№ 209
гр. Шумен, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Г.
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Г. Административно
наказателно дело № 20213630201332 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-0047271/17.06.2021 год. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК831642181, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115и, представлявано
от А.И.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.222 от ЗЗП за нарушение на чл.123, ал.2, изр.второ от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите
си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирано писмено
становище, в което излагат становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД извършва търговска
дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги
– магазин „Виваком“, находящ се в гр.Шумен, ул.”Хан Омуртаг” №2. По повод постъпила
потребителска жалба с вх.№В-03-366 от 08.03.2021 год. на 11.03.2021 год. била извършена
проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят Г. на
16.09.2019 год. закупила от търговеца детски часовник “МyКi Junior“. Поради повреда в
апарата няколко дни след неговото закупуване, на 27.09.2019 год. предявила рекламация в
магазина. В съставения приемен протокол било отразено, че часовника се предава за ремонт
с оплакване, че часовникът не се включва. При предаване на апарата в съставена сервизна
карта №**********. Посочената рекламация е била удовлетворена чрез замяна на
устройството с ново. На 06.02.2020 год. отново била предявена рекламация, която била
отразена в сервизна карта №**********. Като повод за рекламацията било отразено, че
устройството се включва много трудно, изисква многократно натискане на бутона.
Посочената рекламация била удовлетворена чрез подмяна на компонент – лента с бутони.
Впоследствие от страна на потребителката на 12.01.2021 год.. и на 23.01.2021 год. отново
били предявени рекламации, като повод за същите бил проблем с устройството, изразяващ
се в това, че часовникът периодично се изключвал сам и след това не можел да се включи, а
бутон 1 не работел. По повод на посечените две рекламации били съставени сервизна карта
№**********/12.01.2021 год. и сервизна карта №**********/23.01.2021 год. И в двете
карти като резултата от проверката на устройството било отразено, че всички бутони на
часовника работят и не е открит дефект.
По време на проверката било установено, че нито една от посочените по-горе
рекламации, както и извършените ремонти не са отразени в гаранционната карта на
устройството. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-
2703677/11.03.2021 год. На 25.03.2021 год. от дружеството било представено писмено
становище, в което описват извършените от тяхна страна действия по предявените
рекламации. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт
за установяване на административно нарушение №К-0047271/16.04.2021 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.123, ал.2
от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на упълномощен представител на
дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени
2
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно №В-0047271/17.06.2021 год. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
бул.“Цариградско шосе“ №115и, представлявано от А.И.Д. е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.222 от ЗЗП за нарушение на чл.123, ал.2,
изр.второ от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ВЛ. КР. Г. и на свидетеля АНТ. Г. Д. – свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
ВЛ. КР. Г. и АНТ. Г. Д., доколкото двамата лично са участвали в извършването на
проверката, показанията им са последователни, непредубедени и кореспондират, както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.123, ал.2 от същия закон е имал задължението, к
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин,
че от страна на потребителя са били предявени общо четири различни рекламации, като две
от тях са били удовлетворени чрез замяна на устройството с ново или чрез подмяна на
компонент от устройството – лента на бутоните с нова. Следователно търговецът е бил
длъжен да отрази удовлетворените рекламации в гаранционната карта на устройството.
Видно от представената като доказателство по делото гаранционна карта, намираща се на
л.15 от делото, търговецът не е отразил в същата нито една от рекламациите, респективно
начина за удовлетворяване на същата и срока, с който се удължава съответна гаранцията,
поради извършения ремонт.
Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност
по посочения текст от ЗЗП, е именно неизпълнение на визираното в разпоредбата на чл.123,
ал.2 от ЗЗП задължение търговецът да отрази извършен ремонт в гаранционната карта, при
което срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. В случая фактите, обуславящи
материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице
е надлежно предявена рекламация по отношение на едно устройство, като търговецът е
3
приел да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба
първоначално чрез замяна на устройството с ново, а впоследствие и с осъществен ремонт,
но не е попълнил по надлежен начин гаранционната карта.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството–жалбоподател действително
е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.второ
от ЗЗП.
В същото време обаче съдът при преценка законосъобразността на акта за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление намира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на посочена дата и място на извършване на нарушението.
