РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. гр. Д., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Г. Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20223200500063 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от С. С. Ю. от с.К.,общ.Д. срещу решение
№260601/10.12.2021 г. по гр.д.№1485/2020 г. на Д.кия районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивницата срещу С. М. С. с ЕГН ********** и
Р. М. С. с ЕГН **********,двамата от с.К.,община Д.,искове за отмяна на
сключения на 17.05.2010 г. договор за дарение между ищцата и нейния съпруг
С. О. Ю.ов,б.ж. на гр.Д.,починал през *** г.,от една страна като дарители,и
наследодателя на ответниците (техен баща) М. С.ев О.,б.ж. на
с.К.,общ.Д.,починал през *** г.,от друга страна като надарен,обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** г. на нотариус Р. Г. с
район на действие ДРС,вписан под №*** на Нотариалната камара,до размера
на притежаваните от С. С. Ю. ид.ч. от поземлен имот с пл.№***,находящ се в
с.К.,община Д.,***,с площ от 985 кв.м.,за който е отреден парцел * в
кв.*,целият с площ 1 240 кв.м,ведно с построената къща,състояща се от
1
четири стаи-зимна кухня,маркиза,салон,лятна кухня,натурно
помещение,стопански постройки,поради това,че ответниците в качеството им
на законни наследници на надарения по договора отказват да дават издръжка
на дарителя,от която същият се нуждае-чл.227 ал.1 б.„в” от ЗЗД.В жалбата се
съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение-изготвеният доклад
бил непълен,без частите по чл.146 ал.1 т.5 и по чл.146 ал.2 от ГПК.Оспорен е
изводът на ДРС по факта за изпадане на ищцата в състояние на нужда от
издръжка като изведен при процесуално нарушение-липса на обсъждане на
показанията на свидетелката Д. А. Й. в съвкупност с останалите
доказателства-гласни,писмени и експертизи.Оспорени са изводите по фактите
за възможностите на ответниците да дават издръжка като изведени при
процесуално нарушение с оглед неправилно приетата от съда доказателствена
тежест за тях на ищцата вместо на ответниците и в несъответствие със
събраните по делото доказателства.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете,както и за
присъждане в полза на въззивницата на сторените от същата разноски в двете
инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите С.
М. С. и Р. М. С. оспорват жалбата,като излагат подробни доводи за
неоснователност на наведените в нея оплаквания и за извеждане на
оспорените изводи при липса на процесуални нарушения и пълно обсъждане
на събраните по делото доказателства.Настояват за потвърждаване на
атакуваното решение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на
20.12.2021 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 04.01.2022 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 04.01.2022 г.-забел. 03.01.2022 г. е
неприсъствен ден/.Предвид горното и като изхождаща от активно
легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение,жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
2
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за горния извод са следните:
Гр.д.№1485/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№11692/09.07.2020 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени
искове на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от С. С. Ю. с ЕГН ********** от
с.К.,общ.Д. срещу С. М. С. с ЕГН ********** и Р. М. С. с ЕГН
**********,двамата от с.К.,община Д.,за отмяна на сключения на 17.05.2010
г. договор за дарение между ищцата и нейния съпруг С. О. Ю.ов,б.ж. на
гр.Д.,починал през *** г.,от една страна като дарители,и наследодателя на
ответниците (техен баща) М. С.ев О.,б.ж. на с.К.,общ.Д.,починал през ***
г.,от друга страна като надарен,обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №***,нот.дело №*** г. на нотариус Р. Г. с район на действие
ДРС,вписан под №*** на Нотариалната камара,до размера на подарената от
С. С. Ю. 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:поземлен имот с пл.
№***,находящ се в с.К.,община Д.,***,с площ от 985 кв.м,за който е отреден
парцел * в кв.*,целият с площ 1 240 кв.м,ведно с построената къща,състояща
се от четири стаи-зимна кухня,маркиза,салон,лятна кухня,натурно
помещение,стопански постройки,поради това,че ответниците в качеството им
на законни наследници на надарения по договора отказват да дават издръжка
на дарителя,от която същият се нуждае-чл.227 ал.1 б.„в” от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба,че на 17.05.2010 год. ищцата С. С. Ю.
