Решение по дело №33495/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 май 2025 г.
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110133495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7787
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110133495 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е е образувано по искова молба, подадена от „Овергаз Мрежи“ АД срещу Д.
Х. Д. - Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 2 420, 22 лв.- главница, представляваща
цена за разпределение, снабдяване, доставка и достъп до газопреносна мрежа и пренос на
природен газ до обект с адрес в г*******************************., абонатен №
************ за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване н на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 305, 09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
05.02.2022 г. до 15.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че през м. юни 2007 г. към газоразпределителната мрежа
на „Овергаз мрежи“ АД (с предишно наименование „Софиягаз“ ЕАД) по искане на
собственика е присъединен абонат с № ************ и адрес в
*******************************, а на 07.12.2009 г. новият собственик на имота
ответницата Д. Х. Д. подала заявление за смяна на партидата със засичане на разходомер и е
представила документ за собственост. Сочи, че Закона за енергетиката продажбата на
природен газ се извършва при Общи условия, одобрени от КЕВР и публикувани в
национален ежедневник. Продавачът по договора се е задължил да доставя на купувача-
длъжник природен газ срещу задължение на купувача да приема и заплаща природния газ по
цените, утвърдени от КЕВР (чл.9 от Общите условия). Сочи, че цените, по които
дружеството доставя природен газ са одобрени от КЕВР и общодостъпни на интернет
страницата на КЕВР (чл.9 от Общите условия). Твърди, че ищецът „Овергаз Мрежи“ АД е
1
изпълнил задълженията си по договора - доставял е на купувача природен газ, но
ответницата Д. Х. Д. – Т. не е заплатила цената. Сочи, че е издал издадени фактура №
3796523 от 31.01.2022 г. за сумата от 97, 58 лв.; фактура № 3831875 от 28.02.2022 г. за сумата
от 84, 41 лв. и фактура № 3868635 от 31.03.2022г. за сумата от 2 227, 53 лв., които суми не са
погасени от ответницата. Твърди, че съгласно чл.58 от Общите условия неполучаването на
фактура от Купувача не го освобождава от задължението да заплати дължимите суми, а на
основание чл. 72 от Общите условия при неплащане в срока, посочен в съответната фактура,
купувачът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от деня,
следващ датата на падежа до датата на окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира мораторна лихва както следва 8, 45 лв. за забава в плащането на фактура №
3796523 от 31.01.2022 г. за периода от 05.02.2022 г. до 15.06.2023 г., 11, 38 лв. за забава в
плащането на фактура № 3831875 от 28.02.2022 г. за периода от 11.03.2022 г. до 15.06.2023 г.
и 286, 97 лв. за забава в плащането на фактура № 3868635 от 31.03.2022г. за периода от
12.04.2022 г. до 15.06.2023 г. Претендира заплащане на процесните суми, дължими за
посочените периоди, както и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата Д. Х. Д.-Т. чрез назначения от съда
особен представител адв. В. С. на 26.09.2024 г. и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба. Такъв е подаден чрез куриер едва на 31.10.2024 г., т.е. след
изтичане на преклузивния срок. В открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2025 г.
особеният представител на ответната страна – адв. С. оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на природен газ между
страните, количеството на реално доставен от него по договора природен газ за процесния
период и неговата стойност, а също така изпадането на ответника в забава и размера на
мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
Съгласно нормата § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Според § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а според § 1, т. 41б от ДР на
ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен
газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
2
или природен газ. Както е изяснено в постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика по прилагането на тези разпоредби /в този смисъл Решение № 205/28.02.2019г. по
гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о./ от така изложената законова регламентация следва, че
всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната, съответно
газопреносната мрежа съгласно действащото законодателство, използва мрежата за
снабдяването на обекта с електрическа енергия, респективно с природен газ. В този смисъл е
нормата на чл. 183а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайният снабдител продава природен газ при
публично известни общи условия, които подлежат на публикуване и влизат в сила без да е
необходимо изричното им приемане от крайните клиенти /чл. 183, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ/. От
нормата следва, че за уреждане на отношенията във връзка с доставката на природен газ на
крайни клиенти по газопреносната мрежа, не е необходимо сключване на отделен писмен
договор с ищцовото дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или
ползвателят на съответния присъединен имот
В конкретния случай по делото е прието като писмено доказателство Заявление от
07.12.2009 г. за смяна на партидата със засичане на разходомер. Посочено е, че новият
собственик на имота в ******************************* е Д. Х. Д.. Отделно във връзка с
направените оспорвания от ответната страна по делото е приет като доказателство
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том III, рег. № 8089, дело №
487 от 2009 г., видно от който по силата на сключена разпоредителна сделка на 12.10.2009 г.
