№ 193
гр. Карнобат, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20232130100713 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба от АПС „Бета България“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите П.В. и
Х.М., с пълномощник юрк. Е. Л. против Ф. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., община
Сунгурларе. С исковата молба е предявен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 482,40 лв., от която 300 лв. - главница,
произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем № 4243050/25.08.2021 г.; 92,76 лв.
- представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция; 15,24 лв. -
представляваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за предоставяне на
паричен заем № 4243050/25.08.2021., за периода от 01.09.2021г. до 17.11.2021 г.; 14,40 лв. -
законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем № 4243050/25.08.2021.,
за период от 01.09.2021 г. до 05.04.2022 г.; 60 лв. - представляваща неплатена дължима такса,
изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по тарифа и описани в чл.
9, ал. 1 във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, ведно с лихва за забава върху главницата считано от датата на постъпване в
съда на заявление за издаване на заповед за изпълнени до окончателно изплащане на
вземанията. В обстоятелствената част на исковата си молба ищецът сочи, че на 25.08.2021
година между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника бил сключен Договор за паричен
заем, съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 300 лева, с уговорен срок
за връщане, уговорена възнаградителна лихва, обезщетение за забава, при неплащане на
вноската в срок. Било уговорено „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведомява длъжника за
забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и
и стикери.
На 25.08.2021 г. Ф. Д. К., сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за
предоставяне на гаранция. С договора посоченото по-горе дружество се задължило да
сключи договор с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да отговаря пред него солидарно със
заемателя за всички негови задължения по договора за кредит с „Изи Асет Мениджмънт“
АД. „Файненшъл България“ ЕООД се задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ответникът не изпълнявал в срок задълженията
си и „Изи Асет Мениджмънт“ АД поканило и „Файненшъл България“ ЕООД заплатило
1
всички изискуеми задължения на длъжника. Ф. К. била уведомена по ел.поща от
„Файненшъл България“ ЕООД за извършеното плащане към „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. „Файненшъл
България“ ЕООД прехвърлило вземанията си към ответника на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***. Твърди се от ищеца, че ответникът
бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година.
С така наведените твърдения ищецът обосновава правният си интерес от предявяване
на установителен иск за сумите предмет на заповедното производство по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410от ГПК.
Представя доказателства – договор за паричен заем, договор за предоставяне на
гаранция, приложение към договор за предоставяне на гаранция, погасителен план за
седмични погасителни вноски, предложение за сключване на паричен заем, пълномощно.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор ответникът чрез назначения му особен представител адв.П.Х.
оспорва иска като неоснователен. Счита представените договори за нищожни и /или
недействителни и ги оспорва. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е лишен от
основание, тъй не предоставя услуга. С чл.4 от договора за заем пред заемателя били
поставени неизпълними изисквания. Твърди, че възнаграждението по договора за гаранция е
следвало да бъдат включен в ГПР и тогава общият размер на ГПР би надвишил допустимия
размер по чл.19 от ЗПК. Прави искане за назначаване на СИЕ в случай, че ищецът твърди, че
общото ГПР между двата договора е под законоустановения минимум по чл.19 ЗПК, по
която да посочи размерът на общото ГПР по двата договора. Отделно от това оспорва
надлежното уведомяване за предсрочната изискуемост и за извършената цесия да бъде
извършено с връчването на исковата молба на особения представител.
Излага подробни съображения.
В съдебно заседание ищецът редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, представляван от особения представител поддържа отговора на исковата
молба. Настоява за назначаване на СИЕ която да даде отговор за размера на ГПР на договора
за заем и за размера на ГПР по гаранционната сделка.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема от фактическа страна следното:
На 25.08.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ф. Д. К. е сключен договор за
паричен заем № 4243050, по силата на който Ф. К. получила сумата от 300 лева, която
следвало да върне на 12 броя вноски, които били ежеседмични в размер на 26,27 лв, с краен
срок 17.11.2021 г. – падеж на последната вноска, съгласно погасителния план, неразделна
част към Договора за паричен заем. В чл.2, т. 6 страните уговорили фиксиран лихвен
процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49,23%.
В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
В чл. 9 от Договора за паричен заем било уговорено длъжникът да заплаща всички
разноски свързани с неизпълнението на договора.
Съгласно чл.4 от договора за паричен заем, заемателят се задължил в срок до три дни,
от датата на сключването на договора за паричен заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с
2
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от
Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
В деня на сключване на договора за заем -25.08.2021г., Ф. Д. К., слючила с „Файненшъл
България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция. С договора дружество се задължило
да сключи договор с трето за процеса лице - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да отговаря пред
него солидарно със заемателя за всички задължения по Договора за кредит на ответника с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне гаранция
„Файненшъл България“ ЕООД се задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от ответника,
„Файненшъл България“ ЕООД погасило дължимите от ответника суми на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – 300 лева –главница, договорна лихва -15.24 лева и лихва за забава 14,40
лева, като по този начин встъпило в правата на кредитора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. „Файненшъл
България“ ЕООД, КОЕТО прехвърлило вземанията си към ответника на „Апс Бета
България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
По заявление на „АПС Бета България“ ЕООД в РС-Карнобат е образувано ч.гр.дело №
72/2023г. по реда на чл.410 от ГПК и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за сумите претендирани в исковата молба. Заповедта е връчена на Ф.
Д. К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване дължимостта на сумите посочени в заповедта за изпълнение.
Поисканата от особеният представител на ответника СИЕ, кредитирана от съда, даде
заключение, че ГПР по договора за заем е 49,23%, а ГПР на гаранционната сделка е 848,83%.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание по чл.422, чл.124, ГПК вр. чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 чл.138 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Не се спори по делото, че на 25.08.2021г. на ответника е била предоставена като заем
сумата от 300,00лева.
Предвид твърденията на ищеца за съществените елементи на правоотношението, от
което черпи основание за претендиране на вземанията и съдържанието на представения
договор, по своята правна характеристика той отговаря на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Спрямо правоотношението намират приложение нормите на
специалния закон, а по аргумент от чл. 24 ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в
потребителските договори /чл.143 - 148 ЗЗП/.
В договора в чл.4 е предвидено задължение за ответника да предостави на заемодателя
обезпечение до три дни, считано от датата на сключване на договора за паричен заем.
Следва да се има предвид, че кредиторът е този, който има интерес от длъжник, който да
осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради
това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като
икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва
дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за
финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от
чл.16 ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи
договора, или да откаже предоставянето на кредита /чл.18 ЗПК/. В случая осигуряването на
обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т.е. кредиторът
изначално е преценил длъжника като платежоспособен му е предоставил кредита.
Поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчител или банкова гаранция, без
дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и
без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.
3
По отношение на първата алтернатива за обезпечаване на задължението следва да се
посочи, че поставените изисквания към поръчителите са многобройни и несъобразени с
размера на предоставения заем, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи
информация в определения тридневен срок, доколкото са свързани с евентуални запитвания
от различни държани институции /НОИ, НАП, БНБ и др./. Следва да се отбележи също, че
да се вменява на кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател
или поръчител по друг кредит с кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, който сам
разполага с тази информация, се намира в сериозно противоречие с изискванията на
добросъвестността. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който с оглед предмета на дейността си, има необходимите знания и умения за
да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения
на кредитополучателя, съчетано с определянето на изключително кратък срок за
изпълнението им, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да мотивира
ответника да сключи договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД
– одобрено от заемодателя дружество, предоставящо гаранционни сделки. Уговорено е, че
задължението на поръчителя - в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение,
е възмездно, доколкото последното се поема срещу насрещното задължение на заемателя за
заплащане на възнаграждение от 92,76 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на
7,73 лева.
При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на
основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу
възнаграждение - т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с
месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от
поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на
поръчителство.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза
на заемодателя по договора за заем, доколкото чрез сключване на процесния договор,
последното постъпва в неговия патримониум. Заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД,
бидейки едноличен собственик на капитала на поръчителя по процесния договор, и
поръчителят "Файненшъл България" ЕООД имат качеството на свързани лица. По този
начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е било предвидено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя, който недобросъвестно си го е осигурил
посредством използването на дъщерно нему дружество. Добросъвестността, по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на обществото /арг. от
Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г./. В случая в разрез с нормите за
добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил едно
акцесорно възнаграждение в своя полза, предвиждайки в чл. 4 от Договора за паричен заем
от 25.08.2021г. чрез договор за предоставяне на гаранция №4243050 от 25.08.2021 г., чието
възнаграждение да се дължи директно на "Изи Асет Мениджмънт" АД, съгл. чл. 3 от
Договора.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно и доколкото
съгл. чл. 138 от ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя
и по силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането
си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор
да е установен като възмезден, но такова задължение се поражда за обезпечения кредитор
като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение да гарантира
плащането на длъжника, а не между главния длъжник и поръчителя, както е в случая.
Установяване на такова задължение, независимо как е наименован процесният договор
№4243050 от 25.08.2021 г., предвид хибридната му природа, в тежест на главния длъжник,
4
също следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави.
Поради така изложените съображения и доколкото договорът за предоставяне на
гаранция е сключен единствено с цел, в разрез с нормите на добросъвестността, да се
установи допълнително възнаграждение за заемодателя, претендираното по него вземане за
възнаграждение в размер на 92,74 лв. следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Съдът с оглед потребителската защита служебно следи и се произнася за наличието на
неравноправни клаузи в договора когато една от страните е потребител, какъвто в настоящия
случай е ответникът. Претенцията на ищеца за сумата от 60,00 лева - представляваща
неплатена дължима такса/неоспорена с отговора на исковата молба/, също е неоснователна.
Претенцията е по повод процеса на събиране на кредита и изчислени съгласно тарифа на
заемодателя, във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението. По делото не беше представена тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
както и не бяха представени доказателства за реално извършени разходи за уведомяване на
длъжника. Такава клауза макар и предвидена в договора е в противоречие с чл.33, ал.1 от
ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Предвид изложеното следва да се приеме ответникът дължи на ищеца сумите от 300
лева –главница, 15,24 лева –договорна лихва върху главницата и 14,40 лева –законна лихва
за забава, а претенциите от 92,76 лева –възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция и 60,00 лева- -неплатени такси са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По другите възражения в отговора на исковата молба, съдът приема за неоснователно
възражението, че на ответника не е била обявена предсрочната изискуемост на кредита,
след като договорът е сключен на 25.08.2021г., а заявлението по чл.410 от ГПК, е депозирано
в съда на 26.01.2023. след падежа на последната погасителна вноска - 17.11.2021г.
Неоснователно е и възражението на особеният представител за ненадлежно
съобщаване на ответника за извършената цесия. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи
действие, съобщението за цесията трябва да бъде извършено от цедента, който може да
упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и
незаместимо действие. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от
значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария
кредитор до момента на уведомлението. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност
да реализира вземането си в рамките на исковото производство, което противоречи на
принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 от ГПК. В правната теория
господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които
разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от
иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да
приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Този извод
може да бъде изведен от мотивите на Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор
за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. ВКС
приема,че на основание чл.47,ал. ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК,
ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че
особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански
процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия
5
надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца,
свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомления
за извършени цесии, като единственото ограничение за особения представител е да
извършва действия на разпореждане с предмета на делото. В настоящото производство е
безспорно установено, че ответникът е сключила валиден договор за паричен заем, по който
в противоречие с поетото задължение не е изпълнил задължението си.
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Ищецът
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лева,
съобразявайки се с невисоката фактическата и правна сложност на делото и с
обстоятелството, че в о.с.з. представител на ищеца не се е явявал. С така определеното
юрисконсултско възнаграждение – 80,00 лева, общият размер на разходите сторени от ищеца
е 855,00 лева от които 175,00 – държавна такса за исковото производство, 400 лева –депозит
за особен представител и 200лева – възнаграждение на вещо лице по назначената СИЕ.
Съобразно уважената част от претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 584,25 лева.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това на заявителя
се дължат разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите в
исковия процес в размер на 51,27 лева.
Мотивиран от горното, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. Г., община Сунгурларе дължи на „АПС „Бета България“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М. следните
суми: 300,00 лв. - главница, произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем №
4243050/25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.01.2023г. до
окончателното плащане на задължението; 15,24 лв. - представляваща възнаградителна лихва
върху главницата, за периода от 01.09.2021г. до 17.11.2021 г.; 14,40 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за периода от 01.09.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 72/2023 г. по описа на
РС-Карнобат, като отхвърля претенцията от 92,76 лв. - представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на гаранция и претенцията от 60,00 лв. - представляваща неплатени
дължими такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ф. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., община Сунгурларе да заплати на
„АПС „Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от
управителите П.В. и Х.М., сумата от 51,27 лева представляваща сторени в производството
съдебно - деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 51,27 лева -разноски
по ч. гр. д. № 72/2023 г. на РС – Карнобат.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6