заедно с покойния й съпруг С. О. Ю.ов,поч. на *** г.,прехвърлили на сина си
М. С.ев О.,починал на *** г.,по силата на дарение собствения си недвижим
имот в с.К.,общ.Д.,описан по-горе.Приживе надареният М. О. през 1992 г. се
развел със съпругата си-майка на ответниците.Основно ищцата отгледала
внуците си С. и Р. до навършване на пълнолетие,след което същите заминали
при майка си в Г..Надареният им баща починал през януари *** г.След
сватбата на Р. през *** г. двамата ответници посетили ищцата,при което тя им
споделила,че не може да се справя сама,пенсията не й стига,както и че има
нужда от помощ и парични средства.Двамата ответници й обещали да се
грижат за нея,вкл. да й изпращат пари.Заминали за Г. и до настоящия момент
ищцата не ги била виждала,респ. същите не изпълнили обещанието си да се
грижат за нея.Посочено е,че нуждата от издръжка за ищцата възникнала след
3
смъртта на съпруга й и сина й.Възрастта й напреднала значително и
здравословното й състояние се влошило.Страдала от множество
заболявания.Доходите й били недостатъчни да покриват неотложните й
нужди.Същата поканила ответниците да й дават издръжка,но си останали
само с обещанията.Горното налагало да поиска отмяна на дарението от 2010
г. в частта,с която ищцата дарила собствената си част от съсобствения между
нея и покойния й съпруг недвижим имот,т.е. до размера на 1/2 ид.ч. от
прехвърленото /в тази насока виж и уточнението на исковите претенции в
открито съдебно заседание на 27.01.2021 г. пред ДРС/.С уточнителна молба
вх.№1154/01.03.2022 г. по описа на ДОС /на лист 17 от делото на
ДОС/,подадена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК по указания на
въззивния съд,ищцата С. Ю. е допълнила,че нужда от издръжка е възникнала
за нея още приживе на надарения М. С.О. и че е отправила покана до
последния да я издържа още през септември 2017 г.,но не се твърди
надареният приживе да й е отказал да й дава исканата издръжка.Според
изложеното отказът е налице от страна на наследниците по закон на
надарения.
В писмен отговор ответниците С. М. С. и Р. М. С. чрез назначения им от
съда на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.Г. Н. от ДАК са
изразили становище,че исковете са недопустими,тъй като от една страна
ищцата нямала активна процесуална легитимация да иска отмяна на цялото
дарение,защото не е единствен дарител по сделката,а от друга страна исковете
били предявени извън рамките на срока по чл.227 ал.3 от ЗЗД,доколкото се
твърдяло,че ищцата изпаднала в нужда от издръжка след смъртта на
надарения-неин син,починал на *** г.По същество се изразява становище за
неоснователност на исковете и се настоява за отхвърлянето им.Сочи се,че
ищцата не била поискала приживе издръжка от надарения М. С.ев О.
/наследодател на ответниците/,поради което задължението за издръжка не
било възникнало за наследниците на надарения,тъй като към момента на
откриване на неговото наследство това задължение не е фигурирало в
наследствената маса.Едва с отправяне приживе на надарения на покана да
заплаща издръжка в полза на дарителя моралното задължение да издържа и
подпомага своя дарител се трансформирало в правно такова и отказът да се
даде издръжка от наследниците на надарения се санкционирало от закона
чрез отмяна на дарствения акт.Ответниците оспорват дарителката да е
4
изпаднала в нужда,респективно същата да е имала необходимост от
издръжка,която надареният да й е отказал.Според тях ищцата можела да си
осигури нужната издръжка чрез лица,които законът е определил като
носители на задълженията по чл.140 от СК.Ответниците заявяват,че самите те
са в обективна невъзможност да предоставят издръжка,тъй като не разполагат
с достатъчно средства за осигуряване на собствената такава.
Исковете са допустими.Ищцата С. С. Ю. не е претендирала отмяна на
цялото дарение.Съгласно нотариален акт №*** г. на нотариуса Р. Г.
договорът за дарение е сключен между съпрузите С. О. Ю.ов и С. С. Ю. /Ю./
от една страна като дарители и техния син М. С.ев О. от друга страна като
надарен /за родствените връзки виж удостоверение за наследници изх.
№090/29.05.2020 г. на лист 7 от делото на ДРС/.Дарителят С. О. Ю.ов е
починал на *** г.При твърдения в исковата молба,че единствено дарителката
С. С. Ю. е изпаднала в нужда от издръжка след смъртта на другия дарител С.
О. Ю.ов,т.е. при липса на твърдения основание за претендиране на издръжка
да е възниквало приживе на дарителя С. О. Ю.ов и спрямо него,ищцата С. Ю.
