№ 3451
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20221100513182 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение № 20015621 от 22.02.2022 г.,
постановено по гр.д. № 58031/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, с което е уважен
предявеният от И. Т. К. осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 852,16
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод настъпило
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
65795532, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът поддържа, че решението е недопустимо поради нарушение на разпоредбите на
чл. 127, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 380 КЗ, евентуално е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като от събраните гласни
доказателства се установявало, че застрахованият при ответника водач на МПС не е
участвал в процесното ПТП, а първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
оспорения двустранен протокол за ПТП и не е съобразил изводите на вещото лице по СГЕ,
че по-голямата част от съдържанието на протокола не е попълнена от застрахования М.Д..
При условията на евентуалност въззивникът счита, че присъденото обезщетение е
1
прекомерно по размер и не отговаря на действителната стойност на щетите. Ето защо, моли
решението на СРС да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият И. Т. К. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Доводите на въззивника в обратен
смисъл са несъстоятелни – ищецът е изпълнил изискването на разпоредбата на чл. 127, ал. 4
ГПК, като е посочил начин на плащане на вземането по делото, като същевременно това
изискване касае редовността на исковата молба и евентуалното му неизпълнение не би
могло да доведе до недопустимост на иска или на постановеното решение. Обжалваното
решение е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на водача на увредения
автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 11.05.2019 г. ищецът е претърпял имуществени вреди под
формата на щети на посоченото МПС (мотоциклет), негова собственост, че соченият за
виновен водач на МПС е имал застрахована гражданска отговорност към тази дата при
ответника, както и че ответникът е изплатил част от претендирания дълг в размер на 177,85
лв. Спорни между страните остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е
настъпило изключително вследствие на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС и дали претендираното обезщетение отговаря
на действителната стойност на претърпените вреди.
От събраните гласни доказателства и заключението на приетата САТЕ се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 11.05.2019 г. около 12:30 ч. в гр. София, като лек автомобил
„Санг Йонг Рекстън“ с рег. № СМ **** ВА се е движил по ул. „Акад. Стефан Младенов“,
2
където е предприел маневра за паркиране, при която е реализирал ПТП с паркирания
мотоциклет „Кавазаки Нинджа ЗХ 6 Р“ с рег. № С **** Х, който вледствие на удара е паднал
на земята. Действително, свидетелските показания не допринасят съществено за
установяване на обективната истина, доколкото свидетелят М.А.Д.в, водач на МПС „Санг
Йонг Рекстън“, заявява, че не е виждал предявения двустранен констативен протокол за
ПТП и не си спомня да е участвал в ПТП с мотоциклет. Все пак същият потвърждава, че
през 2019 г. е живял в гр. София, ж.к. „Студентски град“ и е управлявал посочения лек
автомобил марка „Санг Йонг Рекстън“ с рег. № СМ **** ВА, като от приетото и неоспорено
заключение на съдебно-графологическата експертиза се установява, че положените подписи
в графа 14 и в графа 15 за водач А в двустранния констативен протокол за ПТП са на
М.А.Д.в. Следователно, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
несъмнено се установява, че ПТП е настъпило по описания в представения по делото
двустранен констативен протокол за ПТП – макар и да представлява частен документ без
материална доказателствена сила в частта относно отразения механизъм на ПТП,
протоколът е подписан от двамата водачи и отразява съгласието им със съдържащите се в
документа факти – механизма на ПТП съобразно описаните факти, както и отразеното от
свидетеля Димитров обстоятелство, че той е виновен за инцидента, доколкото ПТП е
настъпило при извършена от него маневра по паркиране с автомобила, докато мотоциклетът
е бил в спряно състояние.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира, че по делото се установява пълно и главно, че застрахованият
при ответника водач на МПС е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП – при
предприемане на маневра за паркиране не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават и са разположени покрай
него, и е извършил маневрата, без да се съобрази с тяхното положение. По делото не се
доказва направеното от ответника бланкетно възражение за съпричиняване – в събрания
доказателствен материал липсват каквито и да било данни за точното положение на
мотоциклета, поради което не може да се приеме, че същият е бил паркиран на неразрешено
за това място.
От всичко изложено се установява, че процесното ПТП е било реализирано противоправно и
виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от
застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените на пострадалия ищец вреди.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
констатираните върху процесния мотоциклет щети се намират в пряка причинно-следствена
връзка със застрахователното събитие, като към момента на настъпване на ПТП за
отстраняването им на база средни пазарни цени са били необходими 1030,01 лв. Съдът
кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта
на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер в съответствие с
изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ. Възраженията във въззивната жалба за прекомерно завишен
3
размер на обезщетението са несъстоятелни, доколкото според вещото лице за процесния
мотоциклет не се предлагат алтернативни части на увредените, а обезщетението следва да
бъде определено при съобразяване както на цените на официалния доставчик и доверени
сервизи, така и на алтернативни доставчици с оглед постигане на оптимално осреднен
размер на действителната стойност на щетата съобразно законовото изискване на чл. 386,
ал. 2 КЗ.
Следователно, след приспадане на платената от ответника извънсъдебно сума в размер на
177,85 лв. остава непогасен остатък от вземането в размер на 852,16 лв., поради което
предявеният иск (след допуснатото по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение чрез увеличение
на размера му) се явява основателен за пълния предявен размер и следва да бъде уважен
изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 360 лв., платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015621 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д. №
58031/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на И. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „****“ № **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4