РЕШЕНИЕ
№ 4100
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Й.Н.С
при участието на секретаря Д.Б.П.
като разгледа докладваното от Й.Н.С Гражданско дело № 20211110138869 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „фирма срещу ПЛ. Г. АРГ. с правно основание
чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: 2028 лева, представляваща главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ... от 27.03.2017г., сключен с наследодателя на ответника- М.Г.А., 227,10 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2019г. до 27.03.2020г., 463,52 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от
29.08.2019г. до 30.06.2021г., 38,42 лева, представляваща неустойка за просрочена лихва по
договора за кредит за периода от 29.08.2019г. до 30.06.2021г., 343,07 лева, представляваща
неустойка за просрочена главница за периода от 29.08.2019г. до 30.06.2021г. и 72 лева,
разходи по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
02.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че на 27.03.2017г. е сключен с М.Г.А. /починал преди датата на
подаване на исковата молба/ Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ... от 27.03.2017г. По силата на
договора банката следвало да предостави потребителски кредит в размер на 2028 лева, а
кредитополучателят се задължил да го погасява, ведно с дължимите лихви по посочена в чл.
7 от договора банкова сметка. Поддържа, че при този вид кредити усвояването, т.е.
ползването е свободно, както и погасяването. Сочи, че страните по договора са уговорили
вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите, които се дължат върху
предоставената сума. Определен бил и крайният срок за погасяване на кредита –
27.03.2018г. С оглед вида на кредитния продукт в чл. 12.1 била предвидена възможност за
удължаване на този срок многократно с период от още една година в случай че
кредитополучателят спази условията по договора и не е в просрочие на задълженията си.
Твърди, че видно от информация за сметка за периода от 20.03.2017г. до 20.03.2020г.,
индикираща входящи и изходящи трансфери кредитополучателят изцяло е усвоил
1
отпуснатия кредит. Сочи, че въпреки правените плащания към момента на изтичане на
срока на действие на договора същите не били достатъчни да погасят пълния размер на
предоставения и изразходван кредитен лимит. Към 28.02.2019г. кредитополучателят бил
изпаднал в забава, част от начислената договорна лихва била останала неизплатена и
отнесена като неразрешен овърдрафт съгласно правилата на чл. 11 от договора. Поради
пълното преустановяване на плащанията по договора към 29.08.2019г. била начислена лихва
върху просрочената главница, неустойка за просрочена главница и неустойка за просрочена
редовна лихва. Твърди, че кредитополучателят по договора М. А. е починал, поради което
подава исковата молба срещу неговия единствен законен наследник- П.А., тъй като му бил
представен отказ от наследство от дъщерята на длъжника- М. М.ва А.а. Поддържа, че по
силата на чл. 60 ЗН наследниците отговарят за изпълнението на поетите от починалия
задължения, поради което същите следва да заплатят произтичащите от договора за кредит
парични задължения до размера на припадащата им се част. В конкретния случай
наследодателят имал само един наследник, който дължал цялото задължение. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.А., с който е
посочено, че предявените срещу него искове са неоснователни. Сочи, че не е наследник на
покойния му брат- М.Г.А., и не е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове. Поддържа, че след смъртта на брат си е направил отказ от наследство
видно от съдебно удостоверение, издадено от СРС, 80-ти състав, изх. № ... от ...., което
прилага. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове в доказателствена тежест на ищеца при
условията на пълно и главно е да докаже наличието на действително правоотношение по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице- усвояван чрез овърдрафт,
сключен с М.Г.А.; обстоятелството, че М.Г.А. е усвоил твърдения от ищеца кредит в размер,
посочен в исковата молба; уговорената възнаградителна лихва; непогасеният размер на
възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на
кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница;
както и размера на дължимата мораторна лихва; че ПЛ. Г. АРГ. е наследник на М.Г.А..
В конкретния случай с определението от 14.09.2021г., в което е обективиран
проектът за доклад, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че е бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ... от 27.03.2017г. между М.Г.А. и „фирма, както и че ПЛ. Г. АРГ. е брат на М.Г.А..
Горните обстоятелства се установяват и от приетия като доказателство Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ... от 27.03.2017г., както от удостоверение за наследници на М.Г.А.,
починал на 16.02.2019г. и съдебно удостоверение, издадено по гр. дело № 14695/2019г. по
описа на СРС, 89-ти състав. Видно от същото дъщерята на М. А.- М. М.ва А.а, е подала
молба с вх. № .... от 13.03.2019г., с която се отказва от наследството на баща си. От справка
НБДН за М.Г.А. се установява, че ПЛ. Г. АРГ. е брат на М.Г.А..
Размерът на предявените искове не е бил оспорен от ответника в срока по чл. 131
ГПК, нито в проведеното съдебно заседание на 25.10.2021г.