Д. Х. Д. е придобила от „ВИТОША ВЮ“ ЕООД правото на собственост върху посочения
имот с административен адрес ******************************* и се легитимира като
негов собственик. При това положение се налага изводът, че за процесния по делото период
от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. потребител на доставения природен газ за присъединения
към газопреносната мрежа обект, находящ се в в ******************************* е
именно ответникът Д. Х. Д. като негов собственик.
Релевираното възражение в открито съдебно заседание, че формален писмен договор
не е сключен е е неоснователно. Формалният договор касае единствено присъединяването на
имота към газопреносната мрежа, докато, както беше изяснено по-горе, правоотношението
относно доставката на природния газ е неформално при общи условия и краен клиент по
него е собственикът на газоснабдения имот, какъвто именно е ответникът.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че през процесния по делото период имотът е бил газоснабден и е
доставен и отчетен чрез монтирания на обекта разходомер, природен газ в обем от 1 618 куб.
м., съгласно уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание.
По делото не се спори относно стойността на доставената и консумирана природна газ
до имота.
Ето защо предявеният осъдителен иск за сумата от 2 420, 22 лв.- главница,
представляваща цена за разпределение, снабдяване, доставка и достъп до газопреносна
мрежа и пренос на природен газ до обект с адрес в г*******************************.,
абонатен № ************ за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. е изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен. За пълнота на мотивите следва да се отбележи,
че сборът сумите по издадените фактури след направена компенсация по РМС № 31 от 2022
г. възлиза на 2 430, 69 лв., т.е. ищецът претендира сума в по-нисък размер от фактурираната.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства за извършено плащане на
фактурираната цена на доставения природен газ.
3
На следващо място съгласно клаузата на чл. 72 от Общите условия за продажба на
природен аз на потребители за битови нужди на ищцовото дружество, при неплащане на
дължимите суми в сроковете, посочени издадените от продавача фактури за плащане,
купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
до деня на издължаване на задължението за заплащане на консумирания природен газ.
Размерът на дължимата лихва се отбелязва на отделен ред във фактура или се издава нова
такава. Съгласно чл. 58 от същите общи условия, неполучаването на фактура не
освобождава купувача от задължението му за плащане на дължимите суми. Видно от
представените по делото общи условия, същите са публикувани във в. „Сега“ на 11.12.2006
г., а при извършената служебна проверка съдът не установи процесните по делото вземания
да се основават на неравноправни клаузи в посочените общи условия. Начинът на отчитане
и начисляване на консумацията и редът за нейното плащане са ясно установени в общите
условия и не нарушават изискването за добросъвестност или равнопоставеността между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. От приетите по делото фактури и
дебитно известие за процесния период се установява, че същите съдържат посочен срок за
плащане на задълженията, който не е по-кратък от 10 дни считано от датата на издаване на
всяка от тях /чл. 55, ал. 2 от ОУ/. Ищецът претендира лихва в общ размер на 305, 09 лв.,
формирана върху главницата по всяка фактура след направена компенсация до денят преди
подаване на исковата молба. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК дължимата мораторна лихва
възлиза на 312, 15 лв., доколкото ищецът претендира сума в по-нисък размер, акцесорният
иск следва да бъде уважен изцяло.
Предвид гореизложеното, и двата предявени осъдителни иска са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 109 лева, за възнаграждение на вещо лица в общ
размер на 300 лева, за възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 500
лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 573 лева, платени в брой или общо 1
482 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Д.-Т., ЕГН ********** с адрес: **************************, да
заплати на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 181 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2 420, 22 лв.- главница, представляваща цена за
разпределение, снабдяване, доставка и достъп до газопреносна мрежа и пренос на природен
газ до обект с адрес в г*******************************., абонатен № ************ за
периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 305, 09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
05.02.2022 г. до 15.06.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1482 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5