Р Е Ш Е Н И Е
№ 1164
30.09.2019 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 27.09.2019 г.,
XXІІ наказателен състав състоящ се от:
Председател:
Николай Гемеджиев
и секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 3192 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена
от И.З.Т., ЕГН ********** ***.
Жалбата е подадена против Наказателно
постановление №19-0769-002997/25.06.2019 г. издадено от Началник група към ОД
на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”.
С това Наказателно
постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на
жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 250.00
лева.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Отрича се авторство на вмененото
деяние. Посочва се, че полицейските служители, които са задържали жалбоподателя
имали лично отношение към И.Т.. Посочва се още, че при установяване на
административното нарушение Т. не е имал качеството на водач на МПС. Посочва се
на следващо място, че процесното НП не е мотивирано. В проведеното едно открито
съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя помоли за отмяна на процесното
НП на основанията, заложени в подадената жалба.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява.
Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена
на съда, е поискано жалбата да бъде оставена без последствия, а процесното НП –
потвърдено.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.07.2019 г., видно от
приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при административнонаказващия
орган на 16.07.2019 г. с рег.№769000-15735/15.07.2019 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с
чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
И.Т. е водач на МПС от 29.07.2013 г. и има
придобити категории В, М, АМ и В1. Спрямо него и за периода от придобиване
правото да е водач на МПС има постановени 6 наказателни постановления за 8
нарушения на ЗДвП и 2 на КЗ, от които обжалва 3. Отделно от това 3 пъти е
глобен с фишове за 3 нарушения на ЗДвП и има постановени 3 ЗППАМ.
На 21.05.2019 г. и докато управлявал мотоциклет
„Сузуки“ с рег.№ А 23 72 К в гр.Бургас, комплекс „Зорница“ до блок 5 жалбоподателя
бил спрян от полицейски служители на 05 РУ към ОД на МВР – Бургас. Проверили
дали за мотоциклета има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и след
като не установили такава, на място бил извикан за съдействие С.С. (младши автоконтрольор
при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас).
В резултат на посоченото, на място и в
тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН С.С. съставил
против жалбоподателя Акт №19-0769-002997/21.05.2019 г. (бланков №454423) за
установяване на административно нарушение (АУАН). Конкретно отразеното в акта нарушение
било в словесен и цифров вид за това, че на същата дата около 14:50 часа и на същото място И.Т. управлява процесния
мотоциклет, който е регистриран на територията на Република България и няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, квалифицирано като
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е депозирал
възражение по съставения му АУАН.
На 25.06.2019 г., извън рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал
процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било
връчено на жалбоподателя на 15.07.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на
жалбоподателя нарушение е идентично с това в АУАН.
На 16.07.2019 г. и в рамките на преклузивния срок
по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната
жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят
това по смисъла на чл.647, ал.1 КЗ – за АУАН, респективно ал.2 във връзка със
Заповед рег.№251з-1776/31.05.2016 г. на Началника на групи в сектор „Пътна
полиция“ – за издаване на НП (т.1.4) – л.12 от делото.
От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Направената правна квалификация на нарушението в наказателното постановление
е правилна. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 КЗ договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Не се спори
относно собствеността на процесния мотоциклет, но дори да е така, то съгласно
предложение 2 на посочената разпоредба това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 КЗ на физическо лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага се
наказва с глоба в размер на 250 лева.
Изхождайки от логиката вложена в тази норма водачът преди да потегли е длъжен
да прояви грижа и да узнае, дали за автомобила има надлежно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност". В настоящия казус е безспорно
установено нарушението, самоличността на нарушителя и е установена в по-късен
момент когато е станало известно чия е собствеността на автомобила, което по
никакъв начин не променя факта, че е извършено нарушение и актовете са издадени
в сроковете на чл.34 ЗАНН.
С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за водач, който е управлявал лек автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това действие, наред със заплащането на винетна такса и носенето на документите
на автомобила, е елементарно задължение на водач на лек автомобил. Случаят не
разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат
приложението на чл.28 ЗАНН.
Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил
към издаване на обжалваното сега НП.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0769-002997/25.06.2019 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането
на И.З.Т., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 250.00 лева.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:_/П/
Вярно с оригинала:
ММ
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия
на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд