№ 18
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110215556 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 781938-
F768301/01.08.2024 г., издадено от С.К.Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-
София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1338 от
27.06.2024 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение
на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, на „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД с ЕИК
*********, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1300 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. В нея се твърди, че за дружеството не
съществува задължение за издаване на касова бележка, тъй като плащането е получено чрез
извършване на кредитен превод. В подкрепа на твърдението си цитира разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба Н-18. В тази връзка посочва, че плащането на контролната покупка се
оперира и извършва от и чрез PayU – лицензиран европейски доставчик на платени услуги
по смисъла на ЗПУПС и санкционираното дружество получава съответните суми чрез
кредитни преводи от този доставчик. На следващо място се твърди, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се
още, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е извършил
разследване на обстоятелствата, посочени с депозираното възражение по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН. Оспорва изводите на административнонаказващия орган. Навеждат се твърдения за
нарушение на принципите на ефективност и пропорционалност, като се цитира
европейското законодателство, регулиращо ДДС и практика на Съда на ЕС. С оглед
изложеното моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. и
адв. Й.. Адв. Д. моли за отмяна на наказателното постановление по аргументите, посочени в
жалбата. В хода на съдебните прения твърди, че от доказателства по делото е установено, че
1
санкционираното дружество не приема плащания с карта, а сумата за извършената
контролно покупка е постъпила при търговеца чрез извършен кредитен превод, а не чрез
картово плащане. Излагат се твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение,
като в тази връзка се посочва, че в обжалваното НП не са взети предвид депозираните
писмени възражения, от страна на санкционираното лице, срещу съставения АУАН, както и
приложените писмени доказателства към възражението. Претендира присъждане на
разноските по делото съгласно приложения списък.
ВъззИ.емата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в
съдебно заседание - юрисконсулт Д.. В пледоарията си по същество същият моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподател е „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 40, б. „Европарк“, ет. 6, представлявано от
Тудор-Лучиан Манеа. „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД е търговско дружество, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по
вписванията с ЕИК *********. В предмета на дейност на дружеството е включена
продажбата и препродажбата на стоки на едро и дребно във и извън търговски обект
(включително електронна търговия). Дружеството имало сключен договор от 29.03.2019 г. с
полското дружество „PayU. S.A.” за предоставяне на финансови услуги, включително
осъществяване на кредитни преводи. Съгласно решение на Комисия за финансов надзор на
Република Полша, дружество „PayU. S.A.” притежава разрешение за извършване на
платежни услуги, в качеството на държавна платежна институция. Съгласно становище от
Българската народна банка, като платежна институция, дружество „PayU. S.A.” извършва
дейност на територията на Република България като предоставя платежни услуги по
смисъла на чл. 4, т. 1-8 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
включително осъществяване на кредитни преводи. Жалбоподателят притежавал и
поддържал платформа на електронен магазин на интернет домейн emag.bg. В електронния
магазин физически и юридически лица можело да продават своите стоки да потребителите
като уреждали отношенията си с жалбоподателя като собственик на платформата.
Жалбоподателят също продавал свои стоки в електронния магазин. По силата на сключения
договор, полското дружество приемало неприсъствени плащания с дебитна или кредитна от
името и за сметка на жалбоподателя в качеството му на продавач на стоки в електронния
магазин. Сумите постъпвали по сметка на доставчика на платежни услуги, който след
извършване на отчисления, предвидени в договора, превеждал на жалбоподателя част от
получените от купувачите суми.
