Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262455
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на четвърти
октомври през две хиляди и двадесет и първа година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13365 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр, Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, чрез ***.
против В.С.П., с ЕГН **********,*** за признаване
за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 276,79 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2019г.;обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2019 г. – 23.06.2020 г.-34,44 лв.; законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (24.06.2020 г.), до пълното
изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ е
единственото търговско дружество, което притежава лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът
като ползвател на имот, находящ се в гр. П., ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. **, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен
да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е
разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация на стойност 276,79 лв., през периода 01.11.2018 г. –
30.04.2019г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 34,44 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 03.01.2019г. – 23.06.2020 г. Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № *** г. по описа на ПдРС, *** гр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца
се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл.
415 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, от *** на ответника ** А.К., с който оспорва исковата молба като
неоснователна. Оспорва се твърдението, че ответникът е собственик на процесния
имот, тъй като липсвали представени доказателства относно собствеността, както
и договор, сключен между страните, доказващ основанието на ищцовото дружество за
доставка на топлинна енергия. Не били представени и документи, доказващи взето
решение от Общото събрание на етажната собственост за доставка на топлинна
енергия до сградата, част от която е и процесното жилище. Липсвали
доказателства установяващи начина на отчитане на топлинната енергия, извършеното
замерване, както и разпределението на измереното количество топлинна енергия
между отделните ползватели в сградата. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представеното заявление-декларация от *** г. е видно, че ответника е
поискал от ищеца през 2017 г. снабдяване на процесния имот с топлинна енергия.
От изготвеното заключение от *** г. по извършената СТЕ е видно, че в
процесния период към сградата, в която се намира имота на ответницата е подава
ТЕ за отопление. В процесния имот в периода няма отоплителни тела и през него
не преминава щранг лира. Не е начислявана ТЕ за отопление. Разпределена е
такава в размер от 2,50103 Мвтч-отдадена от сградната инсталация. Данните за
разпределената ТЕ от топлинния счетоводител и начислено количество от ищеца
съвпадат.
От представената сметка за определени задължения за имота, и изготвеното
заключение от *** г. по извършената ССЕ е видно, задължението на ответника за
процесния период за ТЕ-отдадена от сградната инсталация е 272,69 лв. Определена
е такса дялово разпределение-4,10 лв. Размера на обезщетението за забава на
плащането за периода 01.03.2019-23.06.2020 г. е в размер на 34,44 лв. Няма
извършвани плащания.
От приложеното гр. д. *** г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № *** г., която е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина връчване на заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.
422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД.
С оглед подаденото
от ответника заявление за предоставяне на топлинна енергия в процесния имот преди
периода, за който се притендира задължението, съда намира, че последния се
явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална отоплителна
инсталация и следователно се явява задължен за стойността им. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото
задължение на ответника е формирано от разпределяне на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация
преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната
собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик
на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от
нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже. В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят
топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че независимо, че
в имота са отстранени отоплителните тела е налице основание за определяне на
потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
Съобразно
заключенията по извършените СТЕ и ССЕ делът на имота от отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия е определен правилно с оглед одобрената Методиката
за дялово разпределение. Предвид на това, се дължи стойността на ТЕ, в размер
от 272,69 лв. и начислена такса дялово разпределение-4,10 лв.
С оглед изложеното
съдът намира за установено вземането на ищеца към ответника за главница от 276,79
лв. за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019г.
Основателността на главната искова претенция, срочността на месечното
задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът кани вместо
човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми,
обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху главницата за
процесния период. Предвид заключението по извършената ССЕ съдът намира, че
размера на обезщетението за забава на плащането на задължението от 272,69 лв.
за периода 03.01.2019 г. – 23.06.2020 г. възлиза на 34,44 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и приложени доказателства в размер от 775 лв. за настоящето производство
и 75 лв. за заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.П., с ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 276,79 лв.(двеста седемдесет и шест лева и 79 ст.) , представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2019г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 03.01.2019 г. – 23.06.2020 г.-34,44 лв.(тридесет
и четири лева и 44 ст.); законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (*** г.), до
пълното изплащане на задължението., за които е
издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч. г. д. *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.С.П., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 775 лв. (седемстотин
седемдесет и пет лева) разноски за настоящето производство и сумата от 75 лв. (седемдесет
и пет лева) разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № **** г. на
ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:п/Д.Тенева
Вярно с оригинала.
М.К.