Р Е Ш Е Н И Е
№ 1077/9.6.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на девети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора
Йорданка Тилова разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административно дело № 623, по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) – гр. София, чрез ст.юрк. Т.Ч., против
Решение № 63/12.01.2023 г., постановено по АД № 2228/2022 г. на Административен
съд Пловдив, в осъдителната му част.
Касаторът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Р.О.Ч.,
сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоите му в Затвор Пловдив в периодите от 09.11.2018г. до 30.12.2018г. вкл., от
25.09.2020 г. до 26.09.2020 г. вкл. и от
30.09.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл., в който спрямо него от страна на ответника
е извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 22.08.2022г. до окончателното изплащане. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на
съдебния акт. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Р.О.Ч., чрез редовно упълномощен адв. Н.,
посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да
се остави без уважение подадената срещу него КЦ.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, предлага да бъде
оставено в сила.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с
доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ състав
приема следното:
Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по исковата молба на Р.О.Ч., чрез адвокат Н., с която на основание
чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер на 10
000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр.
Пловдив - пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника, за периода от 01.01.2017г. до 30.12.2018г. и от 21.09.2020г. до
21.06.2021г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда. С обжалваното
решение Административен съд Пловдив, VII състав е осъдил ГДИН да заплати на Р.О.Ч. сумата от общо 1 700
(хиляда и седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоите му в Затвора Пловдив в периодите от
09.11.2018 г. до 30.12.2018 г. вкл., от 25.09.2020 г. до 26.09.2020 г. вкл. и
от 30.09.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на исковата молба, а именно 22.08.2022
г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция в
останалата ѝ част до пълния размер от 10 000 лева и за останалите периоди
в обхвата на претендираните от 01.01.2017 г. до 30.12.2018 г. вкл. и от
21.09.2020 г. до 21.06.2021 г. вкл. Административен съд Пловдив е осъдил ГДИН,
да заплати на Р.О.Ч.
сумата в размер на 10 лева, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса и е отхвърлил направеното искане за присъждане на разноски в
полза на ГДИН.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е
частично основателен поради противоправно бездействие на длъжностни лица от
ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от
ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът е установил, че не е осигурена минимална
жилищна площ за съответни периоди, включително е направил изводи, че не е
спазено това изискване за пребиваването в помещения, за които липсват
доказателства. Прието е, че е налице незаконосъобразно бездействие по отношение
спазване на изискването по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Изводите са обосновани с
аргумент, че ищецът е
пребивавал в помещения, в които площта на прозорците не е отговаряла на
предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съдът е приел, че администрацията на ГДИН е спазила изискванията за
достъп до санитарен възел и течаща вода, баня, хигиенни принадлежности,
осигуряване на дезинфекция и дератизация, спално бельо, завивки, обзавеждане.
Установено е, че в част от процесния период ищецът не е пребивавал в Затвора в
гр. Пловдив. След анализ на установеното съдът е присъдил обезщетение в размер
на 1700 лева. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца искът е
отхвърлен.
Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на
обжалваното решение, че е налице пренаселеност и не е спазено изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за част от исковия период, съответно не е доказано
спазването му.
Неправилно е прието, че е налице нарушение от страна на администрацията
на ГДИН на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване за периода от
06.10.2020 г. до 20.05.2021 г. вкл. (227 дни). Съгласно чл. 20, ал. 2 от
ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина. В
случая не се установява, че количеството дневна светлина е в противоречие с
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. В съдебното решение е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 113
от Наредба № 7/22.12.2003г. , които обаче се отнасят за жилищни сгради. Въпреки
че килиите имат характер на жилищни помещения, те са разположени в обществена
сграда, пенитенциарно заведение. Като вид място за лишаване от свобода, което е
определено като такова, Затвора гр. Пловдив(като сграда) е съобразено със
заложените при строителството му стандарти по отношение на големината на
прозорците, тяхната отваряемост, съоръжения по тях с оглед зоната на сигурност.
Настоящият съдебен състав намира, че прозорецът в помещение 17 осигурява пряко
странично осветление, което е достатъчно да осигури достъп до естествена дневна
светлина и в случая е наличен. Достатъчното количество светлина е въпрос на
лично усещане и възприятия, но при установения факт, че килията в Затвора гр.
Пловдив, помещение 17 има прозорец, оплакванията в тази връзка следва да се
приемат за неоснователни. Установява се от събраните доказателства, че в килия
№ 17 в Затвора гр. Пловдив е оборудвана с осветителна инсталация, поради което
следва да се приеме, че килията е била достатъчно осветена за извършване на
обичайни дейности на пребиваване. Условията, при които ищецът е бил настанен и се отнасят до
проветряемост и осветеност, не са такива, че да причиняват страдания,
надхвърлящи прекомерно обичайните, които съпътстват изпълнението на наказанието
"лишаване от свобода", така че да могат да се окачествят като
изтезание, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Касационната инстанция приема, че за част от уважената исковата претенция
са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за вреди по чл.284 от ЗИНЗС – налице е
незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения да осигурят на
лишения от свобода по време на изтърпяване на наказание – лишаване от свобода,
достатъчно жилищна площ. Същевременно не се установява незаконосъобразно
бездействие на администрацията на Затвора гр. Пловдив и ГДИН, свързани с
липсата на достатъчен достъп до естествена светлина, от които Ч. да е претърпял
негативни изживявания от вида на твърдените от него. Настоящата инстанция
счита, че следва да се отчете в определяне на размера на обезщетение единствено
установената пренаселеност на помещенията за съответните периоди, като се
съобрази техния интензитет.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди,
претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се
предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че
условията на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив
отговарят на минимално изискуемите стандарти през целия исков период. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в съответствие с
изискванията на чл.52 от ЗЗД следва да се опреди и размерът на обезщетението,
отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите,
интензитета и периода на увреждане.
Определеният размер на обезщетението от 1700 лева съответства като
справедливо обезщетение за установеното пребиваване на ищеца в условията на
пренаселеност през двата периода от исковата молба. Съгласно нормата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В случая съдът преценява както обективните данни относно
условията в мястото за лишаване от свобода, така и продължителността на
периода, в който ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност.
С оглед на гореизложеното решението е правилно като краен резултат и
следва да бъде оставено в сила.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да
бъде присъдено съобразно с чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). От приложения
по делото договор за правна защита и съдействие (л. 21) се установява, че
адвокат Н., упълномощен от ищеца за представителство по делото, представлява
последния безплатно като лице, което е материално затруднено, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Поради това и според съда са налице основанията на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева, с изхода на делото.
Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
63/12.01.2023 г., постановено по адм.д. № 2228/2022 г. на Административен съд
Пловдив в частта, с която е уважен искът на Р.О.Ч., подаден против ГДИН гр.
София, за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размера на 1700
лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София да заплати на адв. С. К. Н., сумата от 400 (четиристотин) лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.