Жалбоподателят обаче не бил регистриран като лице, извършващо продажби в
електронен магазин в регистъра на електронните магазини, за които е подадена информация
по реда на ал. 1 – 4 по чл.52 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и не бил изпълнил задължението
по чл.52т от същата наредба, поради което нямал възможност и не ползвал алтернативният
метод за отчитане на продажбите чрез документ за регистриране на продажбата, който не е
издаден от ФУ или ИАСУТД, предвиден в чл.3, ал.17 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Жалбоподателят не подавал към НАП и стандартизиран одиторски файл съгласно
приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки,
по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца по смисъла на чл.52т, ал.2 от
Наредбата. Поради това същият имал задължение за всяка извършена покупка да издава
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на
2
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ
На 06.04.2024 г., екип от инспектори по приходите към ГД „Фискален контрол“ към
ЦУ на НАП, част от който бил и свидетелят З. Ц. Н., осъществили контролна покупка от
интернет магазин с домейн – https://emag.bg/ на слънцезащитен крем на стойност 14,99 лв. и
1 бр. флуид за лице на стойност 24,35 лв. За направената поръчка бил генериран №
**********, като информация за номера и детайлите на поръчката била изпратена на
следния имейл адрес - ************@*****.***. Стойността на поръчката била заплатена
посредством неприсъствено плащане с дебитна или кредитна карта от виртуално
терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата,
като стойността на цената постъпила по сметка на доставчика на финансови услуги –
дружеството „PayU. S.A.”. На 10.04.2024 г. от дружеството „PayU. S.A.“ бил извършен
кредитен превод към дружеството-жалбоподател, като в преведената сума била и стойността
на направената контролна покупка.
Поръчката била изпратена до автомат на “Easybox – Sameday” в гр. Костинброд, при
търговски център „Резонанс“ на бул. „Ломско шосе“ № 26. Пратката била получена на
08.04.2024 г. от служители на НАП. След като отворили пратката, служителите установили,
че в пратката се съдържа само слънцезащитният продукт, на стойност 14,99 лв., като същият
не бил придружен с издаден от търговеца фискален бон. Като подател на пратката върху
нейната опаковка било отбелязано санкционираното дружество. Впоследствие, от сайта на
търговеца била изтеглена фактура с № **********/06.04.2024 г., като издател на същата
било дружеството „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД.
Констатираните в хода на проверката обстоятелства, били обективирани от
служители на приходната администрация в три последователни протокола – протокол, серия
АА № 1710058/06.04.2024 г., протокол, серия АА № 1710059/08.04.2024 г. и протокол, серия
АА № 1710060/23.04.2024 г.
При тази хронология, в присъствието на представител на дружеството, на 17.05.2024
г. бил съставил Акт за установяване на административно нарушение № F768301, в който
било прието за установено, че дружеството „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД с ЕИК
*********, като не е не е регистрирало продажба чрез фискален или системен бон, при
извършване на плащане с банкова карта е нарушило разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
Срещу акта били депозирания писмени възражения в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентична фактическа обстановка и правна
квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление № 781938-
F768301/01.08.2024 г., където отново била посочена като нарушена разпоредбата на чл.118,
ал.3 от ЗЗДС, като имуществената санкция била наложена на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля З. Н., както и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН, НП, констативни протоколи
за извършена проверка, писмени възражения срещу АУАН, решение на Комисията по
финансов надзор на Република Полша, извлечение от регистъра на платежните институции
в Република Полша, търговски договор за предоставяне на платежни услуги, сключен
между дружеството „PayU. S.A.” и „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, търговски лист,
изведен от системата на дружеството „PayU. S.A.”, банково извлечение от сметката на
„ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, фактура (оригинал) за извършената контролна покупка,
справка-декларация за ДДС, подадена от „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ведно с
уведомление за приемането , копие от становище на подуправителя на БНБ, ръководещ
управление „Банково“ относно статута на дружеството „PayU. S.A.”, заповеди за
компетентност, служебно изготвена справка от Публичен списък на електронните магазини,
за които е подадена информация по реда на ал.1 – 4 на чл.52м от Наредба №Н-18/2006 г., в
3
съответствие с чл. 118, ал.20 от ЗДДС.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаната служителка на НАП, участвала в
извършването на проверката. Нейните показанията са логични, последователни, подкрепени
от събрания по делото писмен доказателствен материал и не съдържат противоречия.
Свидетелката дава подробни сведения за извършената проверка чрез осъществяването на
контролна покупка през онлайн сайта на търговеца, за начина на осъществяване на
плащането чрез нефизическо прочитане на дебитна карта от виртуален ПОС –
неприсъствено плащане, за получаването на пратката, както и за това, че при нейното
отваряне, същата не е била придружена с издаден фискален бон от търговеца, нито е имало
издаден електронен такъв, а от интернет сайта на търговеца е изтеглена фактура, в която е
отразено плащането. Предвид това, че възпроизведените от свид. Н. данни намират опора в
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства по делото, съдът не намери
основания да не ги кредитира.
От приобщените по делото решение на комисията за финансов надзор на Република
Полша, извлечението от регистъра на платежните институции в Република Полша и
становището подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“ относно статута на
дружеството „PayU. S.A.”, се установява по безспорен начин, че същото е платежна
институция, която предоставя финансови услуги по чл. 4, т. 1-8 от ЗПУПС.
От приложения по делото търговски договор, сключен между дружеството „PayU.
S.A.” и „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД и от приложения търговски лист, изведен от
системата на дружеството „PayU. S.A.”, се установява по безспорен начин, че дружеството
„PayU. S.A.” предоставя финансови услуги на „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, сред които
и извършването на кредитни преводи, както и механизмът на получаване от страна на
жалбоподателя на постъпилите от купувачите плащания на покупки от електронния магазин.
От изготвената справка от съда от публичния регистър на НАП за електронни
магазини, съдът установи, че жалбоподателят не е регистриран като лице, което извършва
продажби в онлайн магазин. Видно от доказателствата по делото, същото не отговаря на
изискванията да прилага разпоредбата на чл.3, ал.17 от Наредба Н-18 и няма възможност да
отчита извършените продажби с документ, различен от такъв по чл.3, ал.1 от наредбата.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. АУНА и НП са издадени в
сроковете, предвидени в ЗАНН, от оправомощени лица, видно от предоставените заповеди
за компетентност.
Основен спорен момент в производството се явява въпросът длъжен ли е
жалбоподателят да издава фискален бон или друг документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС за
извършените от него продажби в електронен магазин, респективно извършено ли е
нарушение на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
4
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18) гласи, че всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод,
на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. С нея се въвежда освен задължение за издаване
на касов бон и изключение от общото правило за регистриране и отчитане на продажбите
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Според чл.25, л.1, т.1 от наредба Н-18 Независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1
Съгласно чл.25, ал.7 и ал.8 от цитираната наредба, когато лице по чл. 3, ал. 1
извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез
издаване на фискален бон на хартиен носител, бонът се издава по реда на ал. 2 (При
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава
на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на
мястото на предаване на стоката или услугата). В случаите на предоставяне на услуги
бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата. Когато лице по
чл. 3, ал. 1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и
отчитат чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, бонът се
издава и предоставя на клиента най-късно към момента, в който стоката напусне обекта, от
който се доставя. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на
клиента най-късно при плащане на услугата (ал.8).
Жалбоподателят е извършил продажба на вещ чрез електронен магазин, доколкото
съгласно §87 от ДР на ЗДДС Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се
осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез
който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от
разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност
за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и
за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за
плащане. В случая тези критерии са налице и за жалбоподателя се прилагат правилата за
електронните магазини и регистрирането на продажби, извършени чрез такава платформа.
Настоящият съдебен състав намира, че неправилно в жалбата и в съдебно заседание
се поддържа от страна на защитата, че контролната покупка попада в изключенията на чл. 3,
ал.1 от Наредба Н-18, доколкото продажната цена по нея е получена от жалбоподателя чрез
кредитен превод. Безспорно се установява от събраните доказателства по делото, че
покупката е извършена чрез "Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" по
смисъла на §96 от ДР към ЗДДС. Видно от легалната дефиниция на това понятие
"Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна
операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на
5
кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално
терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и
без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които
предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на
търговеца.
