-химична експертиза в Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници“.

На 19.11.2019 г. е изпратена физико-химична експертиза № 06 27.09.2019/19.11.2019 г. от Централна митническа лаборатория София при Агенция „Митници“, от която е видно, че изследваните представителни проби представляват неденатурирани дестилатни алкохолни продукти - други спиртни напитки, с действително алкохолно съдържание по обем съответно 41,2% vol, 48,3% vol, 51,8% vol, 49,4% vol, 48,0% vol и 48,9% vol при 20°C, годни за консумация.

На 27.03.2020 г. от Районна прокуратура Горна Оряховица е изпратено Постановление за прекратяване на наказателно производство. Препис от постановлението ведно с копие от материалите по наказателното производство са изпратени в ГД МРР, отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“ по компетентност, за реализиране на административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

На 16.04.2020г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 833/АУАН-л.28 от делото/, въз основа на който е издадено  обжалваното наказателно постановление/л.22/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление  и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Акцизни са стоките посочени в чл. 2 от ЗАДС, сред които са и алкохолът и алкохолните напитки, регламентирани в чл.2  т.1 от ЗАДС.

За класифицирането на определена субстанция като акцизна стока следва да се установи по безспорен и несъмнен начин, че тя отговаря на качествените показатели за съответния вид акцизна стока. Определянето на конкретния вид  акцизна стока е пряко свързано с определяне размера на дължимия акциз, а оттук и на евентуалната санкция свързана с нарушения от категорията на процесното.

Установяване параметрите на откритите количества течност и тяхното точно класифициране като определен вид акцизна стока е възможно единствено след извършване на съответните експертизи. В тази връзка от страна на митническите органи са изготвени и представени експертизи. Същевременно по отношение на начина, по който е извършено вземането на пробата:

Съгласно чл. 107 от ЗАДС Министърът на финансите издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Това си свое правомощие министърът на финансите е упражнил с издаването на Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземане на проби и мето­ди­те за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки /обр. ДВ, бр.37 от 05.05. 2006г., в сила от 01.07.2006г. – от тук насетне наричана НАРЕДБАТА/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от  Наредбата, за вземането на пробите се съставя протокол по образец. Предназначението на същия е удостоверяване спазването на изискванията в предходните членове от Наредбата, свързани с начина на вземане на пробите, съдовете, в които това се прави, начина на запечатване на последните, както и относно лицата, които вземат и присъстват при вземането на пробите. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от Наредбата пробите се вземат от митническите органи в присъствието на проверяваното лице, като в случай, че последният откаже да присъства, пробите се вземат и в негово отсъствие.В конкретния случай проверката на място е извършена на 12.08.2019г., а вземането на проби- на 17.09.2019г./л.65/. От материалите по делото е видно, че протокол за оглед и вземане на проби е оформен  в отсъствие на нарушителя, за което действие не е документирано последният да е бил поканен да присъства. От протокола се вижда, че никъде не фигурира подписът на жалбоподателката. Задължението да бъде взета пробата, съгласно разпоредбите на чл.6 и чл.10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки е императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, защото то няма как да знае със сигурност, че пробите са били взети именно от неговата задържана стока. При допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното производство, нарушението не може да се установи по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал.2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че наказаното лице е извършило нарушението. От друга страна вземането на пробите в отсъствието на проверяваното лице без да са налице предпоставките по чл.6, ал.3 от НАРЕДБАТА прави безпредметно вземането на такива впо-късен етап, доколкото разпечатването не по установения ред на съдовете, в които е съхранявана иззетата стока, прави невъзможно последващото повторно вземане на годни проби. Т.е. от всичко гореизложено се достига до извода, че не може да се гарантира, че иззетите проби не са манипулирани. Поради това само на тези основания, оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място: Съгласно чл.126 от ЗАДС, предвидена е санкция по отношение на лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ 1.плащането, 2.начисляването или 3.обезпечаването на акциза.

На първо място, е видно, че чл. 126 от ЗАНН съдържа множество различни, но напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при изписване на нарушената норма- със съответното предложение в НП. От съдържанието на мотивната част на НП и изложените в него обстоятелства се установява, че се претендира нарушение, свързано с това, че жалбоподателят Г. държи  акцизни стоки, без да притежава документи, удостоверяващи плащането на акциза. По същество предметьт на доказване и на спора по същество е концентриран изцяло върху държането на същите- без документите, удостоверяващи плащането на акциза/данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС/.

Кои са конкретно необходимите документи и какьв е техния характер, НП не посочва, макар че е очевидно, че законът предвижда различни, самостоятелни вьзможности за доказване на плащането на акциза, с което непосочване се затруднява защитата на санкционираното лице./ в този смисъл е имал възможност да се произнесе Адм.съд-В.Търново в ново свое решение от 20.01.2014г., постановено по КНАХД № 10452/13г./.

В този смисъл- в приложеното НП не се съдържат изискващите се  от закона реквизити с оглед разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- да се посочат ясно и недвусмислено обстоятелствата, при които е извършено нарушението и да се направи описание на последното, от което да е видно какъв е вида на липсващите, а твърдяни от АНО като изискуеми документи, които жалбоподателят е следвало да притежава. Това е съществено нарушение в процедурата по  издаване на НП.По този начин остава неясна за санкционираното лице,а и за съда, извършващ съдебния контрол, волята на административнонаказващия орган, както и е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Няма данни в обстоятелствената част относно съображенията на адм.наказващия орган/АНО/ в тази насока, нито мотивни съображения, от които да се извлече волята на наказващия орган.Това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

 

По сьщественото в случая обаче е обстоятелството, че НП не посочва кои  принципно допустими документи за доказване на начисляване, плащане или обезпечаване на акциза жалбоподателят е имал нормативното задължение и обективната възможност да притежава. Чл. 126 от ЗАДС установява, най-общо казано, задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз — т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Т.е. чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят (и съответно да разполагат с) такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. (Всъщност единственото изключение — задължението за плащане на акциз от нерегистрирано лице, е уредено в чл. 123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая, тъй като няма спор, че тя не касае документацията относно начисляването и плащането на акциза, а самото плащане на същия. Следователно, идеята на законодателя е да санкционира по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържатели) не изпълняват задължението си да сьставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тьй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги сьставя и държи. Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото сьщото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Същото не е задължено лице по чл. 43 и чл. 44 от ЗАДС и не може да се санкционира за това, че не е изпълнило задължение, което няма. Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на документи, които да установяват такова плащане, защото в случая когато нерегистрирано лице е задължено за плащането на акциз, същият се сьбира в двоен размер на основание чл. 123 от ЗАДС, т.е. без да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този последен случай обаче (на чл. 123 от ЗАДС) нарушението не е липсата на документи, които да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което, както се посочи, е различно от липсата на документи. В този смисъл  чл. 126 от ЗАДС има  различна цел и обхват — да защитава обществените отношения вьв връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, но такива задължения — да съставят книжа, имат само задължените по ЗАДС лица -регистрираните по този закон като производители или складодържатели, защото само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да разполагат с тях (като производители или сьхранители на акцизните стоки). Самото неначисляване и неплащане на акциз са нарушения, различни от недокументиране на сьщите (нарушенията по чл. 126 от ЗАДС) и за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче не се твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят произвежда и съхранява, без да е регистрирано лице по ЗАДС. Ето защо по отношение на същия не може да се вмени задължението, нито възможността да състави и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза за процесните стоки (които иначе би бил задължен да съставя, ако беше регистриран производител или склад) и за това не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС/ в този см. произнасянето по КНАХД № 10324/11г. , решение от 13.01.2014г. по КНАХД № 10460/13г. , КНАХД № 10096/14г. от 14.04.14г., всички по описа на Адм.съд-В.Търново/.

Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление и на това основание-в частта относно наложената глоба.

Независимо от допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения и неправилната квалификация на деянието, обуславящи незаконосъбразност на наложената глоба, наличието на въпросните стоки е безспорно установено, при липса на категорични доказателства за тях да е заплащан дължимият акциз. При това положение независимо от административнонаказателната отговорност правилно са отнети в полза на държавата вещите, като предмет на нарушение по ЗАДС. Неправилно възприетата от АНО правна квалификация, не променя обстоятелството, че е налице противоправно поведение на субекта, във фактическо владение са установени въпросните стоки, като не е било спорно, че същите са негова собственост и такова поведение представлява административно нарушение по чл. 123а ЗАДС, което по смисъла на чл. 107е, ал. 1 от ЗАДС и чл. 20, ал. 3 от ЗАНН, съставлява основание същите да се отнемат в полза на държавата/ в този смисъл КАНД 10090/2020г. на Адм.съд-В.Търново/.

 При този изход на делото в полза на жалбоподателката Р.С.Г. на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 840 лв./л.16 от делото/, претендирано в СЗ от 13.08.20г. и невъзразено от въззиваемата страна като размер.

Водим от изложеното и на осн чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р          Е          Ш          И:

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 1190/2020г. от 29.05.2020 г.на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 833 от 16.04.20г., в частта, с която е наложена глоба за извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС , като незаконосъобразно.

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1190/2020г. от 29.05.2020 г.на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 833 от 16.04.20г.- В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.        

          ОСЪЖДА   Главна дирекция „МРР” ДА ЗАПЛАТИ относно отмененото Наказателно постановление /НП/№ 1190/2020г. от 29.05.2020 г.на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т.,   на Р.С.Г., с ЕГН **********, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН за  направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение СУМА в размер от 840 лв./осемстотин и четиридесет лева/.

                    Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн.срок.

                                                                                     

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: