Районна
прокуратура- Кюстендил, Териториално отделение -Дупница е внесла обвинителен
акт срещу В.Д.И., роден на *** ***,
общ. Дупница, ул. „Теменуга“ № 19, българин, български гражданин, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, за
това, това, че на 11.02.2020 г., около 21:00 ч. - 22:00 ч. в с. Джерман, на ул.
„Теменуга“ № 29 е отнел чужди движими вещи (мобилен телефон SAMSUNG A10 с IMEI: 35269611312297101 и 35269711312297901 на стойност 259.80 лв.,
калъфче на стойност 13 лв., СИМ карта на А1 на стойност 9.90 лв., СИМ карта за
интернет към А1 на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 287.70 лв.) от
владението на А.Г.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по член 194, ал. 1 от НК.
Преди приключване на съдебното следствие подсъдимият е възстановил в изцяло съставомерните вреди на
пострадалото лице, като производството по делото е разгледано в негово
отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, тъй като не се явява и
не сочи уважителна причина за това.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура-
Кюстендил, Териториално отделение -Дупница счита обвинението е доказано по
безспорен начин, като с оглед възстановяването на вредите, са налице смекчаващи
вината обстоятелства и предвид чистото съдебно минало на дееца, предлага на същия
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 три месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от
3 години.
Защитникът на подсъдимия, пледира подзащитния му да бъде оправдан за
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като деянието бъде преквалифицирано по
чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като случаят е маловажен, като моли за налагане на
административно наказание глоба в минимален размер по реда на чл. 218б, ал. 1
от НК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В.Д.И., роден на *** ***,
общ. Дупница, ул. „Теменуга“ № 19, българин, български гражданин, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 11.02.2020г. в часовия интервал между
21.00 и 22.00ч. подсъдимия В.Д.И. *** преминал покрай домът на пострадалата А.Г.И.,***.
Натиснал входната врата на къщата, която се оказала незаключена и през нея
влязъл в къщата, където в една от стаите забелязал мобилен телефон „SAMSUNG“
А10, който бил оставен от пострадалата А.Г.И. да се зарежда. Взел
телефона със себе си и напуснал къщата. След това се отправил към домът си,
където предложил на свидетеля Христо Д. да му го продаде телефона. Тъй като Д.
се досетил, че телефонът е краден, отказал да го купи. Тогава подсъдимия свалил
калъфа на телефона и извадил поставените в него два броя СИМ карти и ги хвърлил
в огъна на горящата печка на твърдо гориво. На следващия ден подсъдимия продал
телефона на неустановено по делото лице.
Видно от приложеното по делото заключение
от назначената оценителна експертиза, стойността на вещите предмет на кражбата
възлиза общо на 287,70лв., както следва: мобилен телефон SAMSUNG A10 с IMEI: 35269611312297101 и 35269711312297901 на стойност 259.80 лв.,
калъфче на стойност 13 лв., СИМ карта на А1 на стойност 9.90 лв., СИМ карта за
интернет към А1 на стойност 5 лв., всичко на обща стойност 287.70 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебна
фаза и на хода на съдебното следствие доказателствени материали, а
именно: частични обяснения на подсъдимия, дадени на ДП; показания на
свидетелката А.И.; Христо Д. и
Ивайло И., Надя Лозанова и Златомира И.; заключение
на изготвена на ДП съдебно оценителна експертиза; както и от приложените
по ДП писмени доказателства, включително и справка за съдимост, справка за
налагани наказания по чл. 218б от НК; характеристична справка и др.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна,
че В.Д.И. е осъществил престъпния състав по чл. 194, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна подсъдимия В.Д.И. е отнел чужди движими вещи, каквито са
гореописания мобилен телефон „SAMSUNG“ А10 с поставено на него калъфче и
поставени в него две СИМ карти, от владението на пострадалата А.Г.И., като с
вземането и изнасянето им от дома на пострадалата е прекъснал фактическата
власт на владеещият ги собственик и е установил своя такава върху тях, като
това е станало без съгласието на А.Г.И. и с намерение противозаконно да ги
присвои, което е видно от последващите разпоредителни действия с вещите предмет
на престъплението.
Формално са налице
всички признаци на престъпния състав по чл. 194, ал.1 НК.
Предмета на
престъплението са чужди за дееца движими вещи /мобилен апарат с
поставено на него калъфче и поставени в него две СИМ карти,/- собственост на А.Г.И., като вещите са се намирали във владение на съответния собственик.
Подсъдимият е прекъснал
фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи,
като е установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и
престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелец на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина.
От субективна
страна подсъдимият е извършили деянието умишлено - пряк умисъл, като е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние, могъл е да ръководи постъпките
си, предвиждал е общественоопасиите последици от деянието, като е желаел и се е
стремял към тяхното настъпване. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от
установените действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно
извършване на разпоредителни действия с нея, чрез продаването ѝ на трето
лице.