Следва изрично да се подчертае, че за целите на данъчното облагане, както и по
отношение на задължението за издаване на фискален касов бон значение има как
потребителят, в случая купувач, заплаща определената от продавача стойност на вещта,
предмет на договора за покупко-продажба от електронния магазин. В случая неправилно
защитата счита, че това е станало чрез кредитен превод. Неправилно на първо място
защитата тълкува превратно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18, която държи сметка
единствено как е извършено плащането от потребителя /купувача/, а не как и по какъв ред
продавачът, в случая жалбоподателят е получил сумата и кога. В цитираната разпоредба се
съдържа изключение от задължението за издаване на фискална касова бележка само ако
плащането е извършено с кредитен превод. Плащането на цената обаче представлява
изпълнението на задължението на купувача да плати и то се изпълнява в случая в момента
на покупката и от събраните по делото доказателства е видно, че това е станало чрез
неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по смисъла на ЗДДС. Дали
жалбоподателят е приел и се е съгласил, както в случая, цената да бъде платена на трето за
сделката лице – доставчик на платежни услуги и по сметка на последния, как и дали
продавачът ще получи цената в пълен обем или след направени отчисления за такси и
комисиони от третото лице, няма отношение към задължението му да издаде фискален касов
бон. Аргументът на защитата би бил важим единствено ако чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 се
интересуваше и въвеждаше като изключение начинът на получаване на продажната цена, а
не начинът на плащане. Следва на защитата да бъде ясно, че от плащане на цена в случая се
има предвид само и единствено начинът, по които купувачът изпълнява задължението си да
заплати стойността на вещта по посочения от кредитора-продавач ред и начин. Ирелевантно
е настъпилото в случая усложнение, при което жалбоподателят се е съгласил трето лице – в
случая полското дружество – доставчик на платежни услуги, да получи цената и
впоследствие в изпълнение на граждански договор между двете дружества, да му преведе
цялата или част от нея. Доколкото не е налице кредитен превод от страна на Н. като платец
на вещта, то не отпада и изискването за издаване на касов бон.
Второ, само за пълнота следва да се обърне внимание на жалбоподателя, че няма
изискване в чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 кредитният превод да е извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Разпоредбата е напълно ясна и следва да се посочи, че това изискване се отнася само до
плащане чрез наличен паричен превод, доколкото последващото въведено изискване
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи се отнася само и единствено за този вид плащане. Това е така,
доколкото думата „извършен“ е в единствено число, а не в множествено и пояснява само
6
последното от изключенията. Това обаче не променя обстоятелството, че извършената
покупка и плащане на цената не попада в нито едно от изключенията на чл.3, ал.1 от
наредбата и за регистрирането на продажбата е следвало да се издаде касов бон.
Следва да бъде и изяснено, че плащане на контролната покупка не е извършена чрез
кредитен превод. Съгласно § 19 от ДП на ЗПУПС "Кредитен превод" е национална или
презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством
една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от
доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на
дадено от платеца нареждане. Понятието е доразвито в НАРЕДБА № 3 от 18.04.2018 г. за
условията и реда за открИ.не на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти – чл.14 и сл. Видно е, че съгласно ал.2 на същия член
платецът съставя платежно нареждане за кредитен превод със съдържание съгласно
изискванията на чл. 15 и носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му
съставяне. За да бъде извършен кредитен превод очевидно е необходимо да бъде попълнено
платежно нареждане, което Н. се установи, че не е попълвала, а се касае за платежна
операция с вид персонализиран платежен инструмент по смисъла на чл.27 от Наредба № 3,
която платежна операция е очевидно различна от кредитен превод. Видно от легалната
дефиниция на това понятие - §31 от ДР на ЗПУПС "Платежна операция" е действие,
предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или
теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.
Макар и кредитният превод, както бе посочено, също да представлява платежна операция,
същият коренно се различава от плащането с виртуален ПОС, което е неприсъствено. В този
смисъл извършеното плащане като вид платежна операция не попада в изключенията на
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18.
Правоотношението между полският доставчик на платежни услуги, който по изрично
съгласие на жалбоподателя е получил по своя сметка плащането на вещта, а впоследствие го
е превел действително чрез кредитен превод на жалбоподателя, няма отношение към начина
на плащане на стоката от електронния магазин, доколкото касае вътрешни за двете
дружества договорки и отношения, в който смисъл е и чл.3, ал.1 от Наредба Н-18.
Правнорелевантно за задължението да се издаде касов фискален бон е единствено
обстоятелството, че Н. е заплатила по метод, задължаващ продавачът, който продава чрез
електронен магазин, да издаде фискален касов бон, какъвто не е издаден, с което е
консумиран състав на административно нарушение.
Единственото изключение по отношение на регистрирането на продажби чрез
електронен магазин се съдържа в чл.3, ал.17 от Наредба Н-18, според който текст лице по ал.
1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да
регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за
регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено
неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че: 1.
софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с;
7
и
2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г.) за продажбите, извършвани чрез
електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и
дебитна карта. Макар и съдът изрично да е указал на жалбоподателя да уточни в кое от
изключенията по чл.3 от Наредба Н-18 счита, че попада, същият не твърди и не ангажира
доказателства, че отговаря на изискванията да отчита продажбите по този ред. Нещо
повече, видно от изготвената от съда справка от публичния регистър на НАП, същият дори
не е регистриран като лице, продаващо стоки в електронен магазин, което е и изискване на
чл.52т от същата наредба, за да се прилага алтернативният метод. Видно от материалите по
делото, жалбоподателят не подава и стандартизиран одиторски файл съгласно приложение
№ 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са
извършени доставки на стоки/услуги през месеца, както и не твърди да се ползва от
процедурата по чл.3, ал.17 от наредба Н-18 въобще, което би била единствената хипотеза да
се освободи от задължението да издава фискален касов бон за всяка продажба от
електронния магазин, в който смисъл е и чл.118, ал.3а от ЗДДС.
Чл.52п от наредба Н-18 изрично предвижда, че е възможно жалбоподателят да се
ползва от възможността да не издава фискални бонове за извършените от него продажби,
доколкото е предвидено, че се допуска прилагането на чл. 52о, при условие че лицата по чл.
3, ал. 17 приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по
платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр
задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги,
установен на територията на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг
двустранен или многостранен международен договор се е задължила да обменя банкова
информация за данъчни цели с Република България. Сметките трябва да са свързани с
използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС, предоставени на лицето от
доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката. Допуска се
постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици
на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по
сметка по ал. 1. Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален
ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от
доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката по ал. 1, при условие че:
доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията
на ЕС или юрисдикция, която по силата на СИДДО или друг двустранен или многостранен
международен договор се е задължила да обменя банкова информация за данъчни цели с
Република България; и постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика,
приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката по ал. 1. В случая тези
изисквания са налице, доколкото изследваните и установени отношения между Pay U и
жалбоподателя позволяват по сметката на Емаг Интернешънъл ООД да постъпват
средствата. Въпреки това обаче, доколкото жалбоподателят не отговаря на изискванията на
чл.52т от Наредба Н-18 и не е вписан в публичния регистър, не може да се ползва от
8
алтернативния метод за регистриране на продажбите по чл.3, ал.17 от наредбата. Същият
следва да издава касов бон за регистриране на всяка продажба, в който смисъл е и чл.52п от
наредбата, доколкото не попада в нейното приложно поле по отношение на освобождаване
от това задължение.
Ето защо административно нарушение е извършено и жалбоподателят подлежи на
административнонаказателна санкция.
Въпреки тези констатации обаче, съдът служебно констатира допуснато нарушение на
материалния закон и съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, които са съществени, нарушават правото на
защита на санкционираното лице и налагат отмяна на атакуваното НП.
Както в АУАН, така и в НП е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.5, респективно на
чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това е така, защото както в АУАН, така и в НП изрично е посочено,
че жалбоподателят е нарушил чл.118, ал.3 от ЗДДС. Касае се за неправилно определена
разпоредба, съдържаща състав на административно нарушение. В редакцията преди
изменението в ДВ брой 70 от 20204г. посочената разпоредба е имала следното съдържание:
Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка
на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства,
издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез
фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги
по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира
само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата
по ал. 4. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин
фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в
електронен вид и автоматично да се предостави на автоматично на електронен адрес на
получателя, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4. След приемането на
ЗИДЗДДС в ДВ брой 70 от 2024 година, последното изречение на ал.3 на чл.118 от ЗДДС е
обособено в чл.118, ал.21, предвиждащ отново фискалният/системният бон, регистриращ
продажбата, може да се генерира в електронен вид и да се предостави на получателя по
електронен път, без да се издава хартиен документ, при условия, ред и начин, определени с
наредбата по ал. 4 от лица ( т.1).
Както в АУАН, така и в НП именно чл.118, ал.3 от ЗДДС е посочен като нарушена
разпоредба. Следва да се има предвид обаче, че в нито предходната си, нито в настоящата
редакция чл.118, ал.3 от ЗДДС съдържа състав на административно нарушение. В него е
посочено единствено какво е фискален и системен бон и са въведени неимперативни
правила за това как може (очевидно по волята на лицето) да се визуализира и генерира
фискалният бон без да се издава хартиен. В посочената разпоредба не се съдържат никакви
задължителни правила за поведение, още по-малко се вменява задължение на търговец или
друго лице продавач да издава фискален бон. Видно от словесното описание на
нарушението, както в АУАН, така в НП, се твърди неиздаване на фискален бон въобще.
Посочената разпоредба обаче не съдържа такова правило за поведение и не се описват
никакви елементи от състава на административното нарушение, за което АНО се твърди да е
9
санкционирал жалбоподателя.
Разпоредбата, която вменява задължение на жалбоподателя да издаде фискален бон и
да отчете и регистрира по този начин извършената продажба от електронен магазин се
съдържа в чл.3, ал.1 от наредба Н-18 и чл.25, ал.1, ал.7 и ал.8 от същия подзаконов
нормативен акт. Според чл. 3, ал.1, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането
се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл.25, ал.7 и ал.8 от цитираната наредба, когато лице по чл. 3, ал. 1
извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез
издаване на фискален бон на хартиен носител, бонът се издава по реда на ал. 2 (При
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава
на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на
мястото на предаване на стоката или услугата). В случаите на предоставяне на услуги
бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата. Когато лице по
чл. 3, ал. 1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и
отчитат чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, бонът се
издава и предоставя на клиента най-късно към момента, в който стоката напусне обекта, от
който се доставя. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на
клиента най-късно при плащане на услугата (ал.8). Тази възможност да се уредят
задълженията за издаване на фискален касов бон се съдържат в чл.118, ал.4, т.8 от ЗДДС.
Чл.118, ал.3 /изм./ сега чл.118, ал.21 от ЗДДС не съдържа правна норма, която в
своята диспозиция да очертава състав на административно нарушение и не вменява на
конкретен субект задължение да издава фискален бон и да регистрира продажби.
Посочването на тази разпоредба като нарушена възпрепятства възможността както съда,
така и жалбоподателя да разберат волята на АНО и в крайна сметка за какво е
санкционирано дружеството. За разлика от чл.118, ал.1 от ЗДДС, чл. 3, ал.1 и чл.25, ал.7 и
ал.7 от Наредба Н-18 анализираната и посочена в АУАН и НП изрично като нарушена
разпоредба (чл.118, ал.3 ЗДДС) не вменява на конкретен субект задължение да издаде
фискален касов бон, нито указва как и кога да бъде сторено това. Тези правила са уредени в
цитирания подзаконов нормативен акт. Чл.118, ал.3/изм./, сега чл.118, ал.21, т.1 ЗДДС само
дават една възможност бонът да се генерира и предостави по електронен път, а не на
хартиен носител в случая на продажба чрез електронен магазин, но не създават никакво
конкретно изпълняемо задължение и не очертават въобще състав на административно
нарушение, още по-малко съдържат бланкетен такъв. Задължението въобще за издаване на
касов бон при продажба от електронен магазин се съдържа в Наредба Н-18, която не е
посочена като нарушена, нито в АУАН, нито в НП, като и в двата документа изрично се
посочва като нарушена разпоредбата на чл.118, ал.3 от ЗДДС. При неправилно посочване на
нарушените разпоредби и при изрично посочване като нарушена чл.118, ал.3 / изм./, съдът
намира, че е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. АНО не се е
възползвал от правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и не е квалифицирал правилно
нарушението в НП. Не се твърди в описанието на нарушението неиздаване на бон в
10
електронен вид, а неговото неиздаване въобще, което е нарушение на чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1,
ал.7 и ал.8 от Наредба Н-18.
Поради тези съображения НП подлежи на отмяна.
По искането за разноски, съдът намира, че с оглед изхода на делото, претенцията на
въззивника за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че не следва да се присъжда пълният размер на поисканите разноски от
8214,49 лв. с ДДС, тъй като възражението за прекомерност на въззИ.емата страна е
основателно. По делото е проведено едно единствено съдебно заседание, не е събиран голям
обем от доказателства и с оглед на това, че делото не се характеризира с особена фактическа
и правна сложност, съдът намира, че платеното от жалбоподателя се явява необосновано
завишено и следва да бъде присъдена сумата от 520 лева в полза на юридическото лице.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 781938-F768301/01.08.2024 г.,
издадено от С.К.Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1338 от 27.06.2024 г.,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал.
3 от ЗДДС, на „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД с ЕИК *********, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1300 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на „ЕМАГ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД с ЕИК *********, сумата от 520 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен София-
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11