Спорен между страните е въпросът за материалната легитимация на ответника да
отговаря по предявените искове. По този въпрос съдът намира следното:
От съдебно удостоверение, издадено от СРС, 80-ти състав се установява, че ПЛ. Г.
2
АРГ. е подал заявление с вх. № ..., с което се отказва от наследството на наследодателя си
М.Г.А., починал на 16.02.2019г. Отказът от наследство е вписан в особената книга на съда
под № .../....
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от
наследството. Предпоставка за отговорността на наследника е приемането на наследството.
Наследникът по закон на починало лице е само призован към наследяване, като същият има
възможност да приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него.
Последиците от упражненото право на наследяване, в случаите на изявена воля за приемане,
са възникване на наследственото правоприемство, т.е преминаването на имуществото
(правата, но и задълженията) на наследодателя към наследника. От момента на приемането
наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, ако приемането е
направо, било ограничено – до размера на полученото наследство – ако е приел по опис (чл.
60, ал. 1 и ал. 2 ЗН).
Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който призованият
наследник изявява волята си да не приеме наследството. Отказът от наследство е изричен,
формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа, за отказалият се от наследството не
съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след
което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството, така и отказът
от наследство, изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши
точно обратното му действие. В този смисъл и Решение № 310 от 9.04.2009г. на ВКС по гр.
д. № 721/2008г., III г. о., ГК.
С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и
не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се
счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване
на наследството- в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството
на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество
и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с
наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011г. на ВКС по т. д. №
1018/2010г., I т. о., ТК). Наследникът, обаче, може да се откаже от наследството само ако
преди това не го е приел. Отказът, който е направен, след като е прието наследството, е
нищожен. Съдът разполага с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от
наследство само ако е направено възражение за това или е предявен инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор съдът следва
да зачете правните последици на отказа. В този смисъл и Решение № 244/19.10.2012г. по гр.
д. № 252/2012г., ІІ г. о. на ВКС.
В конкретния случай с молба от 25.10.2021г. ищецът е релевирал възражение, че
представеният отказ от наследство е недействителен и е съставен за нуждите на
производството. Относно основателността на възражението съдът намира следното:
3
За да се прецени дали извършеният от ответника изричен отказ от наследство по реда
на чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие, което е целено с
това формално едностранно волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди
извършването му наследникът, отказал се от наследството, не е извършил други
недвусмислени фактически и правни действия, с които да е приел същото, т. е. с
конклудентни действия - арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
Според установената съдебна практика действията по т. нар. мълчаливо приемане на
наследство трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за
приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са
различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на
волята на наследника да приеме наследството. Мълчаливо приемане има когато наследникът
извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши, освен в качеството му на наследник. Приемането на
наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в
наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или
прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да
засягат обема и размера на наследствената маса.
В настоящия случай не са наведени каквито и да било твърдения, респ. не са
ангажирани доказателства и не са направени доказателствени искания във връзка с
бланкетното възражение за недействителност на извършения отказ. Т.е по делото не са
събрани доказателства въз основа на които съдът да извърши преценка дали с поведението
си ответникът е приел наследството на своя брат преди вписването на отказа от наследство.
Доказателствена тежест за горните обстоятелства носи именно ищецът, който твърди
недействителност на извършения отказ, като съдът намира, че обстоятелството, че отказът е
извършен след получаване на препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е
ирелевантно за действителността му.
Поради което след като отказът изхожда от наследник по закон на М. А.- неговият
брат, при спазена форма по чл. 52 ЗН и доколкото по делото не се установи същият да е
нищожен поради предходно приемане на наследството, съдът е длъжен да зачете правните
последици на отказа и да приеме, че ответникът не е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове и същите следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има само ответникът, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, платени изцяло в брой
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 04.10.2021г. С молба от
25.10.2021г. процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е под предвидения в НМРАВ размер. С оглед на което на ответника
следва да се присъди сумата от 200 лева.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. ...., срещу ПЛ. Г. АРГ., ЕГН **********, с адрес: .... осъдителни искове с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на следните суми: 2028 лева, представляваща главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ... от 27.03.2017г., сключен с М.Г.А., ЕГН **********, 227,10 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2019г. до 27.03.2020г., 463,52 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от
29.08.2019г. до 30.06.2021г., 38,42 лева, представляваща неустойка за просрочена лихва по
договора за кредит за периода от 29.08.2019г. до 30.06.2021г., 343,07 лева, представляваща
неустойка за просрочена главница за периода от 29.08.2019г. до 30.06.2021г. и 72 лева,
разходи по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба- 02.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „фирма да заплати на ПЛ. Г. АРГ. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 200 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5