Датата на нарушението е сред съществените реквизити, както на акта за установяване
на административно нарушение, така също и на наказателното постановление, поради което
същата следва да бъде индивидуализирана по несъмнен начин, както от актосъставителя,
така също и от наказващия орган. Това тяхно задължение е неотменимо и е от особено
значение, доколкото въведеното изискване за коректно отразяване на датата на
осъществяване на нарушението от една страна цели цялостното обезпечаване правото на
защита на лицето, което се твърди, че е осъществило съставомерно поведение, а от друга
страна, наличието на отразена дата на реализиране на нарушението обезпечава и
надлежното осъществяване на предвидения съдебен контрол спрямо законосъобразността на
изготвените актове от административните органи, натоварени с правораздавателни функции
по смисъла на ЗАНН, в т.ч. и по съблюдаване на специалните давности срокове, и като
съществен елемент от обективната страна на нарушението подлежи на доказване от страна
на административния орган, в чиято тежест законодателят е възложил установяването с
необходимия доказателствен материал на извършването на соченото административно
нарушение. С оглед на изложеното датата на извършване на нарушението е задължителен
реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление и липсата й или некоректното й посочване представлява нарушение на
императивните разпоредби, съответно на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН,
респективно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност
да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството. В случая, видно от
констативно-съобразителната част на наказателното постановление наказващият орган е
посочил единствено обстоятелството, че на 11.03.2021 год. в гр. Шумен, ул. „Хан Омуртаг”
№2 в обект – магазин „Виваком” е извършена проверка от служители на КЗП по повод
депозирана потребителска жалба. Никъде в текста на санкционния акт не фигурира изрично
посочване на датата, на която органът е приел, че дружеството е осъществило вмененото му
нарушение.
Посоченото нарушение е съществено, доколкото е довело до нарушаване правото на
4
защита на дружеството и до невъзможност същото да организира защитата си по един
адекватен начин. В подкрепа на този извод е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение
от 16.06.2015 год. по КАНД №75/2015 год. и др.
В същото време съдът намира за основателен и доводът на дружеството –
жалбоподател, че към момента съставяне на акта, е изтекъл регламентирания в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срок – 1 година от извършване на нарушението.
В разпоредбата на чл.34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не
може да се образува административно-наказателно производство пред административно-
наказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати. Съгласно нормата на
чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и
развитие на административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано,
чрез съставен акт за установяване на административно нарушение в рамките на три месеца
от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението,
като изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е различен - 6 месеца от
откриване на нарушителя, съответно 2 или 5 години от извършване на нарушението.
Регламентирани са два срока и пропускането, на който и да е от двата погасява
възможността за реализиране на административно – наказателна отговорност. Съгласно
Тълкувателно постановление №1 от 27.022015 год. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия
на ВАС тези срокове са давностни и могат да бъдат спирани и прекъсвани.
На дружеството – жалбоподател е вменено нарушение на чл.123, ал.2 от Закона за
защита на потребителите, което не попада сред нарушенията, за които в чл.34 от ЗАНН са
регламентирани различни срокове, поради което административно-наказателното
производство е следвало да бъде инициирано в рамките на три месеца от откриване на
нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението. Въпреки, че в
наказателното постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, имайки
предвид естеството на нарушението, както и факта, че същото е било извършено чрез
бездействие, се налага извода, че датата на извършване на нарушението е датата, на която е
било дължимо предписаното от закона действие. Процедурата по удовлетворяване на
рекламация следва да се счита за завършена със съставянето на акт за удовлетворяване на
рекламацията, който се подписва от двете страни по договора. В разглеждания случай такъв
акт е съставен на 13.02.2020 год. Следователно това е моментът, в който за санкционирания
търговец е било налице задължение да нанесе в гаранционната карта данни за направената
рекламация и за извършения във връзка с нея ремонт, както и да удължи срока на
гаранцията с времето, през което устройството е било на ремонт. Имайки предвид
посочената дата, на която съдът намира, че дружеството е извършило нарушението се
налага извода, че актът за установяване на административно нарушение е издаден извън
посочения в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН едногодишен срок, който е изтекъл на
13.02.2021 год.
5
По делото не се установява този едногодишен срок да е бил спиран или прекъсван,
поради което е била преклудирана възможността административно-наказващият орган
законосъобразно да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя
за извършеното от него нарушение. Изтичането на едногодишния срок от извършване на
нарушението, изключва приложението на 3 месечния срок от откриване на нарушителя.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на нарушителя, е основна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й, поради което издаденото наказателно
постановление и на това основание се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал акта. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство е участвал юрисконсулт, чрез депозиране на жалбата по
делото, както и че производството не се отличава с фактическа и правна сложност намира,
че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева. В тази
връзка се явява основателно направеното от страна на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради което същото
следва да бъде уважено като размерът на претендираното възнаграждение следва да бъде
намален от 120 на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №В-0047271/17.06.2021 год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК831642181, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115и, представлявано
от А.И.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
6
чл.222 от ЗЗП за нарушение на чл.123, ал.2, изр.второ от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр.София да заплати на
“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК831642181, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“
№115и, представлявано от А.И.Д. сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7