е активно легитимирана да претендира отмяна на дарението само в частта на
прехвърлената от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.Исковите
претенции не се базират на основания за възникване на предпоставките по
чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД приживе и спрямо другия дарител С. О. Ю.ов,т.е.
ищцата не действа и в качеството си на наследник на последния,за да
претендира отмяна на дарението и за ид.части от прехвърленото,които й се
полагат по наследство от нейния съпруг.Изрично същата е посочила в
исковата молба,че предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са налице само
спрямо нея,поради което настоява за отмяна на дарението в частта,с която
дарила собствения си недвижим имот,т.е. в частта на прехвърлената от самата
нея 1/2 ид.ч. от имота.Същата разполага с активна легитимация да претендира
последното.
Не е основателно и възражението,че исковете били предявени след
изтичане на срока по чл.227 ал.3 от ЗЗД.Според последната разпоредба искът
за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок откакто на
дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението,т.е. от
момента,в който дарителят е поканил надарения,респ. неговите наследници
по закон да дават издръжка,и е узнал в отговор на горната покана за отказа на
5
надарения/наследниците му да му дават такава.Срокът е преклузивен,за него
се следи от съда служебно и пропускането му обуславя недопустимост на
иска /решение №186/25.10.2017 г. по гр.д.№5147/2016 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС/.Началният момент на срока е този,в който всички кумулативно
предвидени предпоставки за възникване на основанието по чл.227 ал.1 б.“в“
от ЗЗД са налице и дарителят е узнал за тях.С оглед изложеното в
уточнителна молба вх.№1154/01.03.2022 г. по описа на ДОС /на лист 17 от
делото на ДОС/,подадена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК,че
ищцата е поканила приживе надарения М. С.О. да й дава издръжка още през
септември 2017 г.,но при липса на твърдение същият да е отказал да й дава
такава,респ. след твърдяната трансформация при смъртта на последния на
горното задължение в такова по наследяване на неговите наследници по закон
и демонстриран едва след *** г. /забел. в исковата молба се сочи,че искането
към наследниците е отправено именно при последната среща на ищцата с тях
през *** г./ отказ от ответниците С. и Р. да предоставят издръжка на
надарената,то за начален момент на законоустановения едногодишен срок
следва да се счита най-рано месец *** г.Исковете е следвало да се предявят
до месец август 2020 г.Исковата молба е подадена в съда на 09.07.2020 г.,т.е.
преди изтичане на една година спрямо *** г.
За успешното провеждане на иск по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на
дарение законът изисква дарителят да е изпаднал в трайна нужда от
издръжка,да е поискал такава от надарения и надареният да е отказал да я
предостави.Формата на поканата за даване на издръжка е без значение.Не е
необходимо задължително да е писмена.Допустимо е нуждаещият се от
издръжка дарител да я поиска от надарения и устно,стига да успее в хода на
съдебното дирене да установи този факт.Поканата до надарения е неформален
акт и релевантно за спора е единствено обстоятелството дали такава е била
отправена от дарителя до надарения и дали е достигнала до знанието на
надарения /решение №435/02.11.2011 г. по гр.д.№1370/2010 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС,решение №65/30.05.2018 г. по гр.д.№1498/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.Според константната съдебна практика самата искова молба за отмяна
на дарението служи като покана за даване на издръжка /решение
№172/16.05.2013 г. по гр.д.№1203/2012 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение
№194/02.10.2013 г. по гр.д.№130/2013 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/,но само в
хипотеза,когато ответник по иска е самият надарен.В случая надареният М.
6
С.ев О. е починал преди завеждане на настоящото дело,поради което исковата
молба не може да се третира като изискуемата покана за даване на издръжка.
Константна е съдебната практика,че наследниците на надарения дължат
издръжка на дарителя само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал
издръжка от надарения приживе,т.е. приживе на надарения моралното
задължение за даване на издръжка да се е трансформирало в правно
такова.Докато дарителят не поиска издръжка от надарения,задължението на
последния си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със
санкция.Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните
му задължения,т.е. същите биха дължали издръжка на дарителя само в
случай,че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди
неговата смърт.Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения
след неговата смърт,не може да се счете,че недаването на такава е проява на
непризнателност,защото те нямат моралното задължение да са признателни
на дарителя за дарението в полза на техния праводател,а към момента на
откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение
да дава издръжка на дарителя,за да може трансформираното задължение да е
преминало към тях /решение №201/28.06.2011 г. по гр.д.№909/2010 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС,решение №1031/30.12.2009 г. по гр.д.№4849/2008 г. на І
г.о.,ГК на ВКС,решение №96/05.04.2011 г. по гр.д.№352/2010 г. на ІV г.о.,ГК
на ВКС/.
По настоящото дело липсват убедителни доказателства,че дарителката С.
С. Ю. е изпаднала в трайна нужда от издръжка преди смъртта на надарения
М. С.ев О. и е отправила изрична покана до надарения наследодател на
ответниците за даване на издръжка,която да е стигнала до знанието му преди
смъртта му на *** г.В случая не се твърди и липсват доказателства да му е
била връчена писмена покана.Твърденията са за устно отправена такава през
септември 2017 г.-няколко месеца преди смъртта му.От показанията на
свидетелите,доведени от ищцата и разпитани от първоинстанционния съд,се
обосновава извод,че дарителката С. Ю. не е имала нужда от издръжка,докато
синът й М. е бил жив.Свидетелката И. Я. ХЮ.,племенница на ищцата /дъщеря
на сестра й/,споделя,че приживе на сина си М. ищцата не изпитвала недостиг
на средства,тъй като двамата с него живеели в общо домакинство,синът й
работел в строителството,имал спестени пари,които предоставял в къщи,и
двамата заедно харчели парите за общи нужди на домакинството.След
7
смъртта на М. ищцата известно време се издържала от неговите спестени
средства.Когато ответниците дошли от Г. за сватбата на Р. /според
изложеното в исковата молба през *** г./,ищцата споделила,че има нужда от
финансова подкрепа-дотогава не била споделяла такава нужда пред
свидетелката.Горното споделяне станало пред ответниците Р. и С.-синове на
надарения М.,които обещали да се грижат за баба си и да й изпращат парични
средства,но не изпълнили обещанията си.Заминали за Г. и повече не били
посещавали ищцата,нито общували с нея по телефона.В този смисъл са и
показанията на останалите двама свидетели Ж. И. Я. /брат на съпруга на
ищцата/ и Ф. М. К. /сестра на ищцата/.Последните не подкрепят твърдението
на ищцата,че е отправяла искане към надарения М. приживе за даване на
издръжка.Сочат,че същата не е имала нужда да иска издръжка,защото М.
добре се грижел за нея,купувал всичко необходимо за домакинството и за
нея.Свидетелката Ф. К. заявява с категоричност,че С. Ю. не е искала изрично
издръжка от сина си М.,защото той по свое желание се грижел за нея-давал й
пари,гледал я,когато се разболее.Положението й се влошило след смъртта на
сина й М..Въззивният съд е допуснал до разпит свидетелката М. К. Ч. след
констатация за неотстранена в първата инстанция нередовност на исковата
молба,водеща до непълнота на изготвения от районния съд доклад,по факта
искала ли е ищцата издръжка от надарения М. приживе.Показанията на тази
свидетелка,без родство със страните,по нейно изявление съседка на ищцата в
с.К.,че лично присъствала на разговор между ищцата и сина й М.,докато
беряли орехи през септември 2017 г.,при който дарителката С. изведнъж
заявила /без обоснована от свидетелката причина/,че М. трябва да я
„поддържа“,а последният отговорил утвърдително,не могат да бъдат
кредитирани като достоверни.Същите звучат нелогично и като изкуствено
създадена за целите на доказването конструкция.На първо място са в
противовес на изложеното от останалите трима свидетели,разпитани в
първата инстанция,близки родственици на ищцата,които като такива би
следвало да са по-добре запознати с отношенията в семейството й,че С. не е
искала изрично издръжка от М.,защото нямала нужда от такава,докато бил
жив.Освен това споделеният разговор „под ореха“ през септември 2017 г.
звучи без никаква връзка и последователност с предходни събития или
теми,обсъждани по време на събирането на орехи.Самата свидетелка Ч.
изпада в противоречие,като от една страна твърди,че М. постоянно давал
8
пари на майка си /“М. каквото работеше,всичко носеше на майка
си“,“Парите,които носеше М.,ги държаха баща му и майка му,повече баща
му“/ и тя била задоволена с всичко,а от друга страна споделеното
изявление,че М. трябва да я издържа,би могло да бъде житейски провокирано
само от ситуация,при която последният не полага нужните грижи за
дарителката.По-скоро в случая не става въпрос за отправяне на покана за
даване на издръжка,а за нормален разговор между лица от едно домакинство
от какво в момента ищцата С. има нужда,защото свидетелката в хода на
разпита продължава фразата на С. към М. в смисъл „М.,ти знаеш ли,че трябва
да ме поддържаш,свършили са хапчетата“,т.е. разговорът е бил по повод
моментната нужда на ищцата от закупуване на лекарства,а не изобщо за
нуждата от издръжка,каквато тя не получава от надарения М. и желае за в
бъдеще да получава.Приживе надареният М. О. от чувство на признателност
и благодарност към дарителката С. Ю. по собствена инициатива е вършил
необходимото тя да се чувства добре и обгрижвана,подпомагал е цялото
домакинство финансово,без да е поел такова правно задължение по договора
за дарение,което не е и допустимо,доколкото дарението е безвъзмезден акт на
разпореждане и не поражда никакви задължения за надарения.Касае се за
доброволно изпълнение на едно морално задължение на надарения към
дарителката,което обаче не се е трансформирало в негово правно
задължение,докато е бил жив,доколкото изрична покана от дарителката към
надарения за даване на издръжка не е била отправена.След като към датата на
смъртта на надарения последният не е имал правно задължение да осигурява
издръжка на дарителката,такова не е наследено от ответниците Р. М. С. и С.
М.С. с откриване на наследството му.
От показанията на разпитаните свидетели става ясно,че за дарителката С.
Ю. нуждата от издръжка е възникнала едва след смъртта на надарения
М..Същата сама сочи в исковата молба,че след извършване на дарението
обстоятелствата,обусловили нуждата й от издръжка,са смъртта на съпруга й и
на сина й М.,т.е. сама признава,че преди смъртта на надарения не е изпадала в
състояние на трайна нужда от издръжка.След като не е била в такова
положение преди смъртта на М.,то същата не е и била мотивирана да му
отправи покана за даване на издръжка.Логиката на изложеното и събраните
доказателства сочат на отправена за първи път покана за издръжка през *** г.
едва към ответниците по делото като наследници по закон на надарения след
9
смъртта на последния,настъпила на 18.01.2018 г.
Поради изложеното съдът намира,че не е убедително доказано в хода на
съдебното дирене от ищцата С. Ю. отправянето от същата на изискуемата
покана към надарения приживе за даване на издръжка,респ. липсват
доказателства моралното задължение на надарения за издръжка на
дарителката да се е трансформирало преди смъртта му в правно такова и да е
преминало по наследяване към неговите наследници по закон.В този смисъл
исковете срещу двамата ответници са неоснователни,за който извод е
достатъчна констатацията за липса на единия от елементите на фактическия
състав на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД-отправянето на покана приживе на
надарения за предоставяне издръжка на дарителката.Коментиране на
останалите елементи от ФС и свързаните с тях доказателства не е
необходимо.Първоинстанционното решение е правилно като краен
резултат,макар и постановено при други мотиви,и следва да бъде потвърдено.
Двамата ответници-въззиваеми не са претендирали присъждане на
сторени от същите съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция,на
които имат право на основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора-
отхвърляне на исковете срещу тях,поради което такива не следва да им се
присъждат.Въззивницата-ищец по делото С. Ю. няма право на разноски за
двете инстанции до момента поради отхвърляне на исковете й и такива не
следва да й се присъждат.
Въззивницата-ищец по делото С. Ю. е останала задължена за разноски
под формата на възнаграждение за назначения особен представител на
ответниците-въззиваеми за представителството пред въззивната инстанция.В
съдебно заседание на 14.09.2022 г. ДОС е задължил същата да внесе по
сметката на съда в едноседмичен срок от датата на заседанието,изтекъл на
21.09.2022 г.,възнаграждение за особения представител в размер на 452,47
лв,респ. в същия срок да представи документ за внесения депозит.В указания
срок и до настоящия момент депозитът не е внесен,поради което на основание
чл.77 от ГПК С. Ю. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 452,47 лв по
сметка на ДОС.
Тъй като цената на исковете е под 5 000 лв,съгласно разпоредбата на
чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК въззивното решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
10
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260601/10.12.2021 г. по гр.д.№1485/2020 г.
на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА С. С. Ю. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Д.,обл.Д.,*** да
заплати по сметка на Д.кия окръжен съд сума в размер на 452,47 лв
/четиристотин петдесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки/,представляваща възнаграждение за въззивната инстанция за
особения представител адв.Г. И. Н. от Адвокатска колегия-гр.Д.,назначен по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК на ответниците по делото и въззиваеми С. М. С. и
Р. М. С..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11