В
случая обаче са налице условията за преквалификация на деянието в по-леко
наказуемо престъпление по чл. 194, ал.3 НК, доколкото случаят според настоящия
състав се явява маловажен. Съдът отчете и обстоятелството, от приложените по
делото доказателства се установява, че подсъдимия В.И. нито е осъждан, нито има
налагани други наказания за същото деяние. Съобрази и обстоятелството, че
вредни последици за собственика не са настъпили, тъй като стойността на вещите
му е възстановена изцяло и доброволно от подсъдимата. Съдът съобрази и
личността на подсъдимия, младата му възраст и оказаното съдействие в хода на
разследването. При тези данни за личността на дееца и за обективните
характеристики на деянието му, съдът намира, че настоящият случай се явява
маловажен такъв по смисъла на ал. 3 на чл.
194 от НК, тъй като процесното деяние разкрива сравнително ниска
степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид,
предвид което обстоятелство съдът прие, че следва да оправдае подсъдимата за
първоначално възведеното му обвинение по ал. 1 на чл.
194 НК. Касае се за престъпление против собствеността, засягащо
нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване. Съгласно
легалната дефиниция дадена в чл. 93, т.9 НК „Маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.“
В конкретния случай според съдът, както деянието, така
и самия деец разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
типичните случаи на кражба по основния състав.
За да достигне до този извод съдът съобрази
на първо място ниския размер на предмета на посегателство (по-малко от 300
лева), обстоятелството, че стойността на предмета на престъплението е
доброволно възстановена, както и механизма на извършване на самото деяние,
който освен самото действие по отнемане не съдържа други противоправни
елементи.
Съдът съобрази и личността на дееца-неосъждан, без
данни за други противообществени прояви, с влошено
социално-икономическо положение, изразяващ съжаление за стореното, признал
вината си още на досъдебно производство, оказал съдействие на органите на
разследване за разкриване на престъплението.
Като смекчаващо обстоятелство с особено интензитет
съдът съобрази младата възраст на дееца -30 години и факта, че е безработен.
Тази възраст на извършителя и икономическите условия в страната говорят за
социална незрялост, за все още младежка импулсивност, за незавършен
процес на адаптация към правилата на социалното
общежитие, все още формираща се нагласа и отношение към запретения
характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в обществото, за
човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото моралните
императиви на личността не са достигнали своята устойчивост.
Предвид
преквалификацията на деянието по чл. 194, ал.3 НК и доколкото
стойността на предмета на престъплението е до две минимални работни заплати,
същата е възстановена от подсъдимия и не са налице отрицателните условия
визирани в чл. 218б, ал.2 НК, то съдът намира, че в случая е приложима нормата
на чл. 218б, ал.1 НК съгласно която наказанието на дееца се налага по
административен ред. Безспорно се установява, че стойността на отнетите вещи е
заместена от подсъдимия до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, което обуславя и липсата на претенция на деликтно основание
за причинени в резултат на деянието имуществени вреди.За разлика от
разпоредбата на чл. 197 НК,
където законодателят е предвидил открадната вещ да бъде "върната", т.
е. изисква се елемент на "доброволност" от страна на подсъдимото
лице, за да се ползва от привилегията да му бъде наложено по-леко по размер
наказание, при индивидуализиране на наказателната отговорност, в чл.
218б, ал. 1 НК, акцентът е насочен върху възстановяване на
имуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, без значение дали това ще
стане със съдействието на дееца или в следствие на действия на разследващия
орган, т. е. изискването е предметът на деянието да бъде
"възстановен", което в случая безспорно е сторено.
Поради всичко
гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички заложени в чл.
218б, ал. 1 НК предпоставки, като същевременно нито една от
хипотезите за неприложимост, упоменати в ал. 2 на същия член, не е налице.
Съгласно
изричните разпоредби на чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК деецът следва да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъплението
кражба по чл. 194, ал.1 НК за което му е повдигнато обвинение, като съдът му
наложи административна санкция за извършеното от него със същото деяние
административно нарушение по чл. 218б, ал.1, вр. чл. 194, ал.3 НК.
РАЗМЕРА НА
АДМИНИСТРАТИВНАТА САНКЦИЯ:
В чл. 218б, ал.1 НК
е предвидено, че приложимата административна санкция е глоба от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 47, ал.1 НК размера на глобата се съобразява с имущественото
състояние на дееца. В този смисъл, съдът като съобрази, че подсъдимия е
безработен и като отчете всички останали обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца намира, че за неговото поправяне и
превъзпитание е достатъчно налагането на административна санкция глоба в
минимален размер-100 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, доколкото се
установи, че е извършил противоправно деяние, макар и наказуемо по
административен ред, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – Кюстендил сумата от 112.00 лева, представляваща разноски
по делото на досъдебна фаза.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: