№ 988
гр. Варна, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно
гражданско дело № 20243100500956 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:13 часа се явиха:
-ро
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивникът Х. Р. Г. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от особен представител адвокат П. Т. , редовно назначена и
приета от съда от днес.
Въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно и
своевременно призован, не изпраща представител.
Адв. Т.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2260 от 05.06.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. № 19817/11.03.2024 г., подадена от Х. Р. Г., ЕГН
1
**********, гр. Варна, действащ чрез назначения особен представител адв. П.
Т. - ВАК, срещу Решение № 444/13.02.2024 г., постановено по гр. д. №
2901/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 съста, в частта, с която е
прието за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в
отношенията между страните, че в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, съществуват вземания против Х. Р. Г.,
ЕГН:**********, адрес: *******************, за сумата от 8750,60 лв.,
представляваща главница за периода 11.01.2021 г. до 24.02.2022 г., по
Договор за потребителски кредит № ******* г., сключен между „Юробанк
България“ АД, кредитор и Х. Р. Г., ЕГН:**********, кредитополучател, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 446,11 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 09.02.2021 г. до 24.02.2022 г., за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3110/2022 г. на ВРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът, чрез назначения
особен представител, навежда доводи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е
уговорено, че за първите 9 месеца се прилагала променлива годишна лихва,
която ще се определя като сбор от референтния лихвен процент „Прайм“
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 1,15 %. В ал. 2 било
посочено, че референтен лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк България“
АД за необезпечени кредити се определял от Комитета по управление на
активите и пасивите съгласно Методология на Банката за определяне на
референтен лихвен процент „Прайм“ по потребителски жилищно - ипотечни
кредити, публикувана на интернет страницата на Банката и представляваща
Приложение № 1 към договора. Посочено е че „Прайм“ подлежал на
преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
методологията.
В допълнение, въззивникът излага, че от изготвената по делото
експертиза се установило, че за периода от 27.03.2018 г. До 23.03.2020 г. е
следвало да се прилага лихва в размер на 2,3%, а за периода кредиторът е
прилагал лихва от 5%, 14% и 13,50 %. Поради изложеното, счита, че
заложените в методологията критерии - вид, количествени изражения и
относителна тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси
и/или индикатори били неясни, поради което следвало да се приеме, че
доставчикът на конкретната финансова услуга е недобросъвестен по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1
ЗЗП. В представената методология липсвала точна формула, по която
отчитаните от банката компоненти като пазарни измерители наред с
фиксираната надбавка за абсорбиране на пазарни сътресения, са повлиявали в
конкретния момент за определяне на конкретната стойност. В случая,
клаузите, определящи стойността на банковата услуга като възнаграждение,
2
получавано от кредитора за ползване на заетите средства (възнаградителна
лихва), са обявени само в първоначални размери, без да е било пояснено
изобщо какви са основанията за промяната им и по какъв начин, разбираем за
потребителя, ще се формират новите им размери. Сочи, че подобно бланкетно
договаряне осуетявало възможността на кредитополучателя да прецени
бъдещата финансова тежест по задължението си за връщане на кредита и
позволявало на кредитора да увеличава възнаграждението си изцяло по своя
преценка и то дори при обективно обратни пазарни тенденции. Типична за
кредитния продукт за дългосрочно кредитиране е възможността да се
съобрази прогнозируема динамика на лихвените равнища, поради което и
принципното уговаряне на плаващ лихвен процент позволявало и на двете
страни да минимизират рисковете от дългосрочното обвързване, като
прилагат стойности, следващи измененията на пазара. В случая, посочва
въззивникът, на кредитополучателя е предложен фиксиран размер и изобщо
не било договаряно как пазарните колебания ще повлияят на този съществен
за интереса на потребителя елемент от сделката. Кредиторът бил употребил
бланкетно уговореното право и прилагал към клиентите си методика,
гарантираща на банката компенсиране на неблагоприятни за нея динамики с
буферни надбавки, с което равнопоставеността между страните била
нарушена. Дори и тази методика да би била оповестена, показателите,
съобразявани според нея са изисквали специални знания, без които била
налице невъзможност да се изведе точна формула като обосновка на
решенията на кредитния комитет, по която да може да се определи точно с
колко пункта и кога ще бъде извършена промяна към увеличение. Това
несъмнено означавало, според въззивника, че средният потребител дори не би
могъл да достигне сам до извод за приложимия лихвен процент. Както и да е
използвано правото на банката, доколкото липсвало предварително пояснение
как точно динамиката на показателите ще влияе на новия лихвен процент и
каква би била относителната тежест на всеки от отделните индикатори, сами
по себе си тези уговорки били опорочени от наложените от кредитора в
негова полза овластителни клаузи. Въззивникът счита, че не може да се
приеме за добросъвестно подобно договаряне, без съответна гаранция и за
потребителя за начина, по който той ще може да се освободи от негативни за
него последици.
В допълнение на изложеното, жалбоподателят сочи, че между страните
било договорено ползване на предложен от банката типизиран кредитен
продукт, като невъзможността на клиента да се отклонява от условията
изрично била изключена със самото му задължаване да приема безусловно и
неотменимо автоматично действие на определяни само от банката параметри.
В този смисъл, сделката била сключена при условия, едностранно
унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти и
клаузите, касаещи размера на възнаградителната лихва, не били
индивидуално уговорени по см. на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и поради това
действителни. За индивидуално договорено може да се приеме само
3
съдържанието на първата част от кредитния договор, в която били посочени
конкретни параметри по размера на поискана сума за главница, срока и
начина на погасяване на анюитетни вноски, определени според
индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по-конкретно правото за определяна на ново
съдържание на приложимия „фиксиран" лихвен процент и допълнителни
разходи по такси и комисиони не било уговаряно по начин, отразяващ
индивидуален интерес на клиента. Именно в тази част от съдържанието на
сделката остават и съмнителните клаузи, чието прилагане определя размерите
на текущите задължения за погасителни вноски и допълнително начислени
такси и застрахователни премии.
Правилно било установено, че в чл. 1, ал. 4 от Допълнителното
споразумение от 11.06.2020 г. и 14.01.2021 г. страните са уговорили, че след
изтичане на периода на отсрочване, непогасената лихва се разпределя на
равни части, които се добавят към всяха вноска на кредита. Преоформянето е
извършено като просрочените задължения са били натрупвани към редовната
главница. Уговорката в допълнителното споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлявало
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.З ЗЗД, който е допустим, на основание чл.294,
ал. 1 ТЗ, само при уговорка между търговци, каквото качеството въззивникът
не притежавал. Обстоятелството, че към момента на сключване на
процесното споразумение не е бил налице подзаконов нормативен акт на БНБ
(Наредба), която да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви,
означавало, че уговорената в споразумението договорна клауза, създаваща
такава възможност е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. З
ЗЗД и чл. 146, ал. 5 ЗЗП.
Неправилно обаче съдът бил приел, че уговорките на допълнителните
споразумения, както и увеличенията на лихвите, които са били заплатени от
въззивника не са се отразили на крайно дължите суми. В случаят кредиторът
не бил ангажирал доказателства за размера на дължимите суми без да бъдат
приспаднати заплатените суми за неправомерните увеличения и без да бъдат
съобразени нищожните уговорки на Допълнителните споразумения, поради
което и исковата претенция е останала недоказана като размер.
На изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за
постановяване на ново, с което предявените срещу жалбоподателя искове да
бъдат отхвърлени.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор, в който се застъпва
становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се сторените
разноски по делото.
4
Адв. Т.: Поддържам така депозираната въззивна жалба. Запозната съм с
проекта за доклад от 05.06.2024г. и нямам възражения по същия.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото, така както
е обективиран в Определение № 2260 от 05.06.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в
Определение № 2260 от 05.06.2024 година.
Адв. Т.: Нямаме доказателствени искания.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД констатира, че с молба вх. №
15469 от 18.06.2024г. от въззиваемия „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
изпълнил в срок вмененото му задължение да представи доказателства за
внасяне на депозит за особения представител в размер на определените 700.00
лева, поради което на особения представител следва да бъде издаден ордер за
възнаграждението.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на въззивника –
адв. П. Т., в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, който да се изплати от
внесения за целта депозит и издава разходен касов ордер /изд. и получен в
съдебно заседание от адвокат П. Т. Т. РКО за 700.00 лв. по вн. б. от
14.06.2024г./.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да постановите решение, по силата на което да отмените
първоинстанционното такова. Изложила съм подробни съображения за това.
Моля за решение в този смисъл.
5
